Джералд Даръл
Срещи с животните (4)

Купувам Паф и Блоу

Когато изградих напълно основния лагер в гората можеше да се помисли, че е пристигнал цирк. Лагерът заприлича още повече на цирк, когато започна да се изпълва с уловените от нас животни. Край едната страна на голямата палатка стояха редица клетки за по-малките животни, включващи голямо разнообразие, като се започне от мишки и се свърши с мангусти.

Първата клетка от редицата принадлежеше на двойка мънички червени речни прасета, които нарекох Паф и Блоу. Това бяха най-очарователните прасенца на света. Напълно порасналото червено речно прасе е най-оцветеният и красив представител на семейството на прасетата. Неговата четина има плътна оранжево-червена окраска. По гърба и около врата си има чисто бяла четина. На върховете на неговите дълги, изострени уши се поклащат две кичурчета бяла козина. Паф и Блоу обаче, подобно на всички малки прасенца, имаха по телата си ивици. Цветът им беше шоколадов, а проточените от носа до опашката ивици светложълтеникави. Това ги караше да приличат на тлъсти малки оси, когато тупуркаха около своята кошарка.

Паф пристигна пръв в лагера. Донесоха го една сутрин, седнал тъжен в плетена кошница, закрепена върху главата на един местен ловец. Хванал го в гората и аз скоро открих, че причината за неговото опечалено настроение бе, че не е слагал нищо в устата си от два дни. Това беше напълно достатъчно да накара всяко самоуважаващо се прасенце да провеси нос. Ловецът, който го беше уловил, правил опити да го храни с банани, но Паф бе твърде малък за подобна храна. Той искаше мляко, и то в изобилие. Така че веднага след като го купих, подсладих една голяма бутилка топло мляко, вдигнах Паф на колената си и се опитах да го накарам да суче. На големина беше колкото китайски мопс, имаше съвсем мънички копитца и чифт малки остри бивни зъби, които скоро изпитах на гърба си.

Той, разбира се, никога преди не бе виждал бутилка за хранене и от самото начало се отнасяше с най-голямо подозрение към нея. Когато го взех на колената си и се опитах да пъхна гумения биберон в устата му, реши, че това е някакво специално мъчение, което съм изобретил само за него. Той заквича и зацвърка, зарита ме с острите си копитца и се опита да ме мушне с малките си бивни зъби. След като се боричкахме така около пет минути, Паф и аз изглеждахме като че сме се къпали в мляко. Той обаче не успя да глътне и капчица от млякото.

Напълних нова бутилка и отново стиснах здраво разквичалото се прасенце между колената си, разтворих насила устата му с едната си ръка, а с другата впръсквах млякото в нея. Той така неистово квичеше за помощ всеки път, когато млякото се впръскваше в устата му, че следващият писък го караше да го изплюва отново навън. Най-сетне успях да го накарам да глътне няколко капчици и зачаках да ги вкуси. Това очевидно стана много скоро, понеже той престана да цвърчи и се бори и заоблизва устните и зурлата си. Капнах още малко мляко в устата му и той смукна жадно. След малко така засука от бутилката, като че нямаше намерение да спира никога, а коремчето му набъбваше ли набъбваше. Най-сетне, когато и последната капка изчезна в бутилката, той въздъхна дълбоко от задоволство, заспа в ръцете ми и забръмча като кошер, пълен с пчели.

След това не ми създаваше повече неприятности. Няколко дни по-късно престана да се страхува и от хората, и изтичваше с възхитително грухтене и квичене към решетките на своята кошарка, когато ме зърнеше, че идвам, просваше се по гръб и оставаше да го чеша по коремчето. Когато настанеше време за ядене и видеше, че нося бутилката, той промушваше зурла през решетките и заскимтяваше така силно и възбудено, че чуеше ли го, човек можеше да помисли, че той просто гладува.

След като Паф престоя с мен около две седмици, на сцената се появи и Блоу. И тя бе хваната в гората от местен ловец, на когото се съпротивлявала яростно. Дълго преди тя и ловецът да се бяха появили, аз чувах нейните силни и звучни протести. Млъкна едва когато я купих и поставих в клетка до тази на Паф. Не ги сложих заедно веднага, защото тя беше малко по-едра от Паф и си мислех, че може да го нарани.

Веднага след като Паф видя, че в съседната клетка има и друго прасе като него, той се хвърли между решетките, загрухтя и заквича от удоволствие. Когато и Блоу го видя, тя престана да квичи и приближи. Бяха така доволни, че се виждат, като че бяха брат и сестра. Те търкаха зурли между решетките и понеже се държаха толкова приятелски, реших да ги поставя заедно още начаса. Изглежда бях оправдан за тази си постъпка, защото те се завтекоха един срещу друг и започнаха да се душат развълнувано. Паф изгрухтя силно и бутна с нос Блоу в ребрата; Блоу изгрухтя в отговор и се затича из клетката. После започнаха да си играят. Паф преследваше Блоу в кръг из клетката. Тичаха, извъртаха се, обръщаха се внезапно назад, огъваха тела, докато и двете прасенца се уморяваха напълно и заспиваха върху леглата си от сухи бананови листа, после захъркваха така, че цялата клетка се тресеше.

Блоу подобно на Паф скоро се научи да суче от бутилка, но понеже беше няколко седмици по-голяма от него, нейното меню включваше и известно количество твърда храна. И така всеки ден, след като изсучеха своите бутилки мляко, поставях в клетката плосък съд с меки плодове и зеленчуци и Блоу прекарваше сутринта с втикнат в тях нос, грухтеше и душеше замечтано, като същинско прасе.

Това ни най-малко не харесваше на Паф. Твърде малък, за да се храни с по-корава храна, той не разбираше защо Блоу трябва да върши нещо, което той самият не може. Паф чувстваше, че го лишават от нещо и стоеше, наблюдаваше с гневно изражение на лицето, докато тя ядеше и грухтеше раздразнително.

Понякога се мъчеше да я прогони от храната, подбутваше я с глава, Блоу се отърсваше от своята замечтаност всред смачканите банани и го погваше ядосано из клетката с гневно квичене. Колкото повече Блоу се задържаше при храната си, толкова по-потиснат ставаше Паф.

Един ден му хрумна, че и той може да похапне нещо допълнително, като чисто и просто смукне от опашката на Блоу. Предполагам, че опашката й му напомняше биберона на бутилката, от която се хранеше. Както и да е, той бе убеден, че ако дърпа достатъчно дълго, ще може да си смукне допълнително вкусно млекце, от нея.

Блоу се изправяше, грухтеше и зариваше нос в меките плодове, докато застаналият зад нея Паф важно-важно сучеше от опашката й. Тя нямаше нищо против това, докато той само сучеше. От време на време обаче Паф се ядосваше и нервничеше. Мляко не потичаше и той започваше да дърпа и хапе с малките си и остри зъбки. Тогава Блоу се извръщаше, погваше го и го притискаше в ъгъла, където го смушкваше силно в ребрата, после с гневно грухтене се връщаше към своята вкусна храна.

В края на краищата пак се видях принуден да ги разделя. Събирах ги да си поиграят само веднъж през деня. Лаф сучеше така упорито опашката на Блоу, че всичките й косми окапаха и тя съвсем оголя. И така известно време те живееха един до друг, докато опашката на Блоу отново се покри с косми, а Паф се научи да яде твърда храна.

Поради някаква непонятна причина Блоу беше много по-нервна от Паф и веднага щом разбра това, той започна да се крие и да я плаши. Заставаше зад оградата и когато минаваше край него, изведнъж скачаше отгоре й. Или пък ще легне, ще се престори на заспал, а когато Блоу приближи, ще скочи мигновено на крака и ще я прогони със силно грухтене. Един ден той така я уплаши, че тя падна в храната и по цялото й тяло полепнаха парченца банани и манго.

Паф измисли специален трик, който й прилагаше с голямо удоволствие всяка сутрин след почистването на тяхната клетка. Аз поставях в единия ъгъл купчина пресни, сухи бананови листа, които им служеха за легло. Веднага след това Паф се спускаше стремително, пъхаше се под листата, скриваше се напълно и зачакваше търпеливо, понякога до половин час, докато Блоу тръгнеше да го търси. Той скачаше неочаквано със силно квичене изпод листата и я погваше из ограденото място. Понякога й прилагаше този номер по три пъти в една и съща утрин, но бедната Блоу не успя да го разгадае. Веднага след излитането му като раирана ракета от листата тя врътваше опашка и се стрелваше бързо с дебелите си крака. Очевидно мислеше, че я напада леопард или някакво подобно животно.

Тъй като прекарваха по-голямата част от времето си във взаимно гонене или правене на всевъзможни лудории, малките прасенца се уморяваха и привечер им оставаха силици колкото да излапат вечерята си. Понякога заспиваха, докато още сучеха от бутилките, така че трябваше да ги будя, за да погълнат цялата си храна. После, погрухтявайки сънливо, те се зариваха дълбоко в своите легла от бананови листа, лягаха едно до друго и хъркаха заедно цялата нощ.

Точно когато малките прасенца се отправяха сънливо към своите места за спане, животните от съседната клетка започваха да се събуждат и да проявяват интерес към живота около тях. Това бяха галаго, дребни животинки, големи колкото новородени котенца, наподобяващи повече кръстоска между бухал и катерица, с нещо маймунско у тях. Имаха гъста, мека и сива козина и: дълги и пухкави опашки. Предните им крайници наподобяваха тези на маймуните, а огромните им златисти очи — очите на бухалите.

Галаго спяха свити по цял ден в своите спални помещения, но точно по залез-слънце се пробуждаха, надничаха през вратата на спалното си помещение, прозяваха се сънливо и примигваха учудено с големите си очи. Те влизаха едва-едва в клетката, като не преставаха да се прозяват и протягат, после и трите сядаха в кръг и започваха да се мият и четкат.

Този ритуал беше дълъг и сложен. Те започваха със самите върхове на опашките си и бавно се придвижваха нагоре, докато всяко местенце от козината им биваше сресано и изгладено от дългите им костеливи пръсти. После, като мигаха една срещу друга самодоволно със златистите си очи, те започваха второто си занимание за вечерта. Правеха физически упражнения. Седнали на задните си крака, те се протягаха, докъдето можеха, нагоре, после подскачаха внезапно във въздуха, преобръщаха се и падаха на земята. След това започваха да подскачат по поставените в клетката клонки и завършваха с гоненица в кръг, дърпаха се за опашките и така, докато огладняваха. После слизаха долу, сядаха до вратата на клетката, надничаха навън и ме чакаха да се появя с вечерята.

Главното им ястие се състоеше от нарязани на тънко плодове и пълна купа с подсладено мляко. За десерт им поднасях голяма консервена кутия със скакалци, специалитет, който галаго обичаха най-много. Те седяха край вратата, писукаха един другиму и докато наблюдаваха как бъркам и вадя пълна шепа мърдащи скакалци, дългите им пръсти трепереха от вълнение. Отварях за секунда вратата, хвърлях вътре насекомите и затварях. В клетката се вдигаше мигновен вой. Скакалците скачаха навсякъде, а галаго с изпъкнали от вълнение очи ги преследваха, мятаха се като полудели в клетката, сграбчваха скакалците и ги тикаха в устата си. С натъпкани уста те загребваха колкото може повече скакалци в ръцете си, после сядаха да ги излапат бързо и не преставаха да мляскат и сумтят.

През цялото време те вперваха големите си очи, да не би да се появят нови скакалци или пък някой да е награбил повече. Веднага след като последният сочен залък биваше погълнат, те започваха бясно преследване на останалите насекоми. За много кратко време в клетката не оставаше нито един скакалец, с изключение на няколкото разпилени по пода парченца от крака и крила. Галаго обаче никога не бяха убедени в това и в продължение на цял час развълнувано проучваха всяка цепнатинка и дупчица в клетката с надеждата, че някак си са подминали някое от тези вкусни насекоми.

Всяка вечер при залез аз почиствах клетката на галаго и подменях мръсната трева с голям наръч чисти листа. Галаго обичат върху пода на клетката да има изобилен листак. Те си играеха в него и прекарваха дълго време в търсене на въображаеми насекоми, които вярваха, че се крият в листака.

Една вечер поставих както обикновено треволяк и съвсем случайно заедно с него вкарах вътре и едно дълго стъбло със златисто цвете на края, наподобяващо твърде много невен. Малко по-късно минах край клетката и с удивление забелязах как един седнал на задните си крака галаго стиска с една ръка цветето, къса бавно листенца и ги яде. Мъхнатата централна част на цветето изхвърли и един от неговите другари я грабна начаса и се заигра с нея. Първо я подметна нагоре във въздуха, хвърли се след нея и я „уби“ в ъгъла, така както би направил със скакалеца. Той направи всичко това много естествено. Един от неговите другари помисли, че е уловил скакалец и се приближи да се увери. Първият галаго изтича с цветето в уста, а останалите два го подгониха. В края на краищата и трите се сборичкаха и паднаха вкупом върху пода на клетката. На края на играта главичката на цветето беше накъсана на малки парченца и разпиляна по целия под. Играта с това цвете изглежда им доставяше голямо удоволствие, затова всяка вечер след това започнах да поставям по две, три такива цветя в тяхната клетка. Те изяждаха венчелистчетата, а после играеха на „свободна борба“.

Макар и всяка вечер да наблюдавах играта на галаго в клетката и да се удивлявах на пъргавината и грациозните им движения, до нощта, когато един от тях избяга, не схващах колко бързи всъщност са те.

Те току-що се нахраниха и аз изваждах празните съдове от клетката, когато едно от малките животинчета неочаквано се стрелна през вратата, после нагоре по ръката ми, а от рамото ми скочи на покрива на клетката. Сграбчих го за върха на опашката, но то отскочи като гумена топка, кацна на самия ръб на покрива на клетката и впери поглед в мен. Заобиколих бавно, и внимателно и бързо го сграбчих. Преди обаче ръката ми да го беше докоснала, то скочи във въздуха, прелетя около два и половина метра във въздуха и се приземи леко като перце на една от централните подпори на палатката, където остана като залепено. Спуснах се след него и то ме допусна съвсем близо до себе си. После, без каквото и да е предупреждение, скочи от подпората върху рамото ми, а оттам незабавно върху друга клетка. Преследвах го в продължение на половин час и колкото повече се разгорещявах и безпокоях, толкова това му доставяше по-голямо удоволствие.

Когато наистина го улових, това стана съвсем случайно. То току-що бе скочило от една купчина стари кутии върху поставената над походното ми легло мрежа против комари. Очевидно смяташе мрежата за солидна повърхност, върху която може да се стъпи. Под влияние на тежестта му мрежата пропадна и в следващия миг животното се оплете в нея. Притичах и го улових, преди да е успяло да се освободи. След тази случка внимавах много при отваряне вратата на клетката на галаго.