Барбара Тейлър Брадфорд
Изключителна жена (50)

50.

Майордомът, който отвори вратата на Феърли Хол беше индивид на средна възраст, когото не познаваха.

— Добър ден — го поздрави Блеки. — Казвам се О’Нийл. Имам среща с господин Джералд Феърли.

— Господарят ви очаква, господине — отговори вежливо майордомът, като отвори вратата. — Оттук моля — направи им път и ги поведе през широкото тъмно преддверие към библиотеката. Покани ги. — Ще дойде след миг, настанете се. — Поклони се и се оттегли.

Щом вратата се затвори, Блеки се доближи до камината и се обърна с гръб към огъня.

— Как ти се струва, че си отново в тази къща след толкова години?

Ема го изгледа проницателно.

— По-скоро странно, трябва да отбележа — обиколи с очи стаята. — Знаеш ли колко пъти съм обирала праха по тези стени и мебели, колко съм тупала този килим, колко съм лъскала? — Поклати глава, отдадена на мрачните си спомени, докато устните й се свиха в една твърда линия.

— Сигурно толкова много пъти, че не можеш и да ги преброиш — отбеляза Блеки.

— Аз не забравям никога нищо — отсече Ема. Сви рамене и се доближи до прозореца. На хоризонта се очертаваха самотните хълмове. Те образуваха мрачна, тъмна линия на ясното пролетно небе с цвета на очите на майка й. Изведнъж Ема почувства носталгия по тези хълмове, спомни си с тъга за познатите пътечки, за Покрива на света. Мястото, което майка й толкова бе обичала, мястото, където въздухът беше чист и свеж и наситен с аромата на бледите лилави цветове на лавандулата и тайнствените мъгли. Но денят не бе подходящ да се изкачи там.

От мястото си пред камината Блеки загледа Ема. Спомни си за деня, в който я беше срещнал. Тази изискана жена пред него никак не приличаше на бедното момиченце от тогава. Поклати глава удивен за дългия път, който бяха изминали. На тридесет и четири години Ема Харт Енсли несъмнено бе в разцвета на своята красота, така удивителна, че никой не можеше да устои на чара й.

В този момент Ема се обърна, сякаш почувствала погледа на Блеки, вперен в нея.

— Защо ме гледаш така? Да не ми е увиснала фустата? — каза и се разсмя.

Блеки отговори:

— Не, само ти се любувах, мила, и си спомних за толкова много неща.

— Да — каза Ема бавно с израз на вглъбеност върху лицето. — Това място събужда куп спомени, нали? — Усмихна се леко и се доближи до бюрото, на което остави велурената си чанта.

— Да, точно така. — Блеки запали цигара и се обърна към нея. — Нашият скъп Феърли си придава важност. Питам се какво ли иска да покаже.

— О, съвсем не ме интересува! — Ема вдигна рамене. — Ние нямаме бърза работа — седна на бюрото, което навремето беше на Адам Феърли и се облегна на креслото. С бавни и решителни движения махна велурените си ръкавици и погледна ръцете си. Малки силни ръце. Не най-хубавите на света, но бели, меки и добре поддържани. Не бяха червените, напукани от тежък труд ръце на бедната слугиня, когато беше вързана в този дом.

Вратата се отвори и Джералд влезе като влачеше огромното си туловище. Не видя Ема, която бе в сянка и се отправи към Блеки с протегната ръка.

— Добър ден, господин О’Нийл — изгледа Блеки с явен интерес. — Имах чувството, че името ви ми е познато, когато поискахте срещата, но сега вече си спомням. Точно така, навремето правехте поправки тук при нас, когато бях още момче.

— Точно така — каза Блеки, пристъпи напред и пое ръката на Джералд.

— Може ли да ви предложа нещо за пиене, преди да започнем деловия разговор?

— Не, благодаря — отказа възпитано Блеки.

— Колкото до мен, аз имам нужда от едно бренди винаги след обед. — Джералд отиде при подвижния бар от черно полирано орехово дърво и си наля щедра доза коняк в чашата. Когато се обръщаше забеляза Ема, седнала на бюрото и свинските му очички се разтвориха от недоумение. — Ами ти какво правиш тук? — измърмори той.

— Тук съм с господин О’Нийл — отговори Ема с безизразно лице.

— Виждам, че си се разположила удобно, по дяволите, сякаш си си у дома — избухна Джералд, все още недоумяващ за присъствието й. — Как си позволяваш такова нахалство? Да седнеш на моето бюро!

— Струва ми се, че сега това бюро е мое — отговори Ема със сладък като мед глас и го погледна унищожително право в очите.

— Твое ли? За какъв дявол говориш? — Джералд направи крачка напред, изведнъж се сети и се обърна към Блеки. — Какво иска да каже, господин О’Нийл? Обяснете! Аз продадох Феърли Хол на „Диърфилд Истейтс“. Вие ми казахте по телефона, че я представлявате, имам предвид фирмата и сте натоварен да направите ремонт. Кажете ми тогава за Бога, какво прави тази жена в моята къща? Нямате никакво право да я водите тук! — После, без да дочака отговора на Блеки, отправи убийствен поглед към Ема. — Вън! Вън от тук! — извика. — Чуваш ли? Казах вън от тук! Няма да търпя присъствието ти на тази среща от частен характер.

Ема остана абсолютно неподвижна.

— Нямам никакво намерение да си отивам. Нещо повече, имам пълно право да остана тук, господин Феърли — каза решително и го изгледа студено. — Виждате ли, „Диърфилд Истейтс“ съм аз.

Сякаш за миг тези думи не можеха да проникнат в замъгленото съзнание на Джералд. Той продължи да фиксира Ема, без да разбира какво му говори. Накрая опомнен, сякаш булото, което закриваше съзнанието му по чудо бе вдигнато и той измърмори:

— Ти си „Диърфилд Истейтс“?

— Точно така.

Разстроен, Джералд падна върху стола. Какво бе казала тази жена? Че е собственица на Феърли Хол? Ема Харт, слугинята, която някога му прислужваше! Никога, за нищо на света! Тази идея бе просто немислима. Погледът на Джералд падна върху Блеки, който спокойно стоеше до камината с ръце в джобовете.

— Това истина ли е? — попита с несигурен глас. — Истината ли говори?

— Да, точно така — каза Блеки като се опита да не се разсмее. За нищо на света не би желал да изпусне тази вълнуваща сцена.

— Защо не ме уведомихте, че и тя ще дойде с вас? — каза Джералд обвиняващо.

— Не бях упълномощен да го направя — каза Блеки и извади нова цигара.

Джералд се загледа в чашата, която държеше в ръка. „Свети Боже, ако беше знаел, че тази проститутчица е свързана с «Диърфилд Истейтс» никога не би продал къщата. Незабавно трябваше да анулира продажбата. Да, точно това трябваше да направи.“ Но изведнъж си даде сметка, че документите са подписани и той дори е похарчил парите. Беше ги употребил, за да плати дълговете си на хазарт. Беше в капан.

Ема хвърли поглед на Блеки, стана и спокойно се отправи към дивана. Седна грациозно, кръстоса крака и погледна Джералд.

— Като стъпваме на договора за продажба вече би трябвало да сте напуснали тази къща — каза с ясен глас. — Давам ви една седмица срок да го направите.

Джералд премигна няколко пъти и така бурно поклати глава, че двойната му брада се разтресе.

— Не е достатъчно, трябва да ми дадете повече време.

— Една седмица — повтори Ема неумолимо. Притвори очи. — Междувременно настоявам да изнесете личните си вещи от фабриката незабавно, още днес, до пет часа. В противен случай ще бъдат опаковани и изнесени на двора на ваша отговорност. Запомнете, до пет!

Джералд подскочи на стола и изгледа Ема, сякаш я вижда за пръв път. Отвори уста, но не издаде нито звук.

Ема продължи сухо и решително:

— Зная, че не бъркам, като казвам, че преди две седмици продадохте текстилната фабрика във Феърли. Така ли е? И по-точно, на „Дженерал Ритейл Трейдинг“.

— И какво общо имаш ти с това? — изпръхтя Джералд очевидно объркан. — Фирмата „Дженеръл Ритейл“ е подразделение на „Проктър и Проктър“, която е собственост на моя приятел Алън Проктър.

— В течение съм на връзките на „Дженеръл Ритейл“ с „Проктър и Проктър“ — го информира Ема. — Но както виждам не сте информиран, господин Феърли, „Проктър и Проктър“ е сдружена с „Емералд“. От години вече не принадлежи на Алън Проктър. Той е само обикновен чиновник. — Облегна се и погледна Феърли.

— Но Алън Проктър не ми е казал — промърмори Джералд. Точно в този момент една ужасна мисъл жегна обърканата му глава. С несигурен глас запита: — И кой е собственик на „Емералд“?

— Аз — отговори Ема триумфираща. — Следователно контролирам както „Проктър и Проктър“, „Дженеръл Ритейл Трейдинг“, така и „Диърфилд Истейтс“. — Кръстоса ръце и каза: — Надявам се, че си давате сметка, че вече притежавам и вашите фабрики и Феърли Хол.

— Тю-ю… тю…! — извика Джералд и скочи на крака. — Била си ти! — Падна като подкосен на стола, разтърсен от неудържимо треперене. Сякаш всеки момент щеше да изпадне в нервна криза. Пред него с цялата жестокост и реалност се разкри истинското му унизително положение. Ема Харт притежаваше всичко, което доскоро принадлежеше на него. Беше направила на парчета цялото му съществувание. Не му беше останало нищо друго, освен няколко акции в „Йоркшир Морнинг Газет“ и тухларната. Потръпна и закри лицето си с ръце, преди да погледне Ема с очи на убиец. — Вероломна кучка! — каза със стиснати зъби. — Значи ти си зад всичките тези ужасии, които ме сполетяха. Ограби ми фабриките, разори ме!

Ема избухна в язвителен смях, и за пръв път в този ден нейното презрение към Джералд излезе на бял свят с цялата си сила.

— Може би си мислил, че преди тринадесет години, когато се опита да ме насилиш съм ти се заканила напразно? Не забравих нищо, сега и ти няма да го забравиш. Ще те преследвам докато си жив, Джералд Феърли!

Унижението и гневът на Джералд преминаха границата на всяка задръжка и разума. Стана залитайки и се хвърли срещу Ема. Трябваше да я смаже. Трябваше да я разкъса със собствените си ръце!

Отвратен и учуден от това, което току-що бе чул, Блеки се хвърли бързо и сграбчи ръката на Джералд, преди той да удари Ема. Колкото и огромен да беше, Джералд не можеше да устои на силата и бързината на своя противник, защото бе слаб и отпуснат. Както го държеше здраво за ръка Блеки замахна с юмрук и удари Джералд в челюстта. Израз на изненада премина като мълния през зачервеното лице на Джералд. Подкосен, той падна на пода, повличайки малката махагонова масичка.

— О, Боже! — възкликна Ема и се изправи.

— Този негодник си го търсеше — каза Блеки малко объркан. — Защо не си ми разказала, че се е опитал да те насили? Щях да го направя на кюфте. Щеше да го запомни за цял живот.

— Зная и именно затова не ти казах, Блеки — отговори Ема тихо. — Струваше ми се по-разумно да го оставя за себе си. Тогава бяха трудни времена и нямах нужда от допълнителни главоболия. — Изправи масичката и му отправи приятелска усмивка. — Но благодаря, че се намеси сега. Помислих, че този път ще ме удари зле.

Блеки я изгледа с възторг, заради безстрашието й.

— Какво искаш да кажеш с това? Искал да ти причини зло? Нещо повече от зло можеше да ти направи!

Ема показа Джералд с ръка.

— И сега какво да правим с него? Не можем да го оставим така.

В погледа на Блеки проблесна зла искрица.

— Идват ми на ум някои неща, които бих направил с удоволствие, но не си струва да влизам в затвора заради него. — Взе каната с вода от барчето и без да се церемони я изсипа върху лицето на Джералд. — От това трябва да се съвземе. — Миг след това Джералд отвори очи, с мъка се изправи и седна, като плюеше и бършеше с ръка лицето си. — Стига с насилието, Феърли — каза предупредително Блеки и му помогна да се изправи. — Разбра ли? Ако не, не отговарям за действията си! А сега да поговорим делово. Знаеш за какво съм дошъл. Предполагам, че няма да попречиш да обиколя и да разгледам.

Джералд пренебрегна думите на Блеки и погледна Ема с кръвожадни очи.

— Ще ми платиш за всичко това! — викна размахвайки юмрук към нея. — Няма да ти се размине така лесно!

— Госпожа Ейсли, за теб — го поправи Блеки, докато Ема се приближи до бюрото, взе ръкавиците и чантата си и каза: — Сега ни оставете. Струва ми се, че имате някои спешни работи… Например да си изнесете личните вещи от фабриката.

— Чу ли госпожата, Феърли? — предупреди го Блеки спокойно. — Ще бъде по-добре да направиш онова, което ти се казва. И по-бързо.

Джералд излезе с несигурна походка от библиотеката и тръшна вратата след себе си.

Ема, която ненавиждаше физическото насилие каза енергично:

— Хайде стига с този глупак. Да хвърлим един поглед наоколо.

— Защо не, нали за това сме дошли тук.

— Отчасти — каза Ема.

Погледът на Блеки се спря на приятелката му. Отмъщението винаги имаше висока цена за изплащане. Той разбираше нейните мотиви и се попита дали този път цената не бе твърде висока. Блеки потръпна. Той беше фаталист като всички келти. Желанието за отмъщение не бе неестествен порив и въпреки това можеше да пресуши и смрази една душа. Душата на този, който преследваше отмъщение. Не беше ли по-добре, безкрайно по-добре да се остави злодеят на неговата съдба, като се осланяме на Божията справедливост, която да въздаде възмездие посвоему? Без да се усети Блеки промърмори през зъби:

— Отмъщението е мое! Аз наказвам или помилвам, казва Бог.

Ема го изгледа любопитно.

— Сега не ми се представяй за мистик — възкликна иронично. — Знаеш много добре, че не вярвам в Бог. Но дори и да вярвах, нямаше да се откажа да поема всичко в мои ръце. Нямам време, Блеки, да очаквам възмездие от Бога и нека ти кажа още нещо: Отмъщението е сладко, много сладко.

Блеки не отговори. Прегърна я през рамо и я погледна в очите. За негово най-голямо облекчение маската със студени, остри черти бе изчезнала от лицето на Ема. Тя пак бе станала предишната. После го порази друга мисъл:

— А какво ще правиш с Едуин Феърли? — каза любопитно. — Сигурно за него имаш запазено нещо по-специално.

— Почакай и ще видиш — каза Ема със загадъчна усмивка. — Всеки случай не мисля, че и Едуин не е пострадал от всичко това. И той имаше рента от фабриката във Феърли, според завещанието на баща му. Сега тази рента се стопи като сняг на слънце за него.

— Има ли нещо, с което да не си наясно за техните работи? — попита Блеки глухо.

— Зная всичко.

Блеки поклати глава.

— Никога не преставаш да ме учудваш, Ема.

— Така ли? Понякога и аз самата се учудвам на себе си. — Засмя се. — А сега, да свършим това, за което сме дошли във Феърли Хол.

 

 

Четвърт час по-късно Ема и Блеки слязоха по централното стълбище и пресякоха салоните на партера. Блеки продължаваше да говори оживено за ремонтите, които би направил, за да преобрази Феърли Хол в една блестяща къща за нея. Ема слушаше, кимаше с глава, но не казваше нищо. За момент, когато обикаляха дневната, Ема докосна ръката на Блеки и каза:

— Защо се страхувах толкова много от тази къща, когато бях дете?

Блеки спря, хвана я за ръката и каза:

— Ти не се страхуваше от къщата, Ема, страхуваше се от хората, които я населяват.

— Струва ми се, че имаш право, но сега тук са останали само призраци.

— Да, скъпа, само призраци. Това е само една къща. Вече съм ти го казвал, че не може да ти стори зло.

— Спомням си. — Ема хвана под ръка Блеки и го поведе. — Хайде да излезем да видим градината. Все още е студено и е толкова тъжна.

Когато излязоха навън Ема се спря и загледа старинния силует на къщата. Посочи я с глава и каза:

— Събори я!

— Да я съборя! — повтори недоверчиво Блеки. — Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах. Желая да я събориш. Тухла по тухла, камък по камък, докато не остане да стърчи нито един.

— Но аз помислих, че ти възнамеряваш да я ползваш — каза Блеки стреснат.

— За да съм искрена ще ти кажа, че не съм мислила за това. Навремето ти сам каза, че тази къща е чудовищна и беше прав. На този свят не трябва да съществува нищо чудовищно. Изтрий я от лицето на земята, все едно че никога не е съществувала.

— А с мебелите какво да правим?

— Продавай. Прави каквото искаш. — Засмя се. — Би могъл да вземеше бюрото на Адам Феърли, струва ми се, че има стойност.

— Благодаря, Ема, ще помисля. — Поразтърка брадата си замислено. — Сигурна ли си, че това е последното ти решение? За къщата даде доста пари.

— Напълно съм сигурна. — Ема се обърна на токовете си и с лека походка премина пътечката, докато стигна градината с розите. В спомените си се видя момиченце, отчаяно и отблъснато, и сърцето й се сви, както в онази далечна утрин. — Разруши и тази градина — нареди с нетърпящ възражение глас. Смажи я напълно. Не искам да остане една розова пъпка, нито едно листо.

Градчето бе надолу с главата от вълнение. Бе се разпространил слух, че Ема Харт, дъщерята на Големия Джак е станала собственица на Феърли Хол и на фабриката. Следващата сутрин жените изоставиха домашната си работа и виснаха на оградите и вратите, поклащайки глава и се обменяха невероятни истории за случилото се. Същата вечер в кръчмата „Белия кон“ мъжете, почти всички работници във фабриката, разговаряха само за бъдещето й и клюкарстваха за упадъка на Феърли.

Ема не отиде в градчето, чак докато Джералд Феърли не напусна Феърли Хол. Два дни след окончателното му заминаване, сивият й метализиран Ролс-Ройс влезе в двора на фабриката и Ема нареди всички работници да се съберат. Директорът, Джош Уилсън, син на онзи Ернст Уилсън, който бе служил вярно на Адам, събра мъжете и жените. В тъмносин тайор с един ред перли, Ема поздрави сърдечно някои от мъжете, които помнеше от едно време и се обърна към всички:

— Както всички вероятно знаете — започна съвсем искрено — съществува упадък в текстилната индустрия през последните осемнадесет месеца. Цената на вълната спадна много и от това последва намаление на цените на тъканите. Поради неопитното ръководене на предишния собственик фабриката е в лошо състояние. Разбрах, че някои мъже са уволнени през последния месец. — Ема се изкашля и проясни гласа си. — Съжалявам, че не мога да взема отново на работа тези хора — вдигна ръка, за да спре вълнението на присъстващите. — Въпреки това имам намерение да плащам малка сума на онези, които са уволнени и междувременно не са намерили работа в близките градове. Искам да информирам веднага, че съвсем нямам намерение да закривам фабриката, както много от вас се страхуват. Така подочух. Според обстоятелствата по-скоро съм принудена да намаля разноските, да реорганизирам, да съкратя част от персонала. Всички хора, които са на пенсионна възраст или близо до нея ще освободя веднага. Всеки от тях ще получи малка рента. На по-младите и особено на неженените ще им предложа работа в други мои компании, ако искат да напуснат Феърли и да се преселят в Лийдс или Брадфорд. Онези, които не желаят да се възползват от това предложение могат да останат. Надявам се някои от вас да приемат предложението, за да мога да съкратя броя на работниците. Както казах на Джош, възнамерявам да продавам нашата текстилна продукция на трите фабрики Калински в Лийдс. Но техните поръчки, колкото и значителни да са няма да са достатъчни да гарантират пълния капацитет на фабриката. Но вече имам решение и на този проблем. Смятам да пусна нова линия с по-ниско качество, предназначена за външния пазар и надявам се и за националния. Ема се усмихна окуражително. — Сигурна съм, че скоро ще излезем от тази криза и с малко късмет и с ваше съдействие фабриката ще стане печеливша след няколко месеца. Ще повторя още веднъж, че нямам никакво намерение да закривам фабриката, така че не трябва да се тревожите са работата си. Няма да допусна градът да мизерства.

Продължителни аплодисменти приветстваха речта й. След това един след друг, като стискаха шапките си в ръце, мъжете й благодариха.

— Познавах баща ти, скъпа — каза един старец и добави: — Е, Големият Джак да беше жив сега, щеше да бъде горд с теб, момичето ми.

Отначало жителите на градчето помислиха, че Феърли Хол ще бъде реставрирана и очакваха с нетърпение завръщането на Ема Харт като господарка, както се полагаше. Не мина и седмица и всички разбраха, че къщата ще се разрушава до основи.

В средата на май Ема направи ново пътуване до Феърли Хол. Премина през терасата, която все още не бе разрушена и разгледа голия терен, върху който някога се издигаха къщата и оборите. Градината с розите бе изчезнала. Ема бе обзета от приятно чувство на облекчение и свобода.

Феърли Хол, къщата, в която бе преживяла толкова оскърбления, унижения и мъки не съществуваше, и все едно, че никога не бе съществувала. Не можеше повече да я нарани с мъчителните спомени, които пораждаше. С нея бяха изчезнали и призраците на тъжната й младост. Най-после се бе освободила от Феърли!

Блеки я настигна няколко минути по-късно и я поздрави.

— Изпълних всичките ти инструкции, унищожих чудовището. Но както и всички жители на градчето, ме изяжда любопитство. Кажи ми, скъпа, какво смяташ да правиш на тази земя?

Ема го погледна и се засмя лъчезарно.

— Смятам да я превърна в парк. Един прекрасен парк за жителите на градчето. И ще го нарека с името на майка ми.