Дан Симънс
Куфарът (1)

1.

Късно следобед във вторник Джо Курц почука на вратата на апартамента на Еди Фалко.

— Кой е? — чу се гласът на Еди.

Курц не се показа на шпионката и каза нещо гневно, но неразбираемо.

— К’во? Кой си ти бе?

Курц отвърна по същия начин.

— Мамка му! — викна Еди и с пистолет в дясната ръка отключи вратата, но без да сваля веригата.

Курц изрита вратата, изтръгна веригата от дървената каса, нахлу и го помете. Еди беше с десетина сантиметра по-висок от него и поне с петнадесет килограма по-тежък, но пък Курц беше набрал инерция и го изблъска чак до декоративните решетки на прозорците, като същевременно хвана с лявата си ръка деветмилиметровия му браунинг.

Еди натисна спусъка. Както Курц беше преценил, ударникът попадна в меката част между палеца и показалеца му.

Курц му отне оръжието и го блъсна в стената.

— Мамка ти, копеле! — изкрещя Еди и размаза кръвта по лицето си. — Счупи ми… — И се хвърли към оръжието.

Курц метна пистолета през прозореца от шестия етаж, задържа мъжа с лявата си ръка и го изрита в краката. Главата на Еди издрънча тежко на пода. Курц коленичи върху гърдите му.

— Кажи ми за Сам.

— Кой е този Сам, да му го начукам…

— Саманта Филдинг — прекъсна го Курц. — Червенокосата, която уби.

— Червенокоса ли? — Еди изхрачи кръв. — Откъде да й знам името на тая кучка? Просто…

Курц натисна с коляно и очите на Еди се изцъклиха. Курц го фрасна с всичка сила по счупения нос.

— Мери си приказките. Тя работеше с мен.

Лицето на Еди смени няколко оттенъка на бяло и червено под размазаната кръв.

— Не мога да дишам — задъхваше се той. — Махни си… крака…

Курц се изправи.

Еди си пое въздух няколко пъти, изплю още кръв, изправи се бавно на едно коляно и се хвърли към кухнята.

Курц го последва в тясното помещение.

Еди се нахвърли отгоре му с голям нож за хляб. Приклекна, извъртя се ловко и се опита да го намушка, но в следващия момент сякаш излетя нагоре и назад, защото Курц го изрита в чатала. Еди падна тежко върху един шкаф, покрит с немити чинии, и се преви от болка, мръсната посуда захрущя под него.

Курц му взе ножа и го метна към отсрещната стена. Ножът се заби и завибрира като камертон.

— Сам — каза Курц. — Кажи ми какво стана вечерта, когато я уби.

Еди вдигна глава и примижа.

— Да ти го начукам! — И грабна от бюфета друг, по-малък нож.

Курц въздъхна, стисна бандита за гърлото и вкара ръката му дълбоко в дупката на мелачката за отпадъци. Еди Фалко започна да пищи още преди Курц да я включи.

Курц изчака около половин минута, после изключи мелачката, раздра окървавената му риза и уви парцала около остатъците от пръстите му. Лицето на Еди беше бяло като сняг, ако не се броеше размазаната кръв. Някой започна да тропа по стената откъм съседния апартамент.

— Помощ! Убийство! — изкрещя Еди. — Викнете полиция! Помощ!

Курц го остави да покрещи още малко, след което го завлече в хола и го стовари върху един стол до масата. Думкането по стената беше престанало, но от съседните апартаменти вече се чуваха викове.

— Ченгетата идват — прошепна Еди Фалко. — Всеки момент.

— Кажи какво стана със Сам — тихо каза Курц.

Еди стисна кървавия парцал около пръстите си, погледна към прозореца в очакване на сирените, облиза устни и измърмори нещо.

Курц го дари с едно сърдечно ръкостискане. Този път писъкът беше толкова оглушителен, че дори съседите млъкнаха.

— Сам — каза Курц.

— Разбра за далаверата с коката, докато търсеше избягалото келеме — занарежда монотонно Еди. — Даже не й знаех шибаното име. — Той вдигна поглед към Курц. — Не бях аз. Ливайн я уби.

— Ливайн каза, че си ти.

Погледът на Еди се разшава.

— Лъже. Доведи го тук и го питай. Той я уби. Аз чаках в колата.

— Ливайн вече го няма — небрежно каза Курц. — Изнасили ли я, преди да й прережеш гърлото?

— Казах ти, че не бях аз. Беше шибаният Ли… — Еди пак се разпищя.

Курц пусна безформената плът, която допреди малко беше носът на Еди Фалко.

— Изнасили ли я, преди да я убиеш?

— Да. — В очите на Еди проблесна нещо като предизвикателство. — Тая тъпа путка се опита да ме…

— Добре. — Курц го потупа по окървавеното рамо. — Ей сега свършваме.

— К’во искаш да кажеш? — Предизвикателството се превърна в ужас.

— Искам да кажа, че ченгетата ще дойдат всеки момент. Ти искаш ли да ми кажеш още нещо?

Сирените се приближаваха. Еди се изправи и залитна към отворения прозорец като че ли да викне на полицаите да побързат, но Курц го блъсна в стената и го притисна с лакът. Еди се сгърчи и заудря Курц с лявата си ръка и с осакатената дясна. Курц не му обърна никакво внимание.

— Кълна се. Не съм…

— Затваряй си устата — каза Курц, сграбчи го за остатъците от ризата и го дръпна до прозореца.

— Няма да ме убиеш — каза Еди.

— Така ли?

— Така. — Еди извърна глава към прозореца. От него го деляха не повече от няколко сантиметра. Две полицейски коли тъкмо паркираха шест етажа по-долу. От сградата излизаха съседи и сочеха отворения прозорец. Един полицай видя Еди и Курц и извади пистолета си.

— Ще те тикнат в затвора до живот! — прошепна Еди. Горещият му вкиснат дъх облъхна лицето на Курц.

— Не съм толкова стар. Мога да прежаля няколко години.

Еди се отскубна от ръцете му, съдра онова, което беше останало от ризата, застана пред отворения прозорец и започна да крещи и да ръкомаха на полицаите.

— Бързо! За бога, по-бързо!

— Бързаш ли за някъде? — попита Курц. — Добре. — После сграбчи Еди Фалко за косата и за дъното на панталона и го изхвърли през прозореца.

Съседите и ченгетата се разпръснаха. Еди пищя чак докато не падна върху покрива на едната патрулка. Червено-сините й лампи се пръснаха и обсипаха тротоара с парчета стъкло, хром и пластмаса.

Три ченгета се втурнаха към сградата с извадени пистолети.

Курц постоя така още секунда и отиде да отвори широко вратата. Когато полицаите нахлуха в апартамента, беше коленичил на пода с ръце на тила.