Аарон Флетчър
Дългото завръщане (20)

20.

Силен мирис на дим изпълваше влажния студен въздух в дъждовния ден, докато Мортън Керик гледаше към въжарската работилница. Предната й стена, част от страничните и покривът се бяха превърнали в изгорели развалини.

Тази гледка му бе станала позната през последните седмици, защото осем от къщите, които даваше под наем, бяха разрушени от пожари, избухнали по мистериозен начин. Този пожар бе по-различен, тъй като работилницата не бе напълно разрушена и не съществуваше мистерия около избухването на огъня. Един от наемните подпалвачи бе заловен и хвърлен в затвора.

Айзак Тълк и седмина работници стояха отстрани и наблюдаваха как Мортън оглежда щетите. Още преди края на сезона на яхтите, продажбата от работилницата бе намаляла поради тежкото икономическо положение. Работниците бяха станали мълчаливи, защото се бояха Мортън да не реши, че работилницата е на пълна загуба, а в Сидни сега трудно се намираше работа.

Майсторът пристъпи към Мортън.

— Разбрах, че работилницата не е осигурена срещу пожар, сър Мортън — каза загрижено.

Мортън въздъхна тежко и кимна.

— Компанията в Англия, чиято дъщерна фирма тук застрахова всичките ми имоти, е поставена под съдебна забрана. Затова нито една от загубите, които претърпях напоследък не бе покрита. Работникът, който е пазел работилницата снощи, пострадал ли е при сбиването?

— Не, само е поодраскан — отвърна Айзак. — Пратих го да се прибере вкъщи и да си почине. Той е извикал пожарната команда и полицаите, които са заловили подпалвача.

Мортън кимна доволен; надяваше се, че заловеният ще проговори. Известно бе, че Крийви използва посредници и не контактува пряко с извършителите на криминалните деяния, но сега положението бе по-обещаващо, отколкото след предишните пожари. Ако арестуваният можеше и се съгласеше да назове посредника, той сигурно щеше да направи признания, за да избегне наказанието, а по този начин Крийви щеше да бъде изправен пред съда.

— Добре, че валеше — разсъждаваше Айзак. — Дъждът помогна на пожарната да загаси огъня. Навярно възстановяването на работилницата няма да струва много скъпо, нали, сър Мортън?

Мортън се поколеба, размишлявайки. Като бизнесмен знаеше, че би трябвало да закрие работилницата, но като човек не можеше да остави хората без работа, ако не е абсолютно наложително.

— Трябва да изчислиш колко ще струва ремонтът. Ще продължим поне до другата пролет, а ако имаме късмет, общото икономическо положение ще се подобри и продажбата на въжета може пак да потръгне.

Айзак се усмихна щастливо и повдигна шапката си. Мортън се качи в каретата си и нареди на кочияша да го откара в полицейския участък. Докато каретата потегляше, се разнесоха радостните възклицания на работниците, които бяха научили от Айзак резултата от разговора му. Настроението на Мортън бе съвсем противоположно на тяхното и такова бе вече месеци наред.

Продължаващото отчуждение от майка му го измъчваше и все още не можеше да разбере, нито да прости нейната постъпка. Този възникнал неотдавна въпрос бе първият, който Мортън не можеше да разисква с жена си, което бе създало някаква бариера помежду им. Джулия вече бе престанала да го пита какво му е и двамата се стараеха да се държат като че ли нищо не се е случило. А това бе невъзможно, защото Джулия и майка му често си ходеха на гости и Мортън вече бе загубил чувството си за пълна близост с жена си.

Проблемите му в бизнеса не бяха по-малки отколкото в личния му живот. Банкрутът вече не му се струваше нещо, което може да сполети само други хора. Като нямаше начин да предпази недвижимото си имущество от опожаряване, той го бе разпродал, а парите бързо се стопиха. За изгорелите къщи, дадени под наем, се бе чувствал морално задължен да възстанови предплатения наем. Бяха възникнали и други непредвидени разходи и касовите му резерви бяха намалели. Сухият док бе започнал да носи малка печалба, а от Търговската банка продължаваше да губи. Доходите му от сухия док и от Морската застрахователна компания едва покриваха разноските му.

Единственото благоприятно събитие от месеци наред бе арестуването на подпалвача на въжарската работилница. Мортън слезе бързо от каретата, щом спря пред полицейския участък на ъгъла на Джордж стрийт и Аргайл стрийт, но надеждата му скоро бе заменена от разочарование. Главният инспектор даваше резки нареждания на смутените полицаи край него. Той дръпна Мортън настрани, за да поговорят.

Главният инспектор, едър, грубоват полицай на име Уолтър Полдинг, бе страшно разгневен и също толкова смутен.

— Този арестант няма да може да ни каже нищо, сър Мортън — призна инспекторът тъжно. — Той е мъртъв.

— Мъртъв? — възкликна Мортън. — Разбрах, че е имал само дребни наранявания.

— Правилно сте разбрали, сър Мортън — кимна Уолтър. — Но след като бе докаран тук и затворен в килия, се е сдобил по някакъв начин с бутилка ром. Към рома е бил добавен арсеник. — Огледа полицаите в стаята. — По някакъв начин бутилка с ром с добавка от арсеник е минала през постовите, през ключаря и през всички останали.

Кипнал от гняв, Мортън се готвеше да поиска обяснение, но се отказа. Уолтър вече бе достатъчно разярен и опечален, а Мортън знаеше какво се е случило — Крийви бе намерил човека, който да приеме подкуп и бе елиминирал един потенциален свидетел срещу себе си.

Мортън се върна при каретата и нареди на кочияша да го откара до Търговската борса. Докато пътуваше, погледна през прозореца на каретата. Дори времето бе потискащо, защото зимата настъпваше рано и обещаваше да бъде дъждовна.

Както бе вече от месеци, Търговската борса бе тиха, отразявайки продължаващия спад на градския бизнес. Мортън видя, че един от посетителите на борсата, Джеймс Хаслет, също изглеждаше в лошо настроение. Енергичен и работлив, около трийсет и пет годишен мъж, Джеймс бе главният мениджър на минната компания, която разработваше находището в Броукън Хил.

Мортън поговори с него и разбра, че е без настроение, защото голямо количество хранителни продукти, които бил изпратил за Аделаида, пропаднали при корабокрушение в протока Бас.

— Исках продуктите да пристигнат в Броукън Хил колкото е възможно по-бързо — обясни той. — Очаква се, че в целия континент зимата ще бъде дъждовна и нивото на река Дарлинг може да се покачи от наводнения дотолкова, че да спрат пътуванията на речните кораби срещу течението от Аделаида до Менайнди.

— Да, това се случва и в години със средни валежи — забеляза Мортън. — Изпрати ли вече нова параходна пратка?

— Служителите ми полагат големи усилия да направят това, но задачата не е лека — усмихна се тъжно Джеймс. — Погубената пратка струваше около две хиляди гвинеи и се очакваше да задоволи нуждите на повече от двеста души до идната пролет.

Огромната пратка провизии направи впечатление на Мортън, който призна, че задачата на Джеймс е действително трудна. Завърши разговора си с него, като му пожела успех, поговори с още няколко души и се спря пред информационното табло, където се обявяваше котировката на застрахователните полици и други съобщения. Върна се при каретата си и каза на кочияша да го върне на Кингс Крос.

Атмосферата в кантората му бе унила, чиновниците се бояха да не останат безработни. Този страх се бе засилил през последните дни, откакто Мортън бе наредил на началника на кантората да проучи възможностите за съкращаване на разходите. За всички бе ясно, че уволнението на някои чиновници би било логично, тъй като обемът на работата бе намалял рязко.

Въдвори се напрегнато мълчание, когато Мортън влезе в главната канцелария и Албърт Ломан му докладва, че е приключил с проучването си. Мортън го повика в своя офис на горния етаж и Ломан го последва с куп книжа. Мортън седна на бюрото си, а Албърт се настани на стол до него и започна да излага различните възможности, които бе открил.

Първата бе да се слеят някои задачи така, че двама чиновници и петима стажанти да бъдат освободени. Мортън поклати глава, решен засега да задържи всичките си служители. Началникът на кантората се усмихна с облекчение и отмести този лист. Следващата възможност бе да се намалят с десет процента всички надници и помощите, изплащани на пенсионерите от фирмата.

— Да, но без пенсиите — каза Мортън. — Те и сега са малки. Да се намали обаче с десет процента и вноската по личната ми сметка.

Албърт си взе бележка и премина към другите възможности. Когато приключи, бързо направи равносметката.

— Това ще доведе до икономии от трийсет гвинеи месечно, сър Мортън. Между другото, във връзка с факта, че от фирмата изтича служебна информация, искам да отбележа, че стажантът Джубал Аверли има подозрително държание.

Мортън бе изненадан, трудно му бе да повярва, че назованият от Албърт служител може да е нелоялен.

— Какво подозрително е извършил?

— Наднича в работата на другите служители, нещо, което решихме, че трябва да се следи внимателно. При това го прави така предпазливо, че господин Фрейли и аз го забелязахме съвсем неотдавна.

— Но той е трето поколение от служители на фирмата. Дядо му бе чиновник при чичо ми и при мене, а баща му работеше тук до смъртта си.

— Така е, но съм сигурен в това, което ви казвам, сър Мортън. С ваше позволение господин Фрейли и аз ще го наблюдаваме в кантората, а също и вечер.

С въздишка Мортън се съгласи, а началникът на кантората излезе. Като мислеше по въпроса, Мортън се убеждаваше, че едно нещо е все по-очевидно — Крийви получаваше по някакъв начин информация от неговата кантора, защото нанасяше удари само върху доходоносни обекти. Сградата на кантората, домът на Мортън, къщата, в която живееше майка му не носеха доход, а поглъщаха пари с месечните си разходи за поддръжка и обслужване и бяха останали незасегнати. Мортън въздъхна отново, поизправи се и запреглежда книжата върху бюрото си.

Още преди месеци бе стигнал до заключението, че поне част от неприятностите в бизнеса му се дължат на недостатъчно внимание от негова страна. Остана на бюрото си до късно и се прибра вкъщи в дъждовния потискащ здрач. Времето, прекарано със семейството, както винаги, му носеше радост и удоволствие, но сега към тези чувства се бе прибавила и болка. Охлаждането между него и майка му продължаваше, макар и слабо, да се отразява върху отношенията му с Джулия, а загубата на дори малка част от хармонията в брака им го натъжаваше дълбоко.

Дисхармонията помежду им бе по-малко забележима, когато трябваше да разискват много проблеми, както бе тази вечер. Мортън разказа на жена си за пожара във въжарската работилница и за убийството на подпалвача, обсъдиха произшествията от всички страни. Когато преминаха към други въпроси, Джулия не спомена директно за майка му, но от разговора стана ясно, че двете се бяха виждали през деня. Джулия заговори за Катерин и че състоянието й значително се е подобрило, откакто бе дошла в Сидни.

И Мортън лично бе забелязал това подобрение, защото имаше случаи, в които се срещаше с майка си и Катерин. Очевидно бе, че Катерин е възстановила емоционалното си равновесие и вече не се нуждае от подкрепата и компанията на майка му. Мортън знаеше, че майка му ще е много по-щастлива във фермата Тибубъра, но тя продължаваше да стои в Сидни.

Като причина за оставането си Александра изтъкваше, че в нейно отсъствие управителят на фермата ще проявява повече инициатива, но Мортън се питаше дали това не е по-скоро извинение. Последния път, когато видя майка си, му се стори остаряла и му мина през ум, че може да е отчаяна от живота. Ако това бе вярно, то положително се дължеше поне отчасти на тяхното отчуждение. Той я обичаше не по-малко отпреди, а мисълта, че може да е загубила интерес към света и волята си за живот, го държеше буден дълго след като си легна.

На следната сутрин Мортън намери на бюрото си изчисление за стойността на ремонта на въжарската работилница и го одобри. Беше почти сто гвинеи — по-малко от очакванията му, но много повече, отколкото можеше да си позволи. Следобед, когато отиде в Търговската борса, чиновникът тъкмо бе започнал да изтрива цифрите върху таблото за лихвените проценти, за да ги замени с нови. След миг един младши служител от Търговската банка дойде да търси Мортън, за да му съобщи за извънредно заседание на директорите.

Банките в града, под натиска на Крийви, най-после намаляваха лихвените си проценти. Някои бяха слезли до осем процента, други — до седем, затова събранието протече бурно. След дълъг и разгорещен спор Мортън отстъпи и се съгласи с по-ниската цифра. Още на другия ден обаче банката на Крийви намали своята лихва на шест процента.

Няколко дни по-късно Мортън получи известие от управителя на Морската застрахователна компания, че осигурен от тях параход е претърпял крушение при Грейт бариър рийф. Преди три седмици бяха загубили и друг осигурен от компанията кораб, което означаваше, че компанията не можеше да очаква печалба през близките един-два месеца. А за Мортън тя бе основен източник за доход, и финансовото му положение вече ставаше бедствено. През следващата седмица още три кораба потънаха един след друг.

По време на шумното заседание на директорите на компанията Мортън не каза нищо. Другите директори само даваха воля на чувствата си и изразяваха безпомощно тревогата си, защото положението бе непоправимо и заседанието свърши без полезен резултат. След края му Мортън отиде в адмиралтейството със слабата надежда, че там разполагат с информация, която би опровергала възникналото у него подозрение.

Но стана тъкмо обратното — откри доказателства в полза на подозрението си. Потънали бяха само осигурени от Мортъновата компания кораби. От другите дванайсет парахода, напуснали пристанището на Сидни, бе пострадал един. Причина и за петте корабокрушения бе появата на неизправност в навигационните съоръжения в критичния момент.

Според Мортън фактите бяха неоспорими и когато ги обсъди с Джулия вечерта, тя се съгласи с него.

— Да се потопи кораб е изключително тежко престъпление, но ние вече знаем, че Крийви не се спира пред нищо, за да постигне целта си — разсъждаваше Джулия. — Причинителят на повредата се излага на същата опасност, която грози и останалите хора на борда, затова трябват огромни подкупи, за да се потопи параход.

— Не непременно — възрази Мортън. — За Крийви е достатъчно да намери един наемник, който скришом да повреди кормилната верига, компаса или нещо друго, което може да принуди кораба да се натъкне на скала. А когато наемникът се върне за парите си, може да получи онова, което получи подпалвачът в затвора, та да не остане никакъв свидетел.

Джулия призна, че това е напълно възможно и се впуснаха в обсъждането на други аспекти на създаденото положение. Мортън изтъкна, че в Сидни има три морски застрахователни компании, но напоследък потъват само осигурените от неговата. Двамата неохотно се съгласиха, че Мортън може да постъпи само по един начин.

Сутринта той изпрати един стажант в Търговската борса, за да разбере каква е текущата котировка на акциите на застрахователната компания. След като получи необходимите данни, поръча да се свикат останалите директори на заседание и извади от касата си ценните книжа за своето дялово участие. После извика каретата.

На заседанието Мортън уведоми колегите си какво бе открил предния ден в адмиралтейството.

— Естествено, нямам доказателства срещу Крийви — продължи той. — Ако имах, не бих разговарял с вас, а с главния прокурор. Не е тайна обаче какви са отношенията ми с Крийви, а и методите, с които той си служи, също са добре известни. Така че аз съм човекът в Ноевия ковчег, а всички вие сте финансово ощетени. — Извади ценните си книжа и ги хвърли на масата. — За компенсация ще продам всичките си акции на вас при отстъпка от седемдесет и пет процента. Ако инвестирате тези петстотин гвинеи, би трябвало скоро да възстановите загубите си и дори да спечелите повече.

Останалите директори слушаха Мортън потресени и наскърбени. Известно време мълчаха, после, макар и със смущение, приеха предложението му. Мортън излезе от заседанието с чек в ръка, който отнесе в Търговската банка и го депозира в служебната си сметка.

Отиде да види как върви ремонта на въжарската работилница, после се отправи към сухия док — единственият му засега източник на приходи. В дока стоеше голям тримачтов кораб, който скоро трябваше да е готов, а това би покрило разходите му за няколко седмици. Поговори с надзирателя, Върджил Хандли, и му поръча да предупреди нощния пазач да стои нащрек. След това Мортън се качи в каретата си и пое към Търговската борса.

Докато гледаше таблото с лихвените проценти и други данни, една дъска на пода изскърца зад гърба на Мортън. В същия миг се чу фалцета на Крийви, който шепнеше:

— Не е нужно това да продължава. Аз все още ти предлагам да станем съдружници. В знак на добра воля трябва само да ми кажеш къде е Бенджамин Тавиш. Мога да те включа веднага в едно доходно начинание, от което ще станеш многократен милионер.

— Никога няма да падна тъй ниско, че да ти стана съдружник, Крийви — отвърна Мортън тихо, без да се обръща.

Крийви се изсмя презрително и се отдалечи. Мортън прочете данните, оповестени на таблото, и си тръгна разгневен. Огромната пищна карета на Крийви тъкмо потегляше. Мортън се качи в своята карета и нареди на кочияша да го откара на Кинг Крос.

През останалата част на деня Мортън обмисляше каква стратегия би му позволила да възвърне финансовата си стабилност. Преглеждаше книжата върху бюрото си, вадеше справки от разни папки и се мъчеше да открие високодоходен начин да използва своите петстотин гвинеи. Хрумнаха му няколко идеи, но нито една от тях не обещаваше особен успех при икономическата депресия, комбинирана с пъклените планове на Крийви.

Като изоставяше идеите си една след друга и се напъваше да измисли нещо ново, Мортън си спомни с уплаха за своя чичо, който бе претърпял поражение и бе банкрутирал вече на средна възраст. Беше се стъмнило, той запали настолната си лампа и продължи да мисли. След малко влезе Албърт Ломан.

Началникът на кантората заговори за Джубал Аверли и съобщи, че младият човек предавал някому тайна информация. Два пъти седмично ходел по тъмно в едно гробище. Стажантът оставял бележки със сведения за някои дейности на кантората в урна, поставена до една крипта, а оттам вземал оставени за него пари.

— Господин Фрейли и аз много пъти го изпускахме от поглед, преди да разберем къде ходи — продължаваше Албърт. — Миналия четвъртък отидохме до гробището малко преди него и видяхме, че в урната има монета от пет шилинга, която не взехме. Снощи изчакахме той да напусне гробището и намерихме в урната оставен лист с данни за нашата дейност, но също не го прибрахме. Смятах, че вие ще предпочетете да говорите с него насаме, затова му казах да остане в кантората, след като другите си отидат. Сега той чака долу, за да признае за своето издайничество, сър Мортън.

Мортън не бе толкова разгневен, колкото огорчен и разочарован. Винаги се бе страхувал най-много от предателството, а това, което току-що научи, бе за него по-тежък удар от опожаряванията и потопяването на корабите. Мортън се отпусна в стола си и с тъжно кимване на глава изрази съгласието си. Началникът на кантората отиде до вратата и строго повика Джубал Аверли. Мортън чу, че стажантът се качва бавно по стълбите и плаче.

Джубал, едър и хубав петнайсетгодишен младеж, влезе хълцайки в офиса.

— Страшно съжалявам, сър Мортън — проплака той. — Не го направих за парите. Двама мъже казаха, че ще убият мама и сестрите ми.

Мортън почувства облекчение, че младежът не го е предал за пари.

— При тебе са дошли двама мъже и са заплашили семейството ти, ако не изпълниш каквото искат от тебе, така ли? — попита той.

— Да, сър — изхълца младежът. — Също и ако кажа на някого. Най-напред не им повярвах, но една сутрин намерихме кучето ни мъртво. С отрязана глава, червата му бяха пръснати наоколо. Мама и сестрите ми не можеха да дойдат на себе си дни наред. А аз не знаех какво да правя, защото нали баща ми умря, а дядо не можеше да ми помогне. После двамата мъже пак дойдоха и казаха, че ще направят същото с мама и сестрите ми…

Джубал се разплака горчиво и гласът му пресекна. Възмущението на началника на кантората се превърна в отвращение и ужас. Мортън стана и отиде до прозореца, обладан от изгаряща омраза към Крийви. Сключил ръце на гърба си, той гледаше надолу към мократа мъглива улица, огряна от слабата светлина на газовите фенери, без да вижда нищо.

Когато стажантът овладя риданието си, Мортън започна да го разпитва. Джубал не бил виждал двамата мъже нито преди, нито след заплахата им. Носел информация в гробището от една година, което обясняваше много неща. По този начин Крийви бе разбрал за къщата на Грейс стрийт и бе започнал да подозира Бенджамин Тавиш след изчезването на Бевърли. След това бе узнал кои кораби са осигурени от Морската застрахователна компания.

— Не съм изхарчил нито един шилинг от парите, сър Мортън — добави Джубал. — Ще ви ги донеса всичките утре.

— Не, това няма да промени нищо — отвърна Мортън. — Трябва да продължиш да носиш съобщения в гробището, иначе ти и семейството ти ще бъдете в опасност. Обаче господин Ломан ще ти казва какво трябва да пишеш.

— Да, сър. Страшно съжалявам, че стана така, сър Мортън.

Мортън се опита да се усмихне, отпрати младежа и пак седна на бюрото си. Албърт се размърда и се покашля.

— Това е най… — Гласът му заглъхна, защото не можеше да намери думи, с които да изрази чувствата си. — Трябва да изпратим полицаи да наблюдават гробището и да арестуват човека, който идва за сведенията, сър Мортън — предложи той.

— Ще арестуват някой бедняк, на когото плащат по някое пени, за да отнесе съобщението в друго скривалище — тъжно поклати глава Мортън. — Крийви е колкото жесток, толкова и хитър.

— Наистина е жесток и хитър — съгласи се Албърт. — Като пиша черновките за Джубал, ще внимавам информацията да изглежда достоверна, както досега, но в нея да няма нищо, което може да донесе вреда на фирмата.

— Много добре. Но вече е останало твърде малко, на което може да се нанесе вреда.

Началникът на кантората кимна тъжно и излезе. Мортън продължи да преглежда книжата върху бюрото си, но изведнъж почувства, че това е безсмислено. Въздъхна дълбоко, изгаси настолната лампа и се отправи надолу към каретата си.

Никога не бе изпитвал по-голяма благодарност към Джулия за топлотата, съчувствието и любовта й, когато го посрещна вкъщи. Бе превърнала дома им в убежище, където многобройните му проблеми изглеждаха не тъй безнадеждни, след като ги обсъдеше с нея.

Но в същото време никога не бе изпитвал по-голямо съжаление за неуловимата сянка над отношенията им поради отчуждаването си от Александра.

Копнееше за онази пълна хармония с Джулия, която изпълваше живота му с радост. Искаше също така да се сдобри с майка си. Но в съзнанието на Мортън постъпката на майка му продължаваше да бъде измама, която бе продължила десетилетия. Сдобряването с нея би било неискрено, а тя веднага би почувствала това. Сегашното състояние на отношенията им бе мъчително и за двамата, но лицемерието би било още по-лошо.

Сутринта, докато Мортън още закусваше, пристигна един работник и го извика незабавно да иде в сухия док. Когато Мортън стигна до там, нощният пазач вече бе откаран в болницата, а пожарната команда си тръгваше. Пожарникарите не бяха успели да направят почти нищо, тъй като при пристигането им сухият док и корабът в него вече са били обхванати от пламъците. Докът се бе срутил, по водата се носеха обгорели дъски и всичко бе обвито в пушек.

Собственикът на кораба, бивш морски капитан, бе човек на средна възраст, с прошарена коса, на име Джон Косгрейв.

— Сигурен съм, че докът ви има добра застраховка срещу пожар, сър Мортън — посрещна го той.

— За съжаление, нямам никаква застраховка.

— Боже господи! — изуми се Косгрейв. Огледа срутения док и останките от кораба загрижено. — В съда ли ще трябва да отнесем този въпрос?

— Предпочитам да уредим сметката помежду си, без да даваме пари за адвокати. Според вас каква е стойността на кораба ви?

Джон отвори уста, но реши да помисли още малко.

— Най-ниската цена, която мога да назова, е осемстотин гвинеи и за малцина бих слязъл толкова ниско — отвърна той след няколко минути. — Мисля, че цената е приемлива.

— Повече от приемлива е и ще се погрижа да си получите парите, господин Косгрейв.

— Няма защо да бързате, сър Мортън. И двамата знаем чие дело е пожара, дано да изгори в ада злата му душа!

Щом Косгрейв си тръгна, надзирателят, пребледнял и притеснен, се доближи до Мортън. Върджил Хандли се колебаеше как да започне, но Мортън веднага го попита за нощния пазач.

— Ще се оправи, сър — кимна енергично надзирателят. — След ден-два ще е на крака. — Надзирателят помълча и прочисти гърлото си. — Какво да наредя на работниците, сър Мортън?

— Засега нека се опитат да въведат тук ред, доколкото е възможно. По-късно ще поговорим за бъдещите планове.

Надзирателят кимна тревожно и повика работниците, а Мортън се отправи към каретата си. Поръча на кочияша да го върне вкъщи. Докато каретата се отдалечаваше от доковете и се движеше по улиците, Мортън, изтръпнал, се стараеше да измисли какво би могъл да направи. Пожарът в сухия док бе унищожителен удар, но той бе решен да не се примирява с поражението си.

Както винаги, Джулия запази спокойствие, докато Мортън й разказваше за случилото се, после го попита какво възнамерява да направи. Той мълчаливо вдигна рамене, защото не бе измислил нищо. Изпи чаша кафе, качи се пак в каретата и отиде на работа. В кантората вече бяха научили за новото нещастие и атмосферата бе повече от потискаща.

Мортън погледна на колко възлиза банковият влог по личната му сметка и реши да ипотекира дома си или сградата на кантората, за да може да изплати стойността на изгорелия кораб. Като взе това решение, се зае с още по-неприятна работа, която отлагаше вече от седмици. Отдавна бе време да съкрати броя на служителите си. Извади от чекмеджето си списъка с техните имена и започна да отбелязва кои ще трябва да бъдат освободени.

Това бе най-тежката задача, която някога бе предприемал. Дълго и мъчително се колебаеше между служители с по-дълъг стаж и такива, които имат повече деца. Трудно му бе да реши и кои от стажантите повече заслужават да останат. В ранния следобед все още се занимаваше с тези проблеми, когато чу стъпки. Вдигна поглед и се стресна, като видя, че в офиса е влязла майка му.

Тя се опираше на бастун — нещо, което не бе правила никога. Изглеждаше по-стара и съсипана от грижи, отколкото при последните им срещи. И двамата се държаха внимателно и с официална учтивост. Мортън стана и отмести стола до бюрото си, за да настани майка си в него.

— Добър ден, мамо. Заповядай, седни, моля те.

— Добър ден, Мортън — отвърна тя и като отвори чантата си, пристъпи до бюрото. — Благодаря ти, но няма да остана дълго. Видях на долния етаж, че си запазил всичките си служители, макар че сделките са намалели много. Това е похвално и говори много добре за теб като работодател.

— Радвам се, че мислиш така, но то няма да продължи много, финансовите ми възможности сега са такива, че ще трябва да освободя повечето от служителите си.

— Не, няма да ти се наложи — каза Александра, извади от чантата си един плик и го остави на бюрото. — Посетих Джулия тази сутрин и научих какво се е случило в сухия док. Тук има чек за три хиляди гвинеи. Той би трябвало да е достатъчен, за да покриеш разходите си, докато икономиката се оживи, а и да ти остане нещо за някои скромни инвестиции.

Мортън гледаше плика онемял от учудване и си припомни какво е финансовото положение на майка му.

— Бях останал с впечатление, че си изразходвала касовата си наличност за закупуване на мериносови овце.

Александра кимна и затвори чантата си.

— Да, затова ипотекирах фермата. Само за два месеца, тъй че лихвата няма да е голяма. Ще изплатя цялата ипотека, когато получа сумите за остриганата миналата пролет вълна, които лондонският брокер би трябвало да ми изпрати до месец.

— Не мога да ти позволя да направиш това, мамо! — извика Мортън ужасен. — Не можеш да си сигурна колко ще получиш за вълната, освен това тези пари ще са ти нужни. Как ще посрещаш разходите по фермата?

— Никога не сме получавали по-малко от пет хиляди — успокои го Александра и, почуквайки с бастуна, се отправи към вратата. — Толкова получавахме, когато пазарът бе слаб. Колкото до разходите, те са главно за осигуряване на фермата с провизии, а сега във фермата има предостатъчно. Откакто започнахме да получаваме доставки с речните кораби, поддържаме постоянен запас от трайни продукти, които да стигнат за две години. Както ти е известно, не може да се разчита напълно на корабоплаването по река Дарлинг.

— Не бива да правиш това, мамо! — настояваше Мортън. — Излагаш на риск постигнатото с труд през целия ти живот. При това срещу нищожна сума, която не отговаря на стойността на имението.

Александра спря на прага и погледна сина си с насълзени очи.

— Фермата за мене е много скъпа. Но има други неща, които са ми още по-скъпи. Довиждане, Мортън.

Тя си тръгна, а сълзи овлажниха и очите на Мортън. Сълзи от мъка за отчуждението помежду им и сълзи от срам, че не можеше истински и искрено да прости на майка си. Изминаха няколко минути, докато успее да събере мислите си. Мортън отиде до вратата и извика да приготвят каретата му.

Преди да отиде да депозира чека в Търговската банка, той спря в банка „Нов Южен Уейлс“, където фермата винаги държеше влоговете си. Разговорът с управителя потвърди опасенията на Мортън и той си тръгна силно притеснен.

Веднага след като майка му бе изтеглила ипотеката, управителят на банката на Крийви бе дошъл да я откупи, плащайки голяма премия, без да се интересува от размера й. Ако се случеше нещо, което да попречи на Александра да изплати ипотеката точно в определения ден, Крийви щеше да стане собственик на фермата Тибубъра за нищожна сума. А Мортън знаеше, че ако съществува начин да го направи, Крийви непременно щеше да попречи на майка му да изплати ипотеката в срок.