Дан Симънс
Куфарът (36)

36.

Дон Фарино събра всички в стаята за рисуване на аристократичната си къща. Курц никога не беше влизал в стая за рисуване — и когато беше срещал фразата в книгите, тя винаги го беше развеселявала — и му беше много любопитно какво точно представлява една стая за рисуване. Вече бяха насядали, а той все още не знаеше. Стаята беше голяма и тъмна, с тежки завеси на панорамните прозорци, през които изобщо не си личеше дали е ден, или нощ, имаше полици с книги, две големи камини — без огън — и няколко къта за сядане като в хотелско фоайе. В стаята имаше шестима души, включително двамата бодигардове с неизменните сака: дон Фарино в инвалидната си количка до един затъмнен лампион, София в плюшения стол отдясно на дона, Курц в едно дълбоко, но неудобно кожено кресло и адвокатът Ленард Майлс, седнал срещу всички останали на стол с права облегалка. Двамата бодигардове стояха, опрели месестите си ръце на кръста, точно зад Майлс.

Бяха посрещнали Курц на портата и му бяха наредили да остави волвото си отвън. Той се зачуди дали не се страхуват от коли бомби. Двете мутри го обискираха много щателно — той беше оставил полимерния хеклер под предната седалка — след което го закараха до къщата с количката за голф. Денят беше студен и мрачен и към четири следобед вече се стъмваше.

Възрастният дон посрещна Курц с кимване и му махна да заеме мястото си в креслото. София беше много красива, в скъпа синя рокля и с много самодоволна усмивка. Майлс изглеждаше нервен.

Четиримата седяха и само се гледаха. Доста дълго. Курц изчетка някаква власинка от сивите си панталони. Никой не предложи нищо за пиене.

— Гледахте ли новините днес, господин Курц? — попита накрая старецът.

Курц поклати глава.

— Черните улични банди и някакви бели расисти май са във война — продължи дон Фарино.

Курц зачака.

— Някакъв анонимен тип се обадил на белите расисти, че четирима техни членове били убити от някои си Кървави — продължи старецът с рязък, но донякъде весел тон. — Някой — най-вероятно същият — информирал Кървавите, че тяхна конкурентна банда е подпалила едно от местата им за събиране. А пък тази сутрин полицията получила анонимно обаждане, в което се правела връзка между смъртта на един от детективите им в отдел „Убийства“ и същата тази банда — Кървавите. И така, към края на деня черните стрелят по черни, ченгетата прибират гангстерите, а белите идиоти расисти се бият с всички.

След известно мълчание Курц отговори:

— Този анонимен явно е свършил доста работа.

— Вярно — каза дон Фарино.

— На вас да не би да ви пука, че черните се самоизбиват, или дали Арийската нация ще живее, или умре?

— Не — отвърна дон Фарино.

Курц кимна и зачака.

Старият мафиот посегна встрани и вдигна едно малко кожено куфарче. Отвори го и Курц видя пачките стодоларови банкноти.

— Петдесет хиляди долара — каза Фарино. — Както се разбрахме.

— Плюс разходите — каза Курц.

— Плюс разходите. — Донът затвори куфарчето. — Ако сте ни донесли важна информация.

Курц махна с ръка.

— Какво искате да знаете?

Синият старчески поглед беше студен като лед.

— Кой уби счетоводителя ни Бюел Ричардсън, господин Курц?

Курц се усмихна и посочи Ленард Майлс.

— Той. Адвокатът.

Майлс скочи.

— Това е гадна лъжа! Не съм убил никого. Защо изобщо слушате този боклук, щом…

— Седни, Ленард — много спокойно каза дон Фарино.

Мутрите със саката пристъпиха напред и положиха тежките си ръце върху раменете на Ленард Майлс.

Адвокатът седна.

— С какви доказателства разполагате, господин Курц? — попита дон Фарино.

Курц сви рамене.

— Малкълм Кибунте, търговецът на наркотици, който е бил нает да убие Ричардсън, каза, че го е наел Майлс.

Майлс отново скочи.

— Не съм виждал Малкълм Кибунте на друго място освен в съдебната зала, когато му бях защитник. Категорично съм против този абсурд…

Фарино кимна и бодигардовете отново пристъпиха.

Майлс седна.

— А защо му е на Ленард да го прави? — попита София с мъркащия си глас.

Курц я погледна.

— Сигурно ти знаеш.

— Това пък какво означава? — попита тя.

— Означава, че Малкълм и неговото приятелче Кътър са били изпълнителите, а Майлс е бил посредник, и че най-вероятно някой от фамилията му е давал заповеди.

София се усмихна мило и се обърна към баща си.

— Господин Курц е луд, папа.

Фарино само потри брадата си със старческата си ръка, после попита:

— Защо му е било на Майлс да убива Бюел Ричардсън, господин Курц?

— Счетоводителят ви се е натъкнал на няколко милиона, които са били изпрани през фирми на фамилията. Разбрал е, че не са от обичайните източници. Поискал е дял.

Дон Фарино се наведе в стола си.

— Колко милиона?

София се усмихваше.

— Да, Джо, колко милиона?

Понеже го нарече на малко име, донът я изгледа неодобрително, после отново отмести очи към Курц.

— Откъде да знам, по дяволите? — каза Курц. — Скаг знаеше, че става нещо нередно. Точно затова ми предложи да се свържа с вас, дон Фарино. На него не му пука за някакъв изчезнал счетоводител.

Фарино премигна.

— Какви ги говорите? Какъв интерес има Стивън в цялата работа?

Курц въздъхна. Щеше му се да е въоръжен, но беше твърде късно.

— Скаг се е намесил в бизнеса с наркотици, започнал е да пробва от стоката си и е бил изпратен в затвора. С негласното одобрение на вашата и на другите фамилии.

Фарино се намръщи.

— Господин Курц, на фамилиите в щата им трябваха почти двайсет години, за да стигнат до някакво споразумение с колумбийците, мексиканците, виетнамците и всички други…

— Да, да — прекъсна го Курц. — Знам за вашите договори, споразумения и квоти. На кого му дреме? Скаг е разклатил лодката, като се е опитал да изкара малко повече хероин на улицата и да вкара малко повече пари в джобовете си, а вие сте позволили да го затворят за това. Но някой е използвал контактите на фамилията и само преди няколко месеца отново е отворил шлюза. Скаг смята, че някой се опитва да ви довърши окончателно, дон Фарино.

— Той е луд! — изкрещя Майлс и отново скочи.

Курц погледна адвоката.

— Миналия август гангстерите на Малкълм Кибунте са обрали арсенала в Дънкирк…

— Това какво общо има? — процеди София.

— И Майлс… и този, който спонсорира Майлс… са продавали оръжията срещу яба и китайско бяло и за нови технологии за производство на метамфетамин във Ванкувър…

— Във Ванкувър ли? — повтори Фарино искрено озадачен. — От кого във Ванкувър?

— От Триадите. Малкълм е прехвърлял оръжията през границата. Наркотиците са влизали през граничния пункт на Ниагарския водопад с камионите с електроника за еднократна употреба от ванкувърските фамилии. Малкълм и момчетата му от време на време са обирали и по някой друг камион от Флорида и от Ню Йорк, за да замажат дейността си. Просто са използвали контактите на фамилията, за да вкарат тук хероин и яба, и са създали наркомани от ново поколение.

Настъпи тишина. Накрая дон Фарино прикова тежкия си поглед в Майлс.

— Търгувал си наркотици и оръжия с най-смъртните ни врагове?

— Лъжа. — Майлс вече не изглеждаше уплашен.

— Уилям — обърна се дон Фарино към единия бодигард. — Чарлз — към другия.

Двамата бодигардове пристъпиха напред и извадиха пистолетите си.

— Изведете господин Майлс отвън и го накарайте да говори. — Гласът на стареца звучеше много уморено. — След това го отведете някъде и го убийте.

Уилям и Чарлз продължиха да стоят, но не насочиха пистолетите си към Ленард Майлс. Едното дуло сочеше към дон Фарино, а другото — към Курц.

Ленард Майлс изостави всякакви преструвки и се ухили злобно, седнал между двамата бодигардове.

— Повече от сто и двайсет милиона долара — каза той небрежно. — И то под носа ти, старче. Да не мислиш, че съм пропуснал да употребя известна част от тях, за да подкупя всичките ти служители?

Дон Фарино го гледаше и не казваше нищо. София, изглежда, медитираше. Курц седеше, без да помръдва, с длани на коленете.

— Уилям, Чарлз — каза Майлс. — Убийте тоя дъртак и това копеле Курц. Веднага.

В стаята отекнаха четири изстрела и замириса на кордит и кръв.