Линкълн Чайлд
Утопияленд (44)

15:45

— Да видим дали съм разбрал — каза Уорн. — Това беше важната спирка за теб.

Пул спря една минаваща келнерка.

— Дай по една бира.

— За мен минерална вода, моля — въздъхна Уорн.

Келнерката кимна, затвори визьора на шлема си и се плъзна между масите.

Уорн отново се обърна към Пул.

— Знаеш ли, Пекъм няма да бъде доволен, когато разбере, че сме му се измъкнали само за да пийнем по едно студено питие.

Пул просто сви рамене и се усмихна сдържано.

Седяха в барчето „Морето на спокойствието“ — голямо кръгло помещение, слабо осветено от ултравиолетова светлина. По близките маси разговаряха посетители, отпиваха от питиетата си и дъвчеха екзотични на вид мезета. Уорн долавяше виковете и смеха, които долитаха от главната улица на Калисто, а отзад се чуваше дрънчене на монети и бръмченето на игралните автомати в близкото казино. Над главите им безбройни галактики блестяха на фона на полунощното небе. Подът беше направен от някакво тъмно вещество, през което блестеше същото бездънно звездно небе. Въпреки загрижеността си Уорн се улови, че се наслаждава на илюзията — наистина имаше чувство, че масите около тях се носеха в безкрайния космос. Усещането беше доста изнервящо.

Тери закачи дръжката на лаптопа си отстрани на стола.

— Не е разрешено служителите на Утопия да посещават казината, докато са на работа. — Това трябваше да бъде шега, но прозвуча напрегнато.

— Че кой ги посещава? — каза Пул. — Казиното е чак там. А и кой е на работа?

— Ние би трябвало да работим — отвърна Уорн. — Точно там е проблемът.

— О, така ли? — попита Пул. — Върху какво?

— Върху онзи троянски кон. Да го разглобим и да се опитаме да разберем кои роботи са били препрограмирани.

Пул поклати глава.

— Всъщност не ви се иска да се връщате в онзи кабинет, нали? Тук е по-безопасно — на обществено място, слабо осветено. Пък и…

Той завърши изречението, като махна с ръка, но това беше достатъчно. Тези типове здраво са ви притиснали, казваше жестът. И с още компютърно време няма да оправите нещата.

Това беше нещо, което Уорн не беше посмял да си признае, но сега откри, че мислите му отново се връщат към хакера в килията. Начинът, по който беше скочил срещу него. Думите му, пропити с презрение и подигравка, отекваха в съзнанието на Уорн. Знам всичко за теб и за скапаната ти малка програма. Жалка. Нямаш представа какво става. Кодирането беше по-хитро, отколкото му се искаше да признае. Беше чиста случайност, че изобщо успяха да хванат този тип.

Нямаш представа какво става.

Той неспокойно се размърда на мястото си.

Келнерката донесе напитките и ги остави на масата със сребристите си ръкавици. Макар че тримата сигурно бяха странна гледка — ожулени, бинтовани, ранени — жената само се усмихна под шлема и се отдалечи.

Наблизо избухна внезапен смях и Уорн погледна натам. Две момчета — на вид тийнейджъри — смучеха високи ярко оцветени напитки на съседната маса. Единият носеше дълго магьосническо наметало, очевидно купено в Камелот, върху фланелка и оръфани шорти. Съчетанието би изглеждало смешно и несъвместимо навсякъде другаде, освен в Утопия.

Пул наля бира в чашата си, повдигна я към устните си и отпи дълга глътка. Изцапаната с кръв превръзка хлабаво висеше около китката му.

Тери наруши тишината.

— Още не си ни казал защо правиш всичко това.

Пул остави чашата си и изтри устни със странно изящно движение.

— Точно така — добави Уорн. — Ти можеше да си седиш тук през цялото време и да си почиваш, вместо да те ритат, да стрелят по теб и бог знае какво още.

Пул се усмихна.

— Помисли за хората, които харчат стотици долари за уикенди в хотели, където участват в криминални пиеси. Това е много по-добре. Пък и мястото ми харесва.

— Държиш се сякаш това е просто част от забавлението.

— А не е ли? — Усмивката на Пул стана по-широка. — Пък и това ми дава възможност да се намеся, да си припомня наученото. — И той отпи нова глътка.

Уорн го погледна с примирителна въздишка. Досега не беше срещал човек, когото да е толкова трудно да опознаеш.

— Прав си за лабораторията — каза той. — Така че, ако нямаш нищо против, с Тери ще отидем да видим дъщеря ми. — Той се надигна.

— За къде бързаш? След петнадесет минути Джон Доу ще си получи диска. След това ще тръгне към залеза, лампите ще светнат, музиката ще се усили. Щастлив край, нали? — каза Пул с изключително неубедителен тон.

— Какво? — каза Тери. — Какво искаш да кажеш? — Тя отпи от бирата, направи гримаса и я отмести встрани.

— Казах, че тази спирка е важна, нали? И наистина е така. Но освен че исках бира, важно беше да спрем.

Уорн отново седна и поклати глава.

— Говориш с гатанки.

— Не. Спомни си кой съм аз. Аз съм наблюдателят, външният човек, който всъщност не знае какво става. — Той отпи още една глътка. — Това означава, че докато всички вие тичате в кръг като обезглавени пилета, аз наблюдавам и слушам.

Уорн погледна през масата към Тери. В отговор тя сви рамене.

— Какво искаш да кажеш?

Пул взе бутилката и небрежно започна да драска с нокът по етикета.

— Не забелязвате ли, че в цялата работа има определена схема?

— Не.

Пул продължи да драска.

— Казват ви да не съобщавате на никого какво става. После ви скапват от умора, карат ви да тичате от едно място на друго, без да ви дадат време да си поемете дъх. Да спрете и да си зададете няколко основни въпроса. — Той остави бутилката. — Защото цялата тази работа прилича на пъзел. Ако откриеш подходящото парче, ще видиш цялата картинка. А те не ви позволяват да направите това.

— Основни въпроси? — попита Уорн. — Какви по-точно?

— Ето един. Ако тези типове са толкова добри, защо се провалиха в Уотърдарк? Искаха да взривят цялата обиколка, да ви дадат урок. Какъв късмет, че онази подпора се е пречупила точно по този начин и е попречила на атракцията да се срути! Не съм съгласен. Видях следите от взрива. Който го е заложил, е бил невероятен артист. Ако е искал да взриви атракцията, нямаше да го направи така.

Значи все пак не е било погрешна преценка, мрачно си помисли Уорн.

Тери неспокойно се размърда на стола си.

— Добре, наречи ме тъпа, но не разбирам за какво говориш.

— Искали са само да наранят няколко души и да предизвикат дребни инциденти. Но въпреки онова, което казва Джон Доу, не са искали паника. Не и сега. Това би попречило на плановете им. Трябва да приемем, че всичко, което правят тези типове, си има причина. Експлозията в Уотърдарк? Била е подготвена да избухне точно по начина, по който това стана.

Докато осмисляха думите му, настъпи тишина.

— Ако ме питаш, това звучи идиотски — каза Тери. — Но има друг въпрос. Казваш, че за всичко, което правят тези хора, си има причина. Нали Алоко каза, че хакерът е прекъснал захранването на камерите? Изключил е всичките, с изключение на казината и ниво В. За казината е ясно, те си имат отделна система, но ниво В е част от централната наблюдателна система. Защо не е било изключено?

— Не знам — отговори Пул. — Какво има там.

— Електроцентрала. Пералня. Финансови операции. Приготвяне на храна. Машинни цехове, поправка на атракциите, обработване на данни. Общо взето — поддръжка.

— Тази електроцентрала, която спомена — обади се Пул, — не е ядрена, нали?

Тери обърна очи нагоре.

Пул сви рамене.

— Човек чува какви ли не слухове.

Известно време всички мълчаха.

— Каза, че прилича на пъзел — обади се Уорн. — Но ние нямаме никакви части от него. Какъв пъзел е това?

— Забравяш, че имаме едно много важно парче — отвърна Пул. — Нашият приятел в килията. Освен това той каза нещо интересно.

— И кое беше то?

— Помниш ли как реагира, когато разбра кой си? Поне това не беше преструвка. Би те хванал за гушата. Но това не пасва.

— Напротив — каза Тери. — Андрю му провали номера. Просто го разби.

— Може би. Но помниш ли защо беше бесен той? Помисли си какво каза. Че твоето бърникане из системите го е вбесило.

— Е, и? — попита Уорн.

— Защо не беше ядосан заради капана, който им направиха в „Галактическо пътешествие“? Това беше истинският им проблем. Ако не беше тази случка, щяха да си получат диска и отдавна да са си заминали. Нали така?

Уорн замислено мълчеше.

— Иней — промърмори Тери до него.

Счупеният диск. Беше забравил за него. Уорн бръкна в джоба си и извади пликчето, което Сара беше забравила в Медицинския център.

— Какво е това? — попита Пул.

— Парчета от първия диск — каза Уорн. — Счупен в схватката. — Той го сложи на масата. — Та какво точно искаше да кажеш?

— Казвам ти, че цялата тази работа ми звучи като печелене на време. Внимателно организирано и дирижирано.

— Но защо? — попита Тери, взе пликчето и любопитно го завъртя в ръцете си. — Какво чакат?

— Да. Това е най-важният въпрос, нали?

В последвалата тишина той пресуши чашата си и я остави на масата с доволна въздишка.