Дан Симънс
Куфарът (16)

16.

Когато най-накрая се откъснаха от прегръдките си и легнаха един до друг на спалнята, която според Курц беше колкото бившата му килия, минаваше пет сутринта.

София запали цигара и предложи и на него. Той поклати глава.

— Затворник да не пуши? — учуди се тя. — Не съм чувала за такъв.

— Като гледаш телевизия вътре, оставаш с впечатлението, че всички отвън са отказали цигарите и един след друг съдят цигарените компании. Доколкото разбирам, не е така.

— Разбира се, че не е. — София сложи един малък пепелник на чаршафа върху корема си и тръсна цигарата. — И така, Джо Курц, защо дойде при баща ми с тази идиотска оферта за частно разследване?

— Не е идиотска. Това ми е професията.

София издиша дима и поклати глава.

— Имам предвид предложението ти да намериш Бюел Ричардсън. Много добре знаеш, че той е или в езерото Ери, или някъде под метър и половина пръст.

— Знам.

— Защо тогава предлагаш да го намериш и да го доведеш срещу възнаграждение?

Курц потри очи. Спеше му се.

— Търся си работа.

— Гледам, че досега вложи доста усилия в задачата. Посети вдовицата на Бюел — която бе убита веднага щом ти излезе от тях, така излиза — и осакати скъпия ни покоен Карл.

— Покоен ли? — изненада се Курц. — Умрял ли е?

— Някакви усложнения след операцията. Какво ти е казвал Скаг за ударите по камионите и за отвличането на Ричардсън?

— Достатъчно, за да ми стане ясно, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Или някой се опитва да направи мръсно на баща ти, или в играта има нещо съвсем друго.

— Подозираш ли някого? — София загаси цигарата си и го погледна право в очите. Чаршафът се беше свлякъл от гърдите й и тя изобщо не си даде труд да го върне на мястото му.

— Да. Адвокатът Майлс, естествено. И всички по-важни и по-амбициозни от хората на баща ти.

— Всички амбициозни напуснаха, след като папа се оттегли.

— Знам.

— Значи остава само Майлс.

— И ти.

София дори не се престори на ядосана.

— Естествено. И защо според теб ще се занимавам с глупости, като така и така ще наследя всичките пари на папа?

— Добър въпрос. Само че сега е мой ред да питам. Каза, че ще ми кажеш кой ми прави мръсотии.

София поклати глава.

— Не съм сигурна, но ако е замесен Майлс, оглеждай се за един тип, Малкълм Кибунте, и за страшничкия му бял приятел. Ама съвсем бял.

— Малкълм Кибунте — повтори Курц. — Не го познавам. Описание?

— Бивш наркодилър от Филаделфия. Голям, черен, зъл като ухапан от змия мормон. На трийсет и няколко. С бръсната глава и козя брадичка. С диамант на предния зъб. Виждала съм го само веднъж. Мисля, че Ленард Майлс не знае, че знам за връзката им.

— Няма да те питам откъде знаеш.

София запали втора цигара, пое дълбоко дима, издиша го и не каза нищо.

— И с какво се занимава нашият приятел Малкълм?

— Напуснал е Фили на косъм преди да го опандизят за убийство. Само че не за шефовете си. Колумбийците му платили да очисти един свой. Доста време е бил от бандата Крип. След това се специализирал в елиминиране на конкуренцията.

— Лежал ли е?

— Нищо сериозно. Побой в афектирано състояние. Притежание на незаконно оръжие. Убил е първата си жена — удушил я.

— За това трябва да е лежал доста.

— Съвсем не. Майлс му беше адвокат и му издейства две години в лудница. Според мен Майлс точно затова си мисли, че Кибунте му е на верижка. Аз на негово място не бих се обзаложила на живот и смърт.

— А какъв е този съвсем бял приятел?

София поклати глава. Къдравата й коса беше суха и по-къдрава от всякога.

— Не съм го виждала. Не му знам името. Казват, че бил много бял — почти албинос — и че бил много добър с ножа.

— Аха — каза Курц.

— Аха, я. — София въздъхна. — Ако папа още командваше улиците на Бъфало, тези двамата щяха да бъдат размазани като мухи в секундата, когато са влезли в града. Но се съмнявам, че папа изобщо знае за съществуването им.

— А баща ти защо точно беше изтикан от местната сцена?

София въздъхна.

— Скаг разказа ли ти за стрелбата?

— Само фактите, без подробности.

— Ами, то е съвсем елементарно. Преди осем години, докато папа и двамата му бодигардове се прибирали от един ресторант в Бостън Хилс, две коли се опитали да им препречат пътя. Естествено, шофьорът на папа беше много опитен и колата беше бронирана, но докато шофьорът се измъквал от засадата, единият от нападателите ударил страничното стъкло с автомата си, счупил го и помел всичко вътре с куршуми. Папа се отървал само с няколко драскотини, но и двамата му бодигардове загинали.

Тя замълча и тръсна цигарата си в пепелника.

— Тогава папа се прехвърлил на предната седалка, взел волана и сам подкарал кадилака — продължи тя, — като в същото време отвръщал на огъня с пистолета на Лестър — шофьора. Убил поне един от нападателите.

— Бели ли са били, или черни?

— Бели. Както и да е. Папа щял да се отърве, но тогава някой стрелял с магнум .357 по резервоара на кадилака. Куршумът минал през багажника, през резервната гума, през двете седалки и уцелил папа в гърба, на пет милиметра от гръбнака. И този резервоар е бил брониран!

— Дон Фарино разбра ли кой е поръчал нападението?

София сви рамене. Зърната на гърдите й бяха нежно кафяви.

— Много разследвания, малко заподозрени и никакви доказателства. Най-вероятно са били Гонзага.

— Те са единствената друга италианска мафия в северен Ню Йорк, нали?

София се намръщи.

— Ние не употребяваме фразата „италианска мафия“.

— Добре. Гонзага са единствените други лицензирани гангстери от италиански произход в този край на щата, нали?

— Нали.

— И от шест години фамилията Фарино не означава почти нищо?

— Да. Нещата тръгнаха надолу, след като папа осакатя.

Курц кимна.

— Големият ти брат Дейвид се е опитал да поддържа бизнеса докъм средата на деветдесетте. След това се е убил с колата си, надрусан с кока до козирката, а голямата ти сестра се е оттеглила в манастир в Италия.

София кимна.

— След това се включва Скаг, докато всички останали фамилии не решават, че на баща ти му е дошло време да се пенсионира. Скаг Малкия се надрусва, напада бразилското си гадже с лопата и ето те теб, сама в тази голяма къща заедно с папа.

София не каза нищо.

— Какво обират? — попита Курц. — От камионите, имам предвид.

— Видеомагнетофони, DVD плейъри, цигари. Обичайните крадени дреболии. Фамилиите от щата се занимават най-вече с пиратски видеокасети и DVD-та и трябва да се отървават от машините. Затова подхвърлят тези трохи на папа. Цигарите са заради едновремешната слава.

— Цигарите без бандерол са си доходна работа.

— Не и в количествата, които ни позволяват. — София стана от леглото и отиде до гардероба. На едно от кожените кресла до прозореца лежеше дебел халат, но тя не му обърна никакво внимание. Очевидно обичаше да ходи гола.

— Трябва да си ходиш — каза тя. — След малко ще се съмне.

Курц кимна и стана от леглото.

— Боже, колко белези имаш — отбеляза София Фарино.

— Склонен съм към инциденти. Къде са ми дрехите?

— В кофата за боклук. — Тя отвори една от огледалните врати и извади от гардероба една мъжка дънкова риза, неразпечатани боксерки и кадифени панталони. — Вземи тези. Би трябвало да ти станат. Ей сега ще ти донеса чорапи и обувки.

Курц й хвърли ризата и каза:

— Не нося такива.

— Какви не носиш? — попита тя. — Ризи? Дънкови ризи?

— Ризи с надписи.

— Майтапиш ли се? Това е чисто нова двестадоларова риза.

Курц сви рамене.

— Не нося дрехи с емблеми. Ако искат да ги рекламирам, да ми плащат.

София Фарино се разсмя и Курц отново се наслади на смеха й.

— Мъж с принципи — каза тя. — Разфасова Еди Фалко, осакатява Карл и хладнокръвно застрелва още бог знае колко души, но си има принципи. Харесваш ми. — Тя му хвърли друга, по-евтина поне на вид риза. — По тази няма нито понита, нито алигатори, нито овце, нито найкове, нито нищо. Доволен ли си?

Курц я облече. Стана му. Станаха му и боксерките, и панталонът и чорапите и обущата. Не мислеше, че София е пазарувала за него предварително, и се зачуди колко ли мъжки дрехи различен размер държи на склад. Може да бяха нещо като кондомите в банята: подготвена за всичко — това беше девизът на тази жена. Той тръгна към вратата.

— Ей. — София най-накрая облече халата и зашляпа с боси крака към него. — Навън е студено.

— Ти и якето ми ли изхвърли?

— Естествено, че го изхвърлих. — Тя отвори вратата на гардероба във фоайето и му подаде едно скъпо дебело кожено яке. — Това трябва да ти стане.

Стана му. Той отключи вратата.

— Курц — каза тя, — още си гол. — И бръкна в някакво чекмедже и му подаде един деветмилиметров зиг зауер.

Курц го провери — пълнителят беше зареден догоре — след което й го върна.

— Не го знам къде е бил.

София се усмихна.

— Непроследим е. Нямаш ли ми доверие?

Курц разтегна устни в усмивка и не взе пистолета. Излезе на частната й етажна площадка, взе асансьора до приземния етаж и излезе под погледа на сънения, но любопитен пазач. След като измина една пресечка в западна посока, се обърна да погледне сградата. Прозорците й още светеха, но докато ги гледаше, угаснаха.