Бернар Моатесие
Дългият път (31) (Сам между морето и небето)

Гигантски вълни

„Странно е, но е истина: във високите южни ширини вълните достигат понякога 15 м височина и 600 м дължина и се движат една след друга, безспир, като понякога някоя необикновено висока вълна се издига много над другите и се вижда как приближава.“

(Откъс от „Носхорновците“, капитан Джонс.)

Всички, които плават, са забелязали случайното преминаване на вълни, които са значително по-високи от останалите. Срещат се дори и в Средиземно море. Предполагам, че тези ненормално големи вълни са предизвикани от застигнали се няколко вълни, движещи се с различна скорост. В морето има от всичко по малко: основно вълнение, остатъчно вълнение от предишни бури или предизвикано от някоя далечна депресия.

„Една вълна мина под «Цу-Ханг» и тя леко се завъртя. Берил коригира лесно курса и стигайки до дъното на падината, погледна назад, за да види как ще посрещне следващата вълна. Точно зад яхтата се издига водна стена, толкова широка, че не се виждат краищата й, толкова висока и стръмна, че Берил разбира веднага: «Цу-Ханг» никога няма да може да я изкачи. Тази вълна не се разбива като предишните, а водата се стича по предната й страна като водопад.“

(Откъс от „Един път стига“, Майлс Смийтън.)

Как се е образувала тази водна стена, която е забила „Цу-Ханг“, помитайки двете мачти и dog-house^[1], за да остави яхтата наполовина пълна с вода, почти потъваща, с отвор от 2 м там, където се намира каютата? Може би застигането на няколко успоредни вълни точно в най-неподходящия момент? Склонен съм да го приема. Но може би някои гигантски вълни имат съвсем друг произход: възможно е например това да е силното вълнение, предизвикано от преобръщането на някой айсберг далече на юг. Това, разбира се, е само предположение, но в морето има толкова странни неща. Впрочем айсбергите могат да се преобръщат, това е добре известно. Има и ледници, от които могат да паднат огромни блокове в морето.

Трябва да се отбележи, че злополуката с „Цу-Ханг“ се случи на 98° западна дължина и 51°20‘ южна ширина, малко по-навътре от крайната граница на айсбергите според американските справочни карти за месеците декември, януари, февруари.