Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (19)

Глава трета

— Но Делбърт Джон Роксентър никога не ми благодари — каза Агнес Морлей изпод хипношлема. — Не направи нищо повече от това да си почеше носа. Така че го накарах да си плати. Една малка операция, която може да се направи. Малък срез с ножа. Когато загуби съзнание при едно падане от кон, казах, че е наранил „бибипите“ си и направих „бибипеца“ стерилен. Фондацията е просто още една психиатрична медицинска измама. Роксентърови винаги са били побъркани, но аз използвах всички психиатрични техники, за да съм сигурна, че е хронично. Осемнайсет години го изнудвам да върши всичко, което поискам, но все още не мога да сложа ръце на парите му. Така че още не съм си получила отплатата, но ще го направя, да. „Бибипецът“! Професорите ми по психиатрия и всичките ми колеги ме потупват по рамото и ми казват колко много съм направила за професията. Така си е, но Делбърт Джон все още ми дължи Роксентъровите пари! Никоя отплата не е достатъчна за саможертвата и предаността на целия ми живот!

— Изслушах ви — каза графиня Крек. — Чуйте ме внимателно. Ще се почувствате възнаградена, когато направите предложение на някой добър млад мъж и мирясате. Разбрахте ли това?

— Ще бъда възнаградена, когато направя предложение на някой добър млад мъж и мирясам.

— Точно така. А сега, по въпроса за сухопътната яхта — когато се събудите, ще напишете писмо на ваша бланка, в което ще кажете, че сте я прехвърлили на агент с името Хевънли Джой Крекъл от Слийпи Холоу, Ню Йорк, да я кара наоколо и да я рекламира, за да се опита да я продаде вместо вас. Но ако след тримесечен период още не е продадена, споменатата Хевънли Джой Крекъл може да я купи за…

Тя снижи микрофона. Измърмори:

— Я да видим, един милион ще са много за стойността й… сега вече е на старо… петдесет хиляди на кредит би била добра цена на Манко. И тогава ще си получа обратно нашите имения. — Тя вдигна микрофона и продължи: — … Споменатата Хевънли Джой Крекъл може да я купи за петдесет хиляди на кредит. Разбрахте ли това?

— Да.

— А сега ще забравите всичко за шлема и за това, че сте ми разказвали. И когато напишете писмото, ще се събудите напълно с единствената мисъл, че сме дошли само за да вземем сухопътната яхта.

Тя изключи шлема, свали го и го сложи в пазарската си чанта. Доктор Агнес Морлей се вдигна от кушетката, отиде направо до бюрото си и взе малко хартия с нейните знаци отгоре. Крек я наблюдаваше. Психиатърката написа:

ДА ПОСЛУЖИ КЪДЕТО ТРЯБВА:

Сухопътната яхта, производство на Компанията за поръчка на автобуси „Костли“, е прехвърлена на моята агентка, Хевънли Джой Крекъл от Слийпи Холоу, Ню Йорк, за да я разкарва и рекламира с цел да я продаде от мое име. Но ако след три месеца яхтата не е продадена, тя може да я купи за сумата от петдесет хиляди долара на кредит. Каквото и да е, само да се отърва от „бибипаното“ нещо, защото никъде нямам намерение да ходя!

АГНЕС П. МОРЛЕЙ, д.ф.н., д.м.н.

Крек взе писмото, премигна срещу него няколко пъти и го сложи в чантичката си.

— Сега — каза мис Агнес, — разкарайте „бибипаното“ нещо от алеята ми за автомобили!

Графиня Крек излезе. Мина по алеята към чудовищното превозно средство. Бум-Бум чакаше нетърпеливо, почти извън портала.

Крек каза:

— Разтоварвай багажа ни, Бум-Бум. И паркирай таксито някъде. Вземаме сухопътната яхта.

Бум-Бум погледна напрегнато към къщата, а след това към Крек.

— Ей, не може да сте купили това. Струва един милион долара.

— Крада го, Бум-Бум. Оправяй багажа.

— О, Исусе — възкликна Бум-Бум. — А „Осининг“ е само на няколко мили нагоре по пътя.

— Побързай — каза графиня Крек.

Той се завъртя няколко пъти. После се спусна към таксито и на три тура струпа багажа пред огромното превозно средство, така че да не се вижда от къщата. Втурна се назад, скочи в таксито и го откара в храстите надолу по пътя. Хукна обратно, като гледаше напрегнато към къщата.

— Дайте ключовете, бързо — извика.

— Ключове — каза графиня Крек. — О, Боже, забравих да й кажа да ми даде ключовете. Бум-Бум, тичай в къщата и помоли д-р Морлей да ти даде всичките ключове.

— О, Исусе, — възкликна Бум-Бум. — Аз дори нямам оръжие!

— Върви — рече графиня Крек. Тя гледаше след него, а той се движеше с доста криволици. — По-добре да се уверя, че с него всичко е наред — промърмори тя.

Отиде до багажа и бръкна в един куфар. Извади телескоп, същия като онзи, който аз бях използвал, за да виждам през стените и да подслушвам разговорите. Тя го включи и под прикритието на сухопътната яхта го фокусира върху входната врата.

Икономът пусна Бум-Бум да влезе. Каза:

— У д-р Морлей са, сър. Оттук, моля.

Преведе Бум-Бум през салона, вкара го в кабинета, затвори вратата и се омете.

Мис Агнес седеше на бюрото си и зяпаше в пространството.

— Ключовете, инструкциите и всичко останало — каза Бум-Бум.

Жената го погледна. Изведнъж сякаш се възвърна към живота. Стана от бюрото си, мина през кабинета и заключи вратата!

Отиде до Бум-Бум и попита:

— Ти добър млад мъж ли си?

— Исусе, да, мадам. Ние наистина не възнамерявахме нищо лошо. Всичко е нещо като…

Доктор Морлей не обръщаше и най-малко внимание на онова, което той й говореше сега. Посегна и разкопча сакото му. Той се вторачи надолу към онова, което психиатърката правеше. Тя започна да откопчава токата на колана му.

— Исусе Христе! — Бум-Бум сграбчи внезапно свлеклите се панталони. Хукна към единия ъгъл. Доктор Морлей го следваше по петите. Като газела Бум-Бум прескочи един тапициран стол. Мис Агнес го последва в прескачането. Бум-Бум ловко прелетя над бюрото. Психиатърката също мина отгоре.

За лош късмет кракът на Бум-Бум влезе в едно кошче за отпадъци. Той залитна.

Мис Агнес скочи.

Бум-Бум беше запратен назад към кушетката. Приземи се върху нея с трясък!

Мис Агнес беше върху него и го приковаваше с коленете си. Тя разкъсваше дрехите му.

Един от апаратите за електрошок просветна.

— Мирясай! — изкрещя д-р Морлей.

Една диплома се накриви на стената.

— Лежи мирно, добри млади човече! — изпищя Морлей. — Трябва да мирясам върху теб!

Графинята измърмори ядосано:

— И таз добра! Даваш на тия примитиви най-простото предложение и дори него схващат накриво!

Машината за електрошокове хвърляше искри.

Стъклото на дипломата се разби.

— Олеле, УАУ! — изрева д-р Морлей.

Машината за електрошокове задимя. Стоновете на Бум-Бум бяха повече стенания от ужас.

Дипломата изскочи през стъклото и се понесе плавно към пода.

Бум-Бум, се добра до средата на стаята, като се опитваше да пооправи дрехите си и още гледаше шокиран назад към кушетката.

— Бедният Бум-Бум — измърмори графиня Крек. — Колко ли е объркан. Сега ще трябва да се отбием някъде по пътя за през нощта, за да може да се съвземе. По дяволите! Исках да пътуваме, без да спираме!

Мис Агнес лежеше, хилейки се като вампир.

— О, Боже, това наистина беше хубаво! — възкликна тя. — Четиридесет и четири години пазех девствеността си за онзи долен бибипец. Но сега възмездието е истински сладко. Позволих си да бъда усмирена от добър млад мъж, вместо от него. И отмъщението бе наистина велико. То в края на краищата е най-добрата отплата. А аз си я получих най-накрая! Изпълнена съм с нея!

Тя се свлече от кушетката и вдигна панталона си. Отиде до бюрото си, отвори едно чекмедже и измъкна голям плик с ключове, инструкции и регистрационни документи. Струпа ги в ръцете на Бум-Бум. Отиде и отключи вратата.

— Добри млади човече — каза, — добре е да се захванеш с Психиатричния контрол на раждаемостта. Ако всички разберат, че неперверзният секс е толкова приятен, светът ще се пренасели!

Бум-Бум офейка, графиня Крек скри телескопа в една чанта.

Той пристигна на спринт по алеята. Погледна дрехите си припряно, когато видя графинята. После започна нервно да рови в плика за ключовете. Пробваше ги един след друг в ключалката на главната врата на сухопътната яхта.

Лицето му беше керемидено червено.

— За бога — каза той на себе си, — не губи тия ключове! Не мисля, че бих изтърпял да се сдобия с друг комплект!

Отвори вратата. После трябва да е забелязал нещо на лицето на Крек.

Попита я:

— Казахте ли нещо за мен на онази жена?

— Аз ли, Бум-Бум? — възкликна графиня Крек.

Една внезапна мисъл ме споходи като светкавичен гръм. До тази минута бях забравил, че старото такси, което бяха използвали, имаше противокуршумна облицовка. Сега те вече нямаше да се движат с него. Вместо това ще бъдат в сухопътната яхта, която май беше с алуминиеви страни: един куршум от пушка минаваше през тях като през хартия! О, дали късметът не ми се усмихваше сега? Графиня Крек бе още по-открита за удар!