Дан Симънс
Куфарът (28)

28.

— Мога ли да си получа колата? — попита Арлен.

— Още не — отвърна Курд. — Но ще те откарам до вас и ще ти я върна по-късно вечерта.

Арлен измърмори нещо, след което каза по-членоразделно:

— Пърл Уилсън се обади в отговор на твоето обаждане. Каза, че ще те чака на паркинга на Блу Франклин в шест часа.

— По дяволите. Не исках да се виждам с нея, само да поговорим.

Арлен сви рамене, изключи компютъра и отиде до закачалката на стената. Курц забеляза второто палто.

— Това на кого е?

Арлен му го подаде и Курц го облече. Беше дълго, вълнено, антрацитносиво, с големи външни и вътрешни джобове. Хареса му. Миризмата му говореше, че предишният му собственик е бил пушач.

— Тъй като ми се наложи да обядвам в квартала, взех че се отбих в един магазин за дрехи втора употреба — каза Арлен. — Това военно яке — където и да си го зарязал — просто не ти отиваше.

— Благодаря — отговори Курц. — Което ми напомня, че по път към вас трябва да спрем пред някой банкомат.

— О, да не си си открил сметка, Джо?

— Не.

Преди да изгасят осветлението и да излязат при колата, Курц се обади на Док. Още не беше решил как ще се добере до Малкълм Кибунте, но знаеше, че когато се добере, ще му трябва нещо по-голямо от късоцевния тридесет и осми калибър.

Телефонният секретар на Док го поздрави с неизбежното: „В момента спя. Оставете съобщение“.

— Док, Джо съм. Мисля да се отбия по-късно към теб да поговорим. — Курц затвори. Достатъчно, за да му остави Док вратата отворена.

Пърл Уилсън караше прекрасна гълъбовосива „Инфинити“ Q45. Курц излезе от буика, премигна под синия сняг и се качи на дясната седалка. Новата кола миришеше на кожа, на полимери с много дълги молекулни вериги и на парфюма на Пърл. Тя беше облечена в елегантна скъпа рокля в същия гълъбовосив цвят като колата.

— Обществен клуб „Сенека“ — каза тя и се обърна към него. — Какво си се замислил, скъпи?

— Доколкото си спомням, преди години ти пя там. Просто ми е любопитно що за място е. Но не трябваше да се срещаме.

— Е-е-е. — Пърл поклати глава. — Ти никога не си бил просто любопитен, скъпи. Освен това ще ти кажа, че просто не трябва да се появяваш в клуб „Сенека“.

Курц зачака.

— След като ми се обади — продължи тя с гласа си „цигари и уиски“, който и до ден-днешен не преставаше да го удивява, — отидох да го поогледам.

— По дяволите, Пърл! Исках само да ми кажеш…

— Не смей да ме ругаеш. — Във великолепния й топъл глас се появиха ледени висулки.

— Извинявай.

— Много добре знам какво си искал, Джо, но не бях ходила там от години. Навремето беше малък бар — истински обществен клуб. Отвън си е същият, но тези гангстери са променили всичко вътре.

Курц поклати глава. От мисълта, че Пърл е ходила при Кървавите, му призля. Малко.

— О, чували са за мен. И се държаха подобаващо. Естествено, може и да е било, защото Ларк и Ди Джей бяха с мен. — Курц познаваше двамата й бодигардове, Ларк и Ди Джей. — Разведоха ме навсякъде.

Курц само беше минавал покрай клуба с колата. На първия етаж нямаше никакви прозорци. Прозорците на втория етаж имаха решетки. Отзад имаше алея за паркиране. И жълт мерцедес SLK. Стоманени врати. С шпионки. Кървавите вътре сигурно бяха въоръжени с автомати.

— Превърнали са го в частен клуб — каза Пърл. — Долу има бар и няколко маси. Вратата зад бара към втория етаж се заключва. На горния етаж има още маси и някакви скапани мебели. И две стаи — голям хол с четири маси и кабинетът на Малкълм Кибунте отзад. С много тежка врата.

— Видя ли се с Малкълм Кибунте?

Пърл поклати глава.

— Казаха, че го нямало. Не видях и белия психопат.

— Кътър ли?

— Да, така му викат. Носят се слухове, че Кътър е негър албинос. Всъщност иначе Кървавите няма да го изтраят и минута.

Курц се засмя.

— Някакви задни изходи горе?

Пърл кимна.

— Три броя. Първият е при задното стълбище. Заключва се и отвътре. Другите два са за „Коне“ и „Кобилки“.

— Хитро.

— И аз така им казах.

— Под какъв предлог се качи горе?

— Казах им, че съм пяла там с Кинг Нейтън, скъпи, и че изпитвам особена носталгия по това място. Младите Кървави изобщо не разбраха за какво им говоря, но един от по-старите беше чувал за него и ме разведе из бара. Навсякъде, освен в кабинета на Кибунте. — Тя се усмихна. — Мисля, че теб нямаше да те пуснат, ако им беше казал същото, скъпи.

— Права си, нямаше да ме пуснат. Много ли са? С пистолети?

Пърл кимна утвърдително и на двата въпроса.

— Жени има ли?

— Няколко от техните „кучки“. — Гласът й изрази неодобрение при последната дума. — Не са много. Повечето са млади. Наркоманки.

— Случайно да знаеш къде живее този Малкълм?

Пърл го потупа по коляното.

— Никой не знае, скъпи. Той просто ходи там, продава крек и хероин и други наркотици на децата и Кървавите го почитат като бог. Кара жълт мерцедес кабрио, но никой не знае къде живее.

Курц кимна и се замисли.

— Много неприятно място, скъпи. — Пърл взе ръката му и я стисна нежно. — Ще се чувствам много по-добре, ако ми обещаеш, че няма да ходиш там.

Курц хвана ръката й и каза само:

— Благодаря, Пърл.

След което излезе от ароматното купе на инфинитито и закрачи през снега към взетия на заем буик.