Дан Симънс
Куфарът (34)

34.

Ниагарският водопад е най-красив през зимата, нощем и по време на снежна буря. И трите критерия бяха изпълнени, когато Курц паркира буика — в една пряка на стотина метра преди паркинга откъм американската страна — извади от багажника Малкълм и едно десетметрово въже и ги понесе през замръзналата снежна гора.

След полунощ — в момента наближаваше два — мощните прожектори от двете страни на водопада се изгасяха и в мрака ревът на водата ставаше още по-оглушителен. Водните капки се носеха из въздуха и се натрупваха във вид на скреж по дърветата, отчупвайки с тежестта си по някой клон.

Гоут Айланд беше граничната точка между американската и канадската страна. До него, както до множеството други по-малки острови в река Ниагара, отдавна бяха построени мостове. Нощем туристическите мостове се затваряха, но Курц мина през гората и излезе на моста за Гоут Айланд. Гледаше да върви близо до бетонния парапет и да не оставя много следи. Но силният сняг и бездруго щеше да ги заличи за минути.

На няколко пъти спира да почива. Малкълм беше едър мъж, а нищо не тежи така, както човек в безсъзнание. С изключение на светлината, отразявана от ниските облаци, нощта беше тъмна, но бялата пяна на бързеите и синьо-бялото сияние на ръба на водопада се виждаха много добре. Малкълм се размърда и простена, но ревът на водопада го заглуши. Курц го намести на рамото си и продължи да крачи тежко напред, докато не мина през заледените алеи на Гоут Айланд и не стигна до наблюдателния пункт близо до брега на по-малкия Луна Айланд. Тукашният мост се издигаше едва на метър и нещо над бушуващата вода, беше заледен и Курц трябваше много да внимава къде стъпва. По това време на годината мостът беше преграден с дървени бариери, но Курц ги заобиколи и излезе на скалната издатина, която разделяше широкия залив от американската страна от още по-обширната Конска подкова, или канадската страна.

Курц стовари Малкълм върху скалата — на по-малко, от пет метра от пропастта — и той се размърда. После взе портфейла му. Почти 6 000 долара в брой. Прибра парите и хвърли портфейла в реката. Не беше крадец, но изобщо не се съмняваше, че парите са част от аванса, който Кибунте беше получил, за да го убие, и затова не изпита никакви угризения да ги задържи. Завърза единия край на въжето под мишниците на Малкълм и провери здравината на възлите, след това преметна другия край около парапета.

Когато Курц го прехвърли през парапета и го пусна в река Ниагара, Малкълм дойде в съзнание.

Водата го свести окончателно и Малкълм започна да крещи и да псува колкото му глас държи. Курц го остави така известно време — ревът на водопада заглушаваше крясъците — но тъй като не искаше да го простуди до смърт или да го изпусне през ръба, преди да са говорили, накрая каза:

— Млъкни, Кибунте.

— Курц, да ти еба майката скапано бяло копеле, мамка ти мръсна… Ей, какво правиш бе!?

Курц беше отпуснал въжето и го спря едва когато краката на Малкълм се озоваха на не повече от два метра от вихрената бяла пяна при ръба на водопада.

— Ти ще млъкнеш ли най-накрая, освен когато не те питам? — изкрещя Курц.

Малкълм погледна през рамо как чудовищното течение подмята краката му и закима ужасено. Курц го издърпа обратно. Делеше ги не повече от три метра въже. Дългите пръсти на Малкълм се опитваха да сграбчат заледената скала, но тя му се изплъзваше. Налягаше се да крещят, за да се чуват.

— Извинявай, но в бензиностанцията на „Тексако“ имаше само от евтиното въже — извика Курц. — Не знам колко ще издържи. Няма да е зле да говорим по-бързо.

— Курц, мамка му! Ще ти дам пари. Имам няколко милиона. Пари, Курц!

Курц поклати глава.

— В момента ми трябва друго, Кибунте. Много ми е любопитно кой те е наел.

— Адвокатът педал. Майлс! Майлс ме нае!

Курц кимна.

— А кой стои зад Майлс? Кой оторизира сделката?

Малкълм заклати трескаво глава.

— Не знам, Курц. Кълна се в Бога, не знам. Господи, замръзвам! Извади ме! Пари! В брой. Ще те заведа при парите, Курц!

— Колко ти платиха, за да ме очистиш?

— Четирийсет бона! — изкрещя Малкълм. — Мамка му, замръзвам! Издърпай ме, Курц! Кълна се в Бога… парите са твои. Всичките.

Курц премести тежестта си назад, удържайки с усилие тежестта на едрия мъж в бурната вода. Въжето пращеше и скърцаше. Малкълм отново хвърли поглед към синьо-бялата бездна в краката си. Надолу, безнадеждно далеч и надолу проблеснаха фаровете на някаква кола.

— Яба! — изкрещя Курц. — Защо яба?

— Триадите я пращат — извика Малкълм. — Да я продавам тук. Получавам десет процента. Изтегли ме бе, Курц!

— Деветдесетте процента за Фарино през адвоката ли минават? — Курц се опитваше да надвика водопада.

— Да. Моля те! Боже Господи! Моля те! Не си усещам краката. Студено ми е. Ще ти дам всичките пари…

— А ти даваш на Триадите оръжие от обира на арсенала, така ли?

— Какво? А бе моля ти се бе…

— Оръжията — извика Курц. — Триадата ти праща яба. А ти пращаш във Ванкувър оръжия, така ли?

— Да, да… мамка му!

Малкълм потъна под водата. Курц задърпа с всички сили и бръснатата глава на Малкълм се подаде отгоре. Яката и брадичката му бяха покрити с лед.

— Как уби счетоводителя? — изкрещя Курц. — Бюел Ричардсън?

— Кой? — Малкълм вече пищеше. Зъбите му тракаха.

Курц отпусна въжето с един метър. Малкълм отново потъна под водата и след малко се показа. Плюеше вода.

— Кътър беше! Преряза му гърлото.

— Защо?

— Майлс го поръча.

— Защо?

— Ричардсън откри, че Майлс пере пари на Фарино — ох, мамка му! — Течението продължаваше да го засмуква към ръба.

— Ричардсън поиска ли дял? — извика Курц.

Малкълм зяпаше като хипнотизиран пустотата зад себе си и не отговаряше. Зъбите му тракаха. Той обърна глава към Курц.

— Майната ти! Така или иначе ще ме оставиш да умра.

Курц сви рамене. Въжето се впиваше болезнено в китките и лактите му.

— Винаги има малка вероятност да те оставя жив. Кажи ми за…

В ръцете на Малкълм проблесна острие на джобно ножче и той започна да реже въжето.

— Не! — изкрещя Курц и започна да го дърпа.

Малкълм сряза въжето, пусна ножа и заплува с всички сили. Беше здрав и силен и за десетина секунди изглеждаше, че ще победи бурното течение и ще стигне до брега на пет метра нагоре от Курц, където можеше да се хване за ледения парапет.

След това обаче реката взе надмощие и Малкълм полетя като зашлевен от невидимата божия ръка. Стигна до ръба и изчезна зад него за части от секундата. Водопадът сякаш го глътна. Последният образ, който Курц запечата в съзнанието си, бе на Малкълм — как плува във въздуха с идиотска усмивка, в която проблясва диамант.

След това нямаше никого.

Курц размота остатъка от въжето от изтръпналата си ръка и го хвърли в реката. Остана така още секунда, заслушан в грохота на водопада в нощта.

— Трябваше да ми повярва за малката вероятност — тихо каза той и си тръгна.