Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (35)

Глава пета

Тъй като беше късно, те останаха във фермата за през нощта, като помогнаха на момчето да се установи.

Медисън беше получил първата страница:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ СЕ ПРЕОБРАЗЯВА

ПРИСЪЕДИНЯВА СЕ КЪМ ЛИГАТА НА ЧИСТОТАТА КЪМ УАСП^[1]

„Никакви престъпление повече — изненадващо заяви обявеният извън закона, прословут Уистър при слизането си от самолета с белезници на ръцете в Трентън, Ню Джърси (виж снимките на стр. 8).

Докато се укривах, каза той, бях образец на добродетелта. Осъзнах, че престъпленията не си струват. И когато в самолета към мен се приближи служител на Лигата за чистота при УАСП, незабавно дадох обет да се въздържам от спиртни напитки.

Съдиите както в Канзас, така и в Ню Джърси си отдъхнаха с облекчение. Съдията Хангър от Върховния съд заяви:

«Когато някой, обявен извън закона като Уистър, може да се изправи чист и благороден и да даде такава клетва, има нова надежда за американската младеж».

Уистър, единственият човек през последните четири века, който открадна американски град…“

Не бях съвсем сигурен в каква посока щеше да продължи всичко това. Но вече познавах Медисън. Той беше по следите на нещо горещо.

Бдително следях екраните, като се надявах, че Хелър или Крек ще вземат някой вестник, или пък че някой ще им насочи вниманието.

Те заминаха същата сутрин към Емпайър Стейт Билдинг в ролс-ройса „Силвър Спирит“.

Сериозният английски шофьор любезно отвори вратата и каза с култивиран акцент, че ще изпрати багажа им горе.

Хелър и Крек се качиха и тръгнаха по коридорите. Той отвори вратата, на която имаше малък реактивен самолет и за секунда си помислих, че някой ги е очаквал в засада и сега ги напада.

При всичките особени, пронизителни звуци!

Беше котаракът!

Той скочи с писък в ръцете на Хелър, махна се оттам, скочи в ръцете на Крек, а после полетя към средата на стаята и започна да тича в кръг, като през цялото време надаваше диви звуци! Каква гюрултия! Изминаха няколко минути, преди най-накрая да даде на Крек да го хване и погали. Какво необичайно поведение за котка: толкова са надменни и презрителни. Възможно ли е да са му липсвали?

Но аз нямах време да разсъждавам върху това. Появи се и Изи!

Без никакво въведение, нито здрасти, Изи извика:

— Дали нямам новини за вас! — Той размахваше някакви юридически документи като знаме. — Седнете. Няма да го понесете, ако сте прави.

Те седнаха, той застана със скок пред тях.

— Мейми Буумп е продала Атлантик Сити! Пробутала го на престолонаследника на Саудитски Йемен! Той се подмазваше, за да получи възможност да сложи ръце върху всички мис Америка. Сега може да обира каймака от тях години наред. О, каква бизнес дама се оказа Мейми Буумп! Продаде го за пари в брой при наличието на много текущи разходи и някои други имоти, които престолонаследникът вече имаше. Той признава договорите на персонала и оставя Мейми Буумп като президент и главен мениджър.

— О, това е страхотно! — възкликна Хелър.

— Мейми Буумп е умна жена — каза Крек.

— Не, не, това не е добрата новина. Елате с мен!

Той хукна навън. Те го последваха. Хелър успя да го насочи към ролс-ройса, преди да е хванал такси и те потеглиха с рев към жилищната част на града под развълнуваното упътване на Изи.

Бяха в западната част на Сентръл Парк. Изи посочи един подземен вход и влязоха в обширен гараж. Той излезе, като продължаваше да дава знаци с ръце. Напъха ги в един асансьор.

Когато асансьорът спря, Изи не отвори вратата. Той каза:

— Сега си спомнете как ви казвах, че мис Джой е твърде красива, за да живее в офис. Е, това е много вярно. Част от цената, която престолонаследникът плати, бяха осем шикозни жилищни блока в Манхатън. Сега ГЛЕДАЙТЕ!

Той отвори рязко вратата на асансьора.

Те се взираха в градината на покрива. Обширно пространство с обработени пътеки и растения, отчасти остъклено.

Изи ги заведе до края и разтвори широко ръце. Пред тях, много етажи по-надолу, се разстилаше Сентръл Парк.

Той не им даде време да погледнат. Дрънчеше с една връзка ключове. Хукна към някаква висока стъклена врата и я отключи.

Пред тях се разкри украсен с колони интериор. Колоните бяха много светло кафяви, а около тях се извиваха шарки от блещукащи камъни, обточени и свързани със злато. Подът беше на цветни мраморни квадрати. Мебелите имаха извивки и инкрустации. Много шикозно място. Като палат!

— Петнайсет стаи! — каза Изи. — Заобиколени от толкова голяма градина, че са необходими трима градинари да я поддържат. А целият етаж отдолу е за слугите и за склад. Харесва ли ви?

— Красиво е! — отвърна графиня Крек.

— Това е вашият дом — каза Изи.