Емил Брагински, Елдар Рязанов
Пази се от автомобил (2)

Глава втора,
в която, както може да се очаква, се появява следователят — човекът с пронизващия поглед

Който няма кола, мечтае да си купи. Затова пък който има, мечтае да я продаде. Лошото е само, че като я продадеш, оставаш без кола.

Тия колебания на собствениците сякаш подсказват, че животът им още не е напълно отровен. А на практика в тази област са постигнати доста успехи.

Гаражи няма и няма да има. Няма къде да си измиеш колата, а мръсната кола ти излиза скъпичко.

— Я ми кажете — учтиво пита старшината собственика на ЛМПС, който се е осмелил да изкара някоя сутрин колата си мръсна, — лично вие нали се миете сутрин?

— Ама закъснявам за работа! — стене любителят, той наистина закъснява.

— И зъбите си миете, нали? — спокойно го разпитва старшината, той за никъде не бърза.

— Моля ви се, нямам време…

— Да, нямате време да си измиете колата. Документите, ако обичате!

— Глобете ме де, казах ви, че закъснявам! — хленчи нарушителят. Отвратително е да молиш да те глобят. Обаче старшината се смилява и изпълнява молбата.

Шофьорът, а любителят също е шофьор, винаги е крив, дори тогава, когато е прав. На всяко кръстовище можете да видите как регулировчикът строява шофьорите, но никога не е наблюдавано обратното.

Собственикът няма свободно време. Когато не си оправя колата, не я мие, не налива бензин, не помпи гумите, не се щура из града да търси резервни части и не разкарва познати по къщите им, той изпитва страх. Прост животински страх, че ще му вдигнат колата. Всеки собственик е убеден, че крадците са хвърлили око тъкмо на неговото движимо имущество. Какво самомнение!

На един личен автомобил човек може да види какви ли не брави и ключалки! В тази област техническата мисъл е в крак с нашия кибернетически век. Има и тайни релета, и прекъсвачи, и катинари с цифров шифър, и фантастични заключалки за волана, подобни на ракетни установки. И само някои консерватори слагат по вратите на колите си тежки едновремешни катанци.

Разпространено е и следното приспособление: от колата до четвъртия етаж, направо през прозореца, се опъва жица. Щом крадецът се вмъкне в автомобила, в апартамента на собственика зверски вие сирена. Собственикът се събужда, подава се от прозореца и лично наблюдава как му задигат колата…

Точно в девет сутринта Картузов, недоспал и смачкан, влачеше измъченото си тяло по коридорите на следствения отдел на районната прокуратура. Пред вратата с надпис „М. П. Подберьозовиков“ някакъв костелив субект вдигна дългата си ръка като бариера и го спря.

— … нете, …ма а……ъщо …ъм …ози …бинет! — загадъчно и нежно пропя Пеночкин — така се казваше кокалестата бариера.

Филип се стъписа. Стори му се, че Пеночкин му говори на чужд език, а пък самият той не знаеше чужди езици.

— … се …ожи …а …очакате! — все така икономично му предложи Пеночкин. Спестяваше си началото на думите и беше голям майстор в това отношение.

— Но на мен ми откраднаха колата! — изтърси Картузов, учуден, че разбира чужди езици.

— … роятно …впадение! — ехидно подметна Пеночкин. — …оята …ъщо! …оля ви, …нете …а …пашката!

Едва сега Картузов видя, че на стола до стената унило седи още някакъв тип и го гледа неодобрително.

— Ама и на него ли са му откраднали колата!? — ахна Филип.

— И …а …его — повтори Пеночкин като ехо.

— Не може да бъде!

— …ащо …ашата … може, а на …угите не? — обиди се Пеночкин.

— Моята я откраднаха нощес!

Бариерата снизходително го погали по темето:

— …еговата е …адната …еди осем …есеца, …оята …еди …етири. …ачи има …а …акате! …ядайте!

И Пеночкин му посочи друг стол. Картузов послушно седна.

А зад вратата гордо се извисяваше над бюрото си един измъчен шатен с пронизващ поглед на следовател.

Наскоро Максим Подберьозовиков беше пратил на така наречената скамейка банда опитни валутни аферисти… И вчера като млад и надежден кадър го бяха прехвърлили на този безнадежден участък вместо несправилия се Чуланов. Делото за двете откраднати коли не беше популярно в следствения отдел — като всяко дело, което остава неразкрито. А нощес, един вид в чест на новото му назначение, беше открадната още една волга, третата поред.

Подберьозовиков стартира енергично. Призори дохвърча на местопроизшествието, скастри яко домоуправителя и разпита потърпевшия Картузов. Внимателно обра от пантите на гаража остатъците от олиото и ги прати за незабавна експертиза.

Помощничката на Максим Таня откри отпечатъци от пръстите на престъпника. За жалост не можа да фотографира отпечатъците от краката му — босоногият Филип беше изпотъпкал всичко.

В девет сутринта следователят пак беше в кабинета си.

Току-що бяха донесли резултатите от експертизата. Олиото излезе двойно рафинирано. Беше установено, че крадецът е действал с памучни ръкавици, произвеждани от Седми шивашки промкомбинат, които ръкавици безуспешно се продават във всички галантерии на Москва.

Следователят напрегнато размишляваше над обстоятелствата на нощната кражба. Беше му съвсем ясно, че и този път, както и в предишните случаи, е действала една и съща опитна и ловка ръка.

— Таня, няма ли съобщения от пътищата? — попита Максим.

— Засега няма нищо — отговори помощничката му.

В криминалния жанр следователят непременно трябва да си има приятел, помощник или подчинен. При Шерлок Холмс тази роля се изпълнява от доктор Уотсън. На следователите просто им е необходим такъв човек. Не за помощ — следователят и сам ще намери престъпника в последните кадри на филма. Но пред кого би могъл да разкрие изключителния си талант на криминалист? Едва ли например престъпникът би се възхитил от олимпийското му спокойствие и страхотната му храброст!

Напоследък за ролята на най-близки хора на следователя взеха да претендират предимно девойки. Съвременните шерлокхолмсовци имат все хубави помощнички. Така е по-удобно, отколкото да имаш мъж за довереник. Нали съвместното разкриване на престъплението най-вече спомага за зараждането на чувството, наречено любов. Колкото е по-тежко престъплението, толкова по-силна и пламенна е любовта! Така че, ако Таня не беше влюбена в Подберьозовиков, това щеше да е грубо нарушение на традицията. Следователно тя го обичаше тайно и мълчаливо. За което пък той, естествено, дори не подозираше.

— Аз вярвам във вас! — наруши мълчанието Таня. — Вие ще откриете престъпника!

Подберьозовиков, за кой ли път вече, не забеляза жаркото чувство в думите на девойката.

— Направи ли ви впечатление, Таня — каза съсредоточен следователят, — че в двора на местопроизшествието и отпред на улицата има много коли, паркирани на открито?

— Да — с недоумение рече Таня.

Помощникът на следователя трябва да си е малко глуповат.

— А да откраднеш кола, паркирана на улицата, е по-лесно, отколкото да я изкараш от гараж…

— Правилно — радостно се обади Таня, поразена от аналитичната мисъл на любимия началник.

В този момент следователят погледна към огромния портрет на Станиславски, кой знае защо, окачен в кабинета.

— Ако приложим в случая учението на Константин Сергеевич за свръхзадачата, се получава нещо интересно — че престъпникът поема пътя на най-голямото противодействие. Само че защо? Значи щом разкрием неговата свръхзадача, ще го заловим!

— Как не се сетих! — възхити се Таня.

Обаче Подберьозовиков не кълвеше на комплименти.

— Между другото — продължи момичето, — потърпевшите вече са се събрали в коридора.

— Всички ли? — попита следователят.

— И онзи със сивата волга, и другият със смачканата броня, и последният.

Мисълта за среща с потърпевшите не възхити Подберьозовиков, обаче той нямаше навика да избягва опасностите.

— Да влязат заедно! С един удар, дето се вика!

Тримата потърпевши нахлуха в индийска нишка.

Следователят стана.

— Много ми е приятно!

— Радваме се, че сте назначен именно вие — поклони се ветеранът, който чакаше вече осми месец.

— …яваме се, че ще …аете …ерието ни!

Максим попогледна Пеночкин и с прикрита усмивка го увери:

— …се …арая!

Потърпевшите седнаха като един и се настаниха явно за дълъг разговор.

— Имате ли да ми кажете нещо ново? — поинтересува се Максим.

— Не! — отвърнаха те в хор.

— Мисля, че ще е по-добре — натърти следователят, — ако сутрин отивате на работа, а не идвате при мен. Когато ми потрябвате, ще ви повикам!

— …брано. — Пеночкин стана пръв. — …иждане.

— Довиждане — подкрепиха го в дует останалите и опечалените потърпевши един след друг се изнизаха през вратата. Таня я затвори след тях, но отвън тутакси се почука.

— Влезте! — викна Максим.

Беше се върнал Картузов.

— Нощес забравих да ви съобщя една подробност. Може би ще ви помогне…

— Кажете.

Филип срамежливо стрелна с очи Таня.

— На левия заден калник има надраскана мръсна дума!

— Коя? — строго попита следователят.