Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ема Харт (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Woman of Substance, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2010)
Корекция и форматиране
NMereva (2017)

Издание:

Автор: Барбара Тейлър Брадфорд

Заглавие: Изключителна жена

Преводач: М. Германов

Година на превод: 1992

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Виком-Кос“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Редактор: Л. Михайлова

Художествен редактор: Д. Петрова

Технически редактор: М. Атанасов

Художник: Ал. Петров

Коректор: Т. Милчев

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1162

История

  1. — Добавяне

49.

Ема събу обувките си, съблече черната си рокля, свали накитите и ги остави на тоалетката. Като остави да падне бельото й, навлече копринения халат, който камериерката й бе приготвила и отиде в банята. Пред голямото овално, кристално огледало, докато пристягаше косите си с шал от батиста, се засмя на образа си. Косите й бяха подрязани по последна мода. Банята беше решително много разкошна. Когато Блеки й бе показал оригиналните проекти за къщата Ема бе пожелала банята й да е нещо като залата с огледалата във Версай и будоара на една куртизанка. Залата с огледалата беше видяла преди три години, когато бяха на сватбено пътешествие в Париж с Артър Енсли.

Ема сипа шампоан „Флорис“ във водата, която камериерката бе приготвила и като свали халата си, се потопи в уханната вода. Мислите й се насочиха към вечерята, която тази вечер даваше, последвана от бал. Откакто се бяха оженили с Артър бе възприела навика да кани все по-често гости, но този прием беше по-великолепен и пищен от всички, които бе давала до сега. Балът бе в чест на годежа на Франк с Натали Стюарт, дъщеря на известен лондонски политик. Тази връзка Ема одобряваше и насърчаваше от самото начало. Освен че Натали беше прекрасно момиче, появата му допринесе Франк да сложи край на връзката си с Доли Мостън. За Ема това беше едно успокоение. Натали бе нежна, с изискана красота и много деликатна. Ема бе забелязала, че сърцето й е необуздано и че гърбът й не се превива. Това й харесваше. Беше истинска дама. Много й напомняше за милата й Лаура. Ема не бе се скъпила за организирането на този бал. Къщата беше блестяща с обширните си зали, пълни с антикварни ценности и скъпи портрети и огромно количество пролетни цветя. Бюфетът за гостите бе доставен от гастрономичния отдел на големите магазини „Харт“. Подносите, великолепно украсени, бяха подредени на дълга маса в специалната зала. Около сто души гости щяха да вечерят на малки маси, покрити с червени покривки, разположени в столовата, библиотеката и дневната. След вечерята танците щяха да бъдат открити в обширния салон, който гледаше към градината. Онези, които не се интересуваха от танци можеха да се насладят на разговори помежду си. Оркестърът вече бе пристигнал. Всичко беше под контрол. Малка армия от камериери и камериерки, освен собствената им прислуга беше готова да се грижи за гостите. Малко преди да се оттегли Артър й бе казал, че е организирала всичко като генерал, който се подготвя за настъпление и не бъркаше. Ема затвори очи и почувства напрежението на този ден. Топлата вода полека-лека го топеше.

В съседния апартамент Артър Енсли се обличаше за вечерята, загрижен за всеки най-малък детайл от своя тоалет. Отстъпи назад пред голямото огледало и се загледа в отражението си, доволен от това, което вижда.

На тридесет и две години Артър имаше фигурата на млад киноартист и това впечатление се подчертаваше от грижата да се облича изискано. Оправи си маншетите и ги закопча с копчета от оникс и диаманти. Взе гребена от шкафа. За четвърти път го прекара през меките си руси коси, нагласяйки грижливо всяка вълна. Заглади добре гледаните си мустаци, с които беше горд. Загледа се отново в огледалото. За нещастие Артър Енсли нямаше за какво друго да държи, освен за външния си вид. Цялото му съществувание се бе завъртяло около грижата му да бъде хубав и това му пречеше да се заеме с духовните си заложби. Като резултат бе се превърнал в празна черупка и именно тази пустота го тласкаше да обръща повече внимание на това, което беше на показ. Не беше глупав. Образовал се в най-добрите училища, Артър беше толкова ленив и самовлюбен, че не можеше да размишлява за едно и също нещо повече от пет минути. Сякаш беше разяждан от желание за удоволствия, подчертано от неговата инфантилна природа. Макар че обичаше лукса и успеха нямаше и най-малкия талант да ги завоюва със собствените си ръце.

Помести се от огледалото и погледна джобния си часовник от платина, украсен с диаманти. Беше се облякъл твърде рано. Имаше поне час до идването на гостите. Извади от шкафа бутилка бренди, наля си и се замисли с неволна гримаса за неодобрението на Ема.

През последните осем месеца Артър Енсли често беше прибягвал до бутилката, откакто беше открил, че е импотентен с Ема. Оправдаваше се пред себе си, че пие заради своята импотентност. Беше много по-лесно да хвърли вината на алкохола, вместо да признае истинската причина на своето сексуално безсилие. Ако би имал куража да погледне нещата право в лицето, Артър щеше да разбере, че с Ема беше станал импотентен, защото бе латентен хомосексуалист и преди всичко, защото съпругата му беше всичко, което той не можеше да бъде.

Ема не беше направила нищо, за да унищожи неговата мъжественост. Самият факт, че е това, което е, беше предизвикал непоправими беди в самочувствието му на съпруг. Артър търсеше други жени, за да задоволи мъжкото си достойнство. Обектите му бяха преди всичко продавачки в магазините, камериерки и момичета от дъното, които поласкани, примираха пред него.

И все пак по свой начин Артър обичаше Ема. За нещастие заедно с това питаеше и известна скрита омраза, породена от съзнанието, че е безсилен пред нея.

Силно привлечен от Ема още докато беше съпруга на Джо Лаутър, я беше ухажвал напразно, след като се освободи от армията. След това неочаквано на приема у Блеки О’Нийл през 1919 година тя бе променила хладното си и въздържано отношение към него. Артър успя да се възползва от случая, подтикнат и от своите амбициозни родители. След вихрено, настоятелно ухажване в продължение на три месеца, през пролетта на 1920 година се ожениха.

В безкрайната си самонадеяност Артър се бе самоубедил, че Ема е омагьосана от неговия чар, поне колкото той от нейния. Всъщност нещата не стояха така. Ема се бе омъжила за него по съвсем други причини. Дългото отсъствие и мълчанието на Пол Макхил я бяха опустошили до такава степен, че повече не бе в състояние да понесе своята мъка. Именно самотата я бе тласнала да направи завой в съществуванието си. Решила да води заради децата си и заради самата себе си по-нормален живот, Ема се бе опитала да изхвърли Пол от съзнанието си. Като знаеше, че не би могла да намери такава възвишена любов, каквато бе изживяла с Пол, потърси за другар човек, с когото би могла лесно да съществува съвместно.

Развеселена и увлечена отначало от явното ухажване на Артър, който демонстрираше пламенност, Ема реши, че младежът е най-подходящ за проблемите й. Бе галантен, произхождаше от чудесна фамилия, самият той бе чаровен и умееше да се държи изискано и елегантно. Беше весел, внимателен и влюбен в нея. Ема обичаше красотата, а Артър бе привлекателен. Тя знаеше, че Артър е слаб човек и виждаше недостатъците в характера му, но това бе добре дошло, защото нямаше да представлява никаква опасност за нея и не би могъл да й повлияе със своя начин на живот или деловата си активност. Инстинктивно Ема знаеше, че тя щеше да командва. И понеже бе решила да се ожени набързо, а на хоризонта нямаше по-добър кандидат, тя прие Артър. Нейната непредпазливост и неблагоразумие потресе братята й и Блеки, които се бяха противопоставили на решението й. Опитаха се да я убедят да поразмисли и да се оттегли, но не успяха да я накарат да измени решението си.

Няколко седмици по-късно Ема сама трябваше да признае грешката си, но беше твърде късно: по време на медения месец забременя. За нея не бе трудно да открие, че чарът на Артър е лъжлив, и че неговата духовитост бе по-често жестока, отколкото забавна. Той беше лукав и коварен човек и неговата повърхност и равнодушие я поразяваха. Сексуалните му апетити бяха почти толкова ненаситни, колкото и на Джо Лаутър, но той бе по-изтънчен и не предизвикваше същото отвращение и съпротива. Въпреки това, скоро любовта му се превърна в тежест за Ема. Тя обичаше и желаеше само Пол.

Без да подозира чувствата на съпругата си, Артър беше на седмото небе, поласкан от мисълта, че е завоювал толкова красива жена, която в добавка бе и много богата. За нещастие, след раждането през 1921 година на близнаците Робин и Елизабет, Артър започна да оказва все по-малко внимание на Ема. Беше сигурен в непоклатимостта на брака им.

По време на бременността на Ема Артър се бе отдал на галантни авантюри, които върнаха вкуса му към забранения плод. Когато Ема бе готова отново да приеме съпружеските си задължения, той не успя да разпали отново чувствата си към нея.

След няколко неуспешни мъчителни опита Артър се оттегли в своята стая. За негово най-голямо облекчение Ема изобщо не го запита защо пренебрегва брачното легло. Изобщо през ума му не бе минала мисълта, че Ема може да е влюбена в друг мъж. С течение на времето суетността му растеше, заедно с неговата арогантност.

Докато Артър бе потънал в съзерцание на самия себе си, Ема излезе от ваната и се изтри енергично. Изгледа се изпитателно пред едно от големите огледала. Гърдите й бяха стегнати и високи, бедрата като изваяни, коремът плосък. Въпреки че скоро щеше да навърши тридесет и четири години и бе родила четири деца, силуетът й беше изключителен. Без да губи време Ема нахлузи халата и отиде в спалнята. Беше доволна, че отряза косите си. Харесваше новата хулиганска мода, по която жените носеха косите си късо подстригани. Този стил й отиваше и бе съвсем в тон с модата, лансирана от Шанел. В той момент чу силно потропване на вратата и се обърна. Артър влизаше. Изненадана от неочакваното посещение на съпруга си, Ема се загърна плътно с халата и без да иска направи жест на нетърпение. Беше й все по-трудно да се държи сърдечно с него.

— Небеса, Артър, така ме изплаши!

— Така ли?

Погледът на Ема се спря върху чашата, която съпругът й държеше.

— Не е ли малко рано да започваш? — попита, като се опитваше да скрие нетърпението си.

— За Бога, карай да върви, Ема! — възкликна като се отправи към дивана. — Понякога можеш да бъдеш толкова безобразна, скъпа. Способна си да ми развалиш празника.

Ема въздъхна и като взе предвид настроението му каза:

— Днес ще имаме отговорна вечер, Артър. Не желая ти…

— Да се напиеш и да правиш лошо впечатление, скъпи мой — завърши Артър вместо нея. — Ема, не трябва да се безпокоиш. Небето не може да го допусне — заключи със сарказъм. — Какво тогава бих могъл да правя цялата вечер? Да остана в сянката на кралицата, като неин принц — съпруг?

Без да се съобразява с лошото му настроение Ема му обърна гръб и взе от тоалетката флакон парфюм. Намаза с кристалната му запушалка по малко зад ушите си. В желанието си да спести някоя сцена реши да смени темата.

— Получих едно хубаво писмо от Кит днес. Изпраща ти сърдечни поздрави. Училището му харесва.

— Ако не се лъжа, идеята беше моя да го изпратим в Ръгби — уточни Артър. — Цяла торба добри идеи имам, скъпа, знаеш го добре. Само ми дай възможност да ги извадя. Но ти ме смяташ за идиот.

След кратко мълчание Ема каза:

— Трябва да успея да се облека навреме. Нещо специално ли дойде да ми кажеш, Артър?

— О, Зевсе, да! — каза Артър като вдигна очи нагоре. — Реших, че ще добре, ако хвърля едно око на списъка на поканените.

— На бюрото е. — Ема извади от касетката чифт блестящи диамантени обеци и си ги сложи.

— Бих казал, че е по-скоро една изискана тълпа — отбеляза Артър като следеше имената в списъка и мислено си отбеляза няколко красиви дами, които му харесваха. Захвърли листа на бюрото и се отправи към вратата. — Ще сляза долу, за да прегледам дали всичко е наред. — Извади часовника от джобчето и отбеляза: — Почти девет и половина е. Оставям те да се облечеш.

— Благодаря, задължена съм ти. — Ема го изгледа докато затваряше вратата и поклати глава. Ако Артър беше ненормален, тя бе дваж повече от него. Цялата ситуация беше по нейна вина. Странното е, че в деловата си работа никога не правеше два пъти една и съща грешка. Докато в личния си живот продължаваше да повтаря грешките си. Влюбена в Дейвид Калински се ожени за Джо… Влюбена в Пол Макхил се бе хвърлила с главата надолу в несполучливия си брак с Артър. Но обстоятелствата бяха различни, опита се да си внуши. С Дейвид бе невъзможно да се омъжи от религиозни съображения. А пък Пол я бе изоставил. Независимо че не можеше да не признае пред себе си опасната тенденция да прави винаги погрешния избор. Но Джо поне беше приличен, добър човек, докато Артър е истински идиот. „Който бързо се жени, скоро съжалява“, измърмори си като си припомни думите на брат си. Проклет да е инатът ми!

Ема стана решително. Не можеше да си разреши да се самосъжалява заради несполучливия си брак точно тази вечер. Побърза да приключи с тоалета си и се огледа в огледалото. Беше облякла копринена тюркоазена туника, обшита цялата с пайети, с всичките нюанси от синьо до изумруденозелено. При всяко нейно движение дрехата й менеше цвета си. Кройката подчертаваше стройната й фигура и цвета на очите й. Ако е истина, че външният вид е всичко, тя значи е щастлива жена. Мъжът й бе хубав, децата й прекрасни, красота, благосъстояние, могъщество. Да, беше жена за завиждане, но сърцето й се сви от мъка, която само тя си знаеше.