Смъртта на крал Артур (16) (Роман от XIII в.)

XV
Обсадата на замъка „Стражата на Радостта“

107. Избор на нови рицари на Кръглата маса

И тъй, разказът продължава с това, че когато настъпил денят, в който крал Артур наредил на своите васали и съюзници да се явят в Камелот, там се стекли толкова много хора, надошли както пеша, така и на коне, че се сформирала невиждана дотогава конница.

Месир Говен, който междувременно легнал болен, вече бил оздравял и в деня, в който войската се събрала, казал на краля:

— Господарю, преди да тръгнеш на война, съветвам те да избереш измежду тези барони същия брой храбри рицари, какъвто изгубихме в онзи ден, в който те отидоха да охраняват кралицата, и да ги настаниш на Кръглата маса на мястото на загиналите, за да съхраниш по този начин предишния брой на рицарите, които бяха сто и петдесет*^[1]. Уверявам те, че ако постъпиш по този начин, твоята свита само ще спечели от това и ще бъде още по-уважавана и зачитана.

Кралят намерил това предложение за уместно и дал разпорежданията си да бъде осъществено с думите, че от него ще произлезе само добро. Свикал веднага при себе си най-влиятелните барони и им наредил, позовавайки се на положените пред него клетви, да изберат най-добрите рицари, които да попълнят местата на Кръглата маса, без да обръщат внимание дали са бедни или богати. Бароните на драго сърце се съгласили да изпълнят нареждането му и се оттеглили в края на залата, където се настанили да се съвещават. Преброили липсващите рицари на Кръглата маса и установили, че са седемдесет и двама. Затова избрали същия брой и ги настанили в креслата както на загиналите, така и на присъединилите се към Ланселот. Не се намерил обаче такъв храбрец, който да седне в Опасното кресло**^[2].

Мястото на Ланселот било заето от рицар на име Елиан — той бил най-добрият рицар в цяла Ирландия, както и син на местния крал. Креслото на Боорт било дадено на рицар на име Балинор, който бил син на краля на Чуждите острови и се славел с отличните си качества. В това на Хектор се настанил рицар от Шотландия, силен в боравенето с оръжие и с приятелствата си. На стола на Гахериет седнал племенникът на краля на Северен Уелс.

Щом приключили с избора, предприет по съвета на монсеньор Говен, кралят наредил да сложат трапезите, на които всеки от новоизбраните заел своето място. Този ден на Кръглата маса и на трапезата на крал Артур прислужвали на седем крале, които били получили от него своите владения и затова му дължали безпрекословна преданост. За рицарите, които трябвало да заминат на война, времето преминало в подготовка за похода, а понеже денят не им стигнал, не мигнали и цялата нощ, за да довършат необходимите приготовления.

108. Обсадата

На сутринта, още преди изгрев-слънце, се събрали не по-малко от хиляда души, които потеглили на поход с намерението да накажат Ланселот. Що се отнася до крал Артур, веднага щом изслушал утренята в главната църква на Камелот, той се качил на коня и заедно с бароните от своята свита се отправил на път. Яздили така, докато стигнали до един замък на име Ламбург.

На следващия ден изминали също толкова дълъг преход, колкото и предишния ден. Продължили от ден на ден пътя си все по този начин, докато най-сетне се озовали на половин левга от замъка „Стражата на Радостта“. Виждайки, че мястото е силно укрепено и не буди у защитниците никакъв страх дори от голямо множество нападатели, те се настанили на стан край брега на река Хомбър, където на доста голямо разстояние от замъка разпънали своите палатки. Деня си прекарали в работа по устройването на лагера, но не пропуснали да подредят пред себе си отряд от рицари в пълно бойно въоръжение с идеята, ако хората от замъка предприемат нападение отвътре, да ги посрещнат, както подобава да бъдат посрещнати отявлени неприятели.

Ала отбраняващите се в замъка още предишната нощ били изпратили немалка част от своите хора в близката гора с намерението при пръв сгоден случай да изненадат войската на Артур, като организират нападение едновременно и откъм гората, и откъм замъка. Като видели, че противникът се кани да ги обсади, те изобщо не се трогнали, а решили да оставят неприятелите на спокойствие през първата нощ и да ги нападнат на следващия ден в подходящ за целта момент.

Изпратеният в гората отряд наброявал четиридесет души, предвождани от Боорт и Хектор. Предварително било уговорено, че, видят ли над главното укрепление да се издига червено знаме, те трябва устремно да нападнат войските на крал Артур. В същия миг откъм замъка също трябвало да бъде предприет мощен набег, така че нашествениците да се окажат притиснати от две страни.

109. Ланселот изпраща послание на крал Артур

През целия ден намиращите се в гората се вглеждали по посока на замъка, очаквайки над него да се развее червеното знаме, което трябвало да е знак за нападение. Ала така и не дочакали да го видят, защото Ланселот не искал да атакува обсаждащите още от първия ден, давайки им време да си отпочинат през целия ден и цялата нощ, без да пусне по тях дори една стрела. Това поведение успокоило хората на крал Артур. Те си казали, че ако Ланселот разполага с многобройна войска, едва ли щял да се сдържи и да не им даде сражение с всички налични сили, защото не бил човек, свикнал да търпи безропотно щети от страна на неприятеля.

Като видял, че замъкът е обсаден от краля — човека, когото обичал най-много и който сега бил негов смъртен враг, — Ланселот се почувствал толкова злочест, че не знаел какво да стори, и то не защото се боял за себе си, а защото продължавал да го обича. Повикал тогава едно младо момиче, въвел го в една стая и в пълна тайна му казал:

— Госпожице, ще отидеш да намериш крал Артур и ще му предадеш от мое име, че съм в неведение каква е причината, за да се вдигне той на война срещу мен, защото не мисля, че съм му сторил нищо лошо. Ако започне да твърди, че е заради госпожа кралицата, с която според слуховете съм го бил опозорил, кажи му, че съм готов да се изправя срещу най-добрия рицар от неговия двор, за да докажа неоснователността на това обвинение. Освен това както от обич към самия него, така и за да си възвърна доброто му отношение, което изгубих, бих се съгласил случаят да бъде решен от неговия съд. Ако пък е предприел тази война заради смъртта на неговите племенници, кажи му, че не аз съм този, срещу когото трябва да насочи омразата си, защото не друг, а именно убитите бяха виновници за собствената си смърт*^[3]. Ако не иска да се споразумеем по тези два спорни въпроса, кажи му, че ще се съобразя с принудата да водим война, която ми налага, но с горчивина заради възникналия между нас раздор, каквато едва ли някой друг изпитва и чиято сила никой не може да си представи. От друга страна, нека да знае, че щом войната между нас е започнала, аз съм решен да се защитавам с всички сили. Но понеже все още го смятам за свой суверен и приятел — макар да се е явил тук, за да ме нападне не като суверен, а като смъртен враг, — аз го уверявам, че в никакъв случай не желая неговата смърт, нещо повече, ще го защитавам винаги и с всичките си сили срещу онези, които биха искали да му причинят зло. Ето, госпожице, това е посланието, което ще му отнесеш от мен.

Момичето се съгласило да изпълни даденото му поръчение.

110. Монсеньор Говен се противопоставя на мирния изход от войната

Младото момиче се упътило към градските порти и незабелязано излязло навън. Настанал бил първият час и крал Артур бил седнал да закусва. Когато девойката дошла насред стана, никой не я спрял, защото било ясно, че е вестителка. Затова я отвели право в кралската шатра. Тя веднага разпознала сред бароните краля, приближила се до него и му предала думите на Ланселот точно по начина, по който й било заръчано да му ги каже.

Месир Говен, който стоял редом с крал Артур и чул посланието на Ланселот, побързал да вземе думата, преди някой друг от кралската свита да каже каквото и да било, и заявил в присъствието на всички барони:

— Господарю, ти си готов да отмъстиш за нанесения ти позор и за пораженията, които Ланселот нанесе както на теб самия, така и на твоите приятели. На тръгване от Камелот се закле да унищожиш наследниците на крал Бан. Казвам всичко това, защото сега имаш силите да отмъстиш за понесеното оскърбление. Решиш ли обаче да сключиш мир с Ланселот, ти не само ще се опозориш още повече и ще унижиш завинаги своето потомство, но никой оттук насетне не ще те зачита за нищо.

— Говене — рекъл кралят, — нещата са стигнали дотам, че докато съм жив, каквото и да говори или върши Ланселот, мир с него няма да има. При все това той е човекът, комуто би трябвало с най-голяма лекота да простя в случай на тежко прегрешение, защото несъмнено е направил за мен повече, отколкото всеки друг рицар. Ала в края на краищата той ме накара да си платя за това скъпо и прескъпо, защото ми отне най-близките и обични роднини, с изключение само на теб. Поради това между нас нито би могло, нито ще има мир, давам ви за това кралската си дума.

Сетне се обърнал към девойката и казал:

— Госпожице, сега можеш да съобщиш на своя господар, че не ще сторя нищо от онова, което той иска от мен. Обещавам му единствено война на живот и на смърт.

— Много жалко, сеньор — отвърнала му девойката, — и повече за теб, отколкото за всеки друг. Въпреки че си един от най-могъщите и най-уважаваните крале на света, в тази война ти ще бъдеш разгромен и ще срещнеш смъртта си — в противен случай мъдреците за сетен път ще са се заблудили. А ти, месир Говен, който би трябвало да си най-мъдрият, си всъщност най-безумният сред всички останали, и то далеч повече, отколкото съм си представяла. Устремил си се към собствената си смърт и можеш съвършено ясно да видиш това. Затова помислете: не ви ли идва наум споменът за онова, на което станахте свидетели в Двореца на приключенията на богатия Крал Рибар навремето, когато присъствахте на битката между змея и леопарда? Ако си припомните за чудесата, които видяхте тогава, и за символиката в тях, която отшелникът ви разкри, тази война не би трябвало да се състои, защото е във ваша власт да я избегнете. Ала вашите зли сърца и нещастната ви съдба ви тласкат към това гибелно начинание. Ще дойде ден да се разкайвате, но тогава не ще има как да поправите стореното*^[4].

Сетне девойката се обърнала към краля и му казала:

— Сеньор, понеже от теб не мога да получа нищо друго освен война, ще се върна в замъка и ще разкажа на моя господар какво си ми наредил да му отговоря.

— Върви, госпожице — бил отговорът на краля.

111. Горестта на Ланселот

Девойката побързала да напусне стана и да се прибере в замъка, където вече я очаквали. Като се срещнала със своя господар и му разказала, че не е възможно да сключи мир с крал Артур, Ланселот много се натъжил — не защото се боял от войната, а защото продължавал силно да обича крал Артур. Затова влязъл в една стая и се отдал на нерадостни мисли. Измъчен от тях, той често въздишал, а в очите му напирали сълзи, които накрая потекли и по лицето му. Дълго прекарал така в скръб и тъга, додето в стаята не влязла госпожа кралицата. Угнетеността, в която го заварила, била толкова голяма, че останала да стои в продължение на немалко време пред него, без той изобщо да я забележи. Като видяла колко е съкрушен, тя го попитала защо е така мрачен и умислен. Той й отвърнал, че му е мъчно, защото не е успял да постигне нито помирение, нито прошка от краля.

— Кралице, ако говоря така, то не е защото трябва да се боим, че може да ни причини кой знае какви неприятности, а защото той ме е обсипал с толкова почести и добрини, че ще ми бъде много болно, ако бъде сполетян от някакво нещастие.

— Сеньор — рекла тогава кралицата, — добре ще е все пак да си дадеш сметка какви са силите му. Кажи ми обаче какво мислиш да правиш оттук нататък.

— Мисля — отвърнал той — да влезем утре в сражение и комуто Господ отреди честта на победата, тя да бъде негова. От друга страна, независимо колко са големи силите ми, нищо не може да ми попречи да накарам обсаждащата ни войска не след дълго да се оттегли оттук. И понеже не мога да постигна нито помирение, нито приятелство с тях, решен съм да не пожаля никого с едно-единствено изключение — крал Артур.

След като с това бил сложен край на разговора им, Ланселот отишъл в голямата зала и заел място сред своите рицари. Изобразявайки на лицето си далеч по-голяма радост, отколкото изпитвал в сърцето си, той заповядал трапезите да бъдат сложени и да бъдат отрупани също толкова богато, както това ставало в двора на крал Артур. Когато всички присъстващи се нагостили, най-приближените му хора го попитали:

— Ланселоте, какво ще правим утре? Не възнамеряваш ли да нападнеш войската на краля?

— Да — отвърнал им той, — ще нападнем утре към третия час.

— Така е добре — отбелязали те, — защото ако продължаваме да стоим затворени тук, хората на краля ще ни вземат за страхливци.

— Не се притеснявайте — ободрил ги Ланселот. — Като ни гледат, че стоим мирно и кротко, те започват да си мислят, че са в по-голяма безопасност, отколкото са предполагали преди, и страхът им от нас намалява. Поради това, че все още не сме се показали навън, те си мислят, че тук няма жива душа. Ала с Божията помощ утре, още преди часа на вечернята, те ще са научили дали съм тук сам, и има да се разкайват за своето начинание, защото ще извършим внезапен набег върху тях. Затова ви моля да бъдете в пълна готовност, така че да предприемем нападението в най-подходящия момент.

Всички одобрили това решение, защото желаели да премерят сили с хората на краля. Голям кураж им вдъхвала мисълта, че на своя страна имат Ланселот и Боорт — най-храбрите и прославени рицари на света. Тази нощ положили немалко усилия да подготвят своите доспехи и да се погрижат нищо да не им липсва в битката. Същевременно запазили пълна тишина, която направила впечатление на хората на Артур. Те не пропуснали да му съобщят, че според тях зад крепостните стени на замъка има една шепа хора и не ще представлява никаква трудност да го превземат. Кралят обаче им отговорил, че не му се вярва в замъка да има малобройна войска.

— И аз мисля така, господарю — подкрепил го Мадор. — За мен няма съмнение, че вътре има голям брой хора, както и отлична конница.

— И откъде знаеш това? — попитал го месир Говен.

— Сеньор, убеден съм в това и съм готов да заложа главата си, ако до утре вечер не ни изненадат с някое нападение отвътре.

Такива били продължителните разговори, които кралят водил със своите приближени относно броя и намеренията на защитниците на замъка, а когато настъпил часът за лягане, те разположили навсякъде голям брой стражи, за да не може никой да ги изненада.