Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (32)

Глава втора

Следващата част от акцията беше „3. НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ“.

За точното планиране трябват данни. По тая причина ометох хлебарките от екраните, за да видя какво е намислило сега най-ужасното чудовище във Вселената.

Те бяха все още във Вирджиния!

Хелър и двамата пенсионирани шофьори от „Грейхаунд“ седяха на пролетното слънце. Хелър беше по къси гащи и събираше тен в един шезлонг. Двамата шофьори с разкопчани яки и килнати назад шапки пиеха нещо, което приличаше на ментов джулеп^[1] и играеха карти под близкия навес.

Сухопътната яхта и другата къща на колела бяха паркирани под формата на буквата L в едно затревено поле, а чергилата им бяха извадени. Забулените в синя мъгла планини бяха точно пред погледа на Хелър.

Ревът на приближаващ двигател го накара да погледне към един горски път. Беше джипът, който подскачаше из целия път, а зад волана седеше Бум-Бум. На предната седалка беше графиня Крек.

Изведнъж си дадох сметка, че нейният екран е празен. Бибип! Причината за това бе, че нейните активатор-приемник и ретранслатор 831 бяха при мен, а аз вероятно бях на повече от четиристотин мили от там!

Джипът се плъзна и спря. Хелър стана и го приближи. Помогна на графиня Крек да слезе. Тя изглеждаше уморена. Той я поведе към един люлеещ се шезлонг. Някаква стюардеса дотича с поднос и студена напитка.

Графиня Крек попи мокрото си лице с носна кърпичка и пое питието с благодарност.

Хелър седна.

— Та как върви обучението на младия Роксентър?

— Ами — отвърна тя, — аз напредвам. Научих го да се къпе с вода, вместо с кал. Спря да издава грухтящи звуци и да си чеше гърба по стълбовете.

— Е, и това е нещичко — каза Хелър. — Ама ти не използваш ли хипношлем? Струва ми се, че с него можеш да се справиш доста бързо.

— Опитвам се да го обуча така, че да не стане робот — отвърна графинята. — Което ще рече, че трябва да съхраня основните му личностни характеристики. Но досега той не иска да прави нищо, което не би направило едно прасе. Той просто не иска да седне на масата и да позволи на някой друг да хапне каквото и да било — избутва всички с носа си. В началото мислех, че е въздействието на средата върху ранното поведение, но сега се страхувам, че съм изправена пред наследственост — семейна черта.

— Е, значи напредваш. Можем скоро да тръгнем.

Графиня Крек се намръщи.

— Това е проблемът. Той не иска да остави свинете си.

— О, това ли е всичко? — възкликна Хелър. — Бум-Бум, я ела тук. — Бум-Бум се приближи и се тръшна на тревата, прикрепяйки висока чаша със скоч и лед, която вероятно му беше дала стюардесата. — Защо просто да не накарам Бум-Бум да се обади на Изи и да му каже да наеме половин дузина камиони за прасета?

— Страхувам се, че прасетата принадлежат на окръга — каза графинята.

— Ами можем да накараме Бум-Бум да каже на Изи просто да ги купи. Освен това бихме могли да накараме Изи да купи свинеферма близо до Ню Йорк, например отвъд реката, в Ню Джърси. Винаги ми мирише на прасета, когато минавам оттам.

Графиня Крек каза:

— Скъпи, това е чудесно разрешение. Но нека да не притесняваме бедния Изи: той толкова се разстройва, когато не може да направи нещата точно както ти ги искаш. Телефонът вече работи, така че защо Бум-Бум просто не се обади оттук?

— Ами добре — каза Хелър. — Ти си капитанът в това пътешествие. Но ако не безпокоим Изи, с какво ще платим?

— А-а — каза графиня Крек засияла, — просто включи камионите, прасетата и фермата в кредитната ми карта „Скуийза“, разбира се.

Бум-Бум скочи.

— Чудесно е, че имаме тая карта. Какво ли щяхме да правим без нея? Веднага хващам телефона.

Бутнах ядосано екрана встрани. Тая жена! Този демон! Мудур Зенгин ще стигне до последните пенита от останалите в ръцете му пари и после онзи швейцарски сертификат за половин милион долара ще бъде загубен. А може вече и да е станало!

Тя просто го правеше, за да ме съсипе.

Сега щяха да дойдат на север.

Трябваше да се оправя със следващата точка от програмата си, без да отлагам!

НАПРАВИ СИ ПЛАН, ПРЕДИ ДА АТАКУВАШ.

Трябваше да приготвя стоманени челюсти — отворени и готови да щракнат.

А тези челюсти трябваше да имат зъби!