Дан Симънс
Куфарът (5)

5.

Докато наблюдаваше милионите тонове вода на хипнотичната завеса през синьо-зеления ръб на безкрая, адвокат Ленард Майлс се сети какво беше казал Оскар Уайлд за Ниагарския водопад: „За повечето хора това е второто най-голямо разочарование през медения им месец“. Или нещо такова. Не беше голям специалист по Уайлд.

Наблюдаваше водопада откъм американската му страна. Гледката определено отстъпваше на тази откъм Канада — но така се налагаше, защото двамата, с които трябваше да се срещне, едва ли можеха да прекосят границата легално. Подобно на повечето жители на Бъфало, Майлс не обръщаше почти никакво внимание на Ниагарския водопад, но мястото беше подходящо за среща между адвокат и клиент — Малкълм Кибунте му беше клиент — и не беше много далеч от дома му на Гранд Айланд. Освен това Майлс не се тревожеше, че тук може да налети на някой от фамилията Фарино и, което беше по-важно, нямаше опасност да срещне някой колега или познат на Ниагарския водопад следобед в работен ден.

— Мислиш дали да не скочиш ли, адвокате? — Чу зад себе си един плътен глас и една тежка ръка легна на рамото му.

Майлс се сепна. Обърна се бавно и се озова право срещу ухилената физиономия и бляскащия диамантен зъб на Малкълм Кибунте. Малкълм продължаваше да го държи за рамото, сякаш размишляваше дали наистина да не го метне през парапета.

Майлс знаеше, че е напълно способен да го стори. От Кибунте го побиваха тръпки, а от неговото приятелче Кътър^[1] направо му призляваше. Последните трийсет години Ленард Майлс беше прекарал сред новобогаташи, професионални убийци и наркодилъри психопати и се беше научил да обръща внимание и на най-малките нюанси в поведението им. Не можеше да каже кой от двамата е по-ненормален — якият сто и деветдесет сантиметров чернокож Малкълм, с бръснатата си глава, телосложение на кечист, осем златни пръстена, шест диамантени обици, инкрустиран в предния зъб диамант и черни кожени дрехи, или мълчаливият кльощав албинос Кътър, с налудничавия поглед, очи като дупки, прогорени в бяла мушама, и дълга мазна коса, провиснала над мърлявия му пуловер.

— Какво искаш, Майлс, и защо трябваше да си вдигаме задниците и да идваме чак тук на това шибано място?

Майлс се усмихна любезно, но си мислеше: „Господи, аз съм адвокат на измета на земята“. Всъщност той никога не беше защитавал Кътър. Изобщо нямаше представа дали Кътър е попадал зад решетките. Нямаше представа дори какво е истинското му име. Името на Малкълм Кибунте очевидно беше измислено, но Майлс беше защитавал огромния негър — слава богу, успешно — за две убийства (едното от които удушването на съпругата на Малкълм), стрелба по полицай, грабеж в надрусано състояние, особено тежко изнасилване, обикновено изнасилване, четири побоя в афектирано състояние. Два крупни обира и няколко наказания за неправилно паркиране. Адвокатът беше наясно, че това в никакъв случай не го прави пръв приятел на Малкълм. Всъщност Майлс беше убеден, че той изобщо не би се поколебал да го метне през парапета, ако не бяха два фактора: (1) Майлс работеше за фамилията Фарино и макар да беше само бледо подобие на някогашната си слава, тя все още се ползваше с известно уважение сред подземния свят и (2) Малкълм Кибунте знаеше, че пак ще му се наложи да ползва юридическия талант на Майлс.

Майлс ги отведе до една пейка далеч от туристите. Майлс и Малкълм седнаха. Кътър остана прав, загледан в нищото. Майлс отвори куфара си и подаде на Малкълм една папка.

Малкълм я отвори и огледа прикачените към първата страница арестантски снимки. После попита:

— Виждал ли си го?

— Тц. Но шибаното име ми звучи познато.

— Кътър?

— И Кътър не го познава — каза Малкълм. Кътър дори не беше погледнал снимките. Не беше погледнал и Майлс. Не беше погледнал дори ревящия водопад. — И ни довлече тука толкова рано в тоя шибан ден, за да ми показваш снимки на някакъв шибан бял капут?

— Той току-що е излязъл от…

— Курц — прекъсна го Малкълм. — На немски означава „къс“, брато. Тоя капут нисък ли е?

— Никак даже. Ти откъде знаеш, че „курц“ означава „къс“ на немски?

Малкълм го удостои с поглед, който би накарал друг с по-слаби нерви да подмокри панталоните.

— Карам шибан „Мерцедес“ SLK, брато. Шибаното „К“ в шибаното „SLK“ означава точно това, гъз такъв… „къс“. Да не мислиш, че съм неграмотен бе, плешив колежански духач такъв? — Всичко това бе казано без капка емоция.

— Не, не. — Майлс размаха ръка, сякаш пропъждаше рояк досадни насекоми, и погледна Кътър. Той не даваше вид да е чул нищо. — Не, просто се впечатлих. — Майлс се обърна към Малкълм. — SLK е страхотна кола. Мечтая си за такава.

— Няма начин — отвърна небрежно Малкълм. — Ще си караш лайнения американски кадилак.

Майлс кимна и потръпна едновременно.

— Е, както и да е. Та този Курц се появи при господин Фарино с препоръка от Скаг…

— Да бе, ето откъде съм му чувал шибаното име. Атика. Преди година някакъв капут Курц видял сметката на Али, дето беше шеф на Братството на Джамията на смъртта в крило Д. Братята обявили десет бона за главата му и всички негри в Атика започнали да точат ножове от лъжици и крака на легла. Даже шибаните пазачи се полакомили, но никой не успял да свети маслото на капута Курц. Ако е същият Курц. Кътър, според теб същият ли е?

Кътър обърна червеноподобната си физиономия към Малкълм, но не каза нищо. Майлс погледна бледосивите очи на мъртвешкото му лице и потръпна.

— Трябва да е същият — каза Малкълм. — Защо ни занимаваш с това лайно, Майлс?

— Курц ще работи за господин Фарино.

— Господин Фарино — изимитира го Малкълм с подигравателен фалцет. Диамантът в зъба му проблесна към Кътър, като че ли беше казал най-остроумното нещо на света. Смехът му беше плътен и изнервящ. — Господин Фарино е една изсъхнала мафиотска фъшкия с изсъхнали ташаци. И отдавна не заслужава да го „господинстват“, брато.

— Както и да е, та този Курц…

— Кажи къде живее този Курц и с Кътър ще приберем десетте бона на Братята на джамията.

Адвокатът поклати глава.

— Не знам къде живее. Излязъл е от Атика само преди четиридесет и осем часа. Но желае да разследва за господин… за фамилията Фарино.

— Да „разследва“. Тоя капут за какъв се мисли бе, за шибания Шерлок Холмс ли?

— Бил е частно ченге. — Майлс кимна към папката, сякаш подканяше Малкълм да прочете някоя и друга страница. Той не си направи този труд и Майлс продължи: — Както и да е, той се рови в изчезването на Бюел Ричардсън и в нападенията над камионите.

Диамантът в зъба на Малкълм отново проблесна.

— Охо! Затова значи ни довлече толкова рано в тоя шибан бял туристически рай. Леле, брато, сигурно си насрал костюма, като си разбрал.

Майлс отбеляза наум, че Малкълм за втори път споменава колко било рано. Въздържа се да отбележи, че е три следобед, и вместо това каза:

— Ние не щем въпросният Курц да си вре носа в тия неща, нали, Малкълм?

Малкълм Кибунте загриза устни в престорен размисъл и бавно поклати лъщящата си бръсната глава.

— Прав си, брато. Не щем никой да си вре носа в неща, заради които можем да резнем главата на шибания ни адвокат, нали, адвокате?

— Не щем — добави Кътър с глас, в който нямаше нищо човешко. — Изобщо не щем, нали?

Като чу гласа му, Майлс буквално подскочи, обърна се и го погледна. Кътър продължаваше да се взира в нищото. Думите сякаш бяха прозвучали от корема или от гърдите му.

— Колко? — попита Малкълм. Всякаква игривост се беше изпарила от гласа му.

— Десет хиляди — отговори Майлс.

— Заеби. Даже и Братята да дадат десет, пак не стигат.

Майлс поклати глава.

— В никакъв случай. Без Братята. Ние сме тези, които трябва да премахнат Курц.

— Да пре-мах-нат — разтегли демонстративно сричките Малкълм. — Премахването на един капут е по-трудно от очистването му. Петдесет бона.

Майлс му показа най-презрителната си адвокатска усмивка.

— Господин Фарино може да наеме най-добрия си професионалист за по-малка сума.

— Господин Фарино — процеди Малкълм — няма никакво намерение да наема никого, брато. Този Курц е твой проблем — прав ли съм, или да?

Майлс махна с ръка.

— Освен това ако този най-добър професионалист на господин Фарино ми се набърка в работите, може да ме цуне по черния гъз, да изяде лайната и да умре много бавно — продължи Малкълм.

Майлс не каза нищо.

— Кътър иска да знае имаш ли изобщо нещо за този Курц, или нямаш. Къде живее? Къде работи? Приятели? Нямаш нищо… прав ли съм, или да? А ние с Кътър, освен че трябва да го очистим, трябва и да се правим на частни ченгета, нали така?

— Папката — каза Майлс. — Там има информация. Къде е бил бившият офис на Курц в Чипиуа. Името на бившата му партньорка, мъртва… името и сегашният адрес на бившата му секретарка и на още няколко души, с които е общувал. Господин Фа… фамилията ме накара да го проверя, когато Малкия съобщи, че Курц искал среща. Не е кой знае какво, но пак е от полза.

— Четиридесет — каза Малкълм. Не като предложение, а като окончателно решение. — Това са само по двайсет за мен и за Кътър. И освен това не е много здравословно да разочароваш Братята, Майлс.

— Добре — каза адвокатът. — Една четвърт предплата. Както обикновено. — Той се огледа. Не видя никой освен туристите и подаде втория си плик с пари в брой за последните два дни.

Малкълм се ухили широко, преброи десетте хиляди и ги показа на Кътър, който изглеждаше погълнат от една катерица до кошчето за боклук.

— Искаш снимки, както винаги, нали? — попита Малкълм, докато пъхаше плика в черното си кожено яке.

Майлс кимна.

— Какво правиш с тия снимки бе, брато? Да не се празниш на тях?

Майлс не му обърна внимание.

— Сигурен ли си, че ще се справиш, Малкълм?

В следващата секунда адвокатът реши, че този път е прекалил. По лицето на Малкълм се изписаха най-различни емоции, сякаш вятър развя абаносовочерен флаг, но окончателната реакция приличаше на хумор.

— О, да. — Малкълм погледна весело Кътър, сякаш го канеше да сподели шегата. — Брой го тоя Курц за мъртъв.