Бернар Моатесие
Дългият път (28) (Сам между морето и небето)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La longue route, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
thefly (2016)

Издание:

Автор: Бернар Моатесие

Заглавие: Дългият път

Преводач: Жасмин Караджова

Година на превод: 1986

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1986

Тип: повест; пътепис

Националност: френска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“

Излязла от печат: м. октомври 1986 г.

Редактор: Светлана Тодорова

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Ангел Ангелов

Консултант: Асен Дремджиев

Рецензент: Ася Къдрева

Художник: Андрей Кулешов

Коректор: Тошка Начева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1872

История

  1. — Добавяне

Индийски океан

Двата нокдауна станаха през нощта при бурен попътен вятър. Бях легнал на койката, но не спях. Това, общо взето, се случва, когато нещо витае във въздуха: човек е тук, на койката, не истински напрегнат, но в някакво очакване. Тялото ти си почива, а духом си на палубата, наблюдаваш, сравняваш, преценяваш вятъра и морето. Първия път „Джошуа“ летеше с попътен вятър с 6 възла под малкия кливер с площ 7 кв.м и малкия стаксел — 5 кв.м, със смъкнати грот и бизан.

Когато легна, сигурен съм, че не беше поради сриваща се вълна, щях да разпозная шума и да усетя притъпения удар. Тогава нямаше нищо подобно, яхтата се наклони и се разлетяха куп предмети. Не разбирах как е станало.

Втория път, десет-дванадесет дни по-късно, се случи същото. Тогава, преди дължината на нос Лиуин, в края на друга буря, „Джошуа“ се движеше може би малко по-бързо. Пак нямаше шум от разбиваща се вълна. Не разбирах.

Мисля, че няколко дни по-късно намерих отговора: бях на палубата, попътен вятър със сила 6–7 бала, много висока вълна, скорост 6,5 до 7 възла, лъкатушеща бразда поради резките завои. Внезапно яхтата ускори хода си по склона на една вълна и започна да качва, като силно се наклони. Подветрената част на палубата се скри под водата (15–20 см под повърхността) и ясно усетих как яхтата спря, като в същото време се наклони още. Не се случи нищо, наклоняването не надмина тридесетина градуса, флюгерът на авторулевия върна яхтата на курса й, но усетих съвсем ясно, че трябваше още малко, за да стигнем и по-далече.

Сега смятам, че когато вълните са много високи, е за предпочитане при включен авторулеви с възможно най-малко ветрила да се намали чувствително скоростта: да е достатъчно, за да може рулят да реагира веднага и да се намалят рисковете яхтата да полети шеметно по някой стръмен гребен, защото ако яхтата качи при рязък завой, и то с крен, може да стане опасно за мачтите.

Искам да отбележа, че яхтата може да полети шеметно по склона само ако има вече известна скорост: дъска, която плава сред много големи вълни, ще остане на същото място. Но ако някой я бутне малко напред, точно в подходящия момент, тя ще може да сърфира. Тъй като една яхта не е конструирана като дъска за сърф, тя може да продължи пътя си, без да рискува да полети шеметно, при условие че не надминава определена граница на средна скорост, зависеща от височината на вълните. Тази граница зависи от яхтата и от морето. Под 6 възла (по-скоро 5 възла, отколкото 6) „Джошуа“, общо взето, е в безопасност. Възможно е при тези условия яхта с дълъг кил да е по-малко склонна да „качва“, отколкото яхта със същата дължина, но с къс кил. Но колкото повече плавам и колкото повече научавам, толкова повече преценявам колко малко зная, как всичко може да се промени в зависимост от морето и яхтата. Морето ще остане винаги Великият непознат. Понякога е развълнувано, но не е прекалено коварно. Ала не толкова развълнувано седмица или месец по-късно, то може да стане много опасно поради няколко кръстосани вълни или поради някоя непредвидена или непозната причина. Този, който може да напише наистина добра книга за морето, по всяка вероятност още не се е родил или вече е изкуфял, защото би трябвало човек да е плавал сто години, за да познава морето добре. Обаче книгата на Адлърд Коулс „Плаване в тежко време“ е успех, защото авторът не твърди нищо категорично и дава многобройни факти, оставяйки всеки сам да съди и преценява собствените си наблюдения.

Например спокойно казвах малко по-горе, че яхта с баластен кил непременно се изправя за няколко секунди, ако се е катурнала.

Грешка: току-що научих, че около 60-ия паралел южна ширина „Дамиен“ е останала пет минути с кил във въздуха заради една сриваща се вълна. „Дамиен“ сигурно щеше да остане в това безизходно положение до страшния съд, ако друга сриваща се вълна не бе ударила корпуса и не бе тласнала яхтата да се изправи. Следователно една яхта не може да се изправи сама, ако килът й е на 90° над водата. Необходимо е да има и известен ъгъл с вертикалата, преди възстановяващото рамо да стане достатъчно за връщане на яхтата в нормално положение. Същото приключение се случило със „Син Куин“ (Кралица на морето) на Вос: килът останал във въздуха тридесетина секунди, ако добре си спомням… но мислех, че това е такава невероятна случайност, която не би се повторила никога в историята на ветроходството.