Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (34)

Глава четвърта

Разбира се, на другата сутрин Мадисън беше получил първа страница:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ СЕ ПРЕДАВА НА КАНЗАСКАТА ПОЛИЦИЯ

ПРОЦЕДУРАТА ПО ЕКСТРАДИРАНЕТО ВРЕМЕННО ОТЛОЖЕНА

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ЩЕ БЪДЕ ПРИЗОВАН В СЪДА НА НЮ ДЖЪРСИ

След трескавите седмици на укриване от лапите на закона, днес Уистър се предаде…

Знаех, че Медисън просто си отъпква терена. Макар и да не знаех със сигурност какво възнамеряваше той да направи, надеждата ми се възвърна.

Екраните и на Хелър, и на Крек вече действаха, след като те бяха на разстояние по-малко от двеста мили.

Разхождаха се из някаква ферма, очевидно в Ню Джърси, защото местността беше много равна. Да! Крек погледна към някакво водно пространство и там се очертаваше Ню Йорк Сити върху небесния фон!

Синът на Роксентър, Делбърт Джон II, тичаше около наетите камиони и крещеше „Здрасти“, „Ето те и теб“ и „Погледнете новата си къща“ на прасетата вътре. После въодушевено отпраши към някакви бетонни постройки, влетя вътре, а след това излетя навън. Направи с ръце фуния пред устата си, издаде нещо като квичене и даде знак на камионите.

Шофьорите очевидно свалиха преградите, защото се изля цял поток свине!

Като някой регулировчик момчето ги насочваше към кочините. Най-накрая затвори няколко порти, махна с ръка на прасетата вътре и дойде грейнало при Хелър и графиня Крек.

— О! — възкликна Делбърт Втори. — Тук ще ми хареса. Просто надушвам полъха от другите ферми. Какъв красив аромат на свине!

— Хей, Бум-Бум — извика Хелър, като погледна по посоката на Бум-Бум, който се опираше на един стълб — Не виждам никаква къща.

— Така успяхме да вземе мястото — каза Бум-Бум. — Изгоряла е. Обсъдихме го с Втория и той каза, че няма значение. Щял да спи в кочините.

— Не — каза Хелър. — Тая няма да я бъде.

— Мен ме устройва — каза момчето. — Страхотно ще си паснем с двамата мъже, които са тук.

Хелър погледна към двамата много мръсни мъже, които стояха наблизо, очевидно арменци. Те кимаха усмихнато.

— Скъпи — каза графиня Крек тихо, — мисля, че е по-добре да им оставим сухопътната яхта.

— Ще я съсипят — каза Хелър.

— Не — рече графинята. — Аз ще трябва да идвам дотук, за да продължа обучението му, а не мога да работя в кочина: опитах, но не се получава. Сега екипажът е добър: безработицата е голяма и те ще останат без работа. Така че просто ще оставим шофьорите, механика и стюардесите тук, за да се грижат за превозните средства и за момчето. Няма да струва нищо, тъй като мога просто да накарам Бум-Бум да се обади на Майк Мутационе и да му каже да продължи изплащането на надниците им, като заедно с всички разходи по фермата ще се отчитат на кредитната ми карта от „Скуийза“. А ние можем да върнем джипа обратно в офиса.

— Ами добре — каза Хелър. — Но джипът ще им трябва, за да се грижат за това място.

Графинята го погледна и после се усмихна лъчезарно. Тя махна с ръка на Бум-Бум и двамата влязоха в сухопътната яхта.

Наетите камиони си бяха тръгнали, защото работата беше свършена.

Хелър помаха с ръце и в момента беше събрал около себе си двамата пенсионирани шофьори от „Грейхаунд“, механика и двете възрастни стюардеси.

Наблюдавах смръщено. Като офицер от Флотата той си нямаше и понятие как се уволняват хора в бизнеса.

— Вие се справихте отлично — каза Хелър.

Всички се усмихнаха.

— Искате ли да останете тук и да се грижите за превозните средства и за момчето?

Те нададоха одобрителни викове.

— Освен това ще се погрижа всеки от вас да получи премия от по една хилядарка за пътешествието.

Те завикаха още по-силно.

Чудех се дали мога да издържа на още от всичко това.

Графиня Крек излезе от сухопътната яхта с Бум-Бум.

— Знаете ли какво — извика тя, — имаме късмет! Точно днес Майк Мутационе е получил почти чисто нов ролс-ройс „Силвър Спирит“ с истински английски шофьор, който е работил за някакъв лорд. Мога да ползвам колата, за да идвам дотук и да довърша обучението. Тук сме само на няколко мили от Нюарк и той ще го изпрати още тази вечер. Освен това е добра сделка, само за петдесет хиляди долара. Но това няма значение, защото се отчитат на кредитната ми карта.

Знаех си, че съм оставил екрана твърде дълго включен!

Закрачих напред-назад. Мудур Зенгин щеше да е бесен заради всичките пристигащи сметки. Депозитът ми сигурно отива на вятъра.

О, имаше един куп причини, поради които трябваше да се справя с това!

Капанът, който бях заложил, ТРЯБВАШЕ да свърши идеална работа!