Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (65)

Глава шеста

Шокове с подобен характер ми се отразяват много зле. Те скъсяват продължителността на живота. А в този случай усетих със сигурност, че може би ми остават само секунди живот.

Грешката беше на Тийни, че ме разсейваше. И Адора имаше вина. Дали бяха съюзени с графиня Крек? Дали графиня Крек не им плащаше, за да ангажират вниманието ми, докато тя се промъкваше, за да ме унищожи?

Накарах се да застана съвсем мирно в средата на стаята. Извиках силно:

— Мирно, успокой се. Сърцето ти все още бие. Все още има надежда. Успокой се. Застани мирно.

ЕКРАНЪТ!

Ако погледнех екрана, можех да разбера къде е тя.

Вгледах се, почти очаквайки да видя в него собственото си лице.

На екрана имаше една очукана сграда. Точно тогава тя се обърна. Гледаше към минаващите коли. Трябва да стоеше на ъгъл. Трафикът на пиковия час беше голям. Хората се прибираха у дома.

Друг поглед към очуканата сграда. На първия етаж имаше порно магазин. На втория имаше салон за масажи. На третия етаж бяха офисите на Националната асоциация по душевна потайност. Тя обърна поглед към трафика.

Мозъкът ми започна да работи. Не познавах ли тая сграда?

Крек се завъртя и отново я погледна. Този път погледът й се вдигна чак до четвъртия етаж. Да!

АДВОКАТСКИТЕ КАНТОРИ НА „ДИНГЪЛИНГ, ЧЕЙС И АМБО“!

Графиня Крек ги държеше под наблюдение!

Появи се някакво движение на вратата, която водеше към по-горните етажи.

Излязоха три момичета. Познавах ли ги? Изглеждаха ми познати! Едната от тях имаше огромен корем. Мейзи Спред!

Другите две бяха Туутс Суич и Долорес Пубиано де Копула, обявена за мисис Уистър! Снимките им се появяваха достатъчно често по вестниците, за да съм абсолютно сигурен. Те се кикотеха и си говореха помежду си. Тръгнаха нагоре по улицата.

Графиня Крек, невидима от трафика на пиковия час за тези бедни неподозиращи невинни млади дами, ЗАПОЧНА ДА ГИ ПРЕСЛЕДВА!

Веднага разбрах какво ще се случи. Графиня Крек щеше да хукне към тях и да ги размаже на паважа. Наблюдавах едно убийство, което предстоеше да се извърши.

О, слава Богу, в крайна сметка бях успял навреме. Грабнах телефона. Обадих се на Дингълинг, Чейс и Амбо.

— Получихте ли съдебното разпореждане и документите за изпращане в болница за онзи женски демон? — изкрещях аз в слушалката.

— О, да, разбира се. Приставът е тук в момента! Аз съм Дингълинг. Вие ли сте, Смит? Звучите много истерично!

— То си е за истерия! Онзи демон преследва трите ви клиентки! Връчете й заповедта! Вкарайте я бързо в болницата! ПОГЛЕДНЕТЕ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА СИ!

— Незабавно! — каза Дингълинг. Затворих.

Грабнах с две ръце екрана.

О, слава Богу, не бях закъснял твърде много в края на краищата.

Графиня Крек следваше трите момичета. Тя беше на по-малко от двайсет фута зад тях. Чуваха се даже смеховете им и кикотенията им над ръмженето на трафика.

Тъмната Долорес изглежда беше в особено добро настроение. Тя каза нещо особено смешно, а после ръгна Мейзи Спред силно в подутия корем. Туутс Суич се засмя гръмогласно, като свирка на влак.

О, бедните милички! Много скоро техният радостен невинен смях щеше да бъде укротен! Хайде, пристав!

ЕТО ГО И НЕГО!

Опърпаният мъж с опърпаното палто и опърпаната шапка, която прикриваше напрегнатите му очи. Той познаваше графинята. Беше я видял лично в апартамента. Вървеше успоредно с нея. Очаквах да се завърти и да й даде документа.

Той гледаше назад. Може би очакваше полицията да му съдейства или някоя кола на „Белвю“ да пристигне.

Трябваше да бъде много хитър. Един пристав би трябвало да бъде. Сега беше на около ярд пред графинята. Обърна се!

Хукна назад по улицата, като поглеждаше всеки, покрай когото минеше.

Приставът притича край графинята отново. Мина покрай момичетата.

Той се обърна и отново се приближи с голяма скорост. Подмина графинята.

Шокирано си дадох сметка, че тя сякаш е невидима за него. Той почти не поглеждаше към нея. Каква беше тая луда магия?

Момичетата минаха три пресечки.

Свърнаха по някакви стъпала и слязоха в нещо като бар ресторант, като продължаваха да се смеят силно.

Графинята остана на улицата. Отиде до бордюра. Погледна нагоре и надолу.

После се обърна и влезе в ресторанта. Трите момичета бяха заели една странична маса. Туутс Суич крещеше:

— Къде е „бибипаният“ собственик на това долно свърталище?

— Барман! — извика Мейзи Спред. — Размърдай си „бибипа“ и донеси три чашки уиски насам!

Графиня Крек тръгна право към тях.

— Цветя? Цветя? — казваше тя с треперлив глас, с какъвто не си спомням да я бях чувал преди.

Тя посегна към кошницата, която носеше, извади три букета теменужки. Наведе се над масата и едно, две, три, ги закачи на палтата на момичетата.

Приставът бутна графинята встрани и се наведе към трите.

— Виждали ли сте една огромна жена? Един демон?

Те му се изсмяха. Бедните невинни милички те!

— Какво си се разкуфял, Шовър? — попита Долорес. О, Боже, каква смелост в лицето на смъртта!

— Ти! — каза приставът, като се завъртя към графинята. — Виждала ли си тук някой ужасен демон?

Графинята сложи един червен карамфил в бутониерата на палтото му.

— Един долар за това, моля — каза тя.

Бедният човек. Изглеждаше толкова объркан. Той махна със замах цветето от бутониерата си. Хвърли го на пода. Стъпка го е ярост.

— Изпуснах я! — извика той. Хукна нанякъде, като се оглеждаше.

Графинята посегна и взе чантичката на Туутс Суич. Отвори я:

— Пет долара за вашия букет.

Туутс нададе писък. Тя си сграбчи чантичката.

— Махай се от нас, дропла такава! — извика тя.

Графинята взе чантичката на Мейзи, отвори я и разрови вътре.

— Пет долара за вашия букет — каза тя.

— Абе я да се „бибипаш“! — изрева Мейзи и си грабна обратно чантичката.

Долорес беше по-внимателна. Тя държеше чантичката си високо във въздуха и не даваше на графинята да я стигне. Обаче графинята посегна право към нея. Грабна я и я отвори.

Чу се един груб глас.

— К’ва е тая врява?

Крек се обърна. Беше собственикът. Тя каза:

— Не искат да ми платят за цветята, които купиха.

Собственикът изръмжа:

— Махай се оттук, стара „бибипке“! — Той грабна чантичката, за да я върне.

Чантичката полетя с разтегната дръжка.

Стовари се върху главата на собственика.

Той падна така, сякаш го беше хлопнала сграда по главата.

Графиня Крек излезе.

Един мъж на улицата я спря. Той каза:

— Ще взема един букет, майко. — И купи букет карамфили от нея за пет долара!

Шокиран, си дадох сметка, че графиня Крек с всичкия си опит на сцената се беше дегизирала като продавачка на цветя! Нищо чудно, че приставът не успя да я разпознае! По това авеню ги имаше толкова много, колкото и саждите! Стояха по цялата улица или по ъглите и продаваха цветя на шофьорите.

О, можех да се справя с това!

Посегнах към телефона, за да осъществя онзи телефонен разговор, който щеше да осигури залавянето и изпращането й в „Белвю“.

Но я чакай! Какво правеше графинята? Тя беше тръгнала по една тясна уличка. Имаше заден изход, съвсем леко осветен.

Тя четеше три картички. О, „бибипка“ й! Беше взела по една от всяко портмоне!

АДРЕСИ!

Тя беше взела адресите на бедните беззащитни невинни.

И трите бяха еднакви! Момичетата живееха заедно!

Беше апартамент, далече в Бронкс, на много мили разстояние от мястото, където бях аз.

О, Божичко, това беше УЖАСНО!

Грабнах телефона.

— Тук е Чейс.

— Жената, на която се опитвате да връчите заповедта и да я приберете, е дегизирана като цветопродавачка! — изкрещях аз. — Тя има намерение да размаже трите ви клиентки с месингови токчета! ДЕЙСТВАЙТЕ! ДЕЙСТВАЙТЕ! ДЕЙСТВАЙТЕ!

— Знаете ли нещо друго, Смит?

— Това не е ли достатъчно?

Защо не ме слушаха?

— Искам да кажа — каза Чейс, — знаете ли къде ще се извършат убийствата?

— ДА! ДА! ДА! В техния апартамент. Тя има адреса!

— Но това е невъзможно. Даже и пресата не знае за заговора. А това са доста крайни мерки на охрана за нас, при условие че пускаме репортери да спят с тях, за да се получават добри истории. Мисля, че трябва да имате…

— Информацията ми е точна! Пуснал съм мои хора под прикритие. Доносници! ИЗВИКАЙТЕ ПОЛИЦИЯТА!

— Не, не! — каза Чейс. — Бизнес като нашия е доста уязвим, за да позволим на полицията да се намеси в него. Не правим така. Имаме си здрава компания за охрана, която използваме. Истински убийци. Ще ги поставим около апартамента веднага със заповед да стрелят без предупреждение и отдалече. Освен това ще минем през формалностите за връчване на документа за прибиране, ако човекът е сама ранен. Не се страхувайте, Смит. Правим тези неща добре и винаги легално. Никой, който се опита да се добере до тях, няма да има шанс. Благодаря ви за навременното предупреждение.

Затворих. Бях доста облекчен.

Слава Богу, че Дингълинг, Чейс, Амбо и аз се бяхме захванали с тая работа.

Капанът беше поставен.

На графиня Крек нямаше да й се удаде възможност.