Дийн Кунц
Студен огън (28)

3

Като прекосяваха планините на път за Санта Барбара, Джим се отпусна на седалката със затворени очи. Изглежда бе заспал дълбоко. Холи предположи, че се нуждае от сън толкова отчаяно, колкото и всеки друг човек, защото през последните двадесет и пет години почти не бе отдъхвал.

Вече не се страхуваше да го остави да спи. Бе сигурна, че Врагът си е отишъл заедно с Приятеля и сега в тялото му живее една-единствена личност. Сънищата вече не бяха врати.

Засега не искаше да се връщат в мелницата, макар че бяха оставили там някои вещи. Беше се наситила и на Свенборг и на всичко, което означаваше градчето в живота на Джим. Искаше да се приютят на някое ново място, където никой от тях не е бил, където новото начало ще бъде изковано без примеси от миналото.

Докато шофираше през опожарената от слънцето долина под пепелносивото небе, тя нареди цялата мозайка и се замисли над получилата се картина:

… безкрайно надарено момче, много по-надарено, отколкото подозира, преживява клането в „Патока Дикси“, но след танца на смъртта душата му е покъртена до дъно. В отчаяния си опит да се помири със себе си, то взима от библиотеката фантастичния роман на Артър Уилът, с помощта на невероятната си магическа сила създава Приятеля — въплъщение на най-благородните му пориви — и Приятелят му казва, че му е отредена мисия в живота.

Но момчето е изпълнено с такова отчаяние и ярост, че само Приятелят не е достатъчен да го изцели. То се нуждае от трета същност, в която да изтласка негативните си емоции, цялата чернилка, която го плаши. Така то създава Врага, допълвайки сюжета на романа. Самичко в мелницата, то води въодушевяващи разговори с Приятеля — и превръща Врага в плът и кръв.

Докато една нощ, в най-неподходящия момент, се появява Лина Айрънхарт. Уплашена, тя полита назад по стълбите…

Шокиран от стореното от Врага, дори от самото му присъствие, Джим се насилва да забрави своята фантазия, и Врага, и Приятеля, точно както Джим Джеймисън забравя срещата си с извънземното, след като спасява живота на бъдещия президент на Съединените щати. В продължение на двадесет и пет години той с все сили се старае да държи плътно затворен капака на казана с раздробената си личност, потискайки както най-добрите, така и най-лошите си качества, и води относително тих и безцветен живот, защото не смее да събуди по-дълбоки чувства.

Превръща преподаването в цел на живота си и това до известна степен му помага да се съвземе — докато Лари Каконис се самоубива. Вече лишен от всякаква цел, опасявайки се, че е предал Каконис, както е предал и родителите си, да не говорим за баба си, подсъзнателно той копнее да изживее смелото, изпълнено с висок смисъл приключение на Джим Джеймисън, което означава да освободи Приятеля.

Но едновременно с това освобождава и Врага. През всичките тези години затаената в душата му ярост е ставала все по-силна, все по-черна и по-горчива, безкрайно нечовешка в дълбината си. Врагът е по-зъл, отколкото е бил преди двадесет и пет години — създание с неописуемо отвратителна външност и нрав.

И тъй, Джим не се различаваше по нищо от всеки човек, страдащ от раздвоение на личността. Освен по едно. Създаваше нечовешки същности, в които въплъщаваше някои аспекти на своята личност, не други човешки индивидуалности, и имаше достатъчно сила да ги превръща в създания от плът и кръв. Не като Сали Фийлд в ролята на Сибил — шестнадесет лица в едно тяло. Той представляваше три личности в три отделни тела и едната от тях беше убиец.

Холи включи отоплението. Макар че навън беше не по-малко от двадесет градуса, тя зъзнеше от студ. Топлият въздух, лъхащ от таблото изобщо не й помогна.

Пристигнаха в мотел „Куолити“ в Санта Барбара в 1:11, според часовника на регистрацията. Докато Холи попълваше формуляра и подаваше кредитната си карта на чиновника, Джим продължаваше да спи в колата.

Като се върна с ключа, успя да го разбуди достатъчно, за да го накара да слезе и да се качат в стаята. Беше като в унес, затова си легна веднага и на мига заспа дълбоко.

Тя отиде в магазина за диетична сода, лед и шоколадчета.

Като се върна в стаята, спусна завесите. Включи лампата и метна кърпа на абажура, за да смекчи светлината.

Придърпа един стол до леглото и седна. Пиеше сода, ядеше шоколад и го гледаше как спи.

Най-лошото беше свършило. Фантазиите бяха изкоренени и той бе потънал напълно в студената действителност.

Но Холи не знаеше какво ще последва отсега нататък. Не го познаваше извън болезнените му илюзии и не знаеше какъв ще бъде без тях. Не знаеше дали ще бъде настроен по-оптимистично — или по-черногледо. Дали ще запази цялата си свръхчовешка сила. Беше я трупал в себе си само защото чрез нея поддържаше живи фантазиите си, които му бяха служили за мостове към реалността; сега може би, ще бъде не по-надарен, отколкото е бил преди смъртта на родителите си — колкото да подмята монети, но нищо повече. Ала най-лошото беше, че не знаеше дали ще продължи да я обича.

Стана време за вечеря, но той продължаваше да спи.

Тя излезе и купи още шоколадчета. Поредния пристъп на необуздан апетит. Ще стане пълна като майка си, ако не се вземе в ръце.

В десет часа той още спеше. Стана единадесет. Полунощ.

Питаше се дали да не го събуди. Но осъзна, че Джим сякаш се намира в пашкул и очаква да се роди за нов живот. Необходимо е време гъсеницата да се превърне в пеперуда. На това всъщност се надяваше.

Между дванадесет и един заспа на стола. Не сънува нищо.

Той я събуди.

Холи се вгледа в красивите му очи, които на мъждивата светлина на лампата не изглеждаха студени, но все още бяха изпълнени със загадъчност.

Наведе се над нея и я разтърси лекичко.

— Холи, ставай. Трябва да вървим.

Тя се събуди на мига и се изправи на стола.

— Къде?

— Скрантън, щата Пенсилвания.

— Защо?

Той грабна едно неразпечатано шоколадче, махна обвивката, захапа го и обясни:

— Утре следобед, три и половина, напълно безотговорен шофьор на училищен автобус ще се опита да се надпреварва с влака през някакво кръстовище. Ако не стигнем първи, ще загинат двадесет и шест деца.

Холи се надигна и попита:

— Знаеш всичко, така ли, не само част от него?

— Разбира се — промърмори той с пълна с шоколад уста. Ухили се. — Зная тези неща, Холи. Нали съм медиум, за Бога.

Тя отвърна на усмивката му.

— Ще излезе нещо от нас, Холи — ентусиазирано обяви той. — Супермен? Защо, по дяволите, е пропилял толкова много време да работи във вестник, като е можел да върши добрини?

С потръпващ от облекчение и от любов глас Холи отвърна:

— И аз все това се питах.

— На света не е имало такова чудо като нас, детенце. Разбира се, ще трябва да изучиш бойни изкуства, стрелба и още няколко неща. Но ще се справиш отлично, гарантирам.

Тя се хвърли на врата му и го прегърна с все сила, изпълнена с радост.

Вече знаеше какво крие бъдещето.