Дан Симънс
Куфарът (18)

18.

Старата седеметажна тухлена сграда, строена за хладилен склад, беше прослужила по-голямата част от двадесети век като обикновен склад, след което още две десетилетия беше носила още пари като склад на самообслужване с просторните си помещения, разделени на клетки без прозорци като зайчарник. Наскоро я беше закупил някакъв консорциум от адвокати, които бяха възнамерявали да я превърнат в блок от скъпи мансарди с изглед към града и вътрешни мецанини с изглед към ултрамодерен централен атриум. Архитектът беше заел идеята от така любимата на сценаристите сграда на Бредбъри в Лос Анджелис: неизмазани тухли, сложни метални конструкции, метални вътрешни стълби и асансьори клетки, плюс десетина офиса със стени от матово стъкло. Проектантите бяха започнали реконструкцията: бяха сложили ограда покрай цялата постройка, бяха направили централна кухина за атриума, бяха построили недовършени мецанини на горните етажи, бяха поставили скъп стъклен покрив, бяха избили някои стени и бяха изкъртили няколко дупки за големи прозорци. Но пазарът на луксозни мансарди беше замрял, облагородяването на квартала беше спряло на известно разстояние оттук, парите на адвокатите се бяха свършили и сега складът стърчеше самотен заедно дузината други изоставени тухлени постройки наоколо. Като истински оптимисти, адвокатите бяха оставили известно количество строителни материали в оградения двор в очакване на нова строителна активност в момента, когато в консорциума се влееха свежи средства.

Курц беше разбрал за това място от Док, продавача на оръжие и по съвместителство пазач в Лакауана. Всъщност Док беше работил тук като пазач около година, когато надеждите, че отново ще има работа и пари, били по-големи. Курц беше харесал мястото, според описанието на Док: електрозахранването беше възстановено на най-горните два етажа и за асансьора, въпреки че долните етажи представляваха тъмен лабиринт. Хората от фирмата, охраняваща строежа, се отбиваха два-три пъти седмично, но само за да проверят дали оградата е здрава и дали катинарите са по местата си.

Курц беше срязал оградата на най-незабележимото място — там, където дворът стигаше чак до железопътните релси — а Док му беше дал петцифрената комбинация на катинара за задната врата. Някой беше счупил прозорците й и Курц без никакво затруднение можеше да се пресяга и да заключва катинара с друга комбинация.

Мястото му се беше понравило моментално. Нямаше отопление — което щеше да е проблем в лютата зима на Бъфало — но в някои от чешмите на седмия етаж имаше вода. Единият от трите огромни товарни асансьора все още работеше, но Курц никога не го използваше. Звукът, който издаваше, му напомняше за рева на Годзила. В главното фоайе имаше голямо стълбище, осветявано оскъдно през стъклените тухли на стената, отзад имаше едно напълно неосветено стълбище и две ръждясали пожарни стълби. В стените на последните два етажа бяха избити няколко прозореца, но не им бяха сложили стъкла.

Първите три етажа представляваха потънал в мрак склад за боклуци, с изключение на отекващия атриум, който също беше склад за боклуци, но осветен от стъкления покрив. Атриумът също предлагаше път за отстъпление, ако някой беше дотолкова безразсъден, че да се възползва от скелето по цялата му височина. Консорциумът беше изчерпал средствата на етап интериор от тухли и пясък.

Курц се прибра треперещ от студ покрай ръждясалите релси, провря се през дупката в оградата, замаскира я отново, влезе през задната врата, провери следите, които беше оставил във фоайето, и изкачи на бегом пет етажа по главното стълбище. Беше свил гнездото си на шестия етаж. Помещението беше малко и без прозорци — всички складови помещения се намираха между външните стени и стените на атриума — но Курц беше пробил полусрутения таван и беше прекарал проводник за електрическата си крушка от горния етаж. Имуществото му се състоеше от един дебел спален чувал — взет на заем от Арлен — сака с вещите от Атика, фенер, походно легло и няколко книги на пода. И двата му пистолета бяха смазани и заредени, увити в напоени с масло парцали в сака, заедно с един евтин анцуг, който беше купил вместо пижама. В това помещение имаше тоалетна — добавена около 1920-а, когато сградата все още била хладилен склад с офиси — и Курц понякога си носеше вода от седмия етаж. Канализацията работеше, но нямаше нито вана, нито душ.

Непрекъснатото изкачване и слизане от шестия етаж не беше приятно, но Курц особено харесваше акустиката на сградата — стъпките в коридорите отекваха поне на два етажа, асансьорът можеше да събуди и мъртвец — беше го пробвал, а атриумът представляваше огромна пещера, в която и най-слабият звук отекваше многократно. Просто нямаше как човек, незапознат с мястото, да се промъкне незабелязано.

Освен това след повече от век употреба сградата се беше сдобила с множество ниши, пролуки, тайни кътове, стълби, преградени стаи и други удобни за криене места. Беше посветил доста време, за да ги обходи с мощния фенер. И — което беше най-доброто — в мазето имаше тунел, който извеждаше в мазето на друг склад.

Курц погледна в кашона, който играеше неубедителната роля на хладилник. Две бутилки вода и няколко вафли. Изяде вафлите и изпи цяла бутилка вода. Напъха се в спалния чувал и погледна часовника си: 6:52. Тази сутрин беше възнамерявал да отиде в офиса и да поработи заедно с Арлен, но можеше да закъснее малко.

Изгаси крушката, сви се на кълбо в абсолютния мрак, изчака да спре да трепери и чувалът да се затопли и потъна в сън.

— Спипахме го — каза Малкълм Кибунте.

Двамата с Кътър стояха в един микробус, паркиран почти на две пресечки от склада.

Беше изминала една дълга нощ. Когато полицаят в ареста каза на Майлс, че някой е платил гаранцията на Курц, Малкълм се обади на Дураг, че задачата му се отменя, взе Кътър и разни приспособления за следене, открадна микробуса и пое към затвора. Първоначалният план беше да очистят Курц и този, който му беше платил гаранцията, веднага щом копелето излезеше от затвора. След това Малкълм видя кой е платил гаранцията и премина към резервния план.

Паркираха на улицата, където се намираше мансардата на София Фарино, и чакаха чак до малките часове на деня. И тъкмо щяха да се откажат, когато Курц най-после се показа и тръгна в обратната посока. По улицата нямаше никакви коли и затова Малкълм го изчака да се скрие и чак тогава подкара по заобиколните пресечки така, че да се озове пред него, паркирайки поне на две пресечки разстояние близо до други мръсни микробуси и коли. Беше тъмно. Успяваха да го следят само с помощта на скъпите военните очила за нощно виждане.

Решиха, че са го изпуснали, когато слезе под естакадата на магистралата, но тъкмо когато се канеха да го последват, Курц се появи отново и пое по пътя си. Незнайно защо тъпото копеле беше изхвърлило коженото си яке. Кътър искаше да спрат под естакадата и да проверят, но Малкълм беше прекалено зает да шофира и да намери място за паркиране покрай реката преди Курц отново да се появи в обсега им. Разсъмваше се. След половин час вече нямаше да могат да го следят. Курц щеше да забележи, че мръсният зелен микробус непрекъснато изниква някъде около него, дори ако се държаха на прилично разстояние.

Но Малкълм и Кътър имаха късмет. Бяха паркирали в един промишлен двор до релсите и гледаха през инфрачервените очила. Курц се промъкна през оградата и влезе в стария хладилен склад.

Изчакаха още час. Курц не се появи.

— Мисля, че намерихме дупката му — каза Малкълм, потри брадата си и свали очилата.

Кътър изръмжа и отвори ножа си.

— Не знам, брато — каза Малкълм. — Мястото е голямо. Сигурно е тъмно. Той си го познава, а ние не.

Двамата поседяха в микробуса още няколко минути. Изведнъж Малкълм се ухили широко.

— Знаеш ли какво ще направим?

Кътър обърна празния си поглед към него.

— Точно така. Ще намерим някои бели боклуци, които да знаят за наградата на Братята и да са толкова тъпи, че да влязат тук и да убият господин Курц за почти никакви пари.

Кътър кимна.

— Прав си — съгласи се Малкълм. — Вече знаем къде живее господин Курц. Предлагам да му пратим Зебрите от Алабама. — Малкълм се разсмя от сърце.

Кътър задиша през устата и се обърна, за да хвърли последен поглед под дъжда към стария хладилен склад.