Смъртта на крал Артур (22) (Роман от XIII в.)

IV
Един епичен двубой

Тази нощ Ланселот заедно с голяма компания прекарал в бдение в голямата църква на града. Той изповядал на архиепископа всички свои грехове, за които чувствал вина пред Господ Бог, защото се боял да не го сполети възмездие заради смъртта на двамата братя на монсеньор Говен. Призори и той, и останалите, които участвали в бдението му, заспали за малко, но към първия час всички вече били на крака.

С настъпването на този час Ланселот, който изпитвал голямо безпокойство от това, с което бил принуден да се нагърби, станал и се облякъл, а сетне се явил пред велможите, които го очаквали. Най-напред наредил да му донесат доспехите и това веднага било сторено. Те били прекрасни и превъзходни, едновременно здрави и леки. Приятелите му се заели грижливо да го облекат в тях: ако бяхте там, щяхте да видите множество барони, които се суетят и влагат цялото си усърдие, за да го обслужат, угрижени нищо да не му липсва.

Щом го подготвили по възможно най-добрия начин, те слезли от голямата зала в двора. Ланселот се качил на мощен и пъргав жребец, покрит с броня от гърба до копитата. Рицарите от свитата му също се настанили в седлата, за да го изпроводят до мястото на битката. Така той напуснал града начело на десет хиляди души, всеки от които не би се поколебал, ако се наложи, да пожертва живота си за него.

150. Въвеждане на противниците на полесражението

Не след дълго стигнали до една поляна извън крепостните стени, където битката трябвало да се състои. Никой освен Ланселот не носел оръжие, нито стъпил на поляната, а всички до един се спрели в началото й откъм страната на града.

Когато в кралската войска ги видели да излизат извън крепостта, веднага било наредено да доведат жребеца на монсеньор Говен, когото най-благородните рицари вече били облекли в доспехи. На свой ред и те се приближили до поляната. Кралят хванал монсеньор Говен за десницата и го въвел на отреденото за битка място. Той плачел така горчиво, сякаш виждал пред себе си целия свят мъртъв.

От своя страна Боорт също поел десницата на Ланселот, за да го отведе до мястото на битката с думите:

— Върви, сеньор, и дано Бог ти даде честта на победата в тази битка!

Пристъпвайки, Ланселот се прекръстил и си пожелал Бог да е с него.

151. Първият сблъсък

Денят бил хубав и слънцето се издигало, а блясъкът на лъчите се отразявал в доспехите на съперниците. Храбрите рицари, изпълнени с увереност, се устремили един срещу друг. Насочили напред копията си, те си нанесли удари по щитовете с такава сила, че и двамата били изхвърлени от седлата си и за кратко били толкова замаяни, че изпаднали в несвяст и лежали досущ като мъртви. Конете им, облекчени от тежестта на своите господари, избягали накъдето им видят очите, без никой да ги спре, защото цялото внимание на зрителите било насочено другаде.

В мига, в който двамата рицари паднали на земята, сред присъстващите преминала тръпка на ужас и сълзи бликнали от очите им. Ала не след дълго Ланселот се изправил пръв и извадил меча си, макар все още да се чувствал зашеметен от падането. Месир Говен също скочил на крака и се затичал да вземе своя щит, който бил изхвръкнал от врата му. Той изтеглил Ескалибур*^[1] — превъзходния меч на крал Артур — и се впуснал към Ланселот, нанасяйки му по шлема мощен удар, който здраво го разтърсил. Ала и противникът не му останал длъжен и на свой ред го ударил с такава сила, че месир Говен едва успял да се опомни.

Тогава между двамата започнала жестока битка, каквато дотогава никой не бил виждал. Като ги гледали как си разменят удари, хората отстрани можели да преценят тяхната храброст и сила.

Битката се проточила. Острите мечове разкъсали на много места плетените ризници върху ръцете и бедрата; щитовете били така накълцани, че в тях се отворили дупки с големината на човешки юмрук; шлемовете, макар все още да покривали главите им, не били от особена полза, защото изглеждали толкова съсипани от ударите на мечовете, че почти половината от тях висяла на парчета до раменете им.

Ако в този миг силите им били същите като в началото, те нямало как да останат дълго живи. Ала и двамата били толкова изнурени и отпаднали, че когато понечвали да нанесат удар на противника си, мечовете често се отплесвали встрани. Телата им били покрити с такива рани, че и най-малката от тях била достатъчна, за да причини смъртта на всеки друг воин. И все пак, въпреки умората и изгубената кръв, те продължили схватката докъм третия час. Тогава им се наложило да си починат, защото били напълно изтощени. Месир Говен пръв се оттеглил назад и се облегнал на щита, за да си поеме дъх. Последвал го и Ланселот.

152. Време за почивка

Като видял, че Ланселот се е оттеглил след първата схватка, Боорт казал на Хектор:

— За пръв път изпитвам страх за моя сеньор, защото се нуждае от почивка, за да надделее над свой противник. Ето го сега, седнал е насред битката да си почива. Това ме кара доста да се притеснявам.

— Сеньор — отвърнал му Хектор, — бъди сигурен, че постъпва така от добри чувства към монсеньор Говен, защото, ако питаш мен, той няма нужда от подобно нещо.

— Не знам какви са подбудите му — рекъл крал Боорт, — но ако бях господар на целия свят, бих го дал без остатък, за да се озова сега лице в лице с монсеньор Говен. Песента му вече щеше да е изпята!

153. Месир Говен възвръща силите си

Така се проявили в битката двамата рицари, оставайки разделени за известно време един от друг, за да си починат. Ала когато забелязал, че е настъпило пладне, месир Говен веднага призовал Ланселот да подновят битката. Освежен, сякаш изобщо не е размахвал меч, той се нахвърлил върху противника си така стремително, че той останал изумен от ставащото и си казал:

„Бога ми, като нищо ще повярвам, че този човек е дявол или привидение. Преди малко, когато го оставих да си поеме дъх, си мислех, че съм го победил, а сега ето го отново бодър и свеж, сякаш изобщо не е вземал меч в ръката си.“

Така мислел Ланселот, виждайки, че с настъпването на пладне монсеньор Говен си е възвърнал силите и пъргавината. И бил съвсем прав, защото това се случвало не за пръв път, ала на мнозина отдавна им било направило впечатление, че във всички битки с негово участие при наближаването на пладне силите му нараствали*^[2]. И понеже някои смятат това за измислици, ще ви разкажа откъде притежавал той тази дарба.

154. Заложба, получена от месир Говен при неговото кръщение

Истината е, че месир Говен се родил в страната Оркни*^[3], в град, наречен Норделон. Баща му крал Лот се почувствал на върха на щастието си и наредил да го отнесат в близката гора при един отшелник, който живеел в най-затънтената й част. Отшелникът бил човек с толкова непорочен живот, че Господ Бог често вършел чудеса в негова угода: изправял на крака сакати, връщал зрението на слепци, да не изброявам всичко останало — все от обич към този свят мъж.

Тъй като не искал синът му да получи кръщение от друга ръка освен неговата, кралят му изпратил детето. Като го видял и узнал кой е, божият човек с радост приел да го кръсти и го нарекъл Говен, защото така се наричал и самият той. Обредът се състоял към пладне.

След края на кръщенето един от рицарите, донесли детето, казал на отшелника:

— Сеньор, стори така, че кралството да се гордее с твоите заслуги, а когато това дете навлезе във възрастта да носи оръжие, да бъде благодарение на твоите молитви по-изкусен воин от всеки друг.

— Сеньор рицарю — отговорил му светият мъж, — подобна заложба идва не от мен, а от Иисус, така че без Неговата воля няма дар, който да има особена стойност. И все пак ако благодарение на моята молитва това дете се сдобие с повече качества от всеки друг рицар, то ще стане такова, каквото го искате. Останете тук тази нощ, а утре ще ви кажа какъв мъж ще излезе от него и дали ще бъде доблестен рицар.

Останали пратениците на краля тази нощ при отшелника до сутринта на следващия ден. След като приключил утринното богослужение, той им казал:

— Сеньори, що се отнася до кралския син, мога да ви кажа, че той ще изпъква по храброст сред своите другари и докато е жив, не ще може да бъде побеждаван в часовете около пладне. Благодарение на моята молитва младенецът получи една необикновена способност: в часа, в който бе кръстен, сиреч по пладне, силата и храбростта му винаги ще нарастват и независимо от мъките и усилията, които е трябвало да положи дотогава, в този момент той ще се чувства свеж и отпочинал.

Всичко станало точно както го бил предрекъл светият мъж: всеки ден, независимо къде се намирал, силата и куражът му нараствали около пладне. Поради това през годините на своето рицарство той убил множество храбри воини и спечелил немалко победи. Когато му се случело да се сражава с могъщ рицар, той го притискал и нападал, колкото можел повече, до пладне, така че към това време другият вече бил на края на силите си и тъкмо мислел, че може да си почине, Говен го връхлитал с цялата си мощ, защото по това време преливал от храброст и пъргавина. Така той бързо надделявал над своя противник и това било причината, поради която много рицари се боели да влязат в двубой с него, поне не и преди пладне.

155. Ланселот е в опасност

Тази дарба, получена благодарение молитвата на отшелника, се проявявала и през деня, в който той премерил силите си със сина на крал Бан от Беноик. Било очевидно, че преди пладне месир Говен бил до такава степен изтощен и на края на силите си, че му потрябвала почивка. Ала когато мощта му, както обикновено, се възвърнала, той се почувствал толкова бърз и лек, нахвърлил се така чевръсто върху Ланселот, сякаш през целия ден не бил замахнал нито веднъж с меча си. Започнал тогава да го притиска безмилостно и му отворил кървящи рани на повече от десет места по тялото. И ако го нападал с такава ярост, то било, защото целял да го извади от строя именно в часа около пладне, инак никога нямало да го надвие. Удрял го той с острия си меч, а смаяният Ланселот едва успявал да се защитава.

Като видял, че Ланселот е в много тежко положение и силите му стигат, колкото да отразява ударите, крал Боорт казал достатъчно високо, за да го чуят околните:

— Ха, Господи! Какво виждат очите ми? Мъжество, какво става с теб? Сеньор, да не си станал жертва на някое магьосничество, та един-единствен рицар успява да те притиска така? Та аз винаги съм те виждал да вършиш повече подвизи, отколкото двама рицари наведнъж, пък били те и най-добрите на света. И ето че сега един-единствен съперник ще съумее да те победи!

156. Ланселот отново надделява в битката

Така битката продължила до пладне в обстановка, при която Ланселот не правел нищо друго, освен да понася нападенията на монсеньор Говен и да се отбранява. Ала вършейки това, той успял да се съвземе, да си поеме дъх и да си възвърне донякъде силите. Усетил отново мощта си, той скочил пъргаво върху своя противник и му нанесъл по шлема оглушителен удар, който го принудил да залитне. Почувствал се омаломощен, месир Говен започнал да отстъпва. Тогава Ланселот се заел да го обсипва с тежки удари и да настъпва срещу него. Обхванат от най-големия страх, който бил изпитал през живота си, и обзет от предчувствието, че ще бъде опозорен като никога, ако не успее да се защити, месир Говен събрал цялата си мощ и удвоил усилия, за да избегне смъртта. Защитавал се с такова ожесточение, че от голямото напрежение кръв избликнала от носа и устата му, а раните, с които тялото му било покрито, започнали обилно да кървят.

Борбата между двамата рицари продължила по този начин чак до деветия час. По това време и двамата били много измъчени и ясно съзнавали в какво положение се намират. Цялата поляна, на която се сражавали, била осеяна с халкички от ризниците и с парчета от щитовете им. Поради многобройните си рани месир Говен бил толкова отпаднал, че не очаквал нищо друго освен смъртта, а Ланселот изпитвал много по-голяма нужда да си почине, отколкото да се бие, защото месир Говен така го бил изранил, че кръвта му шуртяла от тялото на повече от тринадесет места. И ако не били точно те, а някои други рицари, несъмнено отдавна щели да са мъртви поради непосилните страдания, които били принудени да понесат. Ала и двамата били надарени с неподражаема сърцатост и смятали, че не са направили нищо, ако не са се сражавали до смърт или пълно поражение, така че на всички да стане ясно кой е по-силният.

157. Ланселот щади месир Говен

В този дух двубоят продължил чак до часа на вечернята. По това време месир Говен бил толкова изнурен, че едва държал меча. Ланселот, който не бил чак толкова изтощен и все още можел да се сражава, му нанасял удари, като го разхождал напред-назад по поляната. Говен успявал някак си да отразява нападенията, защитавайки се с това, което му било останало от щита.

Като си дал сметка, че го е сломил и че всички присъстващи са наясно колко малко сили за съпротива са останали у противника му, Ланселот се отдръпнал малко назад и му казал:

— Ха, месир Говен, най-разумно от твоя страна ще е да се откажеш от обвиненията, които ми отправи, защото се защитих достатъчно добре от теб от сутринта почти до вечернята, а настъпи ли веднъж този час, онзи, който обвинява другиго в предателство, трябва да е уредил спора си и да е спечелил битката, инак според разпоредбите на правото той е изгубил този спор. Месир Говен, ако ти говоря по този начин, то е, за да проявиш милост към самия себе си, инак ако продължиш битката, неминуемо един от нас ще умре с окаяна смърт и това ще стане повод за упреци срещу целия ни род. А за да мога да осъществя онова, което ти дръзна да поискаш от мен, те моля да спрем двубоя.

— Опазил ме Господ да се съглася с подобно предложение! — бил отговорът на Говен. — Бъди сигурен, че това не може да стане, без един от двама ни да умре на бойното поле.

Ланселот много се натъжил от този отговор, защото не искал Говен да умре от неговата ръка. Наистина много го бил измъчил и сутринта преди битката за нищо на света нямало да повярва, че съперникът му притежава такава безподобна храброст и издръжливост, каквито бил проявил през целия ден. А нямало на света човек, който да обича толкова много храбреците, колкото самият Ланселот.

Тогава се насочил натам, където видял, че се намира кралят, и му казал:

— Сеньор, помолих монсеньор Говен да се откаже от по-нататъшната битка, защото ако продължим още малко, неминуемо един от нас ще срещне смъртта си.

Когато кралят, който бил наясно, че месир Говен е на път да бъде победен, чул благородното предложение на Ланселот, той казал:

— Ланселоте, Говен никога няма да се откаже от битката, ако тя не завърши в негова полза. Но ти самият, стига да искаш, можеш да се откажеш, защото вече мина крайният час. Ти извърши онова, което ти беше необходимо.

— Сеньор — рекъл Ланселот, — ако не се опасявах, че ще изтълкуваш подобна постъпка като проява на страхливост, аз веднага бих напуснал бойното поле и бих оставил Говен на мира.

— Можеш да не се съмняваш — отвърнал му кралят, — че това ще е най-доброто, което би могъл да сториш.

— В такъв случай, с твое позволение, ще се оттегля — обявил Ланселот.

— Господ Бог да те пази и закриля: ти си най-великият и най-благородният рицар, когото съм виждал през живота си.

158. Раните на Ланселот

Ланселот прекратил битката и се оттеглил при своите. Като го видял да идва към него, Хектор се провикнал:

— Сеньор, какво правиш? Тъкмо бе взел връх над своя смъртен враг и можеше да му отмъстиш за всичко, ти го остави да ти се измъкне, след като те бе обявил за предател! Връщай се веднага в битката, братко, и му отсечи главата! Така ще приключиш и цялата война.

— Ха, скъпи братко, какво говориш? — възкликнал на свой ред Ланселот. — Бих предпочел — дано Господ да ми е на помощ — да бъда пронизан с копие, отколкото да убия един достоен рицар.

— Но той, ако можеше, щеше да те убие! Защо и ти да не сториш същото?

— Не бих сторил това никога, защото сърцето, с което съм роден, не може да се реши на подобно нещо.

— Много ми е мъчно, че е така — заключил Боорт. — Но все си мисля, че това може да бъде причина горко да се разкайваш.

Ланселот се качил на коня, който му били приготвили, и се прибрал в града. Щом влязъл в голямата зала и прислужниците му помогнали да си свали доспехите, лекарите забелязали, че има тежки рани и загубата на кръв е толкова голяма, че при друг човек би причинила смъртта му. Като ги видял на свой ред, Хектор много се разтревожил. Затова изчакал лекарите да извършат прегледа, и ги попитал дали ще се оправи от тях.

— Да, разбира се — отвърнали те, — те не застрашават живота му. Той обаче е загубил толкова много кръв и раните са толкова дълбоки, че сме доста разтревожени. Убедени сме обаче, че ще се възстанови.

Сетне превързали раните на Ланселот, като не пропуснали да поставят върху тях различни билки и мехлеми, които да помогнат за оздравяването, а след като положили всички възможни грижи, го попитали как се чувства.

— Добре съм — отговорил той.

После се обърнал към кралете Лионел и Боорт, които били дошли да го видят:

— Драги сеньори, мога да заявя пред вас, че откакто нося доспехи, никога не съм изпитвал по-голям страх за нечий живот. По пладне, когато мислех, че съм го довел до състояние, в което той почти няма сили да се защитава, изведнъж с изненада открих у него такава свежест и пъргавина, че нямаше да избегна смъртта, ако бе успял да съхрани малко по-дълго този необикновен прилив на сили. Питам се как стана възможно това да се случи, след като бях напълно убеден, че е много изтощен. За миг обаче у него се бе върнала такава сила, такава храброст и жизненост, каквито не бе проявил дори в началото на двубоя.

— Прав си — съгласил се Боорт, — така беше. В този момент изпитах за теб страх, какъвто никога не съм изпитвал, и ако бе продължил по същия начин, както беше започнал, ти нямаше да избегнеш смъртта. Защото той съвсем нямаше да прояви великодушието, което ти прояви към него. Инак се убедих още веднъж, че вие сте двамата най-добри рицари на света.

Така разговаряли хората в Гон по повод на битката, не можейки да се начудят как месир Говен е устоял толкова дълго на Ланселот, защото всички знаели, че Ланселот не само е най-добрият рицар на света, но е и около двадесет и една години по-млад от него. Впрочем по онова време месир Говен ще да е бил на около седемдесет и шест, а крал Артур — на деветдесет и две години*^[4].

159. Месир Говен е в смъртна опасност

Когато войниците на краля видели, че Ланселот се е върнал в града, те се затичали към монсеньор Говен, който се бил подпрял на щита си, неспособен да се държи на крака. Качили го тогава на един кон и го отвели право при краля, където му свалили доспехите. Той бил толкова зле, че припаднал още в ръцете им. Веднага повикали лекаря, който след огледа на раните казал, че ще излекува за кратко време повечето рани, но е силно обезпокоен от дълбоката рана на главата.

Тогава кралят казал на Говен:

— Драги племеннико, погубиха те твоята крайност и неумереност. И това е голямо нещастие, защото от нашия род никога не ще излезе друг толкова славен рицар, какъвто си и какъвто бе ти.

Месир Говен нямал сили да отговори. Чувствал се толкова зле, че не бил уверен дали ще види следващия ден. Всички, голямо и мало, плачели, виждайки монсеньор Говен в толкова тежко състояние; плачели богати и бедни, защото изпитвали към него голяма обич. Нощта те прекарали край него, боейки се да не го видят как умира в ръцете им.

През цялата нощ той не отворил очи, не промълвил и дума, не помръднал, сякаш наистина бил мъртъв; само по някое време от него се изтръгнало болезнено стенание. Преди още да се разсъмне, кралят наредил да раздигнат палатките и шатрите, решен да не се бави повече, а да отиде в Галия и да остане там, докато разбере дали месир Говен ще оздравее, или не. На сутринта, още при изгрев-слънце, угрижен и нажален, той напуснал кралство Гон, след като наредил да носят Говен на носилка — толкова болен, че дори лекарят очаквал всеки момент да го види мъртъв.