Дан Симънс
Куфарът (15)

15.

Курц очакваше разговор и откарване до вкъщи или пътешествие до семейната крепост на Фарино в Орчард Парк, но София го закара в мансардата си в един стар квартал в центъра на Бъфало.

Знаеше, че за да влезе дори в чакалнята на ареста, са я претърсили с детектор за метал, което означаваше, че в дамската чанта, която тя метна на пода пред дясната седалка, няма оръжие. Значи оставаше единствено жабката. Ако бе посегнала към нея по време на краткото им пътуване, в продължение на няколко секунди Курц щеше да има интересно занимание, но тя така и не посегна.

Мансардата й се намираше на върха на една сграда, служила някога за склад, но облагородена с огромни прозорци, метални тераси с изглед към центъра и пристанището, охраняем подземен паркинг и пазачи във фоайето и в подземието. „Нещо като моето местенце“ — помисли си малко иронично Курц.

София използва електронната си карта, за да отвори подземния гараж, поздрави любезно пазачите при асансьора и отведе Курц на шестия — последен — етаж.

— Ще налея нещо за пиене — каза тя, след като влезе в мансардния апартамент, заключи вратата и хвърли ключовете в една гледжосана ваза на лакираната масичка до стената. — Уиски?

— Може — отговори Курц. Не беше ял нищо освен една препечена филийка от сутринта — всъщност от вчера сутринта — което правеше почти двайсет часа.

Дъщерята на дона имаше хубав апартамент: тухлени стени, модерни мебели, които въпреки това изглеждаха удобни, огромен телевизор в единия ъгъл с всички прилежащи стерео играчки — DVD плейъри, видеомагнетофони, съраунд-саунд колони, усилватели. Имаше издължени постери на френски минималисти, които изглеждаха оригинални — и сигурно бяха дяволски скъпи — стъклен таван, лакирани черни рафтове със стотици книги и огромен полукръгъл прозорец, заемащ почти цялата западна стена с изглед към реката, пристанището и светлините на моста.

Тя му подаде уискито. Той отпи. Чивас.

— Няма ли да кажеш нещо за апартамента ми? — попита тя.

Курц сви рамене. Страхотно място за обир, но се съмняваше, че тя ще го приеме като комплимент.

— Щеше да ми разправяш някакви теории — подсети я той.

София отпи от уискито си и въздъхна.

— Ела, Курц. — И без всъщност да го докосва, го поведе към голямото огледало до вратата, след което се дръпна и попита: — Какво виждаш?

— Себе си — отвърна Курц. Всъщност виждаше един мъж с хлътнали очи, сплъстена коса, съдрана окървавена риза, прясна драскотина на бузата и пътечки засъхнала кръв по лицето и врата.

— Вониш, Курц.

Той кимна: прие коментара в духа, в който беше направен — като факт.

— Трябва да се изкъпеш. И да облечеш чисти дрехи.

— После. — В бърлогата му в склада нямаше топла вода и чисти дрехи.

— Сега — каза София, взе чашата му, остави я на бара и отиде в банята в малкия коридор между дневната и онова, което приличаше на спалня. Чу се шум на вода. Тя подаде глава през вратата. — Идваш ли?

— Не.

— Господи, ти си параноик!

„Да — помисли си Курц. — Но дали съм достатъчно параноик?“

София беше изритала обувките си и сега сваляше блузата и полата си. Беше останала само по бели бикини и бял сутиен. С едно-единствено движение, което Курц не беше виждал на живо повече от единайсет години, разкопча сутиена и го захвърли настрана. Застана на вратата в белите си дантелени, но не вулгарни високо изрязани бикини.

— Е? — попита тя.

Курц провери вратата. Заключена и с пуснато резе. Провери малката кухня. Още една врата, заключена и с резе. Плъзна вратата към терасата и излезе на металната конструкция. Беше студено и се канеше да вали. На терасата можеше да се качи само алпинист. Влезе вътре, мина покрай София — тя го чакаше скръстила ръце върху пищния си бюст, настръхнала от студа — и провери спалнята: погледна в гардеробите и под леглото.

Чак тогава влезе в банята.

София вече беше чисто гола под душа и топлата вода беше намокрила дългата й къдрава коса.

— Господи — обади се тя от кабинката, — ти наистина си параноик.

Курц свали окървавените си дрехи.

Беше възбуден, но не до полуда. След първите две години без секс беше осъзнал, че физическата потребност остава една и съща, но психическата или докарва човек до обезумяване — беше се нагледал на подобни случаи в Атика — или се свежда до нивото на един вид метафизичен глад. В затвора беше прочел Епиктет и другите стоици и философията им му се беше видяла достойна за уважение, но отегчителна. Накрая беше стигнал до извода, че номерът е да се наслаждаваш на възбудата, но да не я оставяш да ти замъгли разума.

София го насапуниса целия, без да пренебрегва ерекцията му. Беше много нежна, докато почистваше лицето му, и внимаваше в раните му да не влезе сапун.

— Мисля, че не се налага да те шият — каза тя. След това, когато той започна да я сапунисва — не само гърдите и пубисното окосмяване, а и врата, лицето, гърба, раменете, ръцете и краката — очите й се разшириха. Очевидно беше очаквала някакъв по-директен подход.

Тя се пресегна към нещо като сапунерка на полицата, извади един презерватив, скъса опаковката със зъби и го надяна върху твърдия му член. Той й се усмихна — все още нямаше нужда от предпазното средство. Взе шампоана от същата полица и го втри в косата й със силните си пръсти. София притвори очи и след това изми с шампоан късата му коса. Главата й стигаше до носа на Курц и след като топлите струи отмиха шампоана от косите им, тя вдигна лицето си и го целуна. Пенисът му се опря в меките извивки на корема й. Тя хвана врата му с лявата си ръка, а дясната се спусна надолу и започна да го масажира.

Тя се притисна към него, облегна се на стената и вдигна високо единия си крак. Курц изми шампоана и сапуна от гърдите й и започна да целува зърната й. Дясната му ръка придържаше кръста й, лявата я масажираше нежно между краката. Бедрата й потръпнаха и се разтвориха широко, топлината й потече в шепата му. Курц се удиви, че макар да са под душа, тази жена е осезаемо по-мокра на това място, отколкото на което и да било друго.

— Моля те, сега — прошепна тя, опряла разтворените си устни до бузата му. — Сега.

Той я облада със сила. Дясната му ръка я вдигна високо. Тя обви крака зад гърба му, облегната на стената, прегърнала го през врата, напрегнала докрай мускулите и на бедрата, и на ръцете си.

Свърши с тих стон и потрепване на клепачи, и спазъм, който той усети с най-чувствителната част на пениса си, с бедрата си и с изтръпналите пръсти на дясната си ръка.

— Господи! — прошепна тя, все още облегната на стената под горещите струи на душа.

Курц се зачуди какъв ли е капацитетът на бойлера й.

След малко тя го целуна и каза:

— Не усетих да свършваш. Не искаш ли?

— После — отвърна той и я повдигна леко. Тя изстена, когато той излезе от нея, и хвана тестисите му в шепи, докато ерекцията му пулсираше върху пубиса й.

— Господи! — усмихна се София. — Човек може да си помисли, че аз съм била в затвора дванайсет години.

— Единайсет и половина — отвърна Курц, спря душа и всеки избърса другия. Хавлиите бяха дебели и пухкави.

Докато попиваше водата между краката му, тя попита:

— Как издържаш?

Вместо отговор Курц я взе на ръце и я отнесе в спалнята й.