Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (16)

Глава осма

Със сигурност не исках да ме виждат в компанията на наемен убиец. Хората помнят такива неща.

Като знаех, че съм притиснат от времето, влетях в болницата и намерих счетоводния отдел.

Със смъкната надолу шапка, така че да закрива по-голямата част от лицето ми, казах на чиновничката:

— Аз съм адвокатът Грауч от „Грауч и Грауч“. Дошъл съм да платя сметката на Торпедо Фиакола и да го измъкна оттук.

Тя намери сметката:

— Пет хиляди и сто долара, моля.

— Почакайте — казах. — Вчера беше четири хиляди и деветстотин.

— Допълнението е за стаята, докато го държахме тук, и за инжекциите му.

Какво можех да направя? Нищо. Платих сумата и казах:

— Когато го пуснете, му кажете, че трябва да се обади на д-р Финкелбаум.

Тя си записа, а аз хукнах навън. Трябваше да стигна до офиса на лондонските „Бойдс“ във финансовия район, за да направя застраховката му на наемен убиец. Наоколо обаче не се виждаха таксита, а метрото не ми вършеше работа. Притичах до Второ авеню и се качих на автобус за центъра, номер 15.

Нюйоркските автобуси залитат насам-натам, блъскат се и отскачат от бордюрите и вдигат страхотен шум. Но никъде не стигат бързо.

Хрумна ми, че е добре да проверя какво прави графинята. Ако бях достатъчно бърз, можех да уредя смъртта й преди края на деня. Закрепих екрана на коляното си и загледах.

Да го „бибипам“ тоя Бум-Бум! С тази голяма скорост я беше откарал почти до офисите на Школата за запасни офицери в Университета „Емпайър“! Спряха пред портала. Графиня Крек пъхна кочан листа и писалка през прозорчето на шофьора:

— Сега, Бум-Бум, напиши молба в подходяща форма за отсъствие от учебни часове и военно-строева подготовка за две седмици. — И го загледа, докато той пишеше с печатни букви и голямо усърдие.

В долния край беше начертал една линия и беше оставил място. Посочи го:

— Това е за подписа на полковник Танк от американската армия. Той трябва да го парафира, иначе не върши работа, а освен това трябва да бъде въведено в архивите. Но Танк няма да го подпише, мис Джой.

— Що за човек е този полковник Танк? — попита графинята.

— От редовната войска — каза Бум-Бум. — Постът му тук е да ръководи Корпуса за обучение на запасните офицери към университета. Той е военен тиранин, твърд като камък. Маниак на тема дисциплина. Много точен. Никога не върши и най-малката нередност. Мисли, че обучаващите се офицери са просто детски играчки и не заслужават дори и презрение. Понеже е второкурсник, Уистър има лейтенантска степен в ШЗО, но това не е като в редовната войска и даже не сме полагали клетва, слава богу. Но когато се дипломираме и Уистър се закълне, той ще стане армейски офицер. Но се кълна в Пийт, мис Джой, че полковникът мисли, че не ставаме даже за „бибипани“ редници в редовната войска — с извинение, мадам. Той никога няма да склони за тази молба, по-скоро ще насрочи наказателен час по военно-строева подготовка. Не ви съветвам да му давате това. Може да развалите цялата работа.

Две пълни чернокожи жени на седалката зад мен надничаха заинтригувани към екрана през рамото ми. Едната изкоментира:

— Не знаех, че въртят старите филми на София Лорен в сутрешните предавания, а се обзалагам, че този е Марчело Мастрояни.

— Не-е — каза другата, — това е Хъмфри Богарт бе, жена, ясно е като бял ден. Но не знаех, че е играл със София Лорен, а съм сигурна, че това беше нейният глас.

— Гледай — каза първата, — не виждаш лицето й, а само онова, към което тя гледа. Веднага разпознавам филмите на Хичкок, само дето този е цветен. Хичкок някога режисирал ли е филм със София Лорен?

Не им обръщах внимание. Измет.

— Слушай, Бум-Бум, това може да се окаже малко рисковано — каза графиня Крек. — Паркирай ей там и бъди готов за бързо офейкване.

Бум-Бум каза стреснато:

— Внимавайте!

— Разбира се. Това може да стане опасно.

Бум-Бум изпъшка.

— Не, т’ва не е София Лорен — каза едната от чернокожите. — Това са Лорън Бъкол и Богарт. Веднага разпознах гласа й.

— Права си — каза другата. — Малко пообърках имената. Знам го тоя филм. Дето убиват Бъкол, но не знаех, че е цветен.

— Ъхъ, Хичкок му е режисьор наистина. Вижда се само онова, към което тя гледа. Филм на ужасите.

Графиня Крек извади един плик от чантичката си. Написа на него „Лейтенант Уистър, Школа за запасни офицери“. Сложи вътре молбата за отпуск. После извади малко стъклено мехурче и го пъхна вътре. Запечата плика. Действието й ме озадачи. Какво правеше тая проклета жена? Бомба в писмо? Полковника ли щеше да убива?

— Няма ли да промените решението си? — примоли се Бум-Бум.

— Не гаси двигателя — каза графиня Крек. — Приготви се да накараш тия гуми да изсвирят, ако нещо се провали.

Тя излезе от таксито и като се погледна в прозореца като в огледало, пооправи косата и подръпна сакото си. Влезе през входа.

Видя огромен надпис:

ПОЛКОВИ ТАНЦИ, 28 МАРТ

Пълна униформа

Доведете своите момичета,

момичета, момичета.

— Хъм — каза графиня Крек. — Значи това е животът на лейтенант Уистър в ШЗО.

Зад бюрото в приемната седеше един сержант. Когато тя влезе, той стана, премигна и сякаш всеки момент щеше да й предложи да седне.

Тя не му обърна никакво внимание. Понесе се покрай него и се насочи към вратата с надпис „Полковник Марк К. Танк, Армия на САЩ“. Тя я отвори и нахълта.

Полковник Танк седеше на бюрото си, заобиколен от знамена и снаряди. Беше самото олицетворение на идеалния офицер — куртка, риза, вратовръзка, еполети на раменете и ленти от спечелени военни походи, които обясняваха киселото му и недоволно лице.

Графиня Крек държеше плика в ръка. Палецът и показалецът й спукаха стъкленото мехурче в него и се образува малка цепнатина.

Тя подаде плика на полковника, а той, както се беше вторачил, нямаше и да го докосне въобще, ако тя не беше направила онова магическо принуждаващо потрепване на ръката, което кара хората да вземат каквото им даваш.

Като отклони за миг изпепеляващия си поглед от лицето й, полковникът прочете написаното върху плика.

— Уистър? — изръмжа той. — Имам ли човек на име Уистър? — И започна да го отваря.

— О, имате със сигурност — каза графиня Крек с тананикащо гласче. — И аз имам честта да съм негова сестра. Той днес не можа да дойде лично. Бедната му, скъпа баба лежи на смъртно легло в Слийпи Холоу, готова да му остави един милион долара, ако се изплъзне на вълка и излезе от гората навреме с кошница за обяд в ръка.

Полковникът се вторачи в нея, а след това започна да чете молбата. Странен израз на удоволствие започна да пропълзява върху лицето му.

Графиня Крек продължи:

— О, аз съм сигурна, че ще извините отсъствието му от учебните часове и военно-строевата подготовка за две седмици. Защото, ако не го направите, ами аз просто ще откажа да танцувам с вас на полковия бал на 28-ми март.

Лицето на полковника беше започнало да почервенява. Той погледна графинята с гладни очи. Каза:

— О, Боже, не можем да допуснем това! — и набързо разписа молбата за отпуск.

Тя протегна ръка и хвана хартията, за да я издърпа.

Пръстите на полковника се сключиха страстно около китката й. Той каза с глас, зареден с емоция:

— Ела с мен в стаята ми, гълъбче!

С майсторско извъртане на ръката си тя се освободи от хватката на лапата му. Успя да измъкне и молбата за отпуск.

Полковникът се метна през бюрото към нея задъхан и с олигавено лице.

Графиня Крек се втурна навън от стаята. Полковникът я преследваше.

Тя хвърли подписаната заповед на сержанта и когато той я улови, му извика:

— Вкарай го в архивите!

Тя побягна и от стаята за наряда.

Полковникът беше по петите й.

Тя погледна назад. Внезапно сержантът се беше присъединил към преследването с възбудени и задъхани викове.

Графинята стигна до таксито.

Погледна назад. Двамата армейци бързо намаляваха разстоянието с протегнати за сграбчване ръце и плачещи викове на разгорещени зверове.

Графиня Крек скочи в таксито, когато беше на няколко инча от залавянето.

Двигателят изръмжа!

Гумите изсвириха!

Тя затвори вратата и погледна назад.

Бум-Бум настъпи по-здраво педала.

Преследвачите се изгубиха в облака от изгорели газове зад тях.

— ИСУСЕ! — каза Бум-Бум, като бързо закриволичи, за да избяга от района. — Какво беше всичко ТОВА?

— Тя успя! — каза една от чернокожите.

— Да-а и то под носа на Армията — каза другата.

— Видя ли го оня, подмазвач полковника? — попита първата. — Страхотен актьор, Чарли Хестън.

— „Бибипка“ му! — изтърси другата. — За т’ва не трябваше никакво актьорско майсторство. Особено като си дадеш сметка, че преследваше Лорън Бъкол!

Графиня Крек каза:

— Ти и Джетеро си получихте двуседмичния отпуск.

— А какви са последствията? — попита Бум-Бум.

— Няма последствия — отвърна графинята спокойно.

— Мис Джой, — каза Бум-Бум строго, докато караше, — редовната войска тук всеки ден е обградена от красиви колежанки. Полковник Танк и оня сержант обаче изглеждаха така, сякаш искат да ви глътнат цялата. Знам какво означава това при приятелчетата от армията: не е толкова сериозно, колкото при моряците, но тия двата май искаха да свършат някаква работа!

Графиня Крек беше извадила от чантичката си разкъсана опаковка, на която пишеше:

Очи и Уши от Волтар

Артикул 452: Капсула с парфюм за емоционално стимулиране. Счупете при допир с хартия или тъкан и се пазете настрана. Причинява такава страст у човека, че той може да бъде арестуван за неприлични предложения.

Тя измърмори:

— Трябва да предупреждават, че това нещо е СИЛНО!?

Бум-Бум каза:

— Мис Джой, Джет би ме убил, ако ви се случи нещо. Зная, че сте красива и мога да разбера това, което се случи, но до известна степен. Вие НАПРАВИХТЕ ли нещо?

— Аз ли, Бум-Бум?

— Мис Джой, току-що обобщих информацията и прецених опасностите на замислената акция. Мисля, че е по-добре да ви отведа у дома.

— Бум-Бум — каза тя категорично, — карай към Хеъритаун, Ню Йорк.

Бум-Бум свърна на север. Той си мърмореше:

— Сега и АЗ СЕ ДЪРЖА като „бибипан“ глупак! Ужасно е онова, което може да направи една красива жена!

Едната от чернокожите жени зад мен каза:

— Аз слизам тук. Искам да хвана останалата част от филма вкъщи. Обичам оная част, в която я убиват.

Усмихнах се мрачно на себе си. Казах си:

— И на мен ще ми хареса!

И продължих към центъра на града, за да уредя последните подробности.