Харлан Коубън
Клопка (38)

Глава 37

Товарният камион бе паркиран пред дома на семейство Уилър.

Пред отворената врата на къщата имаше малка рампа. Двама мъже с тъмни ръкавици и кожени колани за вдигане на тежести влачеха един скрин, като повтаряха като мантра: „Дръж здраво, дръж здраво“. Табелата „Продава се“ още беше на двора. Под нея нямаше никакъв друг надпис — „Договорено“ или нещо такова.

Уенди изчака работниците да минат и едва тогава се изкачи по рампата, мушна глава в отвора на вратата и извика:

— Има ли някой?

— Здрасти.

Джена излезе от кабинета. Тя също беше с тъмни ръкавици. Беше облякла сини джинси. Върху бялата й тениска висеше широка фланелена риза. Беше навила ръкавите на китките си и се носеше като платноходка из къщата. На съпруга й е, каза си Уенди. Като дете сигурно сте носили старата риза на баща си, метната като роба. В зрели години понякога използвате ризата на съпруга си вкъщи, за да го усещате по-близо до себе си. Уенди също бе обличала ризата на съпруга си и бе потъвала в миризмата й.

— Намерихте ли купувач? — попита Уенди.

— Още не.

Джена бе завързала косата си на тила, но някои кичури се бяха освободили и падаха отстрани на лицето й. Тя ги затъкна зад ушите си.

— Но идната седмица Ноел трябва да е в Синсинати.

— Много бързо.

— Да.

— Сигурно е започнал да си търси работа веднага.

Този път Джена се подвоуми.

— Мисля, че стана точно така.

— Заради позора от факта, че защитавате един педофил?

— Точно така. — Джена сложи ръце на хълбоците си. — Какво става, Уенди?

— Ходила ли си в „Луксозните апартаменти на Фреди“ в Нюарк?

— Какво на Фреди?

— Мотел за тайни срещи в центъра на Нюарк. Била ли си там?

— Разбира се, че не.

— Странно. Показах твои снимки на администратора. Той заяви, че те е видял в хотела в деня на убийството на Дан. Всъщност каза, че си го помолила за ключ от неговата стая.

Уенди блъфираше. Администраторът бе разпознал Джена Уилър и бе казал, че я е видял в хотела през последните две седмици, без да е сигурен в кой точно ден е станало това. Той си спомни, че й е дал ключ, без да задава каквито и да е въпроси — когато хубава жена от предградията се появи в мотела на Фреди, никой не иска да види личната й карта — ала той не си спомняше за коя стая ставаше въпрос.

— Заблудил се е — отвърна Джена.

— Не мисля. И което е още по-важно, когато съобщя в полицията, полицията също няма да мисли така.

Двете жени стояха една срещу друга и се гледаха с широко отворени очи.

— Виждаш ли, Фил Търнбол пропусна този факт — забеляза Уенди. — Предполагам, че си чула за самоубийството му?

— Чух.

— Той мислеше, че Дан е убил Хейли, тъй като според него е нямало други заподозрени. Дан се е криел в мотела. Никой не е знаел за местонахождението му, следователно никой не е могъл да подхвърли телефона на Хейли в стаята му. Бе забравил за теб, Джена. Както и аз.

Джена си свали кожените ръкавици.

— Това не доказва нищо.

— Ами това?

Уенди подаде снимката, на която бе фотографиран Кърби Сенет. Светложълтият диван на сини цветя бе точно зад тях, увит в найлон, и всеки момент щеше да бъде натоварен и откаран в Синсинати. Джена се вгледа малко по-продължително във фотографията.

— Дъщеря ти казвала ли ти е какво е да се напиеш с „Ред Бул“?

Джена й върна снимката.

— И това не доказва нищо.

— Със сигурност доказва. Защото вече знаем истината, нали така? Щом дам тази информация на полицията, те ще притиснат децата по-силно. Ще приберат фотографиите. Знам, че Кърби е бил тук. Двамата с Хейли бурно са се карали и са скъсали отношенията си. Когато го разпитах насаме, той ми призна, че вечерта, когато Хейли е изчезнала, тук, във вашия дом, е имало събиране, на което са пили алкохол. Каза ми, че са дошли само четири деца. Сега полицията ще ги притисне. И те ще проговорят.

Това също не беше съвсем вярно. Уокър и Тремънт бяха оставили Кърби сам в една стая. Бяха го заплашили по всякакви възможни начини, за да го накарат да говори. И той проговори едва когато адвокатът му издейства заповед за конфиденциалност и отказ от съдебно преследване — разказа за събирането.

Джена скръсти ръце на гърдите си.

— Нямам представа за какво говориш.

— Знаеш ли кое ме удиви? Никое от децата не си предложи помощта, след като Хейли изчезна. Но у вас са присъствали само няколко деца. Кърби каза, че бил попитал доведената ти дъщеря Аманда. Аманда му обяснила, че Хейли си е тръгнала веднага след него. А поради следваната от директора Зекър политика на нулева толерантност никой не би желал да си признае, че са пили алкохол, освен ако не е длъжен да го направи. Кърби се е притеснявал, че ще го изхвърлят от бейзболния отбор. Каза, че другото момиче било в списъка на чакащите за колежа в Бостън и че никога няма да я приемат, ако Зекър им каже за събирането. Затова си замълчали, както правят децата понякога. Не им се сторило важно, тъй като Аманда ги уверила, че когато си е тръгнала оттук, Хейли била жива и здрава. Защо да се съмняват в думите й?

— Ти би трябвало да се усъмниш.

— Така и ще направя. Мисля също така да отида направо в полицията. Знаеш, че могат да пресъздадат наново цялата нощ. Ще осигурят имунитет на останалите деца, участвали в събирането. Ще научат, че си била в мотела, може да изгледат записите от камерите за наблюдение. Ще разберат, че ти си подхвърлила телефона. Съдебният лекар ще направи още един оглед на трупа. И лъжите ти ще станат явни.

Уенди се обърна да си ходи.

— Почакай. — Джена преглътна. — Какво искаш?

— Истината.

— Носиш ли микрофони?

— Микрофони ли? Гледаш много телевизия.

— Носиш ли микрофони? — попита отново тя.

— Не. — Уенди разпери ръце встрани. — Искаш ли — как е правилно да се каже — да ме обискираш?

Двамата хамали се върнаха в къщата. Единият каза:

— Да свалим ли мебелите и от детската стая, госпожо Уилър?

— Започвайте — отвърна Джена. После отново върна поглед към Уенди. В очите й имаше сълзи. — Да отидем отзад.

Джена Уилър вървеше отпред. Отвори плъзгащата се стъклена врата. В задния двор имаше басейн. По водата се носеше син спасителен пояс. Джена се взря в него. После вдигна очи и огледа двора, сякаш щеше да купува къщата.

— Беше злополука — каза Джена. — Когато чуеш какво се случи, надявам се, ще разбереш. И ти си майка.

Сърцето на Уенди се сви.

— Аманда не е популярна сред съучениците си. Понякога това е добре. Намираш си други интереси или се сприятеляваш с други непопулярни деца. Знаеш как става. Ала Аманда не беше такава. Много го преживяваше. Никой не я канеше на сбирки. Нещата се влошиха, когато защитих Дан, но не съм много сигурна, че това е изиграло толкова важна роля. Аманда бе от онези деца, които се засягат твърде много. По цял ден седеше в стаята си и плачеше. С Ноел не знаехме какво да правим.

Тя млъкна.

— И решихте да спретнете събиране вкъщи — каза Уенди.

— Да. Няма да навлизам във всички подробности, но така като че ли беше най-умно. Знаеш ли, че през седмицата учениците от горните класове ходеха до Бронкс, защото бяха открили място, където обслужват непълнолетни? Попитай Чарли, той ще ти каже.

— Не замесвай сина ми.

Джена вдигна ръце нагоре, сякаш се предаваше.

— Добре де, както и да е. Но това е истината. Всички ходеха в онзи клуб и се напиваха, а на връщане караха колите си. Ето защо двамата с Ноел решихме да организираме нещо такова у дома. Щяхме да останем на горния етаж, нямаше да им се пречкаме, щяхме да изстудим няколко бирички и да им ги оставим. Нямаше да ги насилваме да ги изпият, но какво толкова, ти също си била ученичка, нали? Децата и бездруго пият. Защо да не го направят в безопасна среда?

Уенди си спомни за надписите по време на събранието в училище по повод абитуриентското празненство: „Не и в нашия дом“ — кампанията против родителите, които организират събирания в къщите си. „Сигурността убива“ — бе заявил един от бащите и тя сякаш се бе съгласила до известна степен с него.

— Предполагам, че и Хейли Макуейд е присъствала? — забеляза Уенди.

Джена кимна с глава.

— Тя не харесваше много Аманда. Беше идвала у дома само веднъж. Дойде заради алкохола, така мисля. Появиха се само няколко деца. А Хейли Макуейд бе разстроена. Сърцето й беше разбито, задето не я бяха приели в университета. Скара се лошо с Кърби. Ето защо той си тръгна толкова рано.

Гласът й заглъхна. Тя отново погледна към водата в басейна.

— И какво стана? — попита Уенди.

— Хейли умря.

Каза го ей така.

Хамалите се препънаха по стълбите. Единият изпсува. Уенди и Джена Уилър стояха и мълчаха. Слънцето ги огряваше. Дворът се бе смълчал, всичко бе притаило дъх.

— Пи твърде много — рече Джена. — Свръхупотреба на алкохол. Хейли бе дребно момиче. В кабинета намерила неразпечатана бутилка с уиски. Изпила я. Аманда помисли, че е припаднала.

— Ти не се ли обади на 911?

Тя поклати глава.

— Ноел е лекар. Направи всичко възможно да я съживи. Но беше късно.

Джена извърна поглед от басейна. Взря се в Уенди с умоляващ поглед.

— Постави се на наше място, само за миг. Момичето беше мъртво. Нищо не можеше да се направи.

— Мъртвият си е мъртъв — каза Уенди, като повтори думите на Джена преди известно време, когато тя говореше за бившия си съпруг.

— Саркастична си, но имаш право — мъртвият си е мъртъв. Хейли си бе отишла. Беше ужасен инцидент, но нямаше връщане назад. Ние стояхме безпомощни над трупа й. Ноел се мъчеше да й направи сърдечен масаж, ала напразно. Помисли си само! Ти си репортерка. Отразявала си и такива случаи, нали?

— Така е.

— Наясно си, че родителите накрая влизат в затвора, нали?

— Да. Нарича се „непредумишлено убийство“.

— Но това беше нещастен случай. Не разбираш ли? Стават такива неща.

— Четири хиляди пъти в годината — уточни Уенди, като си спомни статистическите данни, цитирани от полицай Пекора.

— Хейли лежи долу. Мъртва е. И ние не знаем какво да правим. Ако повикаме полицията, отиваме в затвора. Случаят е ясен. Животът ни ще бъде съсипан.

— По-добре, отколкото да сте мъртви — забеляза Уенди.

— Но ще бъде ли достатъчно? Нима не разбираш? Хейли бе вече мъртва. Дори да съсипят нашия живот, нима това щеше да я върне обратно? Бяхме ужасени. Не ме разбирай погрешно. Чувствахме се ужасно заради Хейли. Но нищо не можеше да се направи. Бяхме уплашени, не разбираш ли?

Уенди кимна с глава.

— Разбирам.

— Постави се на наше място. Цялото ти семейство ще бъде съсипано. Какво би направила ти?

— Аз ли? Вероятно щях да заровя трупа в националния парк.

Мълчание.

— Никак не е смешно — каза Джена.

— Но тъкмо това направихте, нали?

— Представи си, че е станало в твоя дом. Представи си, че Чарли идва в стаята ти и те отвежда на долния етаж, където един от приятелите му лежи безжизнен и мъртъв. Ти не си го карала да пие. Не си наливала алкохола в гърлото му. А сега може да отидеш в затвора. Или Чарли. Какво би направила, за да спасиш семейството си?

Този път Уенди не каза нищо.

— Не знаехме как да постъпим и — да, паникьосахме се. Двамата с Ноел натоварихме трупа в багажника на колата ни. Давам си сметка как звучи това, но бяхме съзрели друга алтернатива. Ако бяхме извикали полицията, край с нас, а момичето нямаше да се съживи. Непрекъснато си го повтарях. Бих пожертвала живота си, за да я върна обратно, ала това бе невъзможно.

— И я заровихте в гората?

— Първоначалният ни план беше друг. Щяхме да караме до Ървингтън или до някой друг град и просто щяхме да я оставим някъде на видно място, за да я намерят веднага, но впоследствие осъзнахме, че аутопсията ще покаже, че е починала от алкохолно отравяне. Полицията ще проследи нещата и ще дойде до нас. Затова решихме да я скрием. Чувствах се ужасно, Тед и Марша не знаеха нищо за нея. Но наистина не знаех как да постъпя. А после, когато хората започнаха да приемат, че Хейли е избягала от дома си, е, не беше ли по-добре, отколкото да си сигурен, че детето ти е мъртво?

Уенди не отговори.

— Уенди?

— Каза ми да се поставя на твоето място.

— Да.

— Сега се поставям на мястото на Тед и Марша. Искрено се надявам, че те никога не ще узнаят истината: че дъщеря им е била при тях и че на другия ден изчезва, просто така, и до края на живота си те ще се сепват в очакване при всяко похлопване на вратата, при всяко телефонно позвъняване.

— Нима това е по-лошо, отколкото да знаеш, че дъщеря ти е мъртва?

Уенди не си направи труда да й отговори.

— Длъжна си да разбереш — продължаваше Джена. — И нашият живот се превърна в ад. Всеки път, щом на вратата или по телефона се позвънеше, ние очаквахме да влезе полицията.

— Леле! — трогна се Уенди. — Ужасно съжалявам за вас.

— Не ти го казвам, за да събудя съчувствието ти. Опитвам се да ти обясня какво стана след това.

— Мисля, че ми е ясно — отвърна Уенди. — Ти си най-близката роднина на Дан. Когато от полицията са дошли да ти съобщят за смъртта му, дошло ти е тъкмо навреме, нали така?

Джена сведе поглед. Придърпа огромната риза плътно около тялото си, сякаш търсеше закрила в нея. Беше станала още по-дребна.

— Обичах го. Бях съсипана.

— Но както каза, мъртвият си е мъртъв. Дан вече бе квалифициран като педофил, а пък ти ми бе казала, че на Дан не му пукало дали ще изчистят името му. Не вярвал в живота след смъртта.

— Така е.

— Записите на телефонните разговори показват, че Дан се е обадил единствено на теб и на адвокат Флеър Хикъри. Само на теб се е доверявал. Знаела си къде се намира той. Телефонът на Хейли е бил още в теб. Тогава защо не? Да хвърлиш вината върху един мъртвец.

— Повече нищо не можеше да го нарани. Не го ли разбираш?

Тя имаше право и това бе ужасно. Никой не може да нарани мъртвеца.

— Ти си включила търсенето в „Гугъл“ на Рингууд Стейт Парк и си го вкарала в мобилния на Хейли. Още едно доказателство. Ако Дан я е убил и я е заровил там, тя защо ще търси този парк? Няма логика. Единственото заключение, което можех да направя, бе, че убиецът на Хейли е искал трупът й да бъде намерен.

— Не използвай думата „убиец“ — настоя Джена. — Беше нещастен случай.

— Наистина, Джена, не съм дошла на урок по семантика при теб. Но защо вкара Рингууд Стейг Парк за търсене в „Гугъл Ърт“?

— Защото независимо от онова, което си мислиш, аз не съм чудовище. Видях Тед и Марша, разбрах през какви мъки е трябвало да преминат. Осъзнах какви са последиците от неизвестността за тях.

— Заради тях ли го направи?

Джена се обърна с лице към нея.

— Исках да им дам малко спокойствие, доколкото мога. Исках да погребат дъщеря си както трябва.

— Колко мило от твоя страна!

— Пак този сарказъм — забеляза Джена.

— Какво за сарказма ми?

— Той е прикритие. Постъпихме лошо, така е. Беше грешка. Но и ти разбираш постъпката ни донякъде. Майка си. Правим всичко възможно, за да защитим децата си.

— Но не заравяме мъртви момичета в гората.

— Нима? Значи ти не би направила нещо за сина си, независимо какво? Представи си, че животът на Чарли е заложен на карта. Знам, че си загубила съпруга си. Представи си, че Чарли ще бъде хвърлен в затвора заради злополука. Какво щеше да направиш?

— Нямаше да заровя момиче в гората.

— Добре де, как щеше да постъпиш? Искам да знам.

Уенди не отговори. За миг си представи ситуацията.

Джон е жив. Чарли се качва горе при тях. Момичето лежи мъртво на пода. Нямаше защо да се пита какво би направила. Нямаше причина да стига чак дотам.

— Смъртта й беше нещастен случай — повтори Джена с тих глас.

Уенди кимна с глава.

— Знам.

— Разбираш ли защо постъпихме така? Не твърдя, че трябва да се съгласиш с мен. Но искам да знам дали разбираш.

— Мисля, че донякъде разбирам.

Джена обърна размазаното си от сълзи лице към нея.

— И как смяташ да постъпиш?

— Как би постъпила ти на мое място?

— Щях да оставя нещата каквито са. — Джена се протегна и взе ръката на Уенди в своята. — Моля те! Умолявам те! Остави всичко така.

Уенди се замисли. Когато дойде, целта й бе друга. Нима бе променила мнението си? Отново си представи, че Джон е жив. Видя как Чарли се качва по стълбите. Видя и мъртвото момиче на пода.

— Уенди?

— Не мога да бъда и съдия, и съдебен заседател едновременно — отвърна тя, като си спомни за Ед Грейсън и направеното от него. — Не е моя работа да те съдя. Но не е моя работа и да те оправдая.

— Какво ще рече това?

— Съжалявам, Джена.

Джена отстъпи назад.

— Нищо не можеш да докажеш. Ще отричам, че подобен разговор изобщо се е състоял.

— Може да опиташ, но не мисля, че това ще ти помогне.

— Ще бъде твоята дума срещу моята.

— Не, няма да бъде така — отвърна Уенди.

Тя махна с ръка към вратата. Иззад ъгъла се появи Тремънт, придружен от двама полицаи.

— Излъгах те — каза Уенди и разкопча ризата си. — Нося микрофони.