Хулио Кортасар
Игра на дама (1)

Упътване за четене

По свой начин тази книга представлява много книги и преди всичко две. Читателят е поканен да избере една от следните две възможности:

Първата книга може да се чете по обикновения начин и завършва с глава 56, след която има три привличащи погледа звездички, равнозначни на думата Край. Така че читателят без угризения може да подмине онова, което следва.

Четенето на втората книга започва с глава 73, след която се върви по реда, обозначен след всяка глава. Ако човек се обърка или забрави нещо, достатъчно е да погледне следното указание:

73 — 1 — 2 — 116 — 3 — 84 — 4 — 71 — 5 — 81 — 74 — 6 — 7 — 8 — 93 — 68 — 9 — 104 — 10 — 65 — 11 — 136 — 12 — 106 — 13 — 115 — 14 — 114 — 117 — 15 — 120 — 16 — 137 — 17 — 97 — 18 — 153 — 19 — 90 — 20 — 126 — 21 — 79 — 22 — 62 — 23 — 124 — 128 — 24 — 134 — 25 — 141 — 60 — 26 — 109 — 27 — 28 — 130 — 151 — 152 — 143 — 100 — 76 — 101 — 144 — 92 — 103 — 108 — 64 — 155 — 123 — 145 — 122 — 112 — 154 — 85 — 150 — 95 — 146 — 29 — 107 — 113 — 30 — 57 — 70 — 147 — 31 — 32 — 132 — 61 — 33 — 67 — 83 — 142 — 34 — 87 — 105 — 96 — 94 — 91 — 82 — 99 — 35 — 121 — 36 — 37 — 98 — 38 — 39 — 86 — 78 — 40 — 59 — 41 — 148 — 42 — 75 — 43 — 125 — 44 — 102 — 45 — 80 — 46 — 47 — 110 — 48 — 111 — 49 — 118 — 50 — 119–51 — 69 — 52 — 89 — 53 — 66 — 149 — 54 — 129 — 139 — 133 — 140 — 138 — 127 — 56 — 135 — 63 — 88 — 72 — 77 — 131 — 58 — 131

За да се улесни бързото намиране на главите, същата номерация се повтаря горе на всяка страница на съответната глава.

И насърчен от надеждата да бъда особено полезен на младежта и да допринеса за промяната на навиците изобщо, съставих настоящия сборник от максими, съвети и наставления — основата на онзи всеобщ морал, съзвучен с духовното и с преходното щастие на всички хора независимо от тяхната възраст, положение и състояние, както и с благоденствието и добрия ред не само в гражданската и християнска държава, в която живеем, но и в която и да е друга държава и при каквото и да е управление, за които най-задълбочените и умозрително настроени философи на света биха желали да поразсъждават.

„Духът на Библията и Всеобщ морал,

извлечен от Стария и Новия Завет“.

Написано на тоскански от абат Мартини

с цитати под линия.

 

Преведено на кастилски

от духовник на служба към Конгрегацията

на свети Кайетано в този Кралски двор.

С разрешение.

Мадрид, Аснар, 1797 г.

Винъги кугату зъпочне да зъхладньавъ а именну към средатъ на есентъ ми хрумвът ньакъкви егзутични и есцентрични мисли нъпример че би ми се пунравилу да станъ льастувицъ за да се дигнъ и далитнъ към топлите стръни или пък мрафкъ и да се намърдъм вътре в пештератъ и да си йам зъпасите нътрупани пресльатуту или пък змийъ къто унези от зулугическътЪ дету ги държът прибрани в стъклени ъкварьуми с утопление за да не се вдървът от стут какту ставъ с бедните чувешки съштества които не могът да си купьът дрехи пунеже са толкувъ скъпи ниту могът да се стоплъът пунеже си ньамът керусин, ньамът въглиштъ ньамът дърва ньамът бензин а пък ньамът и пъри пунеже кугато чувек имъ ньакоиъ пъра може да се утбие в първътъ лафкъ и да си пуръчъ една хубавъ ракийъ а тьа знаете как стопльъ, макар че не е хубаву да се прекъльавъ, зъштоту къто прекъльавъш стигъш до пурокъ а пурокъ скапвъ не саму тьалуту ами кепъзи муралъ на фсеки чувек и кату се пувлече нъдолу по лошийъ път и ньамъ никъкву дубро пуведение никуй ама никуй ньамъ да го спъси да не свърши ф най ужаснуту буниште на чувешкуту пъдение и никугъ ньамъ да му пудъдът ръка за да го извадьът от мръснътъ кал в куйату се търкальъ, ни повече ни по малку къто кундоР койту на млъдини убикальъл и летьал по върхувете на високите плънини, но на стърини паднъл нъдолу кату пикиръш бумбърдирувач, заштоту се ръзвалил муторъ на негувийъ мурал. И дъно тува куету пишъ да пуслужи на ньакугу да угледъ дубре пуведениету си и да не се ръскайвъ кугату е късну и фсичку вече е утишлу по дьавулите по негувъ вина!

Сесар Бруто, „Какво би ми се искало да бъда, ако не бях това, което съм“ (глава „Куче Санберналд“)