Джералд Даръл
Срещи с животните (14)

Гигантският кайман и страшната електрическа змиорка

Настаняването на животните в Джорджтаун предлагаше редица предимства: мястото беше чудесен източник на снабдяване на моята сбирка животни с храна, а и чрез посещението на пазара можехме да се снабдяваме с някои хубави и нови екземпляри, донасяни от търговци от отдалечените краища на страната. Тук отстоях също така много близо от летището, а това означаваше, че пратките, съдържащи дребни животни, можеха да се изпращат редовно до Англия по въздуха. Влечугите принадлежат към създанията, които пътуват най-добре със самолет, така че на всеки две седмици опя ковах по няколко големи сандъка, които пълнех с различен асортимент от жаби, костенурки, гущери и змии и ги експедирах за летището.

Транспортирането на влечуги по въздуха се различава съществено от транспортирането им по море. Те преди всичко се опаковат по различен начин. Ако, да кажем, изпращате пратка от змии на вас ще ви бъде необходим голям и лек дървен сандък. Поставяте всяка змия в малка памучна торбичка и завързвате много добре отвора й с конец, после забивате пирони в стената на сандъка и окачвате торбичките по тях. По този начин може да се чувствате абсолютно спокоен. Невъзможно е да се изядат една друга, понеже змиите са отделени и въпреки това са поставени в един и същ сандък. Цялото пътуване по въздуха от Гвиана трае около три дни. През това време змиите се нуждаят единствено от вода, защото тези влечуги издържат дълго време без храна, без това да им наврежда. На моите змии давахме обилна храна един ден преди заминаването, после те се свиваха на кълбо в малките памучни торбички и започваха да смилат храната си. Докато свършеха това, те вече се намираха в Англия.

Жабите и по-младите гущери също изпращахме в торбички, като и тук спазвахме почти същите правила. За по-големите гущери, като зелената игуана например, са необходими специални кафези. Във всеки един от тях може да се поставят пет или шест игуани и много прикрепени неподвижно пречки, за да имат сигурна опора за краката си. Установих, че малките кайманчета, за разлика от големите каймани пътуват много добре по въздуха. Независимо от това последните тежат толкова много заедно с дървените си сандъци, че таксите за превоз ставаха огромни. Поради това повечето големи каймани пътуваха заедно с мен с кораба.

Най-малкият уловен от мене кайман в Гвиана достигаше около петнадесет сантиметра на дължина и сигурно беше току-що роден, а най-големият — около четири метра, но с него не се боравеше толкова лесно. Уловихме го в една голяма река в северната савана, която кипеше от огромни електрически змиорки и стотици каймани. Когато узнах, че една зоологическа градина в Англия търси голям кайман, реших, че именно това е районът, където можех да се опитам да заловя такъв. Точно под мястото, на което се намирах, реката бе издълбала в брега малък залив. Срещу този залив, на около сто и петдесет метра, имаше някакъв остров, на който кайманите прекарваха своето време.

Капанът, който използувах за залавянето му беше твърде примитивен: изтеглихме две дълги и тежки местни канута на малкия бряг на залива, така че да останат до половината във водата и на разстояние около метър едно от друго. Между тях се оформи пътечка. Точно на тази пътечка стъкмих клуп, прикачен на огънат прът. Към огънатия прът прикачих голяма кука с умряла и силно намирисваща риба. За да се добере до рибата, кайманът трябваше да провре глава през клупа. Веднага след като се допреше до рибата, огънатият прът щеше да отскочи нагоре и да затегне клупа здраво около него. Другият край на въжето беше завързан за голямо дърво на брега, на около два метра разстояние. Една вечер заредих капана, но ми се струваше невероятно да уловя нещо по-рано от следния ден.

Същата нощ точно преди лягане си помислих, че няма да е лошо да проверя дали капанът е все още зареден. Придружи ме моят приятел. Тръгнахме надолу към брега на реката през тъмната ивица на гората. Приближавайки мястото, където беше поставен капанът, до ушите ни достигна някакъв странен шум, тъп и тътнещ звук, който не успяхме да определим. Стигнахме до брега и скоро видяхме неговия причинител. По пътечката между двете лодки се бе промъкнал огромен кайман. Както се бях надявал, той бе промушил глава през клупа, подръпнал рибата и въжето се бе затегнало здраво около врата му.

Огледахме брега, после насочихме надолу светлината на електрическите фенерчета и видяхме как огромното животно се гърчеше и пляскаше между двете лодки, които бе избутал доста встрани.

Неговата грамадна уста се отваряше и затваряше с тъп звук, наподобяващ сатър, падащ върху дървена подложка. Той размахваше масивната си опашка от една страна на друга, разбиваше водата на пяна и удряше бордовете на двете лодки така, че беше чудно как вече не ги бе смазал. Затегналото се около врата му въже бе завързано за дървото на брега, близо до което стояхме и ние. Всеки път, когато огромната тежест на каймана го дръпнеше, чувахме как проскърцва от напрежение. Дървото се клатеше и трепереше от усилието на каймана да се освободи. То продължаваше все още да трепти и когато кайманът най-неочаквано стихна всред разпенената вода, като че се бе изтощил напълно. Тъкмо тогава допуснах твърде глупава грешка.

Наведох се над брега, хванах с две ръце въжето и го придърпах към себе си. Почувствал движението на въжето, кайманът моментално поднови с най-голяма сила усилията си. Въжето се изпъна силно и аз почувствах как ме дръпна над ръба на скалата. Почти увиснах във въздуха. Пръстите на краката ми допряха ръба, а ръцете не преставаха да стискат здраво въжето. Разбрах веднага, че ако го изпусна и падна, щях да се окажа точно върху люспестия гръб на влечугото. Ако не ме захапеше с огромните си челюсти, щях най-вероятно да стана жертва на удар на неговата мускулеста опашка. Не ми оставаше нищо друго, освен да се държа здраво за въжето. Малко след това и моят приятел успя да се залови за него. Това ми даде възможност да стъпя по-устойчиво на брега и да се оттегля на безопасно място, след което и двамата пуснахме въжето.

Кайманът веднага се успокои. Решихме, че е най-разумно да се върнем обратно вкъщи и да донесем нови въжета, с които да го вържем. Струваше ни се, че ако го оставим цялата нощ само с това единствено въже около врата, както се мяташе, в края на краищата щеше да го скъса и да избяга. Тръгнахме бързо назад и събрахме всичко необходимо. Грабнахме два фенера, няколко малки електрически фенерчета и се върнахме при реката. Кайманът лежеше спокойно и примигваше към нас с големите си очи, всяко голямо колкото орех. Преди всичко обезвредихме големите му челюсти. За тази цел спуснахме внимателно един клуп, нахлузихме го на челюстите, затегнахме го здраво, а края на въжето завързахме за дървото. Докато приятелят ми осветяваше, аз се промъкнах в една от лодките и след известни трудности успях да прекарам нов клуп и около опашката на каймана, придвижих го до задните му крака и там здраво го затегнах. Края и на това въже завързахме за същото дърво. И така, след като го завързахме с три въжета и се убедихме, че сега няма възможност да избяга, ние си легнахме.

На следната утрин се спуснахме до реката заедно с няколко местни хора и започнахме да обмисляме плана за изваждането на огромното влечуго от водата и придвижването му по стръмния бряг до мястото, където можеше да бъде натоварено на джип. Местните хора носеха дълга и дебела дъска. Опитахме да пъхнем дъската под влечугото, така че да легне по дължина върху нея. Кайманът обаче се намираше в плитки води и ние не можехме да вкараме дъската под него, понеже коремът му беше зарит в тинята. Нямахме друга възможност, освен да разхлабим въжетата и да го оставим да се отдръпне метър, два в по-дълбоката вода, където можехме по-лесно да пъхнем дъската под него. След като направихме това, ние го завързахме за дъската и го омотахме с въжета около челюстите, опашката и късите му и силни крака.

Следващото нещо беше да го измъкнем от водата и да го пренесем нагоре по брега. На нас, дванадесетте души, ни беше необходим час и половина, докато свършим това, защото работехме върху лепкава глина и всеки път, когато успеехме да придвижим с няколко сантиметра нагоре огромното туловище на каймана, налагаше се да починем и тогава, за наш ужас, туловището се хлъзгаше обратно на старото си място. Работата ни беше много трудна, но ние успяхме да го вдигнем до върха на скалата и оттам да го пренесем до зелената трева, където го заобиколихме изпомазани от главата до петите с глина, мокри до костите, но доволни от себе си.

Друго водно същество, което ни причини доста безпокойства, беше електрическата змиорка. Това се случи, докато търсех животни из мочурищата. Заедно с приятеля ми обикалях цял ден с едно голямо кану, гребяхме нагоре и надолу из отдалечените водни пътища, посещавахме американо-индиански селища и купувахме разни животни, които ни предлагаха за продан. Между другото купихме и един питомен дървесен таралеж, а в последното село открихме и една полупораснала електрическа змиорка, поставена в плетена кошница. Купих и нея и останах много доволен от този допълнителен екземпляр към моята сбирка, тъй като за първи път се сдобивах с такъв.

Качихме се в кануто и се отправихме към дома си уморени, но доволни от успешния ден. Седнах на носа, а дървесният таралеж се сви в краката ми и заспа. Малко по-встрани от нас електрическата змиорка гърчеше тяло и се въртеше безспир в кръг в своята плетена кошница. До мен седеше приятелят ми, а на кърмата зад него двамата гребци на нашата не твърде сигурна лодка.

Вниманието ми най-напред беше привлечено от това, че змиорката не беше вече в кошницата, поставена до дървесния таралеж. Обзет от някаква паника, таралежът се опита да се покатери по крака ми и ако не го бях спрял, сигурно щеше да се покачи и върху главата ми. Учудих се. Какво ли ставаше, за бога? Подадох таралежа на приятеля ми и огледах носа на лодката, за да разбера какво го бе чак толкова много изплашило. Както се взирах, видях как електрическата змиорка приближаваше решително към крака ми. Толкова се уплаших, че подскочих във въздуха и змиорката се стрелна под мен. За щастие кануто не се преобърна.

Змиорката междувременно се насочи към приятеля ми. Извиках му да внимава. Както държеше таралежа в ръце, той се опита да стане и да се дръпне от пътя й, но не успя, залитна и падна по гръб на дъното на кануто. Змиорката пропълзя край гърчещото се тяло на моя приятел и се насочи към първия гребец. Зърнал змиорката, и той не се оказа по-смел от нас, остави греблото и се приготви да скочи от лодката.

Положението беше спасено от последния пасажер, втория гребец. Той очевидно беше навикнал да среща електрически змиорки в лодките, защото чисто и просто се наведе напред и притисна с греблото змиорката за пода на кануто. Хвърлих му кошницата и с няколко сръчни движения той успя да пъхне змиорката в нея.

Всички отдъхнахме с облекчение и започнахме даже да се шегуваме. Нашият спасител подаде кошницата със змиорката на първия гребец, който на свой ред я подаде на приятеля ми. Тъкмо последният да я подаде на мен, дъното на кошницата се откачи и змиорката се оказа отново сред нас. Този път за щастие тя се изхлузи във водата така, както си беше свита на кълбо. Тялото й се разтърси от конвулсия, чу се плясък и нашата електрическа змиорка изчезна в тъмните води на реката.

Вълнуващият четвърт час завърши неприятно, но по-късно ние успяхме да се снабдим с няколко нови змиорки, така че не се наложи да съжаляваме за загубата. Една голяма електрическа змиорка е в състояние да произведе значително количество електрическа енергия. Известно е, че змиорки са убивали например коне и хора при преминаване на реки из различни части на Южна Америка. Произвеждащите електрически ток органи са разположени от двете страни на тялото на змиорките. Страните й всъщност представляват мощен акумулатор на електричество. Змиорката си плува във водата и наподобява голяма, дебела черна змия. Когато се натъкне на риба, тя се спира, цялото й тяло като че се разтреперва и вие виждате как рибата трепва, огъва тяло, а после започва бавно-бавно да потъва надолу, парализирана или умряла. Змиорката се стрелва и я налапва, и то винаги с главата напред, после се спуща на дъното на реката, лежи няколко минути, като че размишлява за нещо, след което бързо се понася нагоре, изважда глава над водата и тръгва да търси нова жертва.