Емил Брагински, Елдар Рязанов
Пази се от автомобил (14)

Глава четиринайсета,
за последния триумф на Деточкин

Една кола, обикновено наричана от хората „черен гарван“, макар отдавна вече да не е черна на цвят, се носеше по улиците на града. Вътре се возеха Деточкин и двама милиционери. Юрий Иванович беше ужасно развълнуван.

Колата стигна Районния дворец на културата и спря пред служебния вход. Съпроводен от охраната, Деточкин изчезна зад кулисите.

Да, уважаеми читателю! Въпреки че изпълнителят на главната роля беше арестуван, премиерата се състоя!

Именно Максим издейства от началника нужното разрешение и на обвиняемия бе дадена възможност да изиграе последната си роля.

Спектакълът предизвика нездрав интерес в съдебните и следствените кръгове. Всички бяха дошли да видят човека, който крадеше коли и едновременно играеше Хамлет. Да, ролята на датския принц, най-важната роля в световния театрален репертоар, се изпълняваше от Юрий Иванович Деточкин.

Салонът беше претъпкан. Имаше безброй правостоящи. Цял един ред беше зает от служители на районната инспекция на застрахователното управление воглаве с Яков Михайлович Квочкин.

На първия ред седяха майката на Деточкин и Люба. И двете заплакаха още преди спектакъла. В салона се шушукаше, че главната роля се изпълнява от затворник. Мнозина не вярваха.

Завесата се вдигна. Първата сцена, пред замъка Елсинор, се прие относително спокойно — нали Хамлет не се явява в нея. Зрителите както винаги кихаха и кашляха, макар навън да бе лято.

Когато се показа Деточкин, гримиран като Хамлет, залата го посрещна с весели овации.

Но той не ги чу. Беше далеко оттук, в датския замък Елсинор, беше принц Хамлет и живееше неговия живот. Вече беше забравил, че само временно не е затворник, а потомствен принц, че зад сцената го пази охрана и че го чакат съд и присъда.

Бившият шофьор, бившият застрахователен агент, бившият крадец на коли беше великолепен Хамлет. Имаше вродена актьорска дарба, с която плени залата.

Всички бяха забравили скандалната биография на Деточкин и с вълнение следяха съдбата на раздвоения принц.

А когато Хамлет почна прочутия си монолог „Да бъдеш или не“, щастливият режисьор се разрида зад кулисите.

На финала, когато Деточкин-Хамлет започна смъртния си двубой с Подберьозовиков-Лаерт и двамата умираха на сцената, ридаеше вече цялата зала начело с майката на Деточкин и Люба.

Премиерата имаше страхотен успех.

Режисьорът и изпълнителите излизаха сто пъти!

Охраната целуваше престъпника и се давеше в сълзи пред очите на началника си, който беше дошъл зад кулисите и развълнуван поздравяваше Деточкин.

А Таня помоли изгряващата звезда за автограф.

Залата не млъкваше, започнаха да скандират.

Пред входа чакаха новоизлюпени поклоннички.

С две думи, пълен триумф!

Деточкин се връщаше в килията на предварителния арест с букети цветя и се чувстваше на седмото небе.

Цветята бяха много. Не можеше да ги държи всичките и затова охраната също седеше с букети!