Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (27)

Глава четвърта

От тъмнината на нощта през разбития прозорец прогърмя звукът на мегафон.

— Излизайте оттам с вдигнати ръце!

— Боже мой — каза Стоунуол Бигс, — началник Фог! — Той повиши гласа си до яростен крясък: — „Бибипан“ глупак такъв! Спрете стрелбата!

Мегафонът изрева:

— Мястото е обградено. Хвърлете оръжието си през прозореца и излезте бавно с вдигнати ръце!

Бигс изрева:

— „Бибипка“ му, Фог! Тука е Бигс! Тука нема никого! Току-що убихте д-р Грейвз!

Една сестра изпищя:

— Прав е!

Завъртях екрана на Хелър така, че да го виждам по-добре. Той беше в храсталака. Гледаше гърбовете на трите ченгета и Харви Лий! От другата им страна беше болницата. Хелър държеше в ръка онзи голям луксозен автоматичен пистолет „Лама 45“, насочен точно между плешките на началник Фог!

Отвътре Бигс крещеше:

— Какво, по дяволите, правите?

Началник Фог отмести пушката си и вдигна мегафона.

— Изпълняваме си дълга. Преследваме онзи престъпник, който беше с теб!

— Тука нема никакъв престъпник! — изкрещя Бигс.

— Не можеш да ни заблудиш, Стоунуол. Видяхме го точно там с гръб към прозореца!

— „Бибипан“ глупак такъв! — извика Бигс. — Това беше д-р Прайс и съсипахте сакото му! Измитайте се оттук!

— Недей така, Бигс. Укриваш престъпник и беглец там вътре. Миналата година той преби две ченгета. Тази вечер е направил същото и е откраднал още една кола от Харви Лий. Имаме свидетели и можеш да станеш съучастник! Прати го навън или пак ще започнем да стреляме!

Хелър се беше придвижил напред. Нямаше начин, по който можех да ги предупредя. Вече беше на по-малко от два фута от гърба на Харви Лий, който пък беше зад гърбовете на началника и двамата офицери.

Изведнъж ръката на Хелър се стрелна и сграбчи Лий. С един скок вече държеше Лий пред себе си като прикритие. Търговецът на употребявани коли извика, защото някаква нервна точка му беше натисната.

Ченгетата се извъртяха. Вдигнаха оръжията си.

Хелър каза:

— Давайте, застреляйте Лий. Той е крадец, нали, Лий?

— Крадец съм! — изпищя Лий. — Моля те, пусни ръката ми!

— Продължавай — каза Хелър, като явно натискаше още по-силно мястото, за което беше хванал търговеца на коли втора употреба.

Лий избръщолеви:

— Аз му продадох колата за триста долара и не му дадох разписка за покупката.

— Продължавай — каза Хелър.

Лий изпищя:

— Помислих си, че мога да си получа колата обратно и да задържа парите!

— Началник — каза Хелър с автоматичния пистолет, насочен към Фог под мишницата на Лий, — това е мексиканско оттегляне. Сега, ще хвърляме ли ези-тура, за да разберем дали аз ще застрелям тебе или ти ще застреляш Лий?

Началник Фог изглежда трепереше от нерешителност и ярост.

— Престъпник такъв! Това няма да ти оправи положението! Ние винаги хващаме който ни трябва!

Изведнъж Бигс застана зад началника.

— Остави го на мира, стрелец по болници такъв! Знаеш „бибипски“ добре, че ФБР обяви за мъртъв човека, който извърши престъпленията миналия септември! Никога не си го виждал отблизо. Ти сам си призна!

Началник Фог се беше обърнал, за да посрещне новата атака. Бигс така беше побеснял, че тропаше с крак. Запита:

— Знаеш ли кое е това момче?

Фог се подсмихна:

— Да, струва ми се.

— Не, сър! — извика Бигс. — По-важен! Онова момче там е Делбърт Джон Роксентър, Младши!

Началникът и двете ченгета погледнаха към Хелър, който държеше Харви Лий.

После началникът каза на Бигс:

— Стоунуол, хич не се опитвай да ме метнеш!

На мястото на действието внезапно се появи графиня Крек. Съвсем на открито, лесен изстрел за Торпедо!

Тя заклати пръста си под носа на началника:

— О, не, той не ви мами. Елате с мен, ако не вярвате!

Както се клатеше, пръстът изведнъж започна да сочи точно между очите на началника. Той тръгна след нея, когато тя го поведе.

Останалите от групата ги последваха, а Хелър, който все още държеше Лий, завърши шествието.

Там стоеше сухопътната яхта. Графинята се шмугна вътре и екранът се замъгли. След момент отново се стабилизира, а тя отново стоеше пред тях.

Държеше някаква картичка. Размаха я под носа на началника, а после и на двете ченгета. Те се вторачиха в картичката. После изведнъж се обърнаха и паднаха на колене пред Хелър.

Графиня Крек погледна картичката и я показа на Бигс, а по екрана на Хелър виждах, че на лицето й е изписана вампирска усмивка.

Беше регистрационната карта на сухопътната яхта. Отгоре беше изписано „Делбърт Джон Роксентър“ в графата за името на собственика!

Бигс се надвеси над коленичилия началник.

— Идиот такъв! Ти стреля по сина на човека, дето управлява света! — Бигс се обърна към Хелър: — Младши, к’во ще правим с тоя „бибипец“, дето уби горкия д-р Грейвз?

— К’во се прави обикновено по тия места? — попита Хелър, като свали пистолета си и освободи Лий.

— Присъда и линчуване при сички случаи — отвърна Бигс. — Като мирови съдия аз требе да прочета присъдата и с твоя помощ, Младши, ще използваме онова дърво там. Но само ако си съгласен, разбира се.

Началник Фог изстена:

— Моля ти се, мили Боже, НЕ! Моля Ви, мистър Младши.

Джо и другото ченге запълзяха на колене. Те вдигнаха стиснатите си молещи ръце към Хелър.

— Милост! — замоли се единият.

— Имам жена и деца — каза умолително Джо. — Не ме линчувайте, мистър Младши!

Хелър каза:

— Стоунуол, скъпи приятелю, да бъдем милостиви. Да ги накараме да подпомогнат построяването на новото съдилище с всичките си нечестно спечелени блага и с труда си на непълен работен ден.

— Добре, Младши — каза Бигс. Но посочи към Харви Лий: — Ами него?

— О, Боже Исусе! — възкликна Харви Лий. — Току-що разбрах, че съм се опитал да направя евтина сделка за кола със сина на най-богатия човек на света. Застреляйте ме!

Бигс погледна надолу към коленичилите ченгета.

— Фог — каза той, — ставай на крака и си отивай вкъщи, но помни, че мога да те изнудвам до края на света. Бедният д-р Грейвз.

Изведнъж си дадох сметка, че цялото онова стреляне вероятно е задържало ръката на Торпедо. Той все още беше някъде там. Все още имаше шанс. Само да оставят сега графиня Крек без охрана и Торпедо все още имаше шанс да получи плячката си. Същата тази нощ!