Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rayuela, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Стефка Кожухарова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Латиноамериканска литература
- Магически реализъм
- Модернизъм
- Постмодернизъм
- Поток на съзнанието
- Сюрреализъм
- Теория на игрите
- Оценка
- 3,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2016-2017 г.)
Издание:
Автор: Хулио Кортасар
Заглавие: Игра на дама
Преводач: Стефка Кожухарова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Испански
Издание: Първо издание
Издател: Издателска група „Агата-А“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: Аржентинска
Печатница: „Унискорп“
Редактор: Красимир Тасев
Коректор: Димана Илиева
ISBN: 954-540-051-X; 978-954-540-051-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2498
История
- — Добавяне
58.
— Много добре направи, че дойде — каза Хекрептен, докато сменяше тревата. — Тук, у дома, ще ти е много по-добре, още повече че атмосферата там е да не си говорим. Трябва да си вземеш два-три дена отпуска.
— И още как — каза Оливейра. — И много повече, скъпа. Палачинките са страхотни.
— Какъв късмет, че ти харесаха. Не яж много, ще ти стане тежко.
— Няма проблем — каза Овехеро, палейки цигара. — Сега ще му дръпнете един хубав следобеден сън, а вечерта вече ще можете да ударите един покер.
— Не мърдай — каза Талита. — Как не можеш да седиш мирно, направо невероятно.
— Съпругата ми е толкова потресена — каза Ферагуто.
— Вземи си още една палачинка — каза Хекрептен.
— Не му давайте нищо освен плодов сок — разпореди се Овехеро.
— Национална корпорация на специалистите по науките за подобаващото и техните научни учреждения — подигра се Оливейра.
— Сериозно, приятелю, не яжте нищо до утре — каза Овехеро.
— Тази, че има повече захар — каза Хекрептен.
— Опитай се да заспиш — каза Травълър.
— Реморино, застани до вратата и не пускай 18 да го безпокои — каза Овехеро. — Навил си е на пръста нещо и приказва само за някакъв си пистолет.
— Ако ти се спи, ще пусна щорите — каза Хекрептен, — така няма да се чува радиото на дон Креспо.
— Не, остави ги — каза Оливейра. — Пускат нещо от Фалу.
— Вече е пет — каза Талита. — Не искаш ли да поспиш малко?
— Смени му пак превръзката — каза Травълър, — това определено го облекчава.
— Почти съм го промила — каза Хекрептен. — Искаш ли да сляза да купя „Нотисиас Графикас“?
— Добре — каза Оливейра. — И пакет цигари.
— Не заспа лесно — каза Травълър, — но сега ще откара цяла нощ, Овехеро му даде двойна доза.
— Дръж се добре, съкровище — каза Хекрептен, — сега се връщам. Тази вечер ще хапнем печено, искаш ли?
— С мешана салата — каза Оливейра.
— Диша по-добре — каза Талита.
— И ще ти приготвя мляко с ориз — каза Хекрептен. — Беше много намръщен, като си дойде.
— Трамваят беше претъпкан — каза Оливейра. — Знаеш ли как е в претъпкан трамвай в осем сутринта в тази жега.
— Наистина ли вярваш, че няма да се събуди, Ману?
— Да, доколкото имам кураж да вярвам в нещо.
— Тогава да се качим при шефа, който ни чака, за да ни изхвърли.
— Съпругата ми е толкова потресена — каза Ферагуто.
— Що за нахалство?! — извика Кука.
— Бяха готини типове — каза Овехеро.
— Такива рядко се срещат — каза Реморино.
— Не пожела да ми повярва, че му трябва Heftpistole — каза 18.
— Марш в стаята или ще наредя да ти направят клизма — каза Овехеро.
— Смърт за кучето — каза 18.
(–131)