Смъртта на крал Артур (8) (Роман от XIII в.)

VII
Разкритията на Моргана

48. Тайнствената гора

И тъй, сега в нашата история се разказва, че когато крал Артур заедно с кралицата напуснали Танебург, те препускали първия ден, докато стигнали в един свой замък, наречен Таурок*^[1]. В него те прекарали нощта заедно с голяма свита от рицари, а на следващия ден Артур наредил на кралицата да отпътува за Камелот. Самият той останал в продължение на три дни в Таурок. Като отпътувал от замъка, стигнал до една гора, в която някога Ланселот бил прекарал като пленник цели две зими и едно лято у вероломната Моргана**^[2]. Тя и до днес продължавала да живее там, обкръжена с голяма свита, която целогодишно й прави компания.

Кралят навлязъл в гората заедно със своите хора, ала не се чувствал съвсем здрав. След като пътували доста време през нея, в края на краищата се отклонили от правилния път. Продължили да се лутат из гъсталаците, докато взело да притъмнява. Тогава кралят се спрял и попитал хората от свитата си:

— Какво ще правим? Май се изгубихме в гората.

— Сеньор — отвърнали му те, — по-добре е да останем намясто, отколкото да продължим да блуждаем. Така няма да постигнем нищо, освен да се изтощим съвсем, понеже не знаем дали и къде в тази гора има дом или убежище. Имаме достатъчно храна, ще опънем шатрата ти на ето тази ливада, ще се наспим през нощта, а утре, ако даде Господ, още на тръгване ще намерим пътя, който ще ни изведе на воля извън гората.

Кралят се съгласил с това предложение и тъкмо започнали да разпъват шатрата, изведнъж двукратно се разнесъл звук от рог, който, както изглеждало, се намирал съвсем близо до тях.

— За Бога — възкликнал кралят, — тук наблизо има хора! Идете да видите кои са.

Туси Сагремор***^[3] Щуравия скочил на коня си и препуснал право натам, откъдето бил чул тръбенето на рога. Не му се наложило да язди дълго, защото се натъкнал на замък с висока и мощна кула, завършваща с отчетливо изрязани бойници и заобиколена с яки стени. Приближил се той до портата, слязъл от коня и започнал силно да вика. Като чул, че отвън има хора, стражникът, охраняващ портата, го попитал кой е и какво иска.

— Аз съм рицарят Сагремор Щуравия — отвърнал той. — Изпраща ме крал Артур, който се намира наблизо в гората, за да съобщя на всички в замъка, че има намерение да прекара тази нощ тук. Така че пригответе се да го посрещнете, както подобава, защото само след малко ще ви го доведа заедно с цялата му свита.

— Драги сеньор — провикнал се на свой ред стражникът, — почакай малко, ако обичаш, докато известя новината на моята господарка в замъка, а после веднага ще се върна при теб с нейния отговор.

— Какво? — удивил се Сагремор. — Нима този замък си няма господар?

— Не, няма си — отвърнал му стражникът.

— Върви тогава и се връщай, ама побързай, защото никак не искам да чакам — съгласил се рицарят.

Стражникът бързо се изкачил по стълбите и се озовал при своята господарка. Предал й дума по дума вестта, че крал Артур иска да прекара нощта в замъка. Като чула това, Моргана много се зарадвала и наредила на своя слуга:

— Бързо се връщай и кажи на рицаря да доведе краля тук. Предай му още, че ще го посрещнем по възможно най-добрия начин.

Младежът се върнал при Сагремор и му предал думите на господарката си. Тогава последният препуснал обратно и щом се озовал при краля, побързал да му каже:

— Господарю, имал си голям късмет, защото ти намерих място за пренощуване, където ще прекараш нощта, както ти душа иска. Поне така ми казаха хората там.

Като чул това, кралят наредил на хората от свитата си:

— Да се качваме на конете и да вървим право натам!

Всички изпълнили нареждането му и Сагремор ги повел към замъка. С пристигането си заварили портите му отворени, влезли вътре и се озовали в едно толкова прелестно и красиво, толкова богато и привлекателно място, че се почудили дали са виждали през живота си такъв прекрасен и добре устроен замък. Пространството било осеяно с огромен брой свещи, хвърлящи толкова силна светлина, че всички се дивели как е възможно подобно нещо, а освен това нямало стена, която да не е покрита с копринена тъкан.

Смаян, кралят попитал Сагремор:

— Сеньор, виждал ли си такава великолепна украса?

— Не, господарю, никога не съм виждал нещо подобно — отвърнал му той.

Кралят се прекръстил от удивление, тъй като никога не бил виждал нито църква, нито дори катедрала, чиято вътрешност да е декорирана с по-богата украса от тази, която покривала стените в двора на замъка.

— Бога ми! — възкликнал той. — Изобщо няма да се учудя, ако вътре е пълно с немислими богатства, след като дори отвън всичко е толкова смайващо.

Слязъл кралят от коня, последван от всичките си приближени, а когато влезли в голямата зала, били посрещнати от Моргана и нейната свита, наброяваща навярно цяла стотица дами и рицари, пременени и едните, и другите с такъв разкош, че на никой празник през целия си живот Артур не бил виждал по-бляскаво и разточително облечени хора. Като видели, че кралят влиза при тях, всички те в един глас се провикнали:

— Господарю, добре си дошъл при нас! Никога досега не сме се радвали на такава голяма чест! За нас е неизразима радост, че ще останеш да нощуваш тук!

В отговор кралят им пожелал Господ Бог да прати на всички радост и благодат. Сетне прислугата се завтекла и го отвела във великолепно обзаведена стая, от която той не си спомнял да е виждал нещо по-красиво и очарователно.

49. Разкошно пиршество

Веднага щом кралят седнал и си измил ръцете, в залата били подредени множество трапези, на които се настанили рицарите от неговата свита. Млади девойки започнали да поднасят такова разнообразие от ястия, сякаш в замъка се били подготвяли не по-малко от месец за пристигането на краля и неговите придворни. Артур никога през живота си не бил сядал на маса, отрупана с подобно изобилие от златна и сребърна посуда. Дал си сметка, че ако се намирал в столицата си Камелот и си бил поставил за цел да устрои пиршество с възможно най-голямото богатство на ястия, едва ли щели да му предложат по-голямо разнообразие, нито пък щели да му ги поднесат с по-голямо изящество. Затова всички гости се дивели откъде ли би могло да произхожда цялото това изобилие.

50. Притеснението на Моргана

След като попирували, колкото им душа искала, кралят се заслушал в звуците на всевъзможни известни нему инструменти, които долитали от съседната стая. Те свирели заедно такава изящна и приятна мелодия, каквато той никога дотогава не бил чувал. Стаята била озарена от изключително силна светлина. Не след дълго оттам излезли две много красиви девойки, носещи по един златен свещник с огромна горяща свещ. Те се приближили до краля и му казали:

— Сеньор, ако ти е угодно, можеш да се оттеглиш за почивка, защото нощта вече доста напредна, а ти си яздил дълго и навярно си много изморен.

На това им предложение кралят отвърнал:

— Да, бих искал да си легна, защото наистина имам нужда от почивка.

— Господарю — рекли тогава девойките, — дойдохме при теб, за да те отведем до твоята спалня, както ни бе наредено.

— Това е и моето желание — бил отговорът на краля.

Тогава кралят станал и те го отвели в същите покои, в които преди години Ланселот прекарал немалко време. Стените й били украсени с картини, изобразяващи любовта му с кралица Гениевра*^[4]. Точно в тази стая девойките настанили крал Артур, а когато той заспал, се върнали при своята господарка.

Моргана дълго мислила за краля, защото желаела да му съобщи цялата история на любовта между Ланселот и кралица Гениевра, ала същевременно се бояла да не би Ланселот да разбере, че кралят е научил истината от нея, защото тогава нямало кой да му попречи да я убие. В подобни мисли прекарала голяма част от нощта, питайки се дали да проговори, или да премълчи: ако проговорела, заплашвала я смъртна опасност, защото Ланселот можел да научи кой го е предал; ако прикриела истината, едва ли някога щял да й се удаде подобен случай да му я каже.

Угнетена от тази раздвоеност, тя най-сетне заспала. Призори станала и отишла при краля. Поздравила го много любезно и му казала:

— Сеньор, моля те за една услуга в отплата за всички добрини, които съм ти сторила.

— Дължа ти я — отвърнал кралят — стига да е нещо, което мога да изпълня.

— Съвсем постижимо е — настояла Моргана. — И знаеш ли за какво става дума? Да останеш тук днес и утре. Бъди сигурен, че дори и да отидеш в най-добрия от градовете, които са ти подвластни, никъде не ще намериш по-изискано обслужване и по-добър прием, отколкото при мен. Защото няма да има желание, което да изречеш, и то да не бъде изпълнено.

Той отговорил, че ще остане, щом й е обещал.

— Сеньор — рекла тогава тя, — ти се намираш в дом, обитаван от хора, за които твоето присъствие е истинско щастие. Знай, че няма на света друга жена, която да те обича повече от мен. И това е съвсем естествено, стига да не е изчезнала кръвната връзка между нас.

— Госпожо — попитал учуден кралят, — коя си, че толкова много ме обичаш, както излиза от думите ти?

— Сеньор — отвърнала му тя, — аз съм твоята най-близка по кръв приятелка, защото се наричам Моргана и съм твоя сестра**^[5]. А ти беше длъжен да ме разпознаеш, а не да ме гледаш като непозната.

Кралят се вгледал в дамата и разпознал в нея сестра си. Скочил тогава от леглото, зарадван повече от всичко на света, и й казал, че е щастлив от това приключение, в което е бил въвлечен по волята на Господ Бог.

— Уверявам те, сестро — възкликнал той, — много години живея с убеждението, че отдавна си напуснала този свят. Ала щом Господ Бог е пожелал да те намеря жива и здрава, на тръгване ще те отведа с мен в Камелот, за да заживееш отсега нататък в двора и да правиш компания на моята съпруга кралица Гениевра. Убеден съм, че тя ще те посрещне с голяма радост и ще бъде щастлива да научи истината за теб.

— Драги братко — отговорила му тя, — не искай от мен подобно нещо. Казвам ти най-откровено, че никога няма да дойда в двора, а ако замина оттук, то ще е за остров Авалон, където живеят дамите, познаващи всички чародейства на света^[6]***.

Кралят побързал да се облече и приготви, сетне приседнал на леглото си, сложил сестра си да седне до него и я заразпитвал как е и какъв е бил животът й досега.

Тя му разказала откровено за една част нещата, а за друга премълчала. Така, улисани в разговор, двамата останали чак до първия час на деня****^[7].

51. Стаята с картините

През този ден времето било много хубаво, слънцето се издигнало и заблестяло, нахлувайки отвсякъде в стаята и осветявайки я по-ярко отпреди. Кралят и сестра му продължавали да седят сами и да се наслаждават на подетия разговор. След като достатъчно се разпитвали един друг за миналото, кралят се огледал около себе си и погледът му паднал върху картините и портретите, нарисувани от Ланселот, докато пребивавал в този замък като затворник. Артур бил достатъчно грамотен, за да прочете какво пишело. Затова, когато забелязал надписите под картините, обясняващи съдържанието им*^[8], той се заел да ги чете и тутакси си дал сметка, че в украсата на тази стая са увековечени подвизите на Ланселот от времето, когато бил новопосветен рицар. Не забелязал да са изобразени някакви измислени геройства, за които да не знаел, тъй като в двора му донасяли за славните деяния на Ланселот веднага щом ги извършел.

52. Артур настоява Моргана да му каже истината

Така кралят започнал да чете надписите за делата на Ланселот под картините, които разглеждал. Като стигнал до тези, които представяли срещата с Галео*^[9], той останал напълно смаян и изпълнен с тревожност. Докато ги разчитал, си казал тихичко:

— Господи, ако наистина това е смисълът на надписите, то Ланселот ме е опозорил с кралицата, защото виждам съвършено ясно, че той се е срещал с нея. И ако надписът тук казва истината, то това негово поведение ще ми причини най-нетърпимата мъка, която някога съм изпитвал, защото най-голямата низост, която би могъл да извърши спрямо мен, е да ме опозори с моята съпруга.

Сетне се обърнал към Моргана:

— Мила сестро, моля те да ми кажеш истината за това, което ще те попитам.

Тя отвърнала, че на драго сърце ще изпълни молбата му, стига да я знае.

— Закълни ми се! — настоял кралят.

Моргана се заклела.

— В името на верността, която ми дължиш и в която току-що ми се закле, изисквам от теб да ми кажеш кого изобразяват тези картини, ако знаеш истината за тях, и да не премълчаваш каквото и да било.

— Ха, сеньор! — възкликнала Моргана. — Какво говориш? Що за неща искаш от мен? Ако ти разкрия истината и авторът на тези картини узнае за това, никой освен Господ Бог не ще му попречи да ме убие.

— Кълна се в Бог — отвърнал кралят, — длъжна си да ми кажеш всичко, а аз в качеството си на крал ти се заклевам, че никой не ще ти потърси сметка за това.

— Господарю — примолила се тогава Моргана, — позволи ми, моля ти се, да не ти я кажа.

— Не! — отказал й кралят. — Длъжна си да ми я кажеш.

— Добре, щом е така, ще ти я разкрия, без да те излъжа дори с една дума. Истината — ако ти все още не я знаеш — е, че Ланселот е влюбен в кралица Гениевра още от първия ден, в който бе произведен в рицарски сан, и в името на любовта си към нея още като новопосветен рицар извърши всички свои подвизи. Ти можеше да се убедиш в това, когато дойде за пръв път да посетиш замъка „Стражата на Мъките“**^[10], но не успя да влезеш в него, защото те спряха на брега на реката. И когато от свое кралско име проводи в него един рицар, той също не можа да влезе. Ала щом Ке, който бе рицар на кралицата, отиде там, веднага бе пуснат да влезе, а ти за разлика от мнозина други дори не забеляза това.

— Така е — признал си кралят, — наистина не си дадох сметка за това. Иначе всичко се случи точно както го разказваш. Но не знам дали това е било заради любовта към кралицата, или заради мен.

— Сеньор — продължила Моргана, — съвсем не е само това.

— Казвай — наредил кралят.

— Сеньор, Ланселот бе влюбен в кралицата така, както никой смъртен човек не би могъл да обича. Не си позволи обаче да й разкрие любовта си нито лично, нито с помощта на посредник, а в името на любовта си се впусна в различни премеждия и извърши подвизите, които виждаш изобразени тук***^[11].

53. Артур се заклева да отмъсти за позора си

— Дълго време — продължила Моргана — той само страдаше, защото бе влюбен, без да бъде обичан, и дори не смееше да разкрие любовта си. Но това бе до деня, в който носеше черни доспехи и се сприятели с Галео, сина на гигантката, след като излезе победител в двубоите*^[12], както е изобразено на картината отсреща. После спомогна да бъде сключен мир между вас двамата и славата за това да бъде изцяло твоя. Когато Галео си даде сметка, че любовта, която Ланселот изпитва към кралицата, нараства с всеки изминал ден до такава степен, че забравя да яде и пие, той го притисна много умело с безкрайни настоявания и молби. Ланселот не издържа и му призна, че обича Гениевра и се топи от мъка по нея. Галео го насърчи да не се отчайва, като му обеща, че ще направи всичко възможно кралицата да бъде негова. И изпълни каквото обеща, защото тъй дълго увещава кралицата, че тя в края на краищата се отдаде на Ланселот, като му призна за своята любов с една целувка**^[13].

— Достатъчно! — извикал кралят. — Върху тези картини са запечатани моят позор и предателството на Ланселот. Но кажи ми, моля ти се, кой е художникът, който ги е нарисувал.

— Самият Ланселот, сеньор, и ще ти кажа кога стана това. Спомняш ли си за два турнира в Камелот, когато рицарите от Кръглата маса отказаха да участват в състезание, в което предстои да се сражават срещу Ланселот, защото той печелеше наградите във всички турнири? Като узна това, Ланселот се обърна срещу тях, принуди ги да напуснат бойното поле и да се върнат в Камелот. Спомняш ли си за тези събития?

— Как да не помня? — рекъл кралят. — Този турнир все още е като че ли пред очите ми. Никога и никъде не съм виждал рицар да върши такива подвизи, каквито извърши този ден Ланселот. Но защо ми споменаваш за всичко това?

— Защото — обяснила Моргана — когато след тези турнири си тръгна от Камелот, той се изгуби за година и половина, така че никой не знаеше къде се намира.

— Така беше — съгласил се кралят. — Права си.

— Казвам ти това, защото по това време го бях затворила тук като мой пленник в продължение на две зими и едно лято. Тогава той нарисува картините, които виждаш пред себе си. И щях да го държа така, че никога повече да не излезе оттук, ала той извърши най-великата дяволска постъпка, която смъртен човек някога е сторвал.

— И каква бе тя? — полюбопитствал кралят.

— Разчупи със собствените си ръце желязната решетка на този прозорец***^[14]!

Моргана показала железните пръти на прозореца, които впоследствие били поправени по нейно нареждане. Кралят се видял принуден да признае, че това е не човешка, а дяволска работа.

Тогава се вгледал по-внимателно в картините по стените. В главата му се въртели все мрачни мисли и дълго стоял така, без да пророни и дума. След тежкия си размисъл най-сетне казал:

— За тази връзка ми каза завчера****^[15] Агравен, но аз не му повярвах и реших, че си съчинява. Ала това, което виждам тук, ме прави несравнимо по-убеден от преди. Затова ти казвам, че няма да се примиря, докато не разбера цялата истина. И ако е така, както свидетелстват тези картини, ако Ланселот наистина ме е опозорил, прелъстявайки моята съпруга, ще им устроя капан и ще ги хвана на местопрестъплението. И ако тогава не въздам справедливост, за която да се говори, докато свят светува, това ще означава, че не заслужавам никога повече да нося корона.

— Съгласна съм — казала Моргана. — Ако не постъпиш по този начин, и Господ Бог, и хората ще са прави да се отнасят с презрение към теб, защото нито крал, нито мъж бива да търпи, когато му нанасят такова оскърбление.

Дълго си говорили кралят и сестра му тази сутрин. Моргана го насърчила да си отмъсти в най-скоро време за преживяния позор. От своя страна Артур я уверил, че в качеството си на крал ще действа така жестоко, че за тази история ще има да се говори векове наред, стига само да ги изобличи на място в прелюбодеяние.

— Няма да е нужно много време, за да ги хванеш заедно — казала Моргана. — Достатъчно е само да си дадеш малко труд.

— И аз ще го направя — заключил кралят, — защото ако един мъж е лудо влюбен в някоя жена, а ти твърдиш точно това, ще ги хвана заедно още преди да е изтекъл този месец, при условие, разбира се, че през това време Ланселот се върне в двора.

54. Кралят удължава престоя си при Моргана

Кралят останал при сестра си не само този и следващия ден, а цяла седмица. Моргана мразела Ланселот повече от всеки друг на света, защото знаела, че кралицата го обича. Ето защо не спряла нито за миг да надъхва краля да си отмъсти за преживяния позор при първа възможност след завръщането си в Камелот.

— Драга сестро — казал й по някое време кралят, — няма нужда да ме насърчаваш, защото не ще се откажа да свърша онова, което съм замислил, дори да ми струва половината кралство.

И тъй, Артур удължил престоя си с цяла седмица, защото околността била много красива, а и гъмжала от всевъзможен дивеч, за който той ходел на лов всеки път, когато му се приисквало.

Ала засега разказът престава да говори за него и Моргана. Единственото, което се споменава, е, че той издал забраната никой освен Моргана да не влиза в покоите му, докато пребивава в замъка, за да не види картините, изобразяващи срамната му тайна: Артур не желаел друг да научи истината, защото се опасявал, че новината може да се разпространи и да допринесе за опозоряването му.

Ето защо разказът замълчава засега за краля и заговорва за Ланселот, Боорт и тяхната дружина.