Харлан Коубън
Клопка (15)

Глава 14

Широка усмивка се разля по лицето на Попе, когато влязоха в бар „Бленд“.

— Какво има? — попита Уенди.

— Тук виждам повече тигрици, отколкото по канал „Дискавъри“.

Светлината в помещението беше слаба, огледалата бяха опушени от цигарения дим и всички бяха облечени в черни дрехи. Забележката му за клиентелата бе точна. В известен смисъл.

— По дефиниция — отвърна Уенди — тигрицата е жена на възраст, която посещава клубове, за да си хваща млади мъже.

Попе свъси вежди.

— Някои от тях все още страдат от комплекси, нали така?

— На твоята възраст би трябвало да се надяваш да страдат от комплекса на Електра. Имай го предвид.

Попе я погледна разочаровано, защото забележката й не беше на място. Тя му се извини с кимане на глава, защото в случая той беше прав.

— Имаш ли нещо против да пообщувам с посетителите? — попита Попе.

— Не съм в крак с твоя стил, така ли?

— Ти си най-страшната тигрица в бара. Така че си в крак. Но може някои мацки да се опитат да ме отвлекат.

— Не ги води вкъщи. Имам чувствителен син в пубертета.

— Винаги аз ходя у тях — уточни Попе. — Не ми се ще да знаят къде биха могли да ме намерят. Освен това им спестявам неудобството на сутринта.

— Тактичен си.

Най-отпред имаше бар, в средата беше ресторантът, а клубът бе разположен в дъното. Тъкмо в клуба се провеждаше „Микрофонът е ваш“. Уенди плати куверта — пет долара, включващ питие за мъжа, и един долар, включващ напитка за дамата — и се мушна вътре. Дочу Норм, известен още като Тен-А-Флай, да рапира:

Хей, маце, чуй ме, хей,

ти не си във „Тенафлай“,

но Тен-А-Флай е вече в теб…

Охо, каза си тя. Около сцената се бяха събрали четирийсет-петдесет души и се веселяха. Тен-А-Флай носеше по себе си достатъчно злато, за да привлече завистливите погледи на присъстващите, както и шапка с козирка, килната на четирийсет и пет градуса встрани. С едната ръка придържаше увисналите си панталони — може би защото бяха твърде големи по размер или пък защото нямаше абсолютно никакъв задник — а с другата бе стиснал микрофона.

Когато Норм свърши това особено романтично парче с уверения към мацката, че Тен-А-Флай ще навлезе тъй дълбоко в нея, че тя няма и да си помисли за нещо друго, тълпата — предимно хора в четвъртото десетилетие — го възнагради с продължителни ръкопляскалия. Облечена в червено жена от предната редица, вероятно групарка, хвърли нещо на сцената и Уенди с ужас видя, че това са дамски пликчета.

Тен-А-Флай ги вдигна и ги помириса.

— Ох, ох, поздрави на дамите отсреща, целувки на сладураните от Тен-А-Флай и КБ в заведението!

Групарката вдигна ръце във въздуха. Беше облечена с тениска, на която, господ да й е на помощ, пишеше: „Тен-А-Флай е пич!“.

Попе се приближи зад гърба й. Имаше болезнен вид.

— В името на милосърдието…

Уенди огледа помещението. В предната му част забеляза останалите от Клуба на бащите — КБ? — в това число и Фил. Те шумно се веселяха. Погледът на Уенди се върна обратно и се спря върху самотното русо миньонче, което седеше най-отзад. Беше свела очи и се взираше в питието си.

Шери Търнбол, съпругата на Фил.

Уенди се понесе през тълпата, като си проправяше път към нея.

— Госпожо Търнбол?

Шери Търнбол бавно отмести поглед от чашата си.

— Казвам се Уенди Тайнс. Разговаряхме по телефона.

— Репортерката.

— Да.

— Тогава не разбрах, че вие сте писали за Дан Мърсър.

— Познавахте ли го?

— Виждала съм го веднъж.

— Къде?

— Беше един от обитаващите жилището на Фил в Принстаун. Срещнах го на сбирката за набиране на средства в полза на Фарли миналата година.

— Фарли?

— Друг техен състудент.

Тя отпи от чашата си.

От сцената Тен-А-Флай помоли за тишина.

— Ще ви кажа нещо за следващия номер.

В помещението се смълчаха. Тен-А-Флай свали тъмните си очила, сякаш публиката го беше изнервила. Свъси вежди застрашително, ала мръщенето му бе повече като на човек, страдащ от запек.

— И така, седя си аз един ден с домашните от КБ — започна той.

Откъм Клуба на бащите се чуха викове и дюдюкане.

— Седя си и се наслаждавам на кафето с мляко и каквото още имаше там, и тази страхотна мацка минава жива и здрава покрай мен и мята ли ги, мята.

От развеселената група извикаха, че знаели какво има предвид.

— Трябва ми вдъхновение за новата мелодия и за какво ли още не, а тя ги мята, увесени на шията й, и внезапно в главата ми прозвучава: „Мятай тези кученца“. Просто така. Мацката се върти наоколо с високо вдигната глава, циците й подскачат и аз си казвам: „Ха тъй, бебче, мятай своите кученца“.

Тен-А-Флай млъкна, за да даде възможност на слушателите си да възприемат казаното. Мълчание. След малко последва вик:

— Гениално!

— Благодаря, братле, имам предвид това — и той посочи към своя почитател по много сложен начин, сякаш с пръстите си оформяше фигурата на пистолет. — А моите домашни от КБ ми помогнаха да взема този рап и да го издигна на по-високо равнище. Така че това е за вас, момчета. И, разбира се, за всички сладурани отсреща. Вие сте вдъхновението на Тен-А-Флай.

Аплодисменти.

Шери Търнбол каза:

— Мислите си, че това е трогателно, нали?

— Не съм дошла, за да отсъждам.

Тен-А-Флай изобразяваше нещо, което някои биха взели за танц, но което медиците със сигурност ще окачествят като криза или предсмъртен гърч.

Леле, маце, мятай своите кученца,

люшкай ги, свали ме, ох, омай ме,

люшкай си ги кученцата,

мятай ги, добре го прайш,

мятай ги кутретата,

имам кокалче за тях,

люшкай ги кутретата,

майната ви, еколози…

Уенди разтърка очи, запремига и отново ги ококори.

Останалите членове на Клуба на бащите се бяха изправили и бяха започнали да пеят в хор „Люшкай ги кутретата“, като оставяха Тен-А-Флай да пее соло между техните припявания:

„Мятай своите кученца…“

(Тен-А-Флай:) „Не пискай и не викай…“

„Люшкай ги кутретата…“

(Тен-А-Флай:) „Ха така ги мятай, перлен аз нашийник ще ти дам…“

Уенди направи физиономия. Мъжете бяха станали на крака. Онзи с белия екип се бе пременил в светлозелено поло. Фил бе обул панталони в цвят каки и риза със сини копчета. Изправен на крака, той пляскаше с ръце, погълнат от рапа. Шери Търнбол се бе вторачила в него.

— Добре ли си? — попита Уенди.

— Приятно ми е да гледам как Фил се усмихва.

Песента продължи с още няколко стиха. Уенди забеляза, че Попе разговаря с две дами в ъгъла. Сред жителите на предградията рокерите бяха рядкост, така че в клубовете все се намираше по някоя елегантна посетителка, която да изрази желание да отведе лошото момче у дома си.

Шери каза:

— Виждаш ли жената, която седи най-отпред?

— Онази, която хвърли пликчетата си на сцената ли?

Тя кимна с глава.

— Това е съпругата на Норм… ъ-ъ-ъ… на Тен-А-Флай. Имат три деца и ще им се наложи да продадат къщата си и да се преместят при родителите й. Но тя толкова го подкрепя!

— Много мило — отвърна Уенди, но като погледна още веднъж натам, стори й се, че веселбата е доста пресилена и че е по-близо до класическия напън да се компенсира нещо, отколкото до искрен възторг.

— Защо дойде? — поинтересува се Шери Търнбол.

— Искам да науча истината за Дан Мърсър.

— Малко си позакъсняла, не мислиш ли?

— Може би. Днес Фил ми каза нещо странно. Заяви, че знае какво е да си обвинен незаслужено.

Шери Търнбол си играеше с чашата си.

— Шери?

Тя вдигна поглед и погледна Уенди в очите.

— Не искам да го виждам отново наранен.

— Нямам такова намерение.

— Всяка сутрин Фил се събужда в шест, облича си костюма и си слага вратовръзката. Сякаш ще ходи на работа. После купува местните вестници и отива с колата си до ресторанта на шосе №17. Сяда самичък на масата с чаша кафе пред себе си и преглежда новините. Сам-самичък, облечен с костюм и вратовръзка. Всяка божа сутрин. Все едно и също.

Уенди отново си представи баща си, седнал до кухненската маса, да пъха автобиографията си в пликове.

— Опитвам се да го убедя, че всичко е наред — продължи Шери. — Но ако му предложа да се преместим в по-малка къща, Фил ще го приеме като лично поражение. Мъже, какво да ги правиш?

— Какво му се е случило, Шери?

— Фил обичаше работата си. Беше финансов консултант. Управляваше много пари. В наши дни тези термини носят отрицателен заряд. Но Фил казваше, че хората му вярват и му доверяват спестяванията си. Помисли си само! Той се грижи за парите на другите. Хората му доверяват своя труд, образованието на децата си, старините си. Той казваше: представи си само каква голяма отговорност е това — и каква чест. За него всичко се свеждаше до доверието. До честността и честта.

Замълча. Уенди я чакаше да продължи. Но тя не го стори и Уенди каза:

— Направих малко проучване.

— Имам намерение да се върна на работа. Фил не иска. Но аз ще се върна.

— Шери, чуй ме. Знам за обвиненията срещу Фил.

Тя млъкна, сякаш някой я зашлеви през устата.

— Откъде знаеш?

— Няма значение. Това ли има предвид Фил, като казва „незаслужено обвинен“?

— Обвиненията са скалъпени. Извинение за уволнението на един от най-високоплатените им служители. Ако е виновен, защо не са повдигнали обвинение?

— Ще ми се да поговоря с Фил за това.

— Защо?

Добър въпрос.

— Ще поговориш ли с него от мое име? — попита Уенди.

— И какво да му кажа?

— Че искам да му помогна.

Но тя се сети за нещо, спомни си какво й бе казала Джена, какво бе чула и от устата на Фил и Шери — нещо за миналото, за „Принстън“, едно име — Фарли. Трябваше да се прибере, да седне пред компютъра и да проучи това име.

— Просто му поговори, става ли?

Тен-А-Флай запя друга песен, ода за героиня от порнографските сайтове на име Харизма. Уенди побърза да отиде при Попе.

— Хайде — каза тя.

Попе махна с ръка към пийналата жена с подканящата усмивка и огърлицата, спускаща се до пъпа й.

— Имам работа тук.

— Вземи й телефонния номер и й кажи да си люшне кученцата по-късно. Трябва да се измъкнем оттук.