Дан Симънс
Куфарът (33)

33.

Някой задумка по заключената врата. Част от покрива пропадна върху бюрото на Малкълм.

Курц отклони погледа си само за част от секундата, но това беше достатъчно за Кътър да щракне автоматичния си нож и да се хвърли да го прободе в сърцето. Курц отскочи, но Кътър налетя пак. Курц парира удара с брадвата, но тя беше много тежка и му беше трудно да я удържа с една ръка. Кътър отново размаха ножа. Беше много бърз.

Курц пусна брадвата, премести пистолета в дясната си ръка и се опита да стреля, но Кътър го сграбчи за китката. Курц го изрита в тестисите — което очевидно не му причини никаква вреда, защото ножът му сряза шинела на Курц отляво на гърдите.

Азбестът и металните влакна на шинела забавиха острието и дадоха шанс на Курц да отблъсне ръката на Кътър преди ножът да среже нещо друго освен ризата и кожата му. Кътър замахна отново. Двамата запристъпваха из стаята като задъхани тромави танцьори. Маската на Курц се замъгли. Острието се стрелна към лицето му, но дебелата пластмаса устоя на удара. Курц полагаше отчаяни усилия да освободи дясната си ръка с пистолета, но простата истина беше, че Кътър е по-силен от него.

Кътър настъпи лицето на Дураг, но успя да запази равновесие. Курц се удари в ръба на бюрото на Малкълм и бедрото му изтръпна. Вече не виждаше почти нищо през маската и нямаше как да я махне, тъй като и двете му ръце бяха заети. Кътър се опитваше да го повали върху бюрото.

Кътър замахна и се опита да намери по-добра опорна точка за ножа си. Вместо да отбие удара, Курц се отдръпна и двамата се проснаха върху бюрото. Кислородната бутилка на гърба на Курц издрънча кухо. Пистолетът отхвръкна от ръката му и падна на пода до Малкълм. Малкълм изстена, но не помръдна. Стаята започваше да се изпълва с дим. Пожарникарите крещяха нещо в съседното помещение. Онзи пред вратата беше престанал да думка и сега се опитваше да я разбие с брадвата си.

Кътър изви ножа и прониза лявата китка на Курц през ръкава на шинела. Кръвта рукна. Курц стисна зъби и се оттласна по гръб върху плота на бюрото. Кислородната бутилка се заби в гърба му. Кътър пак замахна с ножа, но Курц пое удара с тежките си ботуши и успя да го изрита в гърдите. Кътър залитна, падна по задното стълбище и се стовари върху вратата в дъното. Курц я беше заключил, след като се беше качил.

Курц свали маската. Вместо обаче да се хвърли към пистолета и да обърне гръб на стълбището, извади от джоба си една половинлитрова бутилка с бензин и запали късия фитил със запалката „Бик“. Кътър вече тичаше нагоре по стълбите.

Коктейлът „Молотов“ избухна върху гърдите на Кътър, изпълни затвореното стълбище с огън и накара Курц да отстъпи от адската жега. Във вратата на кабинета зейна отвор, една ръка се провря през него и вдигна резето.

Кътър изрева и отново се изтърколи по стълбите. Опита се да отвори заключената врата, не успя и отново пое нагоре, бавно, неумолимо. В мига, в който пламтящата човешка фигура се появи на върха на стълбището, Курц свали кислородната си бутилка, тикна я в ръцете на Кътър и го изрита надолу. Отстъпи назад секунда след експлозията.

После взе хеклера, пъхна го в джоба си, притисна стария си револвер към безжизнените пръсти на Малкълм — нямаше да мине при парафинов тест, но майната му — метна негъра през рамо като истински пожарникар и се запъти към вратата сред дима и хаоса. Вдигна безполезната маска на лицето си преди ченгетата и пожарникарите да нахлуят в стаята.

— Има двама пострадали! — изкрещя Курц и посочи трупа на Дураг и пламтящото задно стълбище.

Пожарникарите се втурнаха към огъня, а двете ченгета коленичиха до Дураг.

Курц изнесе Малкълм от задименото помещение, преодоля вълната от пожарникари, тичащи нагоре по главното стълбище, мина през хола на долния етаж, излезе през вратата и подмина двете пожарни коли и онемялата тълпа. Подмина линейката и тълпата Кървави, обградени от ченгетата, и навлезе в алеята в отсрещния край на улицата. Стигна до буика, който го чакаше с отключен и вдигнат багажник, метна Малкълм вътре и бързо го обискира.

След това затвори багажника и се огледа. Клуб „Сенека“ гореше като факла и вниманието на всички беше приковано в него. Курц извади хеклера от джоба си, хвърли го на предната седалка, свали маската, шинела, ботушите, магнума и комбинезона и ги напъха в храстите. Качи се в колата на Арлен, подкара по алеята, излезе на булеварда и зави на север.

Сигурно вече бяха открили, че Дураг е бил застрелян. По някое време щяха да открият и изпадналия в безсъзнание пожарникар от екипа в храстите покрай алеята. Естествено, че именно Курц беше звъннал на полицията преди да подпали напоените с бензин въжета, напъхани в резервоарите на двете коли.

Отбеляза си наум, че въпреки неприязънта му към германските оръжия, полимерните пистолети и заглушителите, хеклерът се беше представил отлично. След като се беше разправил с Хатауей, се беше върнал в стаята на Док, беше прострелял ключалката на шкафа и се беше самообслужил с няколко оръжия, за които беше сигурен, че са непроследими.

Идеята за диверсията не беше почерпена от Илиадата. Но предложението на Пруно да потърси решение в книгите го беше подсетило за един опърпан шпионски роман, който беше обиколил килиите в Атика. Нещо за Ърнест Хемингуей, който се правил на шпионин в Куба по времето на Втората световна война. В книгата се описваше една такава фалшива тревога. Курц не се гордееше със себе си. Беше оставил кражбата от класиците за някой друг път.

Уви с някакъв парцал кървящата, но плитка рана на опакото на лявата си китка и пое на север.