Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Elza, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VeGan (2016 г.)

Издание:

Автор: Джой Адамсън

Заглавие: Лъвицата Елза

Преводач: Весела Илиева; Василка Шопова; Светлана Стефанова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Държавно издателство „Земиздат“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково

Излязла от печат: 28. 1. 1982 г.

Художествен редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Анна Михова

Художник: Петър Кръстев

Коректор: Мария Гарева; Венета Гинева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2088

История

  1. — Добавяне

Елза обучава малките

Следобед на 21 септември Джордж, аз и Тото срещнахме семейството в гъсталака. Елза ни поздрави, както обикновено, а Джеспа облиза и двама ни. Когато се отправи и към Тото, Елза му препречи пътя. Това потвърди, че отношението й се е променило. Нямаше вече слабост към Тото, нито към Нуру и Македе. От раждането на малките тя се противопоставяше, когато приближеше африканец. Очевидно сега анатемата беше стигнала и до Тото.

На следващия ден следобед видяхме семейството да играе в реката. Докато малките се плискаха и се биеха за плаващи пръчки, Елза се настани близо до Тото в позиция, при която да държи под око всички ни.

На път за лагера Джеспа започна да се интересува много от пушката на Тото и непрекъснато го дебнеше и нападаше, Елза се намесва няколко пъти и седна на сина си, за да даде възможност на Тото да отиде напред необезпокояван.

Вечерта мухите цеце бяха особено досадни й Елза се хвърляше на земята в моята палатка, като скимтеше за помощ. Влязох да изпълня задачата си, но Джеспа и Гоупа вече бяха отишли при майка си, търкаляха се и мачкаха мухите. Приближих се до Елза. Те заръмжаха срещу мен. Тогава Елза почна да ближе синовете си, без съмнение, за да потуши ревността им, загдето е позволила да пропъждам мухите й. Обикновено ми беше позволено да правя това и всяка услуга беше приета с благодарност. Изненадах се, когато на следващата сутрин, докато наблюдавах как лъвчетата се забавляват и играят с майка си, Елза ме плесна и дори скочи върху мен.

През нощта тя дойде само на кратко посещение, след като си бяхме легнали. Не се появи до следващата вечер, когато пристигна с малките, но беше много резервирана, прибра месото си, издърпа го от погледа ми и напусна скоро след това.

Когато се върнах на следващата вечер от разходка, през която намерих много пресен тор от слонове, видях Джеспа усилено да превръща моя единствен тропически шлем в безформена маса. Това беше лошо, защото имах нужда от него, когато излизах на силното слънце. Може би, за да компенсира непокорството на сина си, Елза беше извънредно нежна. Дълго време седяхме заедно близо до реката, наблюдавайки едно синьо рибарче. Изглежда, то не се страхуваше от нас и се приближаваше. Тогава разбрах колко ревнив е станал Гоупа не само към мен, но и към брат си. Когато Джеспа играеше с майка си, той се блъскаше между двамата, а когато Елза се приближеше до мен, се притайваше и ръмжеше, докато майка му не отиде при него.

След като Джордж си замина, спях в ландроувъра, близо до който нощем висеше на синджир месото. По този начин се надявах да го запазя от хищници. Една нощ се събудих от шум на чупене на дървета и рев на слонове. Бяха долу до реката между „кабинета“ и палатките, но постепенно приближаваха, което ме разтревожи. Не знаех какво да направя, ако дойдат до палатките. Елза седеше с лъвчетата до моето легло с лице към шума и може би с подобни лоши предчувствия. Всички се ослушвахме внимателно. Изведнъж видях огромна маса да се движи отгоре по брега, после спря, постоя мирно като че ли безкрайно дълго и след това се загуби в тъмнината. Елза и лъвчетата пазеха тишина като мен и останаха в „защитна“ позиция, докато шумът от чупене замря. После тя си отиде. Скоро след това светлината на факлата ми се отрази в чифт зелени очи, които постепенно се приближаваха. Предположих, че се промъква хищник, и излязох от колата с намерение да покрия месото с тръни. Тъкмо да сложа един голям клон, Елза връхлетя върху мен. Качих се обратно в „спалнята“ си. Когато реших, че тя и малките са свършили яденето и са си отишли, отново излязох. Твърдо бях решила да не оставям готова храна на чакалите. Елза обаче пак скочи върху мен и защити „лова“ си. Останалата част от нощта прекарахме, като се наблюдавахме взаимно. Тя спечели играта, но с цената на това, че изяде повече, отколкото можеше.

Към октомври Били Колинз и аз разбрахме, че ще е полезно да се срещнем и обсъдим плановете за книгата „Родена свободна“.

Отидох в Найроби да го взема. Върнахме се в лагера по вечеря и намерихме лъвското семейство да яде пред палатките. Бях малко неспокойна, но Елза посрещна и двама ни най-приятелски и отново се зае с месото. Останалата част от вечерта прекарахме на няколкостотин метра от нея, но тя не ни обръщаше внимание.

През следващия ден беше наистина много горещо и гъсталакът беше угнетяващо сух. Дори в „кабинета“, който обикновено е хладен, беше душно. На сутринта отидохме там и започнахме работа. Въпреки че бяхме доста стряскани от бабуини, антилопи и различни птици, свършихме много добра работа и едва след пет часа отидохме да търсим Елза. Не я намерихме по пътя. Едва когато се връщахме по една пътека, проправена от животни, усетих, че тя и Джеспа се търкат в краката ми.

Елза се държеше с Били също, както с нас, но Джеспа беше много заинтригуван от белите му чорапи и обувките за тенис. Като дебнеше ниско и се криеше зад всяко храстче, той се приготви да го нападне, но се намесихме ние. Джеспа се възмути, че му пречим, и отиде при другите лъвчета. Елза прекара вечерта на покрива на ландроувъра.

На следващата сутрин тя ме събуди, като ме ближеше през скъсаната противокомарна мрежа. Как е влязла в палатката ми? Обезпокоих се, че може да се е опитала да посети така и Били, и го извиках. Отговори ми, че Елза е била при него и току-що си е отишла. В този момент Тото донесе сутрешния ми чай. Когато го видя, Елза отстъпи бавно от леглото и се премести към ракитовата врата на трънената ограда, докато Тото я отвори, за да излезе. Тогава тя спокойно събра малките и всички закрачиха към Голямата скала.

Облякох се бързо и отидох с известен страх да видя как е прекарал Били. Каза ми, че Елза се е промушила през ракитовата врата на оградата му, която той барикадирал с тръни, и скочила на ландроувъра. Едва когато разбрала, че няма да може да стигне до него, се отправила към мен.

Елза не обърна внимание на Дейвид Атенбъроу или на Джеф, които спяха на същото място. Единствените легла, които я привличаха и искаше да дели, бяха на Джордж и моето.

Следобед посетихме семейството и го намерихме на скалата Хуф. Веднага щом ни зърнаха, Елза и Джеспа слязоха и ни устроиха голямо посрещане. И Македе беше с нас. Елза поздрави и него, но като застана енергично между двамата, демонстративно забрани на Джеспа да потърка главата си в краката на Македе. Гоупа и Малката Елза стояха на скалата, но като отминахме няколкостотин метра в храсталака, Елза ги повика и те слязоха, но се криеха от нас. Едва когато стигнахме реката, те се появиха отново и бяха много мирни. Седяха във водата, за да се разхладят, и ни наблюдаваха внимателно. По-късно Джеспа дойде при Елза и беше много нежен, но на път за къщи се забавихме заради неговите палячовщини и замръкнахме. Макар че Били махна белите си чорапи, Джеспа още беше омаян от тях. Той се завираше в краката му, гледаше нагоре към него с най-нахално изражение и затрудни напредването ни. Били се опитваше всячески да го заобиколи, но напразно. Джеспа беше непрекъснато до краката му. Елза се намеси два-три пъти и търкулваше сина си, но това, изглежда, го поощряваше и той ставаше все по-непослушен. По едно време Джордж, който беше отишъл напред, изведнъж се намери прегърнат от две лапи и едва не беше повален. За Джеспа това беше наистина чудесна вечер. Едва когато стигнахме лагера и той започна да вечеря, ни остави на мира.

Дванадесети октомври беше последният ден, който Били прекара в лагера. Направихме опит да намерим семейството. Не успяхме, но като се върнахме, намерихме Джеспа и Елза в лагера. Били потупа Елза, докато тя лежеше на ландроувъра, и погали главата й, нещо, което тя позволяваше само на мен.

През втората седмица на октомври Джордж се върна в лагера и за няколко дни животът протече без особени произшествия, докато една нощ Свирепата лъвица и Съпругът й възвестиха за пристигането си с внушителни ревове откъм Голямата скала. Елза разбра намека им и веднага премести семейството си през реката.

Рано на следващата сутрин Джордж видял Свирепата лъвица на Голямата скала, ясно откроена на фона на небето. Пуснала, го да се приближи на четиристотин метра и тогава си отишла. Същата вечер Елза дойде да хапне набързо, но след това отсъствува четиридесет и осем часа. Аз дежурех в лагера. Обезпокоена от отсъствието на Елза, излязох да я потърся, но не я намерих. На следващата сутрин открихме следите й и следите на малките по целия лагер. Странно, нищо не бяхме чули. По следите стигнахме до мястото, където отпечатъците на лъвовете се сливаха с отпечатъците на носорози и слонове.

Вечерта семейството дойде, но Елза беше в особено настроение. Не се интересуваше нито от мен, нито от Гоупа, нито от Малката Елза, а беше всецяло погълната от Джеспа. Почувствувах се наистина засегната и заради Гоупа, който се мъчеше всячески да привлече вниманието й, като се търкаляше предизвикателно по гръб с разперени лапи всеки път, щом майка му се приближеше, но без резултат, освен че го прескочи веднъж, за да отиде при Джеспа.

Към 8,30 часа вечерта два лъва започнаха да реват. Цялото семейство слушаше внимателно, но само Елза и Джеспа закрачиха бързо към „кабинета“. Гоупа и Малката Елза повървяха малко подир тях, но се върнаха да довършат яденето си. Така продължиха да гълтат до следващото страшно изреваване, което беше от съвсем близо. Тогава се втурнаха с пълна сила след майка си, която вече прекосяваше реката.

Занесох остатъците от храната им на сигурно място. Направих добре, защото лъвският дует продължи през цялата нощ. На следващия ден, когато вече се смрачаваше, Македе и аз видяхме една лъвица да се катери по Голямата скала и седна отгоре на върха. Без съмнение това беше Свирепата лъвица. Взех бинокъла и я видях за пръв път. Беше значително по-тъмна и по-тежка от Елза и твърде грозна. Видях, че ни гледа отгоре и продължи да реве. Цялата нощ не мигнахме, а Елза естествено не дойде.

На сутринта тръгнахме по следите на Свирепата лъвица и на съпруга й. Те водеха нагоре до мястото, в което предполагахме, че обикновено живеят. Без съмнение Елза знаеше това, защото същата нощ доведе семейството си в лагера на вечеря. Докато малките се бяха заловили с вечерята, тя ми обърна малко внимание. Беше, както винаги, мила. Тя прилагаше нова стратегия, така че да не дава повод на децата да ревнуват.

Въздухът потискаше и светкавици шареха хоризонта на чести интервали. Скоро след като си бях легнала, задуха силен вятър, дърветата пукаха и брезентът на палатката плющеше. Паднаха първите капки дъжд и много скоро имах чувството, че се намирам под чучур. Пороят продължи през цялата нощ. Не очаквахме такъв потоп и не бяхме забили здраво коловете на палатките. Стълбовете се сгромолясаха, в резултат на което прекарах нощта, като се мъчех да ги вдигам достатъчно, че да си осигуря поне някакъв покрив, докато река течеше около краката ми. Когато излязох, видях палатката на Джордж, също съборена, а отвътре Елза стенеше с нисък глас. Скоро тя се появи с Гоупа и Джеспа. Бяха доста окаляни, но сухи. Дори и този порой обаче не накара Малката Елза да потърси подслон. Тя стоеше извън трънените огради, цялата мокра.

Започнах да подреждам намокреното имущество и да го местя в колите, за да го спася от лъвовете. Помагаше ми Джеспа, който се забавляваше, като пазеше всяка кутия, която исках да преместя. Когато свърших работата, Елза, Джеспа, Гоупа и аз пролазихме в моята палатка. Дори Малката Елза се съгласи да влезе в преддверието й, но не и по-навътре. Поне там беше по на закрито.

Дъждът продължи 4 дни.

Домът на Елза, макар и полупустинна област, е заграден от планини, от които се спускат рекички към пустинните райони. Нашата река стана толкова пълноводна, каквато не я бях виждала. Бучащ червен порой трещеше вън от бреговете й и наводни „кабинета“ до масата, като наслои много наноси, включително и една изкоренена палма. Бях изключително радостна, че Елза и малките бяха от нашата страна на реката и че имахме достатъчно храна за тях.

За три дни изгорената изсъхнала околност на лагера пищно раззеленя, а сухите крехки храсти се надпреварваха в стремежа си час по-скоро да покажат разкоша на многобагрените си цветя. За три-четири дни земята се покри с килим от пъстроцветни венчелистчета.

Промяната от пустош в богато изобилие веднага повлия на животните в гъсталака. След една седмица, когато дъждовете спряха, наблюдавах много новородени животни: светло оцветени тропически гущери се припичаха край реката, но се гмуркаха в пенещата се вода, когато ги приближах. Две дребни костенурки, не по-големи от шилинг, плуваха близо до „кабинета“. Бяха съвсем миниатюрни дубликати на възрастните костенурки с размери около супена чиния, които често бях виждала по скалите на отвъдния бряг. Но най-странната „детска стая“ от всички открих една сутрин, като се разхождах надолу по реката. Близо до едно от любимите места на Елза за прекосяване на реката има дълбок вир. Там видях гигантски попови лъжички. Стояха във вертикално положение и гребяха енергично. Когато ги погледнах по-отблизо разбрах, че са крокодилчета, които бяха около осемнадесет сантиметра дълги и на не повече от два-три дни.

Джордж дойде в лагера веднага щом земята изсъхна и можеше да пътува. Доведе пет ловни надзиратели със себе си. Те щяха да осигурят постоянно дежурство, за да се ликвидира бракониерството. Необходимо беше да живеят далеч от Елза и от нашия лагер. Джордж наблюдаваше построяването на поста и правенето на път дотам.

Надявахме се, че за две седмици тази работа ще напредне достатъчно и ще започнем да оставяме Елза все по-дълго, за да предизвикаме малките да отиват с нея да ловуват и да започнат своя истински див живот. Нашият неочаквано продължен престой в храсталака ги накара да свикнат с лагерния живот и въпреки че нямахме контрол над тях, Джеспа беше вече в доста приятелски отношения с нас. Независимо от това техните диви инстинкти не бяха нарушени и действително Гоупа и Малката Елза идваха при нас само защото майка им настояваше.

Чудехме се дали Елза беше споделила своето желание да не ни нараняват, което правеха много умело, или те просто й подражаваха? Джеспа, особено когато играеше с нас или ревнуваше, би могъл да направи много пакости, ако не се самоконтролираше, но той винаги го правеше. А когато беше в лошо настроение, ни предупреждаваше за това.

Гоупа беше по-малко дружелюбен, но щом го оставехме сам, не предприемаше нищо, за да предизвика инцидент.

Малката Елза остана свенлива, въпреки че вече по-малко се дразнеше от нас. Изненадахме се, че никое от лъвчетата не се опита да последва Елза на покрива на ландроувъра, въпреки че често гледаха нагоре към майка си с разочаровани изражения. Тя почиваше на брезента, за да избяга, когато я дразнеха. Ако съдим от умението им да се катерят, много лесно биха скокнали на капака и с още един скок биха се намерили на покрива на колата. Елза беше правила така на млади години, но по някакви необясними причини малките приемаха ландроувъра като забранена зона.

През отсъствието на Джордж Джеспа и Гоупа използуваха неговата палатка като „скривалище“. Когато се върна, той я намери нощем доста населена. Малко се тревожех. Джордж предпочиташе да спи на ниско легло и се чудех дали с Елза, Джеспа и Гоупа около него някоя нощ няма да има неприятности. Те обаче се държаха забележително добре. Винаги когато Джеспа се опитвал да играе с пръстите на краката му, авторитетното „не“ на Джордж го карало да спира веднага.

Те се чувствуваха у дома си до такава степен, че една нощ, когато Елза се търкаляла наоколо, се катурнала в леглото на Джордж, като го съборила върху гърба на Джеспа. Не последвало никакво сътресение и Гоупа, който спял близо до главата на Джордж, дори не мръднал.

Един ден по-късно, когато се върнахме в лагера, намерихме семейството, с изключение на Джеспа, да ядат. Скоро открихме липсващото лъвче зад палатките да се забавлява с печена токачка, която беше откраднал от масата. Имаше такова нахално изражение, че не можехме да не се разсмеем на малкия пакостник. Изненадахме се обаче, че предпочиташе сготвено месо пред прясно. На другия ден имахме още една изненада, когато попаднахме на семейството в храсталака и открихме, че малките бозаят. Бяха вече на десет и половина месеца и надали имаше много мляко в гърдите на Елза, които изглеждаха съвсем празни.

Въпреки че още бозаеха, забелязахме първите признаци на юношество в Джеспа и Гоупа. Около лицата и врата им беше пораснал тънък мъх и поради това изглеждаха като необръснати. Видът им наистина беше много смешен. Елза ни поздрави топло, а Джеспа се намести между нас и искаше да бъде потупан. Тя ни наблюдаваше и после близна одобрително сина си.

Върнахме се в лагера заедно. Пред тях бяха остатъците от снощната им вечеря, но Елза отказа дори да я подуши и искаше ново месо. По-късно се обади един леопард от другата страна на реката и това я накара да се втурне назад, като остави малките. След около петнадесет минути те я последваха. Бяхме радостни, като видяхме, че Елза пое инициативата и беше готова да защищава територията си.

Същата вечер един лъв рева и когато по-късно отидохме по следите му, те ни отведоха до Голямата скала. Очевидно нещо беше уплашило малките, защото на 24 ноември, когато Елза преплува отсам, те отказаха да я последват и тя на два пъти трябваше да се връща, за да ги окуражи да дойдат с нея. Веднъж стъпили на сушата, те играха много. Елза търкаляше Джеспа като сноп по земята, а бедният Гоупа скачаше нескопосно между тях, молейки ги да го забележат. Когато приближих да ги фотографирам, Гоупа изръмжа срещу мен, но Джеспа му удари такава плесница, че той се слиса от наказанието. Всичко беше направено на шега, но показа различните характери на братята. Както винаги, щом се настаниха на вечеря, всякаква ревност беше забравена.

Джордж уби една токачка и аз я изнесох скрита зад гърба ми, защото исках да я дам на Малката Елза. Изчаках момента, в който само тя гледаше нагоре, и й я показах. Видя я веднага и докато ядеше заедно с братята си, не снемаше очи от мен. Изчаках, докато Джеспа и Гоупа се бяха нахвърлили върху месото, и когато Малката Елза ме гледаше, оставих птицата зад един храст. Понеже само тя ме наблюдаваше, продължих да й соча токачката. Изведнъж тя се втурна като светкавица, грабна я и я отнесе в някакво прикритие, където можеше да я изяде, необезпокоявана от другите.

На следващия ден видяхме семейството да седи на някакви скали на отсрещния бряг, под който имаше дълбок вир, обитаван някога от голям крокодил. Малките изглеждаха възбудени и само Елза преплува отсам. Бяхме донесли месо. Тя го грабна и прекоси реката с него, но този път избягна дълбокия вир и плува нагоре по течението, където брегът е доста стръмен, но никога не бяхме виждали крокодили.

Семейството не беше гладно. Не ядоха, но се впуснаха да играят по дърветата. Малките се задържаха на наведените клони, които се надвиснаха над реката, и, изглежда, че имаха намерение да се бутат едно друго и да изхвърлят противника в реката. Най-сетне и Елза се присъедини към тях. Тя като че ли им показваше как да се обръщат на клоните и как да преминават от един клон на друг.

Когато се стъмни, месото още не беше докоснато и ние не искахме да го изгубим, нито да предизвикаме бой между Елза и някой хищник. Джордж реши да го прибере. Първото нещо беше да докараме семейството на нашия бряг, иначе ще се противопоставят на преместване на „плячката“ им. Без да го видят, Джордж отиде до реката и започна да преминава отвъд, а аз размахах предизвикателно една токачка във въздуха. Този трик доведе лъвовете при мен. За нещастие, когато Джордж стигна месото, Елза го видя, изплува бързо обратно и не му позволяваше да го вземе. Джордж се измъчи, докато я накара да пренесе „плячката“ през реката, и тя плуваше след него с много подозрително изражение на лицето. През това време малките вървяха нагоре и надолу по брега, очевидно много объркани, но не направиха опит да отидат при Елза. Изненадах се, защото обикновено те не се страхуваха от реката и сега тя беше съвсем плитка и проходима. По-късно обаче същия ден те възвърнаха репутацията си: малко след като се стъмни, щом чухме шум от носорог откъм солената скала, Елза отиде към него заедно с малките и по грухтенето на носорога разбрахме, че е ударил на бяг. Лъвчетата наистина бяха смели, щом дръзнаха да нападат такъв голям и свиреп звяр.

Джеспа със своя игрив характер обичаше да служи за клоун. Един ден му се играеше много, дразнеше и предизвикваше всеки. Поставих кръгъл дървен чаен поднос на един клон, който висеше над реката, за да видя какво ще направи с него. Той се покатери и се опита да захапе двусантиметровата рамка между зъбите си, като с едната лапа се опитваше да го закрепи, понеже се клатеше. Когато го захапа хубаво, за да може да го носи удобно, слезе долу много внимателно и спираше от време на време, за да се увери, че го наблюдаваме. Най-сетне стигна земята и след това шествува със своя трофей, докато Малката Елза и Гоупа го хванаха и сложиха край на представлението.

Отпуската на Джордж беше към края си и трябваше да тръгваме. Бракониерите като че ли бяха напуснали околността. Елза можеше да защищава територията си, а малките бяха станали силни млади лъвове и крайно време беше да ловуват заедно с майка си и да живеят своя нормален живот. Ставаха непрекъснато по-ревниви и сметнахме, че не е честно да ги предизвикваме с нашата любов към майка им и да ги тласнем към някаква простъпка.

Решихме да отсъствуваме по-рядко. При първия случай възнамерявахме да напуснем само за шест дни, но в действителност поради силните дъждове минаха девет дни, преди да мога да се върна в лагера.

Елза не се озова на изстрелите ни, нито пък имаше някакви следи около лагера, но те може би бяха заличени от придошлата река. След известно време отидох до Голямата скала и попаднах на Елза и малките й. Бяха запъхтени. Вероятно бяха изминали доста път, като са чули сигнала ми. Доволни бяха, че ме срещат, а Джеспа се постара да застане между Елза и мен, тъй че да даде и своя принос в посрещането. Гоупа и Малката Елза обаче стояха настрана. Всички бяха в отлично състояние и изглеждаха така охранени, както ги оставихме.

Носех месо, но въпреки че Елза се настани до него, малките не бързаха да ядат и играха наоколо известно време. Когато взе дажбата си, Елза дойде при мен. Беше много нежна. Малките бяха ангажирани с яденето и не можеха да я забележат, затова нямаше демонстрации на ревност. Изглежда, това имаше пред вид майка им.

На следващия ден Елза показа колко много държи да не се създават дрязги и недоразумения. Бях дала на малките една токачка и ги наблюдавах как се бият за нея. Гоупа ръмжеше застрашително към Джеспа, Малката Елза и мен. Като чу това, Елза веднага се втурна да види какво става. Щом разбра, че няма нищо сериозно, което да предизвика Гоупа, тя се върна на покрива на ландроувъра.

Няколко минути по-късно, докато малките още ядяха, аз отидох до нея. Тя изръмжа и ме удари няколко пъти. Оттеглих се веднага. Изненадах се, защото не смятах, че заслужавам такова отношение. Скоро след това Елза скочи от колата и ме погали нежно, очевидно да се реабилитира за лошото си държане. Потупах я и тя се настани до мен, като ме прегърна с едната си лапа. Когато малките дойдоха, тя се претърколи на другата страна и аз престанах да съществувам за нея.

Елза винаги показваше колко много иска малките да станат приятели с нас. Една вечер, след като се беше нахранил до насита, Джеспа влезе в палатката. Беше много преял, за да играе, и се търкулна по гръб, тъй като с издутия си корем се чувствуваше по-добре в това положение. Гледаше ме настоятелно. Явно искаше да бъде погален. Понеже беше послушен, реших, че не бива да се страхувам от грабливите му лапи с остри нокти, тъй че потупах копринената му козина. Той зажумя и замляска, сигурен знак на задоволство. Елза, която ни наблюдаваше от покрива на колата, дойде при нас и близна и Джеспа, и мен, показвайки колко беше доволна, че ни вижда в такива добри отношения.

На тази идилична сцена внезапно сложи край Гоупа, който се промъкна и седна върху Елза с изражение на собственост, което ми подсказа, че не съм желана. Оттеглих се.

Въпреки че имаше слабост към децата си, Елза никога не пропускаше да ги накаже, когато правеха нещо, което тя знаеше, че не одобряваме, дори и да действуваха в унисон с естествените си инстинкти.

През нощта винаги пазехме козите заключени в камиона. Наложи се обаче за кратко време да ги държим в едно заградено с тръни място, понеже камионът трябваше да замине за резервни части. През това време Джеспа изведнъж започна да обикаля бомата така настоятелно, че се разтревожихме за безопасността на козите. Всички трикове, които приложихме, за да отклоним вниманието му, не произведоха ефект. Тогава се намеси Елза. Тя залудува около сина си, за да го примами надалеч, но той не й обърна никакво внимание. Тогава тя го напляска. Той също я удари. Чудесно беше да се наблюдава как двамата се надхитрят. Най-сетне Джеспа забрави въобще за козите и последва Елза в палатката, където го чакаше храната.

Щом свърши вечерята обаче, Джеспа се почувствува измамен с козите и потърси друго забавление. Той намери кутия с мляко, която търкаля по пода на палатката, докато всичко се покри с леплива течност. После взе възглавницата на Джордж, но перата го гъделичкаха и той потърси друга играчка. Преди да успея да го спра, грабна един несесер, който бях използувала, и избяга с него в тъмното. Бях ужасена, че може да се отвори от натиска на челюстите му и той ще глътне иглите. Грабнах вечерята ни — една печена токачка — и изтичах подир него. За щастие птицата го съблазни. Той изпусна несесера, като разпръсна иглите, топлийките, ножчетата и ножиците по тревата. Внимателно ги събрахме, за да не се наранят малките.