Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (52)

Глава шеста

Около един час по-късно Хелър отдавна беше подминал Санди Хуук и се носеше надолу покрай брега на Ню Джърси, а широкият Атлантик му се падаше отляво. Имаше леки огледални ниши, в които се отразяваха разпръснатите бели облаци. Когато морето удряше скифа странично, той се издигаше и падаше по малко и ритмично, като продължаваше да се рее. Наистина изглеждаше така, сякаш се носи само на витлата и рулите си.

Скифът беше на автопилот, а Хелър беше взел в джоба си дистанционното устройство с дълъг кабел. Разхождаше се около лоцманската кабина, пиеше безалкохолна бира и ядеше сандвич с пастърма, докато се възхищаваше на отдалечения бряг и очевидно се наслаждаваше на слънцето.

Колко типично за Хелър, помислих си. На мен щеше да ми се повръща като на куче, да не говорим, че започваше да ми се гади само като го гледах как се наслаждава на деня и на обяда си.

Започнах да се чудя какво се е случило на бреговата охрана. И тогава, поглеждайки напред, Хелър улови с поглед малко петънце на няколко мили точно пред себе си.

Успоредно на крайбрежието се движеха и други плавателни съдове — големи товарни кораби и танкери. Хелър явно долови нещо различно в тази точка. Аз не можех да разбера по екрана му, но той очевидно го направи с невъоръженото си око.

Довърши бирата си и изхвърли кутията в едно кошче за боклук. Стъпи върху арматурното табло, мина над предното стъкло, после стъпи на фордека, за да се повдигне с още няколко фута. После се наведе срещу насрещния вятър, вгледа се внимателно.

— Здрасти, здрасти — каза той. — Приличаш на военен катер. Пък се и движиш с голяма скорост.

Той се върна през предното стъкло и скочи на лоцманското място. Разположи се на края на пилотския стол.

— А сега ще видим, мистър военен плавателен съд, дали се интересуваш от мен.

Той натисна дистанционното устройство на автопилота и направи вираж с океанската моторница право на изток, отдалечавайки се от брега и под прав ъгъл спрямо предишния си курс.

Наблюдаваше петънцето.

— Аха — възкликна. — Пресичане на пътя!

Озадачен се попитах как ли е разбрал и си дадох сметка, че катерът на бреговата охрана беше променил бързо курса си, когато Хелър изви.

— А я да видим сега колко си бърз — каза Хелър и започна да наблюдава внимателно. След като го беше изчислил по някакъв начин, добави: — Справя се с около три процента по-бързо от мен. Това е лошо.

Той промени курса си малко по на юг. Петънцето се превърна в мачта и мостик, видими дори и за мен. Плавателният съд имаше едно-единствено голямо оръдие на носа. Зад оръдието стоеше човек!

— Е, най-добре е да разбера за какво става въпрос — каза Хелър.

Той направи вираж с моторницата при едно остро завиване, и наоколо полетя бяла пяна. Хелър погледна през подпората на носа и започна да намалява дистанцията!

Той посегна надолу през люка на стълбата, водеща до кабината, и включи радиото. Завъртя някаква шайба.

— Морски скиф 329-478А! — пропукваше радиото над рева на мотора. — Остани неподвижен! Ние ще се приближим! — Съобщението се повтаряше постоянно.

Разстоянието между корабите намаляваше с главозамайваща бързина.

Хелър натисна дистанционното. При един завой на сто и осемдесет градуса морският скиф направи вираж, окъпан в пяна. Хелър подкара лодката по новия й курс, като се отдалечаваше от тази на бреговата охрана в точно противоположната посока.

Проблясване от носа!

ГЕЙЗЕР ОТ СОЛЕНА ВОДА ТОЧНО ПРЕД ХЕЛЪР!

БУМ!

Звукът от изстрела отекна като удар от тъпан.

Морският скиф прелетя през гейзера, оставен от снаряда.

— Това е всичко, което исках да знам — каза Хелър.

Той удари клапите и ги затвори. Морският скиф се снижи спрямо предишната си равнина.

Хелър бърникаше в чантата, която му беше донесъл Изи. Добра се до един волтариански пистолет!

Завъртя с палец контролната му шайба.

Боже мой, не знаех, че той е въоръжен!

Беше фокусирал погледа си отвъд мушката на пистолета. С пръст въртеше някаква друга шайба.

Катерът на бреговата охрана беше на около двеста ярда. Намаляваше скоростта си. Мушката мина над мостика, после се центрира върху черната кръгла дупка на оръдейното дуло на предната палуба. В момента, в който кръгчето мина покрай мушката, Хелър натисна друго копче. Пистолетът даде откат.

БУМ!

Хелър беше стрелял!

За няколко секунди си помислих с надежда, че е пропуснал. Нищо не се разхвърча от катера на бреговата охрана. Не се взриви. Просто сви на юг, намалявайки скоростта. Тогава двамата, които стояха до оръдието, внезапно скочиха с вик встрани от него!

ДУЛОТО НА ОРЪДИЕТО СЕ ТОПЕШЕ!

Хелър беше изпратил топлинен изстрел, насочен от пистолетния компютър към цевта на оръдието!

— Сега, когато неравенството е премахнато — каза Хелър, — можем да се захванем отново. — И той прасна клапите, за да ги отвори широко!

Морският скиф се насочи към брега, а Хелър погледна назад, за да види какво ще направи плавателният съд на бреговата охрана.

Радиото бе все още включено. То започна да пука. Бреговата охрана викаше базата си.

— Не мога да позволя такова нещо — каза Хелър.

Той вдигна и насочи пистолета. Завъртя едно копче.

БУМ!

Пистолетът стреля.

Големите прави антени на патрулиращото плавателно средство заблещукаха и се стопиха!

Хелър насочи пистолета към мостика на патрулиращото средство. Катерът на бреговата охрана се движеше фронтално към него.

— По дяволите! — възкликна Хелър. — Не искам да ви убивам, момчета. Вие сте от флотата.

Беше типичната ненормална галантност, която винаги можеше да се очаква от Хелър. Тогава усетих, че все още имаме шанс да го хванем. Той пъхна пистолета в колана си. Грабна сака, който му беше дал Изи и измъкна нещо от него. После посегна долу към фордека и сграбчи една сигнална лампа „Алдис“.

Плавателният съд на бреговата охрана се носеше след него. Хелър вдигна лампата. Насочи я към мостика на номер 81. После започна да изпраща на равни интервали една-единствена буква.

Точка и тире. Аха, международен код. Тази буква трябва да означава нещо като „излагате се на опасност“.

Катерът на бреговата охрана не намали скоростта на преследването. Той ревеше след Хелър в бели струи пяна. Но през сигналите на лампата се виждаха мъже, които излизат на мостика и насочват бинокли към Хелър, фокусирайки го. После на носа изскочиха двама мъже с пушки. Единият от тях стреля!

Хелър изпрати един отчетлив сигнал буква по буква: „М-О-Т-О-Р-И-Т-Е В-И Щ-Е Г-Р-Ъ-М-Н-А-Т В-С-Е-К-И М-О-М-Е-Н-Т“.

Внезапна паника на другия кораб! Трима мъже изскочиха иззад един люк и се втурнаха напред.

— Сега, като се виждате всичките… — измърмори Хелър. И постави някакво малко приспособление върху сигналната лампа, след което натисна спусъка.

Не се чу никакъв звук. Само нещо просветна.

ВСИЧКИ МЪЖЕ НА ПАЛУБАТА НА КОРАБА НА БРЕГОВАТА ОХРАНА СЕ СВЛЯКОХА!

Той беше казал, че няма да ги убива, а в крайна сметка го направи!

Хелър погледна приспособлението си и го изключи. Внезапно се сетих: радио-нервнопарализиращ лъч!

Той погледна напред.

Брегът на Ню Джърси беше точно отпред и приближаваше бързо!

— Ех, вие, тъпаци! — промърмори той. — Оставихте моторите си да работят! Ще ви се случи морско произшествие!

Той хвърли сигналната лампа. Измъкваше някакъв канап от джоба си. Нави го около клапите.

И двата кораба се носеха право към брега!

Движейки се много бързо, Хелър перна няколко фендера, които бяха завързани по защитната преграда около отвора на преградата, и те паднаха навън. Той сграбчи вървите, които беше омотал около клапите.

Пусна в действие автопилота. Моторницата направи вираж с широк завой.

Лодката на бреговата охрана летеше право към брега със скорост четиридесет възела!

Хелър избра подходящия момент. Той беше точно пред бързия патрулен катер, в близост до бакборда му. Лодката настигна Хелър.

Той изви съвсем леко морския скиф.

Всмукването, което се появи между двата кораба, ги сближи един до друг със скриптене. Хелър скочи и се улови за перилата на патрулиращия катер. Той натисна превключвателя на автопилота и издърпа вървите.

Морският скиф зави, отдалечавайки се, а моторите внезапно бяха млъкнали.

Хелър скочи през перилото. Започна да прескача наклонените тела.

Взря се в далечината.

Почти бяха стигнали брега!

Хелър скочи в кабината на лоцмана. Разгледа управляващите устройства. Издърпа два лоста назад.

Чу се надпреварващ се вой, а след това и скриптене.

Той завъртя руля.

Пусна витлата на заден ход с пълна скорост.

Пътят напред ги беше откарал до светлозелена вода.

Наоколо кипеше пясък.

Чу се туптене и стържене.

И тогава съдът на бреговата охрана тръгна назад към по-дълбоко море.

Хелър погледна навън към палубата, където един мъж с много нашивки върху сакото си лежеше провесен над един лост.

Хелър каза сърдито:

— От вас се очаква да СПАСЯВАТЕ хора, а не да ви СПАСЯВАТ.