Бернар Моатесие
Дългият път (26) (Сам между морето и небето)

Авторулеви

За десет месеца по море управлявах с щурвала само около един час, преди остров Тринидад, почти толкова време при входа на Хобарт и Кейптаун, а после — през втората половина на една нощ, вследствие на последното преобръщане в Тихия океан, защото не смеех да изляза да сменя флюгера, който се беше счупил тогава. И най-сетне управлявах, за да вляза в протока Папеете и да хвърля котва.

Схемите показват различните типове авторулеви устройства според формата на кърмата. Основният принцип винаги е един и същ, той отговаря на духа на морските пътешествия и може да се обобщи така: „простота, здравина“.

Двете дървени опори А и Б са завинтени за транеца и са свързани о оси (стебла) с нарязана резба.

Авторулево устройство на Иво.

Посоченото с пунктир въже обвива и се задържа за дървения диск на флюгера, минава през блоковете А и А¹ и завършва на края на късия румпел на външния рул. Това е 6 мм тергалено въже. Регулирането става с помощта на закрепващата утка, поставена на края на късия румпел.

За фрегата от формувано дърво „Чалиндж“ на Хенри в „Влааг“ на Иво флюгерът действува на допълнителен рул чрез лостова система. Главният рул тогава е привързан по оста на яхтата, а курсът се коригира от допълнителния.

При „Офелия“ на Ив Жонвил и „Джошуа“ флюгерът пряко управлява флетнера. Тогава той действува на главния рул, чийто румпел е оставен свободен.

При „Мистрал“ на Хулио Вилар (един сериен супер Мистрал) е смесица между „Чалиндж“ — „Джошуа“: допълнителен рул като при „Чалиндж“ и върху главата на флетнера — флюгер като при „Офелия“ и „Джошуа“.

Тези скици не са ограничаващи, всяка от тях може да бъде променена, за да се приспособи към яхтата, която й подхожда. Тази на „Джошуа“ е добра, но не съвършена. И наистина флетнерът е по-дълъг от главния рул и може да закачи нещо в някое пристанище, да закачи в морето лаглина, някое рибарско въже (никога не е закачал водорасли, защото те са на повърхността). Авторулевият на „Офелия“ е на същия принцип (флюгер, който действува пряко на флетнера без промеждутъчна механична предавка, като румпелът на главния рул е свободен), но флетнерът е разположен далеч от перото на руля и рамото на силата несъмнено действува по-добре при много слаб вятър. Освен това няма опасност да закачи някое въже в пристанище или рибарската корда за дорадите.

Заб. Когато флюгерът е монтиран директно върху главата на флетнера („Мистрал“, „Офелия“, „Джошуа“), наложително е точката, в която лежи флюгерът, да съвпада с пресечната точка на осите на въртене на главния рул и на флетнера. Иначе той няма да действува, яхтата ще лъкатуши и няма да следва курса си. Последната скица представя лошо конструирано авторулево устройство.

Тук конструкцията е правилна, тъй като оста на флюгера се намира в точката на пресичане на осите на въртене на флетнера и руля.

Хенри Еймъл ще ме извини за тази лоша скица на яхтата му… Хулио беше тръгнал и трябваше да рисувам по памет…

Заб. Железните обкови, които поддържаха допълнителния рул, бяха направени много по-здраво, отколкото е представено на скицата.

Включване на румпела към щурвала на „Офелия“ и „Джошуа“, което позволява бързо закачане или освобождаване.