Хулио Кортасар
Игра на дама (92)

91.

Листовете — разхвърляни по масата. Една ръка (на Вонг). Един глас чете бавно и неразбрано, л-тата са като куки, е-тата не подлежат на никакво определение. Записки, бележки с по една написана дума, стихове на всякакви езици — кухнята на писателя. Друга ръка (Роналд). Плътен глас, който умее да чете. Тихо изречени поздрави към Осип и Оливейра, които пристигат с виновен вид (Бабс е отишла да им отвори, посрещнала ги е с по един нож във всяка ръка). Коняк, златиста светлина, легендата за оскверняването на нафората, малка картина на Никола дьо Стал. Можете да оставите палтата в спалнята. Скулптура от (може би) Бранкузи. В дъното на спалнята, потулена между манекен, облечен като хусар, и купчина кутии, пълни с тел и картони. Столовете не стигат, но Оливейра донася две табуретки. Настава тишина като онази, която според Жьоне се възцарява между добре възпитани хора, когато внезапно насред салона доловят миризмата на беззвучна пръдня. Едва тогава Етиен отваря папката и вади листовете.

— Решихме, че е по-добре да те изчакаме, за да ги класифицираме — казва. — Преди това гледахме някакви хвърчащи листове. Тази глупачка изхвърли едно чудесно яйце на боклука.

— Беше развалено — казва Бабс.

Грегоровиус слага видимо трепереща ръка върху една от папките. Сигурно навън е много студено, тогава двоен коняк. Цветът на светлината ги затопля, зелената папка, Клубът. Оливейра гледа към средата на масата, пепелта от цигарата му започва да се добавя към онази, която изпълва пепелника.