Л. Рон Хабърд
В преследване на смъртта (60)

Глава първа

Когато станах на следващата сутрин, беше почти обяд. Не можех да мисля. Комбинацията от марихуана и алкохол ми създаваше много по-лош махмурлук, отколкото предишния. Реших, че е заради ужасното преживяване с Тийни и „бибипското“ й просветващо оръжие. Някой трябваше да убие това дете, реших аз, но мозъкът ми беше така задръстен, а мисленето ми причиняваше такава болка, че даже не можех да се застоя на тази приятна перспектива.

Накуцвайки из къщата и мислейки колко хубаво щеше да бъде, ако Прахд е при мен, за да ми отгледа една нова глава, се шляех в задната градина. Беше красив пролетен ден за някои хора, но не и за мен. Топлото слънце обаче сякаш поуспокои нервите ми и аз се протегнах, като се надявах на един спокоен час.

Да, ама не. Отнякъде идеше жужене. Най-сетне разпознах, че е в моята стая. Беше от екрана. Седнах и се втренчих тъпо.

Хелър се беше събудил. Той седеше в леглото. Завесите на спалната каюта бяха дръпнати напълно. Той се вглеждаше в някакъв малък надпис, спуснат със синя панделка от една тръба. На него пишеше:

МОЛЯ, НАТИСНЕТЕ ЗВЪНЕЦ „S“

Бях толкова оглупял след миналата нощ, че даже шестото чувство не ме предупреди за катастрофата, която щеше да започне с това.

Той се огледа. Откри едно табло с бутони. На единия пишеше „S“ и до него имаше изрисуван малък стюард. Хелър натисна копчето.

Незабавно, като вълшебен дух влезе мъж със сухо лице, облечен в бяло късо сако и черни панталони. Той се поклони.

— Госпожата ми даде стриктни инструкции, сър, за момента, в който станете.

— А къде е дамата? — попита Хелър.

— Трябва да отидете до залата за закуска, след като се приготвите, сър. Няма нужда да бързате. — Той поднесе едно малко шишенце. — Искрено се надявам, че нараняванията не ви болят много, сър. Ако пък е обратното, трябва да вземете един от тези аспирини.

— Добре съм — отвърна Хелър, като побутна шишенцето встрани. — Чувствам се великолепно.

— Вие сте много смел, сър, след големите рани, които госпожата ни описа. — Той държеше един бял халат. — Ако успеете да си протегнете ръцете, сър, мога да ви помогна да облечете това.

Хелър взе халата от него и го облече.

Стюардът го вкара с поклон в банята. Накара го да седне върху едно малко столче в средата на покрития с плочки под. Застанал прав, стюардът приготвяше бръснач и купичка със сапунена пяна.

— Ще направя всичко възможно, сър, за да избръсна нараненото ви лице.

Хелър очевидно се примири с това — оказа се, че има много лепенки.

— Снощи имаше страховита гюрултия на брега, сър. При цялото тичане се страхувам, че не успях да ви видя, когато сте дошли на борда.

— Беше доста тъмно — каза Хелър, а в огледалото виждах как една усмивка играе в зоните от лицето му, които превръзките бяха оставили открити. Стюардът привърши бръсненето.

— Сега, ако успеете само да влезете във ваната, сър, мога да ви измия гърба. Не, все още не трябва да си мокрите ръцете. Обещавам да бъда много внимателен с нараняванията по гърдите.

Хелър понесе банята. Когато тя свърши, го изсушиха, увиха го в една хавлия и стюардът го вкара с поклон обратно в спалнята.

Там, във великолепната стая, стоеше един по-възрастен мъж, също с бяло късо сако, но със златни еполети, а над джоба имаше надпис „Главен стюард“.

— Разстлал съм дрехите ви, сър. Страхувам се, че не са подходящо ушити, но това беше най-доброто качество, което камериерката на госпожата успя да открие в магазините. Наистина се надявам да свършат работа.

Имаше доста богат избор на облекло и обувки, които бяха наслагани наоколо, всичките малко или повече моряшки, като се изключи един бял копринен смокинг.

— Позволих си свободата да ви донеса и нещо за всекидневието — допълни главният стюард, като посочи екипа, метнат на един стол. Той представляваше моряшка вълнена фланелка, бяла с хоризонтални червени линии, бял панталон, червен широк платнен колан, обувки за палуба и шапка за яхта. — Сега, ако не ви причинява голяма болка да седнете, можем да ви помогнем да ги облечете. Освен, разбира се, ако не предпочитате да се върнете в леглото.

Хелър въздъхна. Навлече дрехите.

Те го придружиха със също толкова много церемонии надолу по широката стълба и вътре във веселия салон за закуска със стенописи на плавателни средства, преливащи цветове и морски шарки на покрития с плочки под. В средата беше сложена една великолепна маса. Имаше снежнобяла покривка, сребърни купи и чинии и една-единствена огромна роза във висока бяла ваза, поставена върху покривчица в средата на масата. Върху един поднос беше гравирано менюто.

Главният стюард, стюардът и сервитьорът помотаха на Хелър да седне. Той погледна към другата страна на масата. Нямаше нито стол, нито подредени прибори.

— Чакайте малко! — каза Хелър малко притеснен. — Къде е дамата?

Главният стюард се поклони и посочи нещо.

— Имам изричните указания да проверя дали сте получил това, сър.

На бялата ваза беше облегнат един плик. Върху него имаше една-единствена дума: „Скъпи“.

Хелър го отвори малко притеснен. Той прочете:

Най-скъпи мой,

Вината за това, че не ти повярвах, е изцяло моя. Единственият начин, по който мога да заслужа прошката ти, е да оправя цялата работа. Ако ти се върнеш обратно, биха те арестували.

Това са само жени, а с жените най-добре може да се справи една жена. Няма да ми отнеме много време.

Ще ти изпратя радиограма, когато всичко е уредено.

Любов, любов, любов!

К

P. S. Казах им, че името ти е Х. Хайдер Хагърти, както е записано в паспорта ти от ЦРУ. P. P. S. Взех всичките ти пари, така че не можеш да подкупваш екипажа.

— Къде сме? — извика Хелър, като скочи.

Той хукна към едно фоайе, след което изскочи на откритата палуба. Очевидно капитанът очакваше тъкмо това, защото вече стоеше точно там. Беше един побелял мъж със скулесто лице. Беше целият облечен в бяло. Той отдаде чест.

— Аз съм капитан Битс, сър. Добро утро. Имам специални нареждания от наложницата на собственика да се отнасям с вас изключително добре. По никакъв начин обаче не трябва да ви позволявам да отидете на брега, докато не се получат по-нататъшни нареждания лично от нея.

Хелър се взря в него, после се огледа наоколо, видя друга стълба и хукна по нея. Излезе на горната плоска част на една палуба, отворена отвсякъде.

Той се огледа наоколо. Беше красив пролетен ден с пухкави облаци и синя вода. Нямаше суша! Даже не се виждаше и кораб на хоризонта!

Капитан Битс се беше качил при него.

— КЪДЕ СМЕ? — извика Хелър.

— Сър, бих ви предложил да се върнете и да довършите закуската си. Сигурен съм, че са ви приготвили английска пушена херинга. След това, както госпожата уреди, можете да започнете програмата си по физиотерапия, която завеждащият спорта е планирал, така че да започнете да си възстановявате силите след големите наранявания.

— Трябва да ме откарате на брега! — извика Хелър.

— Съжалявам, мистър Хагърти. Наложницата на собственика внимателно ми обясни, че елементи в Съединените Щати, които са враждебни на националните интереси на Турция, са по петите ви.

— Турция? — възкликна Хелър.

— Ами да. Ние сме под турски флаг сега и интересите на собственика са наши интереси, а страната на собственика е и наша страна, разбира се. Събитията от последната нощ със сигурност доказаха, че някой е по петите ви, няма съмнение. Така че просто останете на борда на кораба, за да ви е уютно и да сте в отлично състояние. Ще направим всичко, което е по силите ни, пътуването ви да е приятно. НО имам специално нареждане да останем извън континенталните граници на САЩ и при никакви обстоятелства да не се приближаваме към сушата или други кораби, или пък да ви пускам вие да отидете на сушата, както и да се подчинявам на други заповеди от когото и да било друг, освен радиограмата, която ще дойде. — Той отдаде чест и се отдалечи.

Хелър се хвана за една подпора на комин. Той погледна писмото, което все още държеше, а след това се огледа наоколо към съвсем празното море.

— Ще се гръмна! — измърмори той. — Аз съм затворник!