Смъртта на крал Артур (25) (Роман от XIII в.)

VII
Вълнения в кралство Логрия

168. По съвет на своите барони Мордред решава да се бие с крал Артур

Разказът продължава с това, че Мордред упорствал в пристъпите и обсадата на Лондонската кула достатъчно дълго, за да й причини немалко щети. На няколко пъти нареждал да се стреля по нея с тежки катапулти и да й се нанасят мощни удари с таран, така че обсадените нямало да издържат дълго, ако не се защитавали с удивителна храброст.

Понеже обсадата се проточила, Мордред не преставал да призовава за помощ най-високопоставените благородници от Ирландия, Шотландия, а и от другите страни, чиито владетели били получили земите си от него. Когато се отзовавали на исканията му, той им правел толкова скъпи подаръци, че те застивали в неподправено изумление. Мордред покорил сърцата на тези хора с такова умение, че те се привързали изцяло към него и навсякъде повтаряли, че са готови да му се притекат на помощ срещу всички, дори срещу крал Артур, ако съдбата пожелаела да го доведе обратно на родна земя.

Така Мордред привлякъл на своя страна всички благородници, получили в свое владение земите си от краля, и ги задържал задълго край себе си. Това впрочем не му било трудно, защото преди да тръгне, Артур му бил оставил на разположение всички свои съкровища, където и да се намирали те. Нещо повече, всеки благородник му носел по нещо, смятайки, че тези дарове са добри вложения заради голямата щедрост на новия владетел.

Един ден, в който кулата за пореден път била подложена на пристъп, пристигнал вестител, дръпнал Мордред настрана, за да бъде далеч от тълпата, и му казал:

— Сеньор, идвам, за да ти донеса изненадваща новина: крал Артур се е завърнал в Логрия с цялата си войска и е потеглил начело на голяма армия срещу теб. Ако решиш да го изчакаш тук, ще го видиш да пристига след два дена. Не е възможно да избегнеш сражението с него — той затова е тръгнал срещу теб. Внимавай какво ще решиш, защото ако не последваш някой мъдър съвет, можеш съвсем скоро да намериш своята гибел.

Като чул тази новина, Мордред се вцепенил от ужас, защото изпитвал голям страх от крал Артур и неговата мощ, а същевременно се притеснявал, че собственото му вероломство може да му навреди повече от всичко.

Затова свикал на съвет хората, на които имал най-голямо доверие, и ги попитал какво да правят при това положение.

— Сеньор — казали те, — единствения съвет, който можем да ти дадем, е да събереш своите хора и да излезеш срещу краля, за да го принудиш да освободи тази земя, чиито най-високопоставени благородници са те въвели във властта. Ако не иска да напусне страната, ти разполагаш с повече хора от него, и то хора, които истински те ценят и обичат. Нападни го, без да се плашиш. Дай си сметка, че неговите хора няма да ти устоят, защото са изтощени и отслабени, докато ние сме свежи и отпочинали, тъй като отдавна не сме обличали доспехите. Преди да потеглиш на поход, попитай своите барони дали са склонни да участват в битката. Мислим, че друго решение освен това, което предлагаме, няма.

Мордред отвърнал, че ще последва тези съвети, и свикал при себе си бароните и висшите благородници от страната, които по това време се намирали в града. Щом се събрали, той им казал, че крал Артур върви срещу тях начело на своите войски и ще бъде в Лондон след два дена.

— Сеньор — рекли тогава бароните, — какво ни вълнува неговото пристигане? Ти имаш повече хора от него: можеш да му излезеш насреща, без да се притесняваш от нищо. Ние сме готови по-скоро да посрещнем смъртта, отколкото да не защитим земята, която ти си ни дал, така че изобщо няма да липсваме от бойното поле, докато все още можем да държим оръжие.

Като чул, че са готови да се бият, Мордред изпитал голяма радост, благодарил на всички и им заповядал да се въоръжат незабавно, защото най-доброто решение било да излязат срещу Артур, преди той да е опустошил страната.

Новината бързо се разпространила навсякъде: говорело се, че ще излязат от града на следващия ден, за да се отправят на поход срещу крал Артур. Цялата нощ и за едните, и за другите преминала в усилена подготовка, а на сутринта, още при изгрев-слънце, хората на Мордред напуснали Лондон, наброявайки според собствените си преценки десет хиляди души.

Ала тук разказът спира да говори за тях и се връща към кралица Гениевра, съпругата на крал Артур.

169. Безпокойството на Гениевра

Когато Мордред напуснал Лондон начело на своите войски, хората в кулата вече били в течение на събитията. Те знаели, че крал Артур идва и че Мордред и привържениците му са излезли от града, за да се бият с тях. Съобщили за това на кралицата, която се почувствала и радостна, и нещастна: радостна, защото вече почти се виждала свободна, а нещастна, защото се бояла кралят да не загине в битката. Налегнали я тогава тягостни мисли и толкова се разтревожила, че не знаела какво да прави.

Докато се намирала в това състояние, по случайност пристигнал нейният братовчед. Като я видял да плаче, той много се притеснил и й казал:

— Ах, сеньора, какво ти става? За Бога, кажи ми, за да ти помогна, ако мога.

— Ще ти кажа — отвърнала Гениевра. — До това състояние ме доведоха две неща: от една страна, виждам, че монсеньор кралят ще влезе в битката и ако Мордред победи, ще ме убие. От друга страна, ако кралят спечели битката, той едва ли ще повярва, че Мордред не се е съвкупявал с мен поради неистовото му желание да ме притежава. Убедена съм, че ще ме убие веднага щом се озова под негова власт. Виждаш, че и в единия, и в другия случай е невъзможно да избягам от смъртта. Хайде сега кажи мога ли да бъда щастлива!

Братовчед й се зачудил какво да й отговори, виждайки, че смъртта я дебне отвсякъде.

— Кралице — казал й той след известен размисъл, — може пък на Господ Бог да е угодно нашият владетел кралят да изпитва към теб по-голяма благосклонност, отколкото си представяш. Не се притеснявай толкова, а се моли на Господ да даде на краля честта на победата и да те пощади от неговия гняв, ако е вярно, че той изобщо ти се гневи за нещо.

Тази нощ кралицата почти не спала, защото не била спокойна, а силно изплашена: спасение не се задавало отникъде.

170. Гениевра се скрива в едно абатство

На другия ден още призори Гениевра събудила две от своите камериерки, на които имала най-голямо доверие. Веднага щом се облекли, тя качила всяка от тях на отделен кон, довела и двама оръженосци със заръка да изведат два коня, натоварени със злато и сребро.

Сетне сама напуснала Лондонската кула и навлязла в близката гора, в която се намирало едно абатство с монахини, основано от нейните предци. При своето пристигане тя била приета с всички почести, дължими на дама с нейния ранг. Гениевра заповядала да разтоварят съкровището, след което казала на прислужничките си:

— Госпожици, можете да си заминете или да останете, решете сами. Що се отнася до мен, аз ще остана тук и ще се отдам на Господ Бог заедно с монахините от този манастир. Правя това, защото моята майка, която бе кралица на Тармелида и наистина бе свята жена, се замонаши в тази обител и прекара в нея остатъка от живота си.

При тези думи девойките започнали да леят горчиви сълзи.

— Кралице — казали те, — не е възможно да приемеш тази чест без нас.

Гениевра им отговорила, че е много щастлива да бъде заедно с тях.

В този миг при тях дошла абатисата. Като видяла кралицата, тя изразила голямо задоволство от нейното присъствие. Кралицата обаче настояла игуменката да следва разпоредбите на манастирския типик.

— Кралице — възразила й абатисата, — ако монсеньор кралят си бе отишъл от този свят, щяхме с радост да те приемем като дама и наша сестра. Ала понеже той все още е жив, не ще дръзнем да те приемем, защото узнае ли за това, ще ни избие всички. После, има и още нещо: ако те приемем, ти не ще можеш да издържаш на тукашните правила, защото са много строги, особено за теб, която си свикнала с всички удобства на светския живот.

— Госпожо игуменке — не се съгласила кралицата, — ако откажеш да ме приемеш, това ще е най-лошото и за теб, и за мен. Защото ако си отида оттук и изпадна в някаква беда, кралят — можеш да бъдеш сигурна в това — ще ти потърси сметка за това нещастие, защото ти ще носиш отговорността, че се е стигнало до него.

Игуменката се зачудила какво да отговори. Тогава кралицата я дръпнала настрана и й разкрила опасенията, които я накарали да се замонаши.

— Кралице — казала й в отговор абатисата, — позволи ми да ти дам един съвет: остани засега при нас; ако за нещастие Мордред надделее над крал Артур и победи в тази битка, тогава ще можеш съвсем навреме да приемеш монашеското облекло и да влезеш в нашия орден. Ако ли Господ даде на твоя сеньор да надделее, да победи в това сражение и да се прибере здрав и читав, аз ще съумея някак да ви помиря и да сторя така, че той да милее за теб повече от всякога.

Тогава Гениевра казала на игуменката:

— Сеньора, мисля, че този съвет е добър и почтен. Ще постъпя, както ми препоръчваш.

Така кралицата останала при монахините заради страха, който изпитвала и от крал Артур, и от Мордред.

Ала сега разказът спира да говори за нея и се връща към крал Артур.