Дан Симънс
Куфарът (35)

35.

Арлен се събуди в обичайния си час — малко преди сивата бъфалска нощ да премине в сиво бъфалско утро — и вече беше преполовила сутрешния вестник и кафето си, когато погледна през прозореца на кухнята и видя буика си пред къщата.

Излезе навън по халат. Колата беше заключена и ключовете бяха в пощенската кутия. Джо не се виждаше никакъв.

По-късно, след като паркира пред входа на порно магазина и влезе в подземния им офис, видя един бял плик на подреденото си бюро. Три хиляди долара в брой. Заплатата за ноември.

Джо влезе през задната врата по обед. Косата му беше издокарана в стилна прическа. Беше избръснат и ухаеше на елегантен одеколон. Костюмът му беше сив „Пери Елис“ — двуреден, беше с бяла риза, консервативна вратовръзка на зелени и златисти мотиви и лъснати до блясък нови кафяви обувки. Арлен знаеше, че Джо открай време си падаше по комбинациите от сиви костюми и кафяви обувки като на Уелския принц.

— Да не би някой да е умрял и да ти е оставил пари? — попита тя.

Курц се усмихна.

— Може и така да се каже.

— Как се прибра в града тази сутрин?

— С едно от тия неща, дето им викат таксита.

— Такситата в Чийктуага не се прескачат. Кварталът ни е по-скоро автобусен.

— В Чийктуага много неща не се прескачат, но сега дойдох до офиса с кола.

Арлен вдигна едната си изрисувана вежда.

— С кола? Вече имаш кола?

— Трепач. Волво комби от осемдесет и осма. Взех го от Чарли Евтиния в Амхърст. Но върви.

Арлен не сдържа усмивката си.

— Никога не съм разбирала страстта ти към колите на „Волво“.

— Много са безопасни.

— За разлика от всичко останало в живота ти.

Той се нацупи престорено.

— Скучни са. И са безлични. Никой никога не забелязва, когато го следи волво. Като китайците са, всичките си приличат.

Арлен нямаше какво да отвърне, така че мълча, докато Курц свали панталона и сакото си, закачи ги внимателно на една закачалка, разхлаби вратовръзката си, легна на дивана и каза:

— Събуди ме към три, ако обичаш. В четири имам важна бизнес среща. — После скръсти ръце на гърдите си и само след минута захърка.

Арлен тракаше по клавиатурата и отваряше чекмеджетата възможно най-тихо, за да не го събуди, но той продължаваше да спи. Знаеше, че няма да има нужда да го буди — винаги се събуждаше сам точно в толкова часа, колкото трябваше — и естествено няколко минути преди три очите му се отвориха и той се огледа с онази моментална увереност, която винаги удивляваше и озадачаваше Арлен.

Той се облече бързо, закопча най-горното копче на ризата си, увери се, че вратовръзката е на идеалното си място и че маншетите излизат от ръкава точно колкото трябва.

— Липсва ти само борсалино — каза Арлен, когато Джо се запъти към задната врата с ключовете на колата в ръка. Не го попита нищо за срещата и той също не й даде никаква информация. Тя знаеше от опит, че може да става въпрос както за нещо съвсем банално като искане за банков заем, така и за нещо, от което можеше да не се върне. Никога не го питаше, още повече че той почти никога не й казваше.

Арлен довърши няколко имейла до клиенти и се зачуди дали да каже на Джо, че бизнесът на агенция „Суитхарт Сърч“ е на път да донесе печалба между осем и десет хиляди в края на първия месец. Реши да изчака.

Наближаваше пет. Арлен беше приключила с търсенията в мрежата и с бележките и вече се канеше да си тръгва, когато някакво необичайно раздвижване на монитора за наблюдение привлече погледа й.

В порно магазина беше влязло някакво чудовище. Половината лице на мъжа беше изгорено, едното му око не се виждаше от подпухналата плът и по покрития му с рани череп нямаше почти никаква коса. Шлиферът му беше разкопчан и дори на черно-белия монитор се виждаше, че гърдите му са покрити със саморъчно направени превръзки и жестоки рани от изгаряне.

Томи посегна към пистолета в чекмеджето под касата.

Чудовището го сграбчи за вързаната на опашка коса и преряза гърлото му от ухо до ухо с един-единствен замах.

В магазина имаше само двама клиенти. Единият хукна към вратата, като се опита да се промъкне покрай чудовището, но изгореният се извърна като светкавица и го изкорми с един разрез от слабините до гърлото. Мъжът направи още няколко крачки към изхода и се свлече до стъклената витрина.

Другият клиент притисна порносписанието си с две ръце до гърдите и тръгна да бяга покрай рафтовете. Чудовището го настигна с три огромни крачки. Камерата показа отражението в огледалото в ъгъла. Един удар с ножа, два, три, четири, пет.

Почти парализирана от ужас Арлен вдигна телефона и набра полицията. От другата страна вдигнаха, но от гърлото й не искаше да излезе никакъв звук. Не можеше да откъсне поглед от монитора.

Чудовището тичаше по коридора с развят шлифер и развети бинтове като на мумия, с изгорено лице, разкривено в дива ярост. Тичаше към мазето… към нея.