Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Elza, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VeGan (2016 г.)

Издание:

Автор: Джой Адамсън

Заглавие: Лъвицата Елза

Преводач: Весела Илиева; Василка Шопова; Светлана Стефанова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Държавно издателство „Земиздат“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково

Излязла от печат: 28. 1. 1982 г.

Художествен редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Анна Михова

Художник: Петър Кръстев

Коректор: Мария Гарева; Венета Гинева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2088

История

  1. — Добавяне

Намериха ли лъвчетата ново семейство?

Една вечер лъвчетата за пръв път почиваха близо до гроба на Елза. По-рано тук беше любимото им място за игра, но след смъртта на майка им нито веднъж не бяхме намирали следи наоколо.

Може би беше случайно, може би се дължеше на острото обоняние на лъвовете. Не може да се отрича обаче, че животните с високо развита интелигентност имат някаква представа за смъртта. Това е особено вярно за слоновете. Имаше например един слон, много обичан и уважаван от другите слонове в стадото. Когато той умря от старост, два мъжки слона стояха няколко дни до тялото му. След това извадиха бивните и ги поставиха малко настрана от трупа. Бяхме свидетели и на друг интересен случай. Джордж трябваше да убие слон, който беше станал опасен. Той го застреля през нощта в една градина в Изиоло. На другия ден трупът беше преместен заради миризмата. Следната сутрин Джордж намери, че другарите на слона бяха донесли лопатката на убитото животно и я бяха оставили на същото място, където беше застрелян.

Нерядко слоновете се влияят и от смъртта на човек.

При едно от нашите сафари местните хора ни разказаха, че преди няколко дни един човек бил убит от слон и оттогава животното идвало всеки следобед и стояло 1–2 часа на мястото на трагедията. Изследвахме фактите и те се оказаха верни.

На 27 февруари намерихме лъвчетата на върха на скалата Хуф. Почиваха на сянка. Когато го повикахме, Джеспа дойде, седна до мен и вдигна глава, но държеше очите си приковани върху Гоупа и сестра си. След известно време Малката Елза се приближи до нас, Гоупа обаче остана настрана, като че не съществувахме. Забелязах един необикновено голям кърлеж върху Джеспа и се разтревожих. Опитах се с всякакви хитрини да отстраня паразита, но Джеспа ми пречеше, защото тълкуваше движенията ми като покана за игра.

Беше прекрасен следобед, тих и безкраен. Всичко около нас ми напомняше за Елза. Колко приличаше на нея Джеспа със своя интелигентен поглед и приятелски, отзивчив характер! Направихме снимки, а когато слънцето слезе тъмночервено на хоризонта, тръгнахме за къщи.

Веднага щом слязохме от скалата, Гоупа и Малката Елза отидоха при Джеспа. Тримата застанаха неподвижно и силуетите им се очертаха на фона на залеза. Помислихме, че гледат нас, всъщност обаче, изглежда, че бяха наблюдавали биволите, които при нашето приближаване изскочиха из подножието на скалата. Биволите профучаха само на няколко метра и за щастие желаеха да избягнат срещата не по-малко от нас. Лъвчетата останаха на върха на скалата, силуетите им постепенно потъмняха и накрая не можеха да се различават в угасващата светлина.

През следващите две нощи малките страняха от лагера. Джордж чу вик на лъв от другия бряг и проследи дирята. Откри, че лъвчетата бяха пили вода на мястото, където реката беше най-близо до скалата Хуф, след което бяха прекосили на другия бряг. На следващия ден той откри следите им около три километра надолу по течението близо до дирите на лъв и лъвица. Всички стъпки водеха към същия скалист гребен, до който Македе беше проследил Елзината диря миналия юли, когато тя отсъствува шестнадесет дни.

Джордж обходи гребена. Дирите на лъвчетата спираха до единия край, а следите на лъва и лъвицата — до другия.

Не придружих Джордж в това търсене поради състоянието на крака ми. Преди три седмици го бях раздрала на корена на едно дърво. Отначало раната като че заздравяваше, после се възпали, а сега не само много болеше, но и видът й ме тревожеше. Реших да потърся помощ от мисионерската болница, която се намираше на близките хълмове. Сутринта тръгнах с Ибрахим много рано. Щом видя раната ми, лекарят ме отведе в операционната. Останах в болницата два дни. Лекарят и старшата сестра бяха извънредно внимателни с мен и положиха много грижи, за да се върна по-скоро в лагера. Ибрахим всеки ден идваше в болницата и ми носеше писма от Джордж с новини по издирването на лъвчетата.

3 март

Вечерта лъвчетата не се появиха пито през деня, нито през нощта. В 7 часа сутринта се спуснах надолу по течението по отсрещния бряг. Никаква прясна диря, докато с Нуру стигнахме брода под водопада. Там прегазих и видях трите лъвчета. Джеспа се приближи и седна край нас. Другите се скриха в храсталака. Тръгнахме назад към лагера в най-голямата горещина. Бях сигурен, че лъвчетата останаха да лежат в гъсталака. Върнахме се в лагера към 11,30 часа. Заварих Ибрахим с новината за твоята операция. Каза ми, че като пресичал малката река между лагера и болницата, видял край пътя голям лъв с три лъвчета — двете мъжки, едното женско. Били на същата възраст като Елзините. Естествено Ибрахим помислил, че това са нашите с баща си. Спрял колата на няколко метра от тях. Лъвът и две от лъвчетата се отдръпнали на известно разстояние. Третото останало спокойно край пътя. Ибрахим извикал: „Джеспа! Джеспа! Ку-ку-ууу“. Лъвчето навело глава. Ибрахим отворил вратата и направил движение, като че слиза. Лъвчето продължавало да седи. Междувременно останалите се доближили и седнали от другата страна на колата. Какво необикновено съвпадение! Ако не бях видял лъвчетата по пладне, щях да помисля, че Ибрахим беше видял малките на Елза, и веднага щях да тръгна с колата към реката. Почти мистериозно! Лъвчетата дойдоха към 7,30 часа. Не бяха гладни. Останаха през цялата нощ, а сутринта отидоха към скалата Хуф. Чух гласовете на още два лъва нагоре по реката.

4 март

Около 5 часа следобед се качих на скалата Хуф. Намерих лъвчетата там. Само Малката Елза излезе напред и до залез-слънце седя на около петнадесет метра от мен. Върнах се в лагера. До 11 часа вечерта лъвчетата не дойдоха и аз си легнах. В 12,30 часа се събудих и намерих Джеспа в моята палатка. Станах и му дадох рибено масло и мозък, а другите лъвчета ядоха коза в клетката. Легнах си. Около 1,30 часа ме събуди уплашеното „хуф, хуф“ на едно от лъвчетата — сигурен знак, че в лагера има други лъвове. Станах и чух ръмжене и караница в близките храсти, после рев на лъвове с пълно гърло от няколко метра. Това продължи, докато единият отиде към „кабинета“, като ревеше с по-тих глас. После се върна при Голямата скала. Последва ново ръмжене и караница. По-късно се изместиха към „кухненската“ луга. Чух отделен глас, като че на някое от лъвчетата откъм „кухнята“. След няколко минути лъвчетата бяха пак в лагера, последва нов рев и ги чух да прецапват реката. Ревовете им замряха надолу по течението.

5 март

Заранта намерих лъвска следа около лагера и в него. Лъвчетата се бяха гонили по пясъка, където Елза лежеше, когато умираше. Проследих следата на две лъвчета по отвъдния бряг нагоре към върха на скалата Тамба. Загубих я и попаднах на друга от голям лъв, водеща нагоре по едно дере. Край скалите, на които Елза обичаше да лежи, намерих следа на лъвица и лъвче.

Имаше две вероятности: или малките, уплашени от появата на лъвовете, бяха избягали през реката, или се бяха присъединили към лъвовете и отишли с тях. Фактът, че лъвчетата се появиха в лагера след 12,30 часа и бяха дошли през реката, говореше, че са били с лъвовете, преди да дойдат в лагера, и после пак са ги последвали.

На пети март, деня, когато се върнах от болницата, Джордж трябваше да замине за Изиоло. Тази нощ лъвчетата не дойдоха. Не знаех дали да съм доволна или да се тревожа. Ако се бяха присъединили към някое семейство и лъвицата ги научеше да ловуват, те щяха да подивеят, преди да изникне въпросът за изселването им. И това беше най-доброто разрешение за тях. Но може би лъвовете, вместо да ги осиновят, ги бяха прогонили от лагера и сега малките имаха нужда от помощ.

При това състояние на крака не можех да ходя. Пратих Македе и Нуру да търсят лъвчетата. Опитвах се да се успокоя. Казвах си, че така е по-добре. Ако лъвчетата бяха осиновени от някое семейство, моята намеса можеше да накара новите им родители да ги изоставят. И все пак не бях сигурна и неизвестността ме измъчваше.

Още два дни и две нощи минаха без известия за лъвчетата. Джордж се върна. Той веднага предприе ново търсене, но без резултат. На следната сутрин той и Нуру отново тръгнаха. Върнаха се с новината, че лъвчетата се бяха присъединили към един млад лъв и лъвица. Сигурен в тяхното осиновяване, Джордж не ги последвал от страх да не обезпокои осиновителите. Не ги видяхме дванадесет дни и почнахме да вярваме, че те сами бяха определили бъдещето си.