Джералд Даръл
Срещи с животните (8)

Ной потегля със своя ковчег

Колекционерът на животни се опасява най-много, когато настане време да „опакова“ своята голяма сбирка животни, да ги транспортира до морския бряг, да ги натовари на кораба и да ги отпрати на дълго пътешествие до Англия. Той трябва преди всичко да се увери, че всяка клетка е в добро състояние, а всяка врата се затваря плътно. Следват приготовленията за необходимите по време на плаването храни, защото дори да се качите на борда на най-добрия кораб, не може да разчитате готвачът да се грижи и за стотината ваши животни.

Съвсем независимо от чувалите с пшеница, картофи и различни интересни тропически зеленчуци човек трябва да се запаси с огромно количество плодове. Съвсем безполезно е да купува всички тези плодове зрели, защото още след първата седмица от пътуването ще установи, че са изгнили и няма с какво да нахрани животните. Той ще трябва да раздели плодовете си на три категории: зрели, полуузрели и напълно зелени. Зелените плодове, месото и яйцата трябва да се поставят в корабния хладилник.

Така месото и яйцата се предпазват от разваляне, а плодовете от узряване. Когато изразходва зрелите плодове, той ще трябва да вземе нови плодове от хладилника, да ги постави на палубата на слънце, където те за кратко време узряват и могат да се дават на животните. Наличната храна трябва да се разпределя много внимателно. Запаси ли се с много храна, ще се убеди, че голяма част от нея се разваля и се налага да се изхвърли зад борда.

От друга страна, вземе ли по-малко, ще остане съвсем без храна, тъкмо когато навлиза в Бискайския залив, където качествената и количествена храна е от съществено значение, ако иска животните да се справят с внезапната промяна на времето. Убеди ли се, че разпределението на животните по клетки е завършено и храната е в достатъчно количество, той може да се разпореди да започне превозването им с камионите.

На тръгване от Африка взех със себе си три чувала пшеница и картофи, два чувала сладки картофи, два чувала царевица, петдесет ананаса, двеста портокала, петдесет манго и сто и петдесет големи „гроздове“ банани, освен млякото на прах, малца, рибеното масло. Носех четиристотин яйца, всяко едно много внимателно проверено в купа с вода, за да се уверя, че е прясно, и после намазано с мазнина и поставено в кутия със слама. Запасите от месо се състояха от един заклан бик и двадесет живи пилета. Всичко това заедно с четиридесетте клетки и цялото останало снаряжение представляваше значително голям товар, затова се наложи да наема три камиона и един малък фургон, за да превозя всичко до морския бряг, отстоящ на около двеста мили разстояние.

Реших да пътувам нощем по редица причини, но най-вече заради това, че е най-прохладно за животните. Ако се пътува денем, трябва да се избира между две неща: да се хвърли брезент върху натоварените на камионите клетки и по този начин да се задушат до смърт животните или да се откажете от брезента и вашите животни да останат обвити в облаците червен прах, издигащ се зад камионите. Тръгнах нощем и установих, че така е най-добре.

Като подскачате и се друсате в кабината на камиона, вие почти нямате възможност да притворите дори за миг очи. Веднага след пукване на зората трябва да паркирате колата край пътя, под сянката на дърветата, да разтоварите и последната кутия и кафез, да почистите и нахраните всички животни и едва след това да помислите за истинска почивка. После неочаквано пада нощта, става прохладно и вие отново трябва да товарите камионите и да тръгвате на път.

Пътищата в Камерун са толкова лоши, че пътувахме едва с двадесет и пет мили в час. Едно разстояние, което в Англия се изминава за един ден, тук се изминаваше за цели три дни.

Когато пристигнах на морския бряг узнах, че корабът все още не бе натоварен. Това означаваше, че не можем да качим веднага нашите животни на борда. Валеше като из ведро, затова реших да оставя животните в камионите. Едва взех това решение, и буреносните облаци се разпръснаха, а слънцето така яростно блесна отгоре ни, че се наложи да разтоваря животните и да ги пренеса с клетките под сянката на близките дървета. Току-що направих всичко това, и буреносните облаци се скупчиха отново. Няколко минути по-късно клетките, снаряжението, храните и самият аз бяхме облени от леден дъжд. Когато ги натоварихме на борда на кораба, всички животни бяха мокри до кости и трепереха. Запретнах ръкави, почистих клетките и смених мокрите дървени трици със сухи. Посипах и маймуните с шепа сухи трици. Надявах се по този начин да подсуша поне малко мокрите им козини, за да не се простудят. После приготвих допълнителна дажба топло мляко и го разпределих между всички животни, които го пиеха. За щастие, банята не се отрази зле на никого.

След първия ден от пътуването апетитът на животните се повишава изключително много от морския въздух. Ако позволите на маймуните, те биха погълнали четири или пет пъти повече храна от обикновено. Вие трябва да знаете тази особеност преди пътуването и да я имате предвид при купуването на храната. Вие, разбира се, не можете да носите със себе си такива деликатеси, като скакалци и термити, но спокойно можете да се снабдявате с хлебарки за по-деликатните птици и животни, като чисто и просто вечер слизате в машинното отделение на парахода и си улавяте от натъпканите между топлите тръби буболечки. Наскоро след потеглянето ни моряците така се запалиха от този спорт, че ние не слизахме вече долу и не се мъчехме да ловим сами хлебарки. Моряците от машинното отделение редовно ни снабдяваха с такива.

Едно морско пътешествие продължаваше две-три седмици и може да се окаже много приятно, стига вашият багаж да не включва голям брой страшно гладни животни. В такъв случай вие ще работите с такова напрежение, с каквото работи всеки моряк, а в някои случаи даже и с по-голямо.

Налагаше се да ме будят всяка сутрин в пет и половина, за да се справя с почистването, преди да стане време за закуска. След като закусехме, захващах се да храня животните. От този момент насетне през целия ден не ми оставаше и миг свободно време за лично ползуване. Работех, докато и последната купичка мляко не бе поставена вечер по клетките на маймуните. Корабът приближаваше Англия, а времето ставаше все по-хладно и по-хладно. Налагаше се да взема допълнителни мерки, за да предпазя животните си от простуда. Всяка вечер пиеха задължително топло мляко, а клетките им грижливо се покриваха с брезент и одеяла, за да ги предпазят от вятъра. Ако морето се развълнуваше, взимах мерки всички клетки да са здраво привързани за перилата, в противен случай можеше да стане голямо нещастие.

На връщане от Западна Африка бях забравил да направя това. Късно една вечер давах последната бутилка мляко на малките маймунки и усетих, че корабът започна да подскача доста силно нагоре и надолу. Погледнах наредената край перилата редица от клетки. Реших, като привърша храненето на маймунките, да ги привържа с въже. Клетките можеха да се преобърнат, ако времето се влошеше през нощта. Едва взех това решение, и корабът подскочи върху една голяма вълна. Цялата редица от петдесет клетки се наклони и разпиля по палубата. Втурнах се към клетките и започнах да ги изправям и привързвам към перилата. Установих за щастие, че нито едно животно не е наранено, макар и маймуните да бяха крайно възмутени и дълго след това да бръщолевеха развълнувано.

Понякога, плавайки с вашата сбирка от животни, вие преживявате и други вълнения на борда на кораба. На връщане от Западна Африка аз и моят приятел пътувахме с кораб, чийто капитан, както ни обясниха, ни най-малко не обичал да превозва животни. Като чухме всичко това, ние естествено се стремяхме да вдигаме колкото се може по-малко шум, да създаваме колкото се може по-малко неприятности. Ядосаният капитан не се нрави на никой колекционер на животни, защото може да направи на борда на кораба както неговото, така и съществуването на животните му много трудно. Но когато човек се стреми да се държи изрядно с някого, обикновено винаги се случва нещо нередно.

Още на първата сутрин моят приятел изхвърли в морето голяма кошница с мръсни дървени трици, извадени при почистването от клетките. За нещастие той не се бе съобразил от коя страна духа вятърът. В резултат на това във въздуха се завъртя огромен облак от прах и след малко се стовари върху мостика, на който стоеше капитанът.

Това без съмнение не представляваше много добро начало на нашия стремеж да му се харесаме. Въпреки това, макар и да ни поздрави малко хладно на закуска, капитанът постепенно започна да омеква и към средата на закуската стана съвсем приятен.

Капитанът седеше от едната страна на масата, а аз срещу него. Зад гърба му имаше редила прозорчета, обърнати към люка, където бяхме поставили всички наши клетки.

— Нямам нищо против онова, което вършите — каза капитанът и се обърна към мен, — при условие че не допуснете някое от животните да избяга.

— Разбира се. Подобно нещо няма да допуснем!

Докато изричах това, видях как нещо се раздвижи на прозорчето зад гърба на капитана. За мой ужас там стоеше една голяма катерица. Застанала на кръглото корабно прозорче, тя оглеждаше столовата с израз на задоволство, после се изправи и започна да мие мустаците си.

Капитанът междувременно продължаваше закуската си и не подозираше, че само на няколко сантиметра от врата му стоеше катерица. Катерицата престана да мие мустаците си, огледа се и реши, че при толкова много храна на масата столовата заслужава да се проучи по-внимателно. Тя се заоглежда как да скочи долу. Вероятно реши, че най-удобният начин да се добере до деликатесите, които виждаше, бе да скочи на рамото на капитана и оттам върху масата. Аз измърморих едно „извинявам се“ и излязох с колкото се може по-равнодушен израз на лицето. Веднага след като се махнах от очите на капитана, аз се втурнах като бесен по палубата. Пристигнах до прозорчето точно когато катерицата се готвеше за скок. Успях да се прехвърля през люка и да сграбча голямата й пухкава опашка, преди да е успяла да скочи върху капитана. Мърморейки ядосано, аз я тикнах обратно в клетката. Едва тогава въздъхнах с облекчение.

Върнах се в столовата и установих с радост, че капитанът не бе забелязал нищо. Той и не подозираше, че едва се е отървал от една голяма катерица, която щеше да се метне на врата му точно когато си дояждаше бекона с яйцата.

Както вече казах, тъкмо поради това, че се стараехме да се държим изрядно, като че нищо не вървеше, както трябва. Няколко дни по-късо от сандъка си избягаха три големи гущера и тутакси изчезнаха всред навитите на палубата големи рола въжета. Да се преместят всичките тези въжета и се хванат гущерите ни беше необходима помощта почти на половината екипаж, а това беше немислимо. Наложи се да ги изчакваме да се появят и след това набързо да ги сграбчваме. Все пак успяхме да хванем всичките, но изгубихме за това три дни. Цялата тази работа късаше нервите ми, тъй като бях убеден, че някое животно все пак ще успее да се промъкне до мостика, където капитанът неминуемо щеше да го забележи.

Едва успяхме да уловим тези влечуги и да ги турим отново под ключ, избяга една маймуна. Тя беше напълно питомна и при повикване обикновено веднага приближаваше. Този път обаче бе твърде завладяна от любопитството да разгледа кораба и не ни обръщаше никакво внимание. Тя едва-едва ни погледна, когато се опитвахме да я примамим в клетката с помощта на голям кичур златисти банани, съблазън, на която обикновено не устояваше. Този ден корабът се люлееше необичайно много и ако не беше така, истински ужас щеше да ме обземе при мисълта от онова, което щеше да стане, защото маймуната се покатери нагоре по стълбата към пасажерската палуба. За щастие там нямаше никой и аз я следвах и виках с дрезгав шепот. При всяко накланяне на кораба тя губеше за миг равновесие и аз успявах да спечеля няколко стъпки, тъй като бях навикнал повече от малката маймунка с люлеенето. Тя стигна до подножието на стълбата, която водеше до капитанската каюта, забеляза, че доста съм я наближил, поколеба се за миг, после се обърна и побягна нагоре по стълбата към полуотворената врата на каютата. Хвърлих се по петите й без особена надежда за успех. Представях си я как пада с трясък в средата на леглото, в което лежеше капитанът. За щастие, точно когато достигна последното стъпало, корабът се наклони силно и маймуната падна три стъпала по-долу. Това ми даде възможността, от която се нуждаех. Сграбчих силно дългата й космата опашка, вдигнах маймуната нагоре и побягнах колкото ме държаха краката. Страхувах се, че капитанът ще чуе гневните й крясъци и ще излезе да разбере какво се бе случило.

Плаването беше доста мъчително и ние изпитахме истинско облекчение, когато една сива и дъждовита утрин корабът се прилепи до доковете на Ливерпул. Там на кея ни чакаха фургоните на зоологическата градина. Нашата сбирка беше разтоварена успешно от кораба и животните разпределени между различните директори. Наблюдавахме ги изпълнени с противоречиви чувства, когато се отправиха през дъжда към своите нови домове из различните зоологически градини на Англия.