Дан Симънс
Куфарът (32)

32.

— Къде е тоя шибан детектив? — каза Дураг. Седеше на ръба на огромното бюро на Малкълм. — Минава един. Отдавна трябваше да се обади това копеле.

— Разкарай ми се от бюрото — каза Малкълм.

Дураг се намръщи, надигна се неохотно, премести се на коженото канапе до стената и започна да си играе с един Мак-10 — щракаше непрекъснато предпазителя му.

— Ако го щракнеш още веднъж, ще накарам Кътър да те разфасова, Ду — обади се Малкълм.

Дураг го изгледа злобно, но остави пистолета до себе си.

— Е, къде е това шибано бяло ченге?

Малкълм сви рамене и вдигна краката си в обувки „Бали“ върху бюрото.

— Може Курц да го е ликвидирал тоя бял задник.

— Хатауей чак такъв ли е нещастник? — попита Дураг.

Малкълм отново сви рамене.

— Защо ченгето не ни каза къде отива това копеле Курц?

Малкълм се усмихна.

— Може да е знаел, че ще пратя теб и Кътър и още десетина момчета да проверите дали си е свършил работата и тогава щеше да се размине с десетте бона на Братята.

— Но той ни каза къде работи Курц. В онова мазе под порно магазина. Дай да отидем там.

— Едва ли ще намерим някого посред нощ. Задръж топката, Ду. Ако поради някаква причина Хатауей тази нощ не е убил Курц, ти и твоите хора ще посетите мазето утре.

Кътър отлепи поглед от прозореца и седна на края на бюрото. Малкълм не каза нищо. Дураг изгледа злобно първо Кътър, след това Малкълм и пак Кътър. Двамата не му обърнаха никакво внимание.

— Наистина ли ще позволиш това бяло ченге да прибере парите на Братята? — обади се Дураг след минута мълчание.

Малкълм сви рамене.

— Точно затова Хатауей отиде сам да очисти някакъв търговец на оръжие, дето не го знаехме, и не каза на колегите си. Точно затова отиде сам да очисти Курц тая вечер. Щом иска всичките пари, аз не мога да направя нищо.

Дураг изсумтя.

— Можеше да очистиш скапания Хатауей.

Малкълм погледна Кътър и се намръщи.

— Не можеш да убиеш ченге, Ду. Трябва да си луд, за да го направиш.

Тримата се намираха в кабинета на Малкълм на втория етаж. В голямата зала зад вратата осем Кървави играеха билярд или спяха по диваните. Долу имаше още трийсет, половината будни. Всичките бяха въоръжени.

Малкълм свали краката си от бюрото и отиде до прозореца. Дураг остави пистолета си на канапето и отиде при него. Контрастът беше удивителен: елегантно облеченият, спокоен и почти напълно неподвижен Малкълм и кършещият пръсти, нервен Дураг с червената кърпа на главата. Отвън нямаше кой знае какво за гледане: червеното камаро на Дураг, мерцедесът на Малкълм, още няколко коли на по-старшите Кървави и една голяма боклукчийска кофа на колела. Тъй като мерцедесът му през повечето време стоеше пред заведението, Малкълм беше наредил да монтират мощен прожектор на един от уличните стълбове, но инвестицията беше отишла на вятъра, тъй като никой нямаше намерение да краде мерцедеса на Малкълм Кибунте пред клуб „Сенека“.

В този миг камарото на Дураг избухна в пламъци.

— Какво става бе, мамка му?! — изпищя Дураг с неподозиран фалцет.

Кътър бавно се приближи до прозореца.

Камарото на Дураг гореше като факла. Пламъците изригваха от покрива, от предния капак и от резервоара. Резервоарът очевидно се беше подпалил, но вместо да избухне зрелищно като на филм, просто си гореше.

— Това е мойта кола бе! Какво става бе, да му еба майката? — изкрещя Дураг, заподскача из стаята, изтича до канапето и взе пистолета, въпреки че на паркинга и на алеята към него нямаше жив човек. — Какво става бе?

— Млъкни — каза Малкълм и продължи да рови в устата си с една сребърна клечка за зъби. Погледна своя мерцедес, но колата беше на другия край на паркинга, далеч от горящото камаро — почти до задната врата — и наоколо нямаше никого.

Кътър издаде някакъв среден звук между сумтене и ръмжене, след което посочи горящата кола и отново издаде същия звук.

Малкълм помисли около минута и поклати глава.

— Не-е. Още няма да се обаждаме на полицията. Дай да видим какво ще стане.

Мерцедесът му експлодира като огнено кълбо. Този път експлозията беше като на филм и прозорците на втория етаж се раздрънчаха мощно.

— Какво става бе, да му еба майката? — изкрещя Малкълм Кибунте. — Кое копеле се ебава с моята кола?

Няколко от Кървавите на първия етаж вече бяха отзад и размахваха автоматите си, но не можеха да се приближат до горящите автомобили.

Малкълм се обърна към Кътър.

— Обади се на полицията. Да пратят шибаните пожарни. — После извади магнума си и хукна надолу по стълбите.

Две пожарни и една кола с шефа на пожарникарите пристигнаха след по-малко от две минути, заеха алеята, извадиха маркучите и започнаха да гасят. Пространството пред клуб „Сенека“ се превърна в хаос от пожарни коли, хора и маркучи. Пожарникарите викаха. Кървавите също крещяха и размахваха оръжия. Пожарникарите отстъпиха пред негрите. Пламъците бушуваха.

Малкълм събра Кътър и неколцина от хората си при задната врата. Ниският набит шеф на пожарникарите, на чиято табелка пишеше ХАЙДЖИК, се приближи, изгледа навъсено Малкълм и попита заплашително:

— Ти ли си тъпият шеф тук?

Малкълм също го изгледа навъсено и не отговори.

— Вече извикахме ченгетата, но ако не си разкараш пистолетите, смятам да те пратя в затвора и да оставя всичко тук да изгори. А огънят всеки момент ще се прехвърли и върху другите коли.

— Аз съм Малкълм Кибун… — започна Малкълм.

— Дреме ми на оная работа кой си. За мен си гангстер и боклук. И тия пистолети ги приберете веднага! — Хайджик се беше навел толкова близко към Малкълм, че върхът на пожарникарския му шлем докосваше брадичката на високия мъж.

Малкълм се обърна и махна на хората си да се приберат в сградата. На алеята паркираха три полицейски коли с пуснати лампи и заедно с пламъците и пожарните коли довършиха цветовото оформление на квартала.

— Чакайте — изкрещя Малкълм след четиримата пожарникари, които тръгнаха след Кървавите през задната врата. — Не може да влизате там!

Хайджик му посочи покрива на клуба и викна:

— Гориш бе, тъпак!

Малкълм разблъска пожарникарите и се опита да стигне до задното стълбище. Беше заключено отвътре. Той се втурна към първия етаж на клуба. Кътър и Дураг го последваха, разблъсквайки безогледно пожарникари и Кървави.

— Не влизайте вътре! — изкрещя Хайджик.

— Трябва да си прибера документацията! — Малкълм се хвърли към стълбите. Холът на втория етаж вече беше задимен. Пожарникарите се бяха качили на масите със зелени филцови покривки и се опитваха да изкъртят тавана с брадвите си. На Малкълм му призля от гледката. Някой беше счупил стъклото на кабинета му, но помещението още не беше задимено. Малкълм махна на Дураг да затвори вратата и да я заключи, след което започна да изважда от бюрото документи, оръжия и наркотици и да ги пъха в един голям черен сак. За късмет хероинът, крекът, ябата, допа и другите наркотици бяха в оръжейния склад до университета. Малкълм никога не рискуваше да държи най-инкриминиращите неща при себе си. Но трябваше да спаси документите и архивите си.

Един пожарникар излезе от мрака на задното стълбище. В дясната му ръка имаше брадва, лявата беше в джоба на шинела му, а на лицето му имаше газова маска и противодимни очила.

— Излезте навън. По-безопасно е — каза пожарникарят с маската.

— Я си еби майката — отвърна Дураг.

Пожарникарят сви рамене, пристъпи към Малкълм и го удари по главата с тъпото на брадвата. Огромният мъж се свлече тежко на пода. Нещо изпука тихо два пъти и Дураг отхвръкна към заключената врата на кабинета и се строполи пред нея. По вратата останаха кървави следи.

— Казах ви, че навън е по-безопасно — измърмори пожарникарят.

Кътър понечи да се размърда, но замръзна, като набеляза черния полимерен „Хеклер и Кох“ .45 със заглушител в лявата ръка на пожарникаря.