Бернар Моатесие
Дългият път (29) (Сам между морето и небето)

Нокдаун в Тихия океан

Никоя буря по време на дългия път не продължи повече от тридесет и шест часа. Всеки път бе отделна депресия. Когато бе отминала, можеше да последва друга, но между двете имаше достатъчно време, така че „Джошуа“ не се озова в обсега на двете едновременно, както стана по време на Таити — Аликанте.

Ще говоря за тези бури най-общо, ще кажа какво зная за тях, какво виждам, какво чувствувам, какво правя обикновено. Отначало обща характеристика на обикновена буря.

1. Депресиите във високите ширини се движат от запад на изток. В южното полукълбо вятърът се върти около центъра по посока на часовниковата стрелка. Скоростта на преместване на центъра на депресията на изток варира между 10 и 20 възла. Тази скорост често става много по-голяма във водите край нос Хорн.

2. Повечето от тези депресии се движат на юг от 50-ия паралел. Следователно малка яхта с размери като нашите по принцип трябва да се намира на север от траекторията, тъй като рядко се слиза под 43-ия паралел освен при заобикалянето на нос Хорн.

3. Колкото човек е по-далече от центъра, толкова бурята е по-слаба. Приближаването на депресия се предсказва от падането на барометъра или от трепкането на стрелката: човек чувствува, че нещо ще се случи^[1]. Тогава от изток изменям леко курса на север, за да запазя възможно най-голямо разстояние между себе си и центъра на депресията. Да изменя курса леко на север значи да плавам с курс 75–80.

4. Депресията приближава. Тя не е вече много далече на югозапад. Вятърът, който беше слаб от север, се усилва от северозапад. След няколко часа духа много силно. Морето се вълнува, но не е опасно за 12-метрова яхта и се опитвам да поддържам курс леко на североизток, за да не се приближавам прекалено много до траекторията.

5. Депресията продължава да се премества на изток, следователно след известно време се намира на юг от яхтата, и то по-близо отпреди, въпреки курса, с който целях да се отдалеча възможно най-много. Но все пак съм малко по-далече от центъра, отколкото ако бях продължил право на изток от предния ден или от два дни.

Сега, когато центърът се намира точно на юг, западният вятър е много силен и основното западно вълнение, което обикаля света от началото на летоброенето, става огромно. Още повече че северозападното вълнение, предизвикано от първата фаза на бурята (вятърът духаше от северозапад, преди да обърне от запад), се кръстосва със силното западно вълнение. Това предизвиква понякога огромни вълни. Сега наистина става опасно: дълги западни вълни от основното вълнение, а отгоре на това северозападни сриващи се вълни. Тези северозападни вълни често са много силни и се случва да променят малко посоката си, като се разбиват, и да удрят почти от север-североизток. Ето защо, когато бурята премине във фазата си запад, предпочитам да променя курса на изток-югоизток, за да не рискувам да бъда преобърнат от някоя блуждаеща сриваща се вълна, идваща от северозапад.

Когато северозападната фаза на бурята е умерена и краткотрайна, блуждаещите сриващи се вълни не траят дълго и не са много големи. Във всеки случай, щом задуха западен вятър, вече няма опасност яхтата да се приближи до центъра, защото депресията продължава пътя си на изток по-бързо от яхтата. Тогава смятам, че от този момент нататък е по-благоразумно да се промени курсът леко на изток-югоизток.

6. Депресията се намира все още южно от яхтата. Продължава пътя си на изток. Тогава вятърът духва от запад-югозапад и оттам обикновено е най-силен. Небето се прояснява, а морето е силно развълнувано, понякога много бурно. По принцип това продължава само няколко часа — три, шест, осем часа или повече, зависи от скоростта й на движение, от силата й, от куп неща. Тогава най-разумно е вече да съм променил курса и определено да падна леко на юг, запазвайки основната си посока на изток, защото ако основното вълнение от североизток е силно, допълнителните вълни, дошли отляво, понякога могат да бъдат много големи. Ясно, че тези сриващи се вълни от северозапад могат да се разбият далече пред или след яхтата, има място и отстрани, но понякога се случва да се разбият направо отгоре. Така станаха двата последни нокдауна в Тихия океан с мачти под водата и кил 30-40° над хоризонталната линия.

Първият нокдаун в Тихия океан не беше по моя вина: бях отминал Нова Зеландия и държах курс на североизток, като остров Чатъм беше недалече отдясно (на около 60 мили), когато бурята премина в западната си фаза. Не можех да променя курса, без да се изложа на опасността от рифовете, още повече че морето беше много опасно, за да си позволя да изляза със секстанта, и значи не бях много сигурен за местоположението си. Това се случи на 44-ия и 45-ия паралел. Много бързах да стигна по-благосклонни ширини, след като няколко дни по-рано бях отминал Нова Зеландия южно от 49-ия паралел.

Но последният нокдаун бе още по-сериозен, само на 34° южна ширина, две седмици преди Таити. Тогава беше изцяло по моя вина: тъй като вече бях в умерените ширини, мислех, че се касае за някаква прощална буря, колкото да бъде спазен принципът. Затова, когато бурята премина в западната си фаза, не бях променил курса, стремейки се по-скоро да стигна пасатите. И „Джошуа“, която продължаваше пътя си на североизток, се намери с кила нагоре най-малко 40° над водата: голяма блуждаеща вълна от северозапад, много шум и куп неща по тавана, щормовият кливер и малкият стаксел — разкъсани, счупен авторулеви. Излязох бързо, включих щурвала и управлявах отвътре до зори.

1. Депресията се намира югозападно от яхтата. Следователно за яхтата ще има северозападна буря.

Северозападното вълнение засега не е опасно и яхтата се възползува от това, за да държи курс на изток-североизток, така че да се намира малко по-далече от центъра на депресията, когато тя премине в южната си фаза.

Заб. Във високите южни ширини картата се гледа с Южния полюс нагоре. Така че на тази скица юг е горе, север — долу, изток — отляво и запад — отдясно.

2. Сега депресията е южно от яхтата. Значи бурята е минала във фазата си запад на запад-югозапад. Силен вятър.

Яхтата, заградена с кръгче, умело маневрира, променяйки курса си на изток-югоизток, за да не посреща сриващите се вълни косо.

Яхтата, заградена с пунктир, прави грешка: не е променила курса си на изток-югоизток и може да бъде катурната от някоя блуждаеща сриваща се вълна, идваща отляво. Именно това се случи с „Джошуа“.

А. Блуждаещи сриващи се вълни, понякога огромни, предизвикани от кръстосването на голямото западно вълнение с основното северозападно вълнение.