Аарон Флетчър
Дългото завръщане (14)

14.

— Преди да закрием заседанието — каза Олдъс Крийви с неестествено тънкия си глас, — има още един въпрос, който бих искал директорите да обсъдят.

Подпухналото му лице не издаваше нищо, но Мортън веднага заподозря, че не може да очаква нещо добро. Хенри Нюкоум кимна, учтив и съсредоточен.

— Разбира се. За какво става дума, господин Крийви?

Огромното тяло на Крийви остана неподвижно, само малките му очички започнаха да се въртят в гънките плът, когато се обърна към всички директори.

— Бих искал да препоръчам да бъде освободен от длъжност сегашния управител на банката — заяви той. — Освен това бих искал да препоръчам да бъде назначен за управител един висококвалифициран специалист, когото познавам.

Точно когато Мортън се канеше сърдито да поиска обяснение, един от изборните директори бързо заговори.

— Това е много необичайно, господин Крийви — заяви Лестър Ътли угоднически. — На какво основание искате да освободим господин Нюкоум като управител на банката?

— За неетично поведение — отвърна Крийви и насочи дебелия си като кебапче пръст към Мортън. — Нюкоум е съобщил на един от директорите за къща, която продава клиент на банката с финансови затруднения. Друг директор не е знаел за това и начинът, по който се е действало в случая, не е най-добрият за интересите на клиента. Той можеше да получи повече за къщата си, ако и други знаеха за положението.

Ътли се навъси и се обърна към Хенри:

— Това е много сериозно обвинение, господин Нюкоум. Бихте ли искали да го опровергаете или да обясните, преди да поставим въпроса на гласуване?

Многогодишната практика бе научила Мортън да прикрива чувствата си по време на делови разговори и сега успя да не ги издаде, но бе напълно объркан. Отговорът на Хенри Нюкоум обаче бе повече от очевиден — лицето му пребледня и ръцете му затрепериха от сполетялата го беда. Събра документите си и се изправи.

— Няма да е необходимо да се гласува — каза той тихо. — Ще подам незабавно оставка като управител на банката. Довиждане, господа.

Макар събитията да се развихряха бързо и да бяха сварили Мортън неподготвен, той машинално оцени обстановката. Ътли бе влязъл в заговор с Крийви, както и с поне още четирима директори. Това стана ясно, защото отместваха погледите си от Мортън, когато той обходи с очи масата. Малките очички на Крийви блестяха победоносно от резултата на щателно подготвения заговор за отстраняване на Хенри като управител. Мортън изгаряше от съжаление, защото се чувстваше отговорен за случилото се, но бе безсилен и не можеше да защити Хенри.

Това бе първото поражение за Мортън от години. Нещо повече, нямаше представа как се стигна дотук, тъй като изобщо не можеше да разбере откъде Крийви е открил подробностите около къщата. То бе и скъпоструващо поражение, защото Мортън разбираше, че е изгубил всякакво влияние над директорите при вземането на решения. Крийви имаше съучастници сред тях и в бъдеще той щеше да се налага на заседанията.

И това бе доказано веднага, след като Хенри напусна залата. Ътли излезе във фоайето и въведе един човек, който бе чакал отвън — още едно доказателство, че Крийви бе подготвил ходовете си старателно. Този човек се казваше Невин Моул, очите му бяха разположени близко едно до друго и му придаваха лукав вид. Само след няколко минути обсъждане се премина към гласуване за назначаването на Моул за управител. Преди да дойде редът на Мортън, гласовете вече отразяваха повече от петдесет процента от акциите — никой не искаше да се противопоставя на Крийви и с това гласуването завърши.

Мортън слезе в канцеларията на управителя, където Хенри освобождаваше бюрото си. Бе толкова нещастен, че едва сдържаше сълзите си.

— Нямам думи да изразя съжалението си за това, което се случи, Хенри — каза Мортън унило. — Разбира се, няма начин сега да го поправим, но за теб има и други възможности. Ела да се видим утре.

Хенри бе горд човек и само поклати глава.

— Не, не трябва да ми търсите работа във вашата фирма, сър Мортън. Все ще намеря нещо.

— Нямах предвид аз да те взема, Хенри, защото знам, че не би приел. Имам някои връзки и може би ще успея да ти помогна да си намериш друго място в банковата система. Поне бих искал да опитам, затова, моля те, ела утре.

Хенри се съгласи и Мортън си тръгна. Когато се върна в кантората си, Мортън кипеше от гняв — колкото срещу себе си, толкова и срещу Крийви. Макар това, как Крийви се бе добрал до подробности около къщата, да оставаше неприятната загадка, Мортън съзнаваше собствената си грешка, че е бил хванат неподготвен. Ако си беше поставил за задача да се среща с другите директори преди няколко дни, той щеше, непременно щеше да открие, че нещо не е наред.

Съзнателно полагаше усилия да не позволява на деловите проблеми да пречат на неизменно приятните вечери у дома, но този път Мортън не можа да си го наложи. Продължи да мисли за случилото се, когато се прибра, а от това бе разсеян в разговора с Джулия по време на вечерята. По-късно, когато седяха в салона и Мортън държеше бебето в скута си, Джулия попита какво го тревожи.

След като й обясни, Джулия от вярност към него започна да твърди, че не е било по негова вина.

— Откъде можеш да знаеш какво си шушукат хората при закрити врати? — изтъкна тя.

— Заговорите почти винаги предизвикват миризма, която може да се усети в разговори с хората. Не трябваше това заседание така да ме изненада. Представяш ли си, чувствах се като безпомощен глупак.

— Сигурно е било така, скъпи Мортън — отвърна Джулия съчувствено. — А какво смяташ да правиш сега?

— Първо трябва да се опитам да намеря друго място на Хенри — отговори той замислено, като гледаше бебето в скута си. — След това ще се освободя от акциите в тази банка. Директор съм и в Търговската банка, затова ще съсредоточа финансовите си интереси в нея. — Усмихна се на детето, като го галеше нежно с върха на пръстите си, после сви рамене. — И ще започна по-отблизо да следя всичките си дела. Така може дори да намеря начин да се отърва от новозеландското ленено въже, което още продължавам да трупам.

— Значи моряците все още не искат да го купуват?

— Категорично отказват — отвърна Мортън. — Притежавам огромни количества, а никой не иска да го купува.

— Е, идва ми наум една възможност — каза Джулия. — Новозеландският лен може да се боядиса. Пролетта не е далеч и собствениците на яхти ще почнат да ги стягат за лятото. Може да им хареса да имат на тях весели червени, сини и зелени въжета. А освен това, когато бях да видя Юдора в академията преди няколко дни, тя спомена, че някои от момичетата там имат платноходки. Може да им харесат жълти или розови въжета.

Отначало Мортън се изуми от идеята за ярко боядисани корабни въжета, а после избухна в такъв весел и неудържим смях, че детето се разплака, а Джулия извика бавачката да го изнесе. Мортън седна на дивана до любимата си красива съпруга и докато разговаряха за други неща, проблемите му в бизнеса започнаха да се отдалечават.

Но на следващата сутрин, когато Мортън отиде в кантората си, те го затрупаха с нова сила. Мислеше какво да направи за Хенри, ала единственото, за което се сещаше, щеше да му осигури много по-мизерна работа от тази, която Хенри бе загубил. Нюкоум пристигна преди обед, потиснат и със зачервени от безсънната нощ очи, а Мортън неуверено му изложи възможността, която се откриваше сега.

Хенри обаче я прие ентусиазирано и настроението му бързо се подобри:

— В Окланд, в Нова Зеландия? Звучи много интересно, сър Мортън. Семейството на жена ми живее там и тя често говори, че много й липсва.

— Наистина ли? — Мортън бе доволен от реакцията на Нюкоум. — Е, разбирам, че при тези обстоятелства мястото ще бъде по-привлекателно за теб. Но това е малка банка и заплащането ще бъде по-скромно от получаваното тук.

Хенри се усмихна и сви рамене.

— Ако е що-годе добро, ще стига. Разноските в Окланд са много по-малки от тук. Но откъде знаете, че постът е още свободен, сър Мортън?

— Преди около два месеца получих писмо от Чарлс Вейл, който от години е в бизнеса там. Той и още неколцина основали банка и търсят способен управител. Временният управител бил пенсиониран банкер и вършел работата само като услуга на Чарлс.

— Звучи обещаващо, нали? — отбеляза Хенри весело. — Да пиша ли на господин Вейл, за да разпитам за службата?

— Не, нека аз вляза във връзка с него. Ще мога по-свободно да кажа някои похвални думи за теб, пък и познавам Чарлс от години. Ще му пиша незабавно и скоро трябва да получим отговор.

Хенри благодари възторжено на Мортън и си тръгна, изгарящ от нетърпение да съобщи на жена си за възможността да се преместят в Окланд. Мортън написа писмо за Чарлс Вейл с блестящи препоръки за Хенри и го свали на началника на кантората, за да го изпратят. След това тръгна на заседание на Морската застрахователна компания в Сидни, където бе главен съдружник.

Заседанието бе обикновено, направен бе преглед на сделките, извършени след последната среща на съдружниците. Управителят на компанията издаваше застрахователни полици на корабите, които тръгваха на далечно плаване и определяше застрахователна премия въз основа на годността на кораба и застрахователните проценти, изложени в Търговската борса. Макар морето да бе бурно, компанията не бе претърпяла загуби, а това обещаваше значителна печалба за месеца.

След заседанието Мортън се зае с други дела, но не и с въжарската работилница, която бяха обсъждали с Джулия. Преди година негов познат от Уелингтън му бе изпратил известно количество въже, произведено от новозеландски лен, което бе много по-здраво от обикновеното конопено въже. Като очакваше да има добър пазар, Мортън поръча голяма пратка непреработен лен от Нова Зеландия и купи въжарска работилница, която сега бе пред закриване.

Но напоследък отделяше по-малко време и енергия на бизнеса, отколкото преди години и не бе проучил пазара както трябва. Моряците бяха непоклатимо консервативни по отношение на оборудването, което купуваха за корабите, и настояваха за конопено въже, използвано от векове. Във въжарската работилница имаше девет работници, всичките семейни, а Мортън не искаше да прави нови разходи и да се върне към производството на конопено въже. И така работилницата продължи своята дейност, макар работниците да произвеждаха непродаваемо въже с такива бесни темпове, че се наложи Мортън да наеме и склад за него.

Бе се надявал да има пласмент за въжето, но вместо да намери пазар, едва не стигна до финансова катастрофа. Бе купил един сух док и предлагаше на собствениците на кораби по-ниска цена за ремонта, ако приемеха лененото въже за такелажа. Но всички предпочитаха по-високи цени и конопено въже. Докът бе в лошо състояние и едва носеше някаква печалба, но Мортън не закриваше и него, защото и там работеха няколко души със семейства.

С месечните финансови загуби Мортън можеше да се справи, но поредицата недоглеждания непрекъснато го ядосваше. От седмици не бе посещавал въжарската работилница, защото всяко отиване там бе само повод, за да си отправя нови упреци. Сега отново я пренебрегна и отиде на сухия док. Когато каретата сви по улицата, която извеждаше до брега в залива Уолш, Мортън видя, че в дока има една барка, която трябваше да е привършена и пусната във вода предишната седмица.

Надзирателят на дока, майстор корабостроител на име Върджил Хандли, все се опасяваше, че Мортън може да затвори дока. Когато каретата се доближи до дългите мачти на барката, надвиснали над дока, Върджил изтича да отвори портата. Засмя се притеснено и започна да поздравява Мортън, който придържаше шапката си срещу поривите на ледения вятър от залива.

— Докът се наводни при един прилив миналата седмица — обясни той на Мортън причината за забавянето с ремонта на барката. — Трябваше да закърпим пробитите места и да изпомпваме водата. Сега вече ще я завършим за три дни.

Мортън кимна мрачно. Пукнатините в разядените от ерозията стени на дока често ставаха причина за забавяне.

— Защо не приемаш съдове, по-големи от тази барка? В докове, по-малки от този, чакат напълно оборудвани кораби. Техният ремонт би донесъл повече печалба и дори бихме могли да накараме някои от тях да вземат от лененото въже.

Върджил се поколеба, след това неохотно посочи надолу.

— Заради гредите на дока е — започна да се извинява той. — Доста са стари и нестабилни и не бих искал да ги натоварвам много.

Мортън надзърна към масивните греди в дока, върху които лежеше корпусът на барката.

— Колко ще струва да ги сменим?

— По-малко от сто гвинеи — отговори Върджил разпалено, възхитен от това, че Мортън е повдигнал въпроса. — Ако ги сменим, ще бъдем в отлично състояние и ще можем да приемаме всякакви съдове.

Мортън силно се съмняваше в това и знаеше, че Върджил нарочно назовава по-малка сума за разноските. Тръгна към каретата и се замисли за акциите си в Кредитна банка, от която можеше да получи няколкостотин гвинеи.

— Ще видя дали мога да намеря парите — каза той, — а междувременно се опитай да накараш някои от собствениците на кораби да вземат от лененото въже.

Върджил кимна щастливо и отговори, че ще направи каквото може. Мортън се усъмни и в това, защото силно подозираше, че и надзирателят ненавижда лененото въже също, както и останалите. Качи се в каретата и каза на кочияша да кара към Търговската борса.

Навлязоха отново в централния район на града, където се въртеше бизнесът. Движеха се по Бент стрийт, от едната им страна бе Кралската ботаническа градина и през клоните от дърветата се виждаше залива Фарм Коув. В скалистото заливче бяха разположени няколко яхтклуба и Мортън разсеяно огледа редиците от яхти до плаващите докове.

После погледна по-съсредоточено, защото се сети за думите на Джулия. Все още му се струваха по-скоро забавни, отколкото разумни, но вече почти бе стигнал до положение, в което би опитал всичко, само и само да се освободи от въжето. Потропа по пода на каретата с бастуна си и извика на кочияша да кара към залива. Каретата зави по Мисис Макариз Роуд, улицата, която водеше до тясната ивица земя в източната страна на залива.

Каретата спря до стъпалата на пристана и Мортън започна да изучава яхтите в дока. Имаха грациозни очертания и допълнителни месингови украшения, а формата на люковете и някои други неща бяха доста необичайни. Мортън почука отново с бастуна и извика на кочияша да кара към въжарската работилница.

Това бе дълга, тясна постройка и се намираше на улицата, където бяха доставчиците на всякакво корабно оборудване и бюрата на морските компании близо до Сюркюлар Ки — главното товарно и пътническо пристанище на града. Към табелата над вратата бяха закачени къси въженца, които показваха различните диаметри ширина на въжетата, продавани тук. Имаха светлосивия цвят на новозеландския лен и рязко контрастираха с тъмнокафявия цвят на конопа.

Посещенията му тук бяха толкова редки, че когато Мортън влезе в приличащото на тунел помещение, работата по дългите работни маси спря. Надзирателят бе посивял мършав човек на име Айзак Тълк. Той пристъпи към Мортън, вдигна възлестата си ръка към челото за поздрав, а останалите осем работници го последваха.

— Все още от време на време продаваме връзки бакалска връв, сър Мортън — съобщи Айзак весело. — Нося парите в банката и изпращам документа на господин Ломан във вашата кантора, точно както той ми нареди.

Мортън знаеше всичко за тези продажби, които възлизаха едва на една гвинея, ако месецът бе успешен. Кимна, подпря се на бастуна си и се зачуди как да започне. Докато гледаше яхтите, боядисването на въжето му се струваше наистина разумно. Но сега, когато деветима мъже с измачкани работни дрехи го наблюдаваха втренчено и чакаха да чуят какво ще каже, то му се струваше напълно абсурдно. Затова смело започна.

— Знаеш бояджийницата на Бийсли на Хиксън род, нали?

Айзак премигна и бавно кимна.

— Да, сър Мортън. Как да не я знам, тя си е на същото мястото, откакто бях дете.

— Много добре. Иди при надзирателя и разбери какви материали и технологии използват. След като разбереш какво е нужно, за да боядисате това въже, иди със списъка при господин Ломан, той ще ти плати разноските. Ако се затрудниш и не можеш да научиш всичко от надзирателя, кажи ми, за да поговоря със собственика.

Девет чифта очи се бяха вперили подозрително в Мортън. Работниците автоматично бяха застанали нащрек срещу всякакво отклонение от традицията на занаята им. След това надзирателят изведнъж се засмя:

— Да боядисаме това въже като конопеното — заключи той и поклати глава. — Никой няма да се хване, сър Мортън. Конопът е здрав и твърд на пипане, а това въже тук е по-скоро като дамски гащички, да ме извините. — Всички работници се засмяха, а Айзак отново поклати глава. — Като боядисаме въжето кафяво, няма да измамим никого, та да го сметне за конопено.

— Не, няма да бъде кафяво — обясни Мортън.

Смехът замря, настъпи тишина и по лицата на хората се върнаха мрачните погледи.

— Ами какъв цвят имахте предвид? — попита Айзак предпазливо.

Мортън поправи шапката на главата си, започна да мести бастуна си по пода и чувстваше, че става смешен.

— Ами червен — отговори той притеснено. — Също и малко синьо, зелено и малко жълто. — Покашля се от неудобство, подръпна яката си. — И розово — допълни едва чуто.

Сърдитите погледи станаха гневни, а надзирателят затрепери от ярост и възмущение.

— Розово? — Не можеше да повярва на ушите си той. — Искате да направим розово въже? Розово?

Мортън кимна и изпъна рамене.

— Искам да боядисате въжетата в изброените цветове — каза той рязко. — Освен това искам образец от всеки цвят да бъде изложен навън. Сега достатъчно ясно ли е какво искам?

— Да, напълно — измърмори Айзак и лицето му замръкна като камък, когато вдигна костеливата си ръка към челото. — Искате да боядисаме корабното въже във весели цветове и да закачим образци пред работилницата, в която изкарваме хляба за семействата си с пот на чело. И макар че ще станем за смях на целия град, вие сте наш работодател и ние ще направим каквото искате.

Мортън се завъртя на пета и с тежка стъпка излезе, като затръшна вратата след себе си. Качи се в каретата и каза на кочияша да кара към Търговската борса. Отпусна се на седалката, разтреперан от гняв заради лененото въже. То се бе превърнало в кошмар и Мортън горещо съжаляваше, че изобщо се е захванал с него.

С посещението в Търговската борса настроението му не се подобри. Бе очаквал, че новината за събитията в банката предния ден ще се разпространи, и наистина бе станало така. Неколцина познати, с които през последните години бе влизал в конфликт, едва прикриваха радостта си, а други споделяха опасенията на Мортън за влиянието, което Крийви упражнява над деловата атмосфера в града.

Освен това предпазливите му загатвания, че иска да продаде акциите си в банката не предизвикаха дори и хладен отговор. Не бе очаквал ентусиазъм, знаеше, че може да получи предложения доста под номиналната стойност на акциите, защото всяка промяна в ръководството на която и да е банка отблъскваше купувачите. Бе очевидно също, че някои бизнесмени не искаха да имат нищо общо с Крийви, а други изглежда се страхуваха да купят акции на Мортън, та Крийви да не изтълкува това като съюз срещу себе си.

Мортън не можа да се отърве от недоволството си чак до вечерта, когато седна в гостната с бебето на скута си и с Джулия. Докато галеше гладкото личице с пръста си, детето отвори уста и го захапа, а по пръста му премина остра болка.

— Зъбче! — извика Мортън във възторг. — Дейвид Александър има зъбче!

Джулия му се усмихна и му каза, че зъбчето е пробило преди два дни, но решила да го остави сам да направи откритието. Мортън внимателно повдигна устничката на детето и с възхищение погледна малката подутина на венеца. С това тежките му мисли и неудачи от деня бяха напълно забравени. Тревогите му около Крийви и другите проблеми отстъпиха пред удивлението, че синът му има зъбче.

На следващия ден проблемите на Мортън намаляха, след като се справи с някои от делата си. Докато бе в Търговската борса, успя да продаде акциите си от Кредитната банка малко под стойността им. Купувачът бе пристигнал в града неотдавна и Мортън почти не го познаваше, затова отхвърли подозрението, че може да е агент на Крийви. Сред другите дела за този ден бе и разрешената от главния счетоводител покупка на бои, химикали и големи дървени бурета за въжарската работилница.

Времето се подобри. Вместо студения морски вятър духна топъл северен бриз. Той се задържа още два дни и с него в Сидни настъпи пролетта. До края на седмицата дърветата в градските паркове разцъфнаха. Многостволи евкалипти и боронии започнаха да се покриват в ярки цветове, по храстите се показаха дребни жълти цветчета, отваряха се огромните великолепни червени магнолии.

Когато получи писмото от Чарлс Вейл от Окланд, Мортън бързо го отвори, пробяга с поглед по него и въздъхна облекчено. Изпрати един млад чиновник да доведе Хенри, който след малко пристигна запъхтян. Хенри се разплака от радост, докато четеше писмото и не намираше думи да благодари на Мортън, след това си тръгна, за да съобщи на жена си новината и да започнат приготовленията за преместването си в Окланд.

В сухия док започнаха да подменят гредите, последваха и всички други сезонни работи. С пролетта се увеличи и броят на хората, които пристигаха или заминаваха от Сидни, а това доведе до активизиране на покупко-продажбите на недвижими имоти. Мортън си помисли, че ремонтът на къщата на Грейс стрийт трае вече много време. Но този въпрос му бе толкова неприятен, че дори не искаше да мисли за него и когато разговаряха с Бенджамин Тавиш изобщо не го споменаваше.

Мортън се стараеше да се съсредоточи повече върху бизнеса си, но му бе много трудно. Пролетта бе любимият му сезон. Дните бяха слънчеви, но приятно хладни и той извеждаше Джулия на разходка с каретата по панорамния път край морето. Тази година беше още по-приятно, защото взимаха и малкия си син. Мортън напускаше работа за по няколко часа три-четири дни всяка седмица и разхождаше в каретата Джулия и детето.

Когато Хенри и семейството му тръгнаха за Нова Зеландия, Мортън и Джулия отидоха на пристанището да ги изпратят. След като корабът потегли, Мортън върна Джулия у дома, а той отиде в кантората си. Щом влезе, началникът на кантората му каза, че Айзак Тълк е поискал да му изпратят във въжарницата някой стажант чиновник.

— За да се занимава с квитанциите и поръчките — обясни Албърт Ломан. — Положението се е усложнило. Вчера ви оставих бележка на бюрото за увеличените продажби на въже.

— Нямах време да прегледам всичко на бюрото си — отговори Мортън разсеяно, като преценяваше думите на началника на кантората, след това възкликна: — Неизпълнени поръчки? Имаме поръчки за ленено въже?

— Да, за някои цветове — отвърна радостно Албърт. — Продажбите са започнали преди около две седмици и стигат до четири и повече гвинеи на ден. Добри новини, нали, сър Мортън?

— Наистина — съгласи се Мортън енергично и се запъти към вратата. — Нека най-късно утре изпратим там чиновник.

Албърт кимна и каза, че ще се погрижи. А Мортън се втурна навън и каза на кочияша да го закара във въжарската работилница. Качи се в каретата, отпусна се и въздъхна доволно, сякаш огромен товар бе паднал от раменете му.

Обикновено на тази улица спираха каруци и фургони за доставки на корабно оборудване, но когато Мортън пристигна, пред въжарската работилница бяха спрели пет карети. Вътре всичко вреше и кипеше от работа. В най-далечния край на сградата работниците боядисваха въжетата в бурета и ги закачаха на стойки да се сушат. Клиентите разглеждаха ярко боядисаните намотки въжета, струпани от едната страна, а Айзак се ровеше в купищата квитанции и други документи на една от масите. Мортън познаваше всички клиенти и ги поздрави.

— Чудесна идея, сър Мортън! — извика весело един от тях, а другите енергично закимаха с глави в знак на съгласие.

— Всъщност това е най-добрата идея от години насам. Тези въжета са идеални за такелажите на яхтите.

— Радвам се, че ви харесват — отговори Мортън, — но заслугата за тази идея е на жена ми. Изцяло нейна беше.

— Тогава ще изразя доволството си пред лейди Джулия — продължи клиентът. — Ще й изпратя бутилка вино с благодарствена бележка.

— Нека бъде „Кампдън парк шардоне“ — отвърна Мортън, като потупваше корема си, предвкусвайки хубавото вино. — Тя ще се радва да изпие една чаша, а аз ще се радвам да оправдая останалото вместо нея.

Всички се засмяха заедно с Мортън, който пристъпи към Айзак. Надзирателят бе объркан от необичайната работа и сортираше бумагите с големите си костеливи ръце.

— Утре ще пристигне млад чиновник, който ще се занимава с всичко това, Айзак — съобщи му Мортън.

Надзирателят се усмихна кисело и кимна.

— Ще ви бъда благодарен, сър Мортън. Знаете ли, сега, когато вече се занимаваме с това боядисване, ние тук смятаме, че не е толкова лошо. А когато говоря за благодарност, точно това изпитваме към вас, че ни задържахте на работа, когато тази работилница само ви изсмукваше парите. Никой друг работодател в града не би постъпил така.

— Е, това вече свърши, нали? — отбеляза Мортън. — И когато организираме тук всичко добре, ще помисля и за увеличение на надниците ви.

— Много мило от ваша страна, като имаме предвид, че досега имахте само разходи с тази работилница. Но ние ще бъдем доволни и ще си изкараме парите.

Някои от клиентите бяха направили вече избора си и Айзак отиде при тях, а Мортън се сбогува и си тръгна. На връщане към Кингс Крос спря каретата пред бижутерски магазин. Когато търговецът му подбра някои накити, една брошка, инкрустирана с диаманти, веднага привлече погледа на Мортън. Струваше над четиридесет гвинеи, повече отколкото можеше да си позволи за подарък, но я купи.

Вечерта Джулия бе във възторг от брошката. Но, както Мортън бе очаквал, още повече бе доволна от това, че идеята й бе превърнала въжарската работилница в източник на доходи. Бе доволна също като Мортън още и затова, че Хенри и семейството му са на път към новия си дом и към едно ново начало, а всички останали проблеми на Мортън изглеждаха много далечни.

Но на следващия ден, докато бе в Търговската борса, те отново ясно изплуваха. Той проучваше току-що изнесените данни на дъската за обявления, когато чу как зад него изскърца една дебела дъска на пода, а след това и тихия, тънък глас на Крийви:

— Бихме могли да си сътрудничим, знаете ли — каза Крийви тихо, за да не могат другите да го чуят. — Може би съм ви недооценил. Но както и да е, сега сме на нож, а не трябва да е така. Тук, в Сидни, има простор и за двама ни, а обединени можем да го завладеем целия.

Мортън погледна през рамо, после се извърна. Крийви приличаше на масив от облечена плът, малките му очички надничаха измежду гънките тлъстина.

— Наистина не сте ме дооценили — отговори Мортън. — Ние с вас не можем да си сътрудничим в нищо. Имам принципи, към които се придържам, а вие очевидно нямате никакви.

Широкото подпухнало лице на Крийви остана непроницаемо, но очите му светнаха от гняв при този отказ.

— Принципи? — каза той саркастично. — Много хубави думи от устата на сина на стар каторжник.

— Да, баща ми е освободен каторжник — призна Мортън. — И той е човек с високи принципи. Обичам баща си, уважавам го и му се възхищавам. Можете ли и вие да кажете същото за своя баща и ще могат ли децата ви един ден да кажат същото за вас?

Свинските очички на Крийви не издаваха друго, освен ярост и Мортън осъзна, че това, което бе казал, бяха само празни думи за събеседника му. Понятията нямаха значение за Крийви. С тежка и тромава походка огромният, надменен бизнесмен излезе от борсата.

В залата бе настъпила тишина и разговорите се възобновиха, когато Мортън се обърна отново към дъската с обявленията. Никой не бе чул какво си бяха казали двамата бизнесмени и сега всичко гъмжеше от предположения. Мортън знаеше защо дебелият говореше тихо и избягваше публична свада — той предпочиташе тайните удари, нож в гърба пред открития конфликт.

Знаеше също, че Крийви ще му създаде още неприятности, оставаше да се види само от какво естество. Това стана ясно след два дни, когато бе спешно повикан в Търговската банка. Бе оставен акционер и директор в нея. Банката приемаше депозитни влогове и извършваше други финансови услуги, но основната й дейност бе да отпуска търговски кредити. Тази сутрин Кредитната банка бе намалила лихвения процент за търговските и за всички други видове заеми.

Другите директори искаха да направят същото, но Мортън бе непоклатимо против. Обясни им, че ако постъпват така, ще са нужни само няколко неизплатени заема, за да започне банката да губи. Крийви бе принудил банката си да работи на загуба, но за тях би било безсмислено да правят същото. Някои от директорите искаха да намалят лихвата временно, но Мортън отхвърли идеята и обясни, че от това ще има по-голяма вреда, отколкото полза.

През целия разговор не бе повдигнат въпросът защо другата банка намалява лихвения процент, защото всички знаеха — Крийви бе започнал акция, с цел да постави под свой контрол банките в Сидни и бе готов да загуби много пари, само за да постигне тази цел. Ако можеше да докара банките без много големи приходи до неплатежоспособност и отслабеше другите, така че да приемат неговото ръководство, той щеше да стане господар на положението. Банките бяха основата на търговската дейност и чрез тях той щеше да контролира до голяма степен целия бизнес в града.

Когато заседанието свърши, Мортън бе убедил останалите директори да не правят нищо засега, но знаеше, че му предстоят още разговори в тази насока. От началото на златната треска бяха основани редица банки, повечето от тях малки, с неопитни директори. Ако те намаляха лихвения процент, това би упражнило още по-голям натиск върху останалите. След заседанието Мортън отиде в Търговската борса и се срещна с няколко души — директори на банки. Поговори с тях и им препоръча да не намаляват лихвения процент, а след това посети други на работните им места.

Тези посещения му отнемаха по няколко часа през следващите дни, когато той сместваше между работата си и времето, което прекарваше със семейството си. След разговорите с директорите на банки в града той успя да създаде единна опозиция, а тогава за Крийви щеше да стане по-трудно и да му излезе по-скъпо, ако продължеше с опитите да се наложи. Но всички директори предпочитаха да останат на заден план, никой не искаше открито да се съюзи с Мортън и да си навлече гнева на Крийви.

При тези си посещения Мортън научи, че Крийви е започнал да изкупува ипотеки от другите банки, още една тактика за установяване на контрол. И това струваше скъпо, защото Крийви трябваше да плаща и премиите, които се полагаха на банките, когато продаваха ипотеките. Мортън също имаше ипотеката за къщата на Грейс стрийт, дължима на Търговската банка. Той я изплати, за да не може Крийви да я купи, макар за това да отидоха всичките му средства, получени от продажбата на акциите му в Кредитната банка, която Крийви бе узурпирал, както и другите средства.

Освен че дълбоко накърни финансовите му запаси, изплащането на ипотеката напомни на Мортън, че по неизвестно какви причини къщата на Грейс стрийт още не е готова за даване под наем. Върна се на Кингс Крос с намерението веднага да поговори с Бенджамин по този въпрос. Но щом мина през входа на кантората, Бенджамин прекоси главната канцелария и го попита дали могат да разговарят насаме.

Очевидно Бенджамин бе много разтревожен и искаше съвет. Мортън го заведе в офиса си, покани го да седне на стола до бюрото си и попита какво става.

— Напоследък се срещах с една дама — прошепна Бенджамин тъжно. — Обичам я от цялото си сърце, но тя е омъжена. А сега носи моето дете.

Мортън въздъхна и поклати глава и тъжно, и сърдито.

— Защо не се поучи от моите грешки? — попита той Бенджамин. — Някъде трябва да имам син, който вече е мъж, а дори не знам дали е жив. Сега ти си баща на дете, което никога няма да можеш да обявиш за свое. — Отново въздъхна и поклати глава. — Е, коя е тя?

— Госпожа Бевърли Крийви — измърмори Бенджамин отчаяно.

Мортън мигновено се изправи и зяпна от изненада.

— Бевърли Крийви? — възкликна той. — Напълно ли си загубил ума си? От всички жени в Сидни ти си избираш единствената, която… — Мортън млъкна и се приближи до вратата. Заключи я, върна се на бюрото, наведе се към Бенджамин и сърдито му изръмжа: — Както много добре знаеш, видял съм се в чудо как да се справя с машинациите на този човек. И как очакваш да те защитя от отмъщението му заради това, че си се забавлявал с жена му?

— Да ме защитите? — изломоти Бенджамин разсеяно.

— Разбира се, да те защитя! — отвърна Мортън троснато, като се отпусна в стола си. — Да не мислиш, че ще те оставя сам срещу него? Ще те смаже като муха. — Мортън потърка слепоочията си с пръсти, като се стараеше да овладее гнева си. — От колко време е тази история, Бенджамин?

— От няколко месеца, от зимата.

Мортън се намръщи замислено, изненадан, че е минало толкова много време.

— Е, много потаен си бил. Ако той не е загрял досега, може и да не се сети, стига да си много внимателен. Но помни ми думата, ще дойде време, когато ще се измъчваш от угризения, че не можеш да поискаш… — той спря насред думата, защото Бенджамин поклати глава. — Какво има?

— Крийви никога… — заколеба се той, после продължи: — Крийви не е и никога не е бил истински съпруг, ако ме разбирате правилно, сър Мортън.

— Разбирам — отвърна Мортън мрачно. — И с това попадаме в чудесна каша, нали? Е, ще трябва да измислим някакъв изход…

Гласът му секна, когато единственото възможно разрешение му мина през ума. След това, за да скрие сълзите, които изведнъж напълниха очите му, Мортън се изправи и се приближи до прозореца, сякаш гледаше и мислеше. Досега не бе осъзнал колко много всъщност обича Бенджамин и искрено съжаляваше за това, което трябваше да предприеме.

Мортън премигна, върна се на бюрото и седна.

— Ще трябва да те изпратя някъде, Бенджамин. Наистина не искам, но просто нямаме алтернатива.

— Не мога да замина без Бевърли, сър Мортън — отвърна Бенджамин бързо. — За мен тя е повече от живота ми и не мога…

— Разбира се, че не — прекъсна го Мортън бодро. — Тя ще замине с теб, но трябва да се направи по такъв начин, че Крийви никога да не открие какво е станало с нея. Познаваш ли някого в Окланд?

— Само господин Нюкоум, сър Мортън, друг никого.

— Добре, значи ще отидеш там. Там положително никой няма да я познае, защото и тук малцина са я виждали. Ще заминете като съпружеска двойка с фалшиви имена. Джон и Мери Хоторн, например. Ще пиша на Хенри Нюкоум, за да го помоля да ви помогне да се устроите и да ти намери работа. Някой в кантората забелязал ли е колко си потиснат.

Настроението на Бенджамин се бе променило, сега той усмихнат кимна:

— Господин Ломан и някои други ме питаха какво става. Отговорих им, че не се чувствам добре, но те изглежда не повярваха на тази причина.

— Отлично. Когато слезеш долу, кажи им, че си получил писмо от Роджър Хейнс в Бомбай. Когато той бе тук, често ми говореше, че си обещаващ млад човек. Ще им кажеш, че Роджър ти е предложил съдружие, но си притеснен, защото не ти се иска да заминаваш оттук. Сега, след като си поговорил с мен, всичко се е изяснило и ти заминаваш за Бомбай.

— Това е прекрасно, сър Мортън! — възкликна Бенджамин щастлив. — Когато замина, всички ще мислят, че съм в Бомбай. Бевърли просто ще изчезне, което няма да има никаква връзка с моето заминаване — така ще смятат другите. Но как можем да заминем заедно, без да ни видят?

— Вчера видях на улицата стария капитан Джуд Барнс — каза Мортън замислено, — а той непрекъснато плава от тук до Нова Зеландия. Бих му доверил дори живота си, защото е напълно дискретен, а познава водите в този район отпреди да се родя. Когато разкажеш на всички долу историята си, иди да го потърсиш в моряшкото общежитие. Уреди ми среща с него утре в някое тихо място.

Бенджамин закима щастливо. Лицето му бе зачервено от радост и благодарност, когато двамата с Мортън се изправиха. И двамата не знаеха как да изразят чувствата си и спонтанно се прегърнаха с обич. Бенджамин тръгна, а Мортън седна на бюрото, взе писалка и хартия, за да пише на Хенри Нюкоум.

Потопи перото в мастилницата, изпълнен с тъга, че трябва да отпрати Бенджамин и че може би никога вече няма да го види. Но въпросът, който смяташе да обсъди с младия човек, получи пълен отговор, защото сега бе ясно защо къщата на Грейс стрийт още не бе готова за даване под наем. Като се усмихна развеселен, Мортън започна писмото.

Подбираше внимателно думите и описа „Джон Хоторн“ по начин, от който Хенри Нюкоум щеше да разбере, че става дума за Бенджамин и че това се пази в тайна. Когато свърши писмото, Мортън го занесе долу, за да го изпратят. Главната канцелария бръмчеше от разговори за късмета на Бенджамин с предложеното му партньорство в Бомбай. Бенджамин бе излязъл и когато се върна по-късно, се качи в офиса на Мортън. Бе намерил капитан Барнс и бе говорил с него. Срещата му с Мортън щеше да стане на другия ден в малка кръчма близо до моряшкото общежитие.

На следващия ден Мортън отиде в кръчмата. В този ранен час в нея нямаше никого, освен стария моряк, седнал на една ъглова маса. Капитан Джуд Барнс бе надхвърлил седемдесетте, бе едър мъж, с развяваща се бяла брада и лице, сбръчкано като стара кожа. Напомняше на Мортън за баща му, който въпреки напредналата възраст, също бе силна, властна фигура.

Мортън плати на бара две брендита, занесе ги на масата и преди да свършат питието, деловият въпрос бе уреден. В момента корабът на капитан Барнс се товареше, за което щяха да са нужни още три дни и той възнамеряваше да отплава за Нова Зеландия с ранния отлив веднага след това. Крайно дискретен, той не прояви любопитство кои ще бъдат двамата му пътници, нито пък защо трябва да бъдат качени на борда по този необикновен начин. Мортън заплати цената за каютата, стисна ръката на капитана и си тръгна.

На път за Кингс Крос се отби в Търговската борса. Новината за Бенджамин вече се бе разчула и няколко души поговориха с Мортън за това. Погледна списъка със заминаващи кораби и видя, че сутринта, когато капитан Барнс ще отплава, има кораб за Тринкомали, Цейлон. Когато се върна в кантората, Мортън каза на Бенджамин да съобщи на всички, че заминава с този кораб и че от Тринкомали ще продължи за Бомбай.

Всичко друго, което трябваше да се уреди, мина също толкова гладко, както и срещата с капитан Барнс. Бенджамин закри банковата си сметка, предупреди, че напуска жилището и си приготви багажа. Уговори се за всичко с Бевърли и каза на Мортън, че единственият проблем, който тя ще има, ще бъде да скрие радостта си, докато настъпи време да тръгнат. Последния следобед Мортън изпрати да купят вино, за да може персоналът на кантората да вдигне тост за успеха на Бенджамин в новия му живот.

Сутринта Мортън стана часове преди зазоряване, движеше се тихо и внимаваше да не събуди Джулия. Обръсна се, облече се и слезе в конюшнята, където впрегна един кон в двуколката. Градът бе обвит в гъста мъгла, която с тъмнината, правеше фенерите на двуколката практически безполезни. Мортън на няколко пъти едва не се изгуби по улиците, но най-накрая стигна до къщата на Грейс стрийт.

Когато спря до вратата за карети, от тъмнината изплуваха Бенджамин и Бевърли. Бенджамин натрупа багажа зад седалката, а Бевърли с радостен шепот толкова възторжено благодареше на Мортън, че на него му стана неудобно. После и тримата се сгушиха на седалката и потеглиха към Кралската ботаническа градина. Когато свиха по Мисис Макариз роуд, мъглата бе толкова гъста, че Бенджамин трябваше да слезе от коня. Скоро се показа някаква светлинка, която постепенно се засили и те видяха, че това е фенерът на един моряк, застанал на стълбите на пристана.

Щом двуколката спря, до стълбите се появи още един моряк, който помогна на другия да пренесат багажа до лодката. Мортън прегърна Бенджамин на сбогуване, после се обърна към Бевърли. Тя го прегърна и целуна.

— Ние с Бенджамин никога няма да можем да ви се отплатим за добрината, сър Мортън, но вие винаги ще бъдете в сърцата, в мислите, в молитвите ни.

Мортън я целуна, след това Бенджамин я хвана за ръка и поведе по стълбите след моряка с фенера. Всички изчезнаха в мрака. След миг се чу как греблата поскърцват и порят водата. Когато шумът заглъхна и остана само плясъкът на вълните във вълнолома, Мортън се качи на двуколката и потегли.

Върна се у дома, когато настъпваше утрото, а бризът разпръсваше мъглата. Влезе и разбра, че всичките му усилия да не събуди Джулия са били напразни. Тя бе станала отдавна, бе събудила по-рано и готвачката. По време на изобилната закуска с яйца, шунка и препечени филии двамата говориха за станалото тази сутрин.

Мортън бе разказал на Джулия за положението още същия ден, когато той сам го научи. Тя бе много щастлива, че Бевърли ще избяга от оковите на брака си, но бе посъветвала Мортън много да внимава. Мортън бе сигурен, че е постъпил точно така и че е уредил всичко по такъв начин, че Крийви никога да не открие какво точно се е случило.

— Всичко стана точно, както бе предвидено — заяви Мортън доволен. — Сигурен съм, че Крийви никога няма да разбере какво е станало с жена му.

— Не можеш да си сигурен, скъпи Мортън — каза Джулия. — Докато не разбереш как е научил подробностите за къщата на Грейс стрийт, не можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че ще запазиш нещо в тайна от него.

— Но в този случай единствените, които знаеха, са Бенджамин, Бевърли и аз. И ти, разбира се. Всички други са уверени, че Бенджамин е тръгнал за Бомбай. За всички други, освен за нас четиримата, Бевърли просто е изчезнала, без никаква връзка с отпътуването на Бенджамин.

— Ние сме единствените, които знаем всичко — поправи го Джулия. — Но отделни факти са известни и на другите. Например моряците на капитан Джуд знаят, че мъж и жена са се качили на кораба тази сутрин по много необичаен начин. Но сигурно е вярно, че в този случай се знае много по-малко, отколкото за къщата.

Тя се усмихна и сви рамене, като пропъди мислите по този въпрос.

— Бенджамин и Бевърли ще бъдат много щастливи в Нова Зеландия. Чувала съм, че там било много приятно.

Мортън се съгласи и продължиха да говорят за Нова Зеландия. Но подсъзнателно се чувстваше леко притеснен и съжаляваше, че жена му не бе по-категорична, когато каза, че Крийви никога няма да разбере какво е станало. Много пъти Мортън бе откривал, че с острия си ум Джулия интуитивно прозираше възможни изходи от дадена ситуация, които той самият не бе догледал.