Смъртта на крал Артур (13) (Роман от XIII в.)

XII
Лудостта на влюбените

Един ден, когато кралицата и Ланселот останали насаме, двамата започнали разговор за най-различни неща. По някое време тя казала:

— Сеньор, признавам, че сгреших, когато те заподозрях за отношенията ти с госпожицата от Ескалот, защото знам, че ако си я обичал така пламенно, както мнозина ме подтикваха да вярвам, сега тя нямаше да е мъртва.

— Как така, сеньора? — изненадал се Ланселот. — Нима тази госпожица е мъртва?

— За съжаление, да — отвърнала кралицата. — Погребана е тук в църквата „Сент Етиен“.

— Колко жалко! — възкликнал Ланселот. — Та тя беше толкова красива! Господ да ми е на помощ, защото смъртта й много ще ми тежи.

Такива били думите, които двамата разменили. И ако Ланселот и преди бил влюбен в кралицата, сега любовта му се разпалила по-силно от когато и да било, а и тя му отвръщала със същото. Двамата се държали така неблагоразумно, че мнозина в двореца забелязали какво става, а месир Говен, както и четиримата му братя, били напълно убедени в близостта им.

Един ден петимата се били събрали в двореца и повели доста възбуден разговор по този въпрос. Най-гневен от всички бил Агравен. Неочаквано насред препирнята кралят излязъл от покоите на кралицата. Като го видял, месир Говен рекъл на братята си:

— Млъквайте веднага! Кралят е тук!

Агравен обаче отвърнал, че няма да замълчи дори и в негово присъствие. Кралят чул тези думи и се обърнал към Агравен:

— Драги племеннико, кажи ми за какво си говорехте на такъв висок глас.

— Ха! — възкликнал месир Говен. — За Бога, господарю, не обръщай внимание на тези неща. Агравен се е възбудил повече, отколкото подобава. По-добре да си останеш в неведение, защото от това нито за теб, нито за някой друг ще има каквато и да било полза.

— В името на Господ Бог — рекъл кралят — искам да знам за какво става дума.

— За Бога, господарю! — възкликнал на свой ред Гахериет. — Това за нищо на света не бива да става, защото всичко, което Агравен казва, са само лъжи и коварни измислици. Ето защо като твой предан васал си позволявам да те посъветвам да не ни разпитваш повече за това.

— Кълна се в главата си — рекъл кралят, — това няма да го бъде. Настоявам в името на клетвата, която сте положили пред мен, да ми кажете за какво беше този настървен спор между вас.

— Чудя ти се, господарю — осмелил се да каже месир Говен, — защо проявяваш такова любопитство и нетърпение да научиш за някакви неща. Ала дори и да ми се разгневиш и да ме изхвърлиш беден и прокуден от твоето кралство, пак няма да ти кажа нищо. Защото ако повярваш на думите, които ще чуеш, сиреч на най-голямата лъжа на света, това може да ти навлече такива беди, каквито никога досега не са те сполетявали.

Кралят останал още по-смаян отпреди и казал, че или ще разбере за какво става дума, или ще ги унищожи всички до един.

— Кълна се — рекъл месир Говен, — че стига да не е против волята на Господ Бог, не ще научиш нищо от мен, защото в края на краищата ще ти стана омразен и всички — и аз, и останалите — ще има да се разкайваме за стореното.

Щом изрекъл тези думи, той напуснал залата, последван от Гахериет. Кралят ги повикал по име няколко пъти, но те не пожелали да се върнат, а си отишли, натъжени като никой друг. Казали си, че напразно изобщо са отворили дума за тези неща и че ако кралят все пак бъде осведомен и влезе в разпра с Ланселот, дворът му ще бъде съсипан и опозорен, тъй като Ланселот ще получи подкрепата на цяла Галия, а и на много други страни.

86. Ново доносничество на Агравен

В такова настроение се прибрали двамата братя, тъй угнетени, че не знаели как да постъпят оттук насетне. Кралят пък, който останал с другите трима свои племенници, ги отвел в стая непосредствено до една от градините и заключил вратата зад себе си. Сетне ги заклел във верността, която му дължат, да отговорят на въпросите. Настояването му било насочено предимно към Агравен, който обаче заявил, че няма да му каже: да се обърнел към останалите. Ала те казали, че никога няма да проговорят.

— След като отказвате да говорите — вбесил се кралят, — или вие ще убиете мен, или аз — вас.

Сетне изтичал и грабнал меча, който лежал върху едно ложе, изтеглил го от ножницата, върнал се при Агравен и извикал, че ще го убие намясто, ако не му каже онова, което той имал непреодолимо желание да научи. Сетне го вдигнал пред него, готов да го удари по главата. Като го видял така разлютен, Агравен възкликнал:

— Ха! Сеньор, не ме убивай! Добре, ще ти кажа. Бях започнал да обяснявам на монсеньор Говен, на Гахериет и на останалите ми братя, които са тук пред теб, че извършват предателство и вероломство, търпейки толкова дълго срама и позора, който месир Ланселот от Езерото ти навлича.

— Как така Ланселот ми навлича срам и позор? — удивил се кралят. — За какво става дума? Кажи ми, защото никога не бих тръгнал да се предпазвам от него с мисълта, че има намерение да ме опозори. Аз винаги съм го обграждал с най-големите почести и съм го смятал за мой скъп приятел, така че не би трябвало за нищо на света да ми причинява срам и позор.

— Господарю — рекъл Агравен, — той ти е толкова предан, че те злепоставя, като ухажва твоята съпруга кралицата, с която има плътски връзки.

При тези думи кралят сменил цвета на лицето си и силно пребледнял. След кратко мълчание казал:

— Това е голяма изненада за мен.

Сетне се умислил и дълго не отронил нито дума.

— Господарю — рекъл по някое време Мордред, — докато можехме, криехме от теб тази история. Добре е обаче, че истината излезе наяве и е редно да я разкрием пред теб. Няма съмнение, че докато премълчавахме, постъпвахме спрямо теб като вероломни и безсъвестни поданици. Сега се изчистваме от тази вина. Съобщаваме ти и те уверяваме, че нещата стоят точно така. Така че помисли как да отмъстиш за понесения ущърб.

От неочакваната новина кралят останал смълчан, чувствайки се толкова наскърбен и нещастен, че не знаел какво да прави. Като заговорил отново, казал следното:

— Ако някога сте ме обичали, сторете необходимото да ги хванете на местопрестъплението, и ако тогава не си отмъстя, както е редно спрямо един предател, ще се откажа завинаги да нося корона.

— Господарю — рекъл Герехет, — вслушайте се в нашите съвети. Да причиниш смъртта на рицар като Ланселот, е доста нежелателна постъпка. Защото той е силен, храбър, да не говорим за рода му, който е влиятелен във всяко отношение. Ако той умре — и ти много добре знаеш това, — роднините на крал Бан ще започнат такава жестока и невиждана война срещу теб, че най-могъщите феодали от твоето кралство ще си имат големи неприятности. Самият ти, ако Господ Бог не се застъпи за теб, се излагаш на опасността да бъдеш убит, защото желанието им по-скоро ще бъде да отмъстят за Ланселот, отколкото да защитят себе си.

— За мен няма нужда да се тревожите — отвърнал кралят. — Направете, каквото ви казвам, и се постарайте, ако можете, да ги хванете заедно. Изисквам това от вас по силата на клетвата, която ми дадохте, когато бяхте приети за рицари на Кръглата маса.

Племенниците му го уверили, че ще изпълнят нареждането му, щом толкова настоява. И тримата му дали своята дума, след което напуснали покоите му и се върнали в голямата зала на двореца.

87. Унинието на крал Артур

Този ден кралят бил по-умислен от всякога. По вида му личало, че е много ядосан. Към деветия час при него дошли месир Говен и Гахериет. Като видели изражението му, двамата веднага разбрали, че останалите трима братя са му говорили за Ланселот. Затова решили да не влизат веднага в разговор с него, а се приближили към прозорците на двореца. Залата била тиха и смълчана — никой от присъстващите не смеел дума да продума, защото било ясно, че кралят едва сдържа гнева си. В този миг пристигнал един въоръжен рицар, който казал на краля:

— Господарю, идвам да ти съобщя новини от турнира в Карахет: участниците от кралство Сорелоа и от Опустялата земя бяха победени.

— А някой от нашите рицари участва ли в турнира? — попитал кралят.

— Да, сеньор. Ланселот участва в него и спечели наградата и признанието и на двата отбора.

При тези думи кралят навел глава и се умислил. След продължително мълчание се изправил и казал достатъчно високо, за да го чуят всички присъстващи:

— Ха! Господи Боже, колко е мъчително, колко жалко, когато в душата на един толкова забележителен рицар се загнезди предателството!

Сетне се оттеглил в покоите си и, потънал в мрачни мисли, се изтегнал на ложето. Ясно му било, че ако Ланселот бъде заловен в прелюбодеяние с кралицата и заради това намери смъртта си, по-голямо нещастие не ще да е сполетявало страната му заради гибелта на един-единствен рицар. При все това предпочитал да умре, отколкото позорът му да не намери своето отмъщение.

По някое време пратил да повикат племенниците му, а когато те се явили, им казал:

— Сеньори, Ланселот скоро ще дойде за нашия турнир. Предложете ми как да го заловим, докато върши безчестието, за което ми съобщихте.

— Бога ми, не знам! — възкликнал Гахериет.

— Бог ми е свидетел, господарю — рекъл Агравен, — ще ти кажа как да постъпим. Разгласи сред всички твои служители, че утре ще отидеш на лов в гората, и покани със себе си всички рицари без Ланселот. Впрочем той ще остане на драго сърце и, напълно съм убеден, още щом се отдалечиш оттук, ще побърза да си легне с кралицата. Ние пък ще бъдем тук, за да узнаем каква е истината и да те уведомим какво е станало. Ще се скрием в някоя стая, така че да го хванем и задържим, докато се прибереш*^[1].

Кралят дал пълното си съгласие да действат по този начин.

— Ала внимавайте! — предупредил ги той. — Не човек, живо същество да не узнае за намеренията ви, преди да бъдат изпълнени точно както сте ги замислили.

Докато съветвал по този начин Агравен, влязъл месир Говен. Като ги видял да разговарят така потайно, той се обърнал към краля:

— Господарю, дано Господ помогне съветите, които даваш, да доведат само до нещо добро. Защото, както ми се струва, от тях ще пострадаш най-вече ти, а не някой друг. Агравен, драги братко, моля те да не започваш нещо, което не ще можеш да доведеш до добър край. И не казвай нищо за Ланселот, ако не си напълно уверен как точно стоят нещата. Защото той е най-добрият рицар, който си имал щастието да видиш.

— Говене — рекъл кралят, — излез оттук. Ти си човек, на когото никога повече не ще се доверя! Поведението ти към мен е възмутително, защото си знаел на какъв позор съм бил подложен, и въпреки това си търпял и не си ми дал знак за това.

— Онова, което мога да кажа — отвърнал месир Говен, — е, че моето предателство никога не ти е навредило.

След което напуснал кралските покои. Натъквайки се в коридора на Гахериет, той му казал:

— Агравен все пак е разказал на краля онова, което не смеехме да му кажем. Няма съмнение, че това не ще е на добро.

— Добре е да се знае — отвърнал Гахериет, — че аз никога няма да се забъркам в подобна сплетня. Никога достоен рицар като Ланселот не ще бъде обвинен от мен в подобна подлост. Да оставим Агравен да преследва онова, което е замислил, и ако от това произлезе нещо добро, нека и славата да е негова. Ако обаче нещата се обърнат на зле, поне да не може да каже, че ние сме виновни за това.

88. Учудването на Ланселот

Сетне двамата напуснали двореца и отишли в дома на Гахериет. Както вървели през града, срещнали Ланселот и неговата дружина. Още щом се видели отдалеч, и едните, и другите с голяма радост се поздравили.

— Месир Ланселот — обърнал се към него Гахериет. — Смятам да поискам от теб една услуга.

Ланселот му отвърнал, че ще стори на драго сърце всичко, за каквото го моли, стига да е по силите му.

— Много благодаря — рекъл Гахериет. — Молбата ми е и ти, и твоите хора да се настаните в моя дом. Знайте, че го правя за ваше добро.

Ланселот на драго сърце приел това предложение и заедно с дружината си свърнал към дома на Гахериет. Оръженосци и прислужници се втурнали да посрещнат Ланселот и неговите хора, които се връщали от турнир, и да ги освободят от доспехите им.

Като настанал часът за вечеря, всички тръгнали заедно с Ланселот към двореца, защото били много привързани към него. Той от своя страна много се учудил, че при пристигането му кралят, който обикновено го посрещал много сърдечно, този път не проронил и дума, а щом го забелязал, обърнал главата си на другата страна. Така и не си дал сметка, че кралят е много разгневен срещу него, защото не знаел какво му били известили братята на месир Говен. Седнал заедно с останалите рицари и се отдал на удоволствието от угощението, което обаче съвсем не било като друг път, защото виждал, че кралят е мрачен и умислен.

След вечерята, когато трапезите били вдигнати, кралят поканил своите рицари да отидат на следващия ден да половуват в гората. Тогава Ланселот му казал:

— Господарю, ще дойда и аз.

— Драги сеньор — отвърнал му кралят, — можеш този път да останеш тук, защото имам на разположение достатъчно много други рицари и дори в твое отсъствие ще успея да се справя.

Така Ланселот разбрал, че кралят му е ядосан, но не знаел защо е толкова угрижен.

89. Боорт съветва Ланселот да бъде много предпазлив

Вечерта, когато настанал часът за лягане, Ланселот напуснал двореца, придружен от голяма свита рицари. Озовал се веднъж в дома, където бил отседнал, той рекъл на Боорт:

— Боорте, видя ли с каква физиономия ме посрещна крал Артур? Мисля си, че май ми е гневен за нещо.

— Сеньор — отвърнал му Боорт, — добре е да знаеш, че са му наговорили разни неща за теб и кралицата. Така че внимавай какво правиш, защото сме на прага на война, която няма да има край.

— Ха! — възкликнал Ланселот. — И кой се е осмелил да наговори тези неща за мен и кралицата?

— Сеньор — рекъл Боорт, — ако рицар е известил за вас, това може да е само Агравен, а ако го е сторила жена, това ще да е била Моргана, сестрата на крал Артур.

Дълго си говорили тази нощ по въпроса двамата братовчеди, а на сутринта месир Говен казал на Ланселот:

— Сеньор, ние двамата с Гахериет ще отидем в гората. Ти ще дойдеш ли с нас?

— Не — отвърнал му Ланселот, — ще остана тук, защото не съм в настроение да ходя на лов.

Месир Говен и Гахериет се присъединили към краля, за да вземат участие в горския му лов. Кралицата пък, още щом кралската свита напуснала двореца, тутакси проводила вестител при Ланселот, който все още се излежавал, с настояването да не губи и миг, а начаса да дойде при нея. Като съгледал вестителя, Ланселот много се зарадвал и му казал да се върне в двореца: самият той скоро щял да го последва. Сетне се облякъл и натъкмил, ала не преставала да го гложди една мисъл: как да проникне в двореца, без никой да го забележи. Решил да се посъветва за това с Боорт. Той обаче му се примолил в името на Господ Бог да не постъпва така.

— Ако отидеш там, чакат те големи неприятности. Казва ми го сърцето, което никога не се е бояло за теб, ала сега е свито от притеснение.

Ланселот му отговорил, че за нищо на света няма да се откаже от възможността да се види с кралицата.

— Сеньор — рекъл тогава Боорт, — щом си решил да отидеш, ще ти кажа откъде да минеш. Виждаш ли онази градина, която стига чак до покоите на кралицата? Тръгни през нея и ще намериш най-скритата и безлюдна пътека към двореца, която ми е известна. Умолявам те обаче, в името на Господ Бог, вземи на всяка цена меча със себе си!

Ланселот се вслушал в съветите на Боорт. Влязъл в градината, простираща се до двореца на крал Артур, и поел по малка пътечка през нея. Когато обаче се приближил към кулата, Агравен, който бил разположил навсякъде свои съгледвачи, вече знаел за неговото пристигане, защото едно момче от прислугата му казало: „Сеньор, месир Ланселот пристига оттук!“ Агравен му заповядал да млъкне и отишъл до прозореца, гледащ към градината. Погледът му веднага паднал върху Ланселот, който с голяма бързина се носел към двореца. Повикал тогава неколцината рицари, които бил събрал за целта, и им посочил през прозореца Ланселот с думите:

— Ето го и него! Само гледайте, като влезе в стаята, да не го изпуснете!

Те му отвърнали, че е невъзможно да им избяга, защото ще го изненадат съвсем гол.

Що се отнася до Ланселот, който изобщо не подозирал за приготвената му клопка, той се добрал до вратата на стаята, през която се влизало откъм градината, отворил я, промъкнал се вътре и от стая в стая стигнал до покоите на кралицата, където тя го очаквала.

90. Влюбените са хванати в клопка

Озовал се веднъж при нея, той залостил вратата зад себе си, сякаш по волята на случая не му било писано да бъде убит. Сетне се събул, съблякъл се и си легнал при кралицата.

Ала не минало много време, и ето че пред вратата се събрали помощниците на Агравен, дебнещи сгода да го заловят. Като я намерили залостена, те останали много изненадани, разбирайки, че всичките им кроежи са пропаднали. Попитали Агравен как да влязат, а той им наредил да изкъртят вратата, защото друг начин да се проникне вътре, нямало.

Всички дружно се заели да блъскат и напъват вратата, додето кралицата не чула трясъка и не казала на Ланселот:

— Мили приятелю, предадени сме!

— Но как така? Какво става? — смаяно попитал той.

Сетне се заслушал и чул врявата, която насъбралите се вдигали, опитвайки се да разбият със сила вратата. Ала тя изобщо не поддавала.

— Ах! — възкликнала кралицата. — Мили мой приятелю, опозорени сме, погубени сме! Кралят ще узнае за нашата връзка. Всичко това е работа само на Агравен!

— Нищо чудно! — отвърнал Ланселот. — Но ти, кралице, не се тревожи! Отдавна си търсеше смъртта той, затова и сега ще бъде първият, който ще се прости с живота си.

Двамата скочили от ложето и се заели да се обличат по възможно най-бързия начин.

— Ха! Кралице! — извикал Ланселот. — Да ти се намира тук някоя друга ризница или доспехи, с които да защитя тялото си?

— Няма нищо такова! — печално рекла кралицата. — Не можем да се отървем от нещастието, което ни преследва, и очевидно ни е писано да умрем тук — и аз, и ти. Господ да ми е на помощ, много ми е мъчно, и то повече за теб, отколкото за мен, защото твоята смърт ще причини много по-големи щети от моята. Ала ако на Господ Бог е угодно да излезеш оттук здрав и читав, убедена съм, че все още не се е родил онзи, който ще посмее да ме предаде на смъртта, щом знае, че ти си жив.

Като чул тези думи, Ланселот се отправил към вратата, без да усеща страх от нищо, и се провикнал така, че блъскащите отвън да го чуят:

— Почакайте, страхливи негодници, да отворя вратата, та да видим кой пръв ще се осмели да прекрачи този праг!

Сетне изтеглил меча си, отворил вратата и ги подканил да влязат. Един рицар на име Танагуин, който изпитвал смъртна омраза към Ланселот, понечил пръв да нахлуе вътре, ала Ланселот, който бил вдигнал високо меча си, замахнал с все сила и го ударил така, че нито шлемът, нито плетеният железен капюшон под него нямало как да го предпазят от меча, който го посякъл чак до раменете. Ланселот изтръгнал меча си от тялото на Танагуин, който се строполил мъртъв на пода.

Виждайки какво се е случило с другаря им, нападателите се отдръпнали и пред вратата не останал никой. Тогава Ланселот се обърнал към кралицата:

— Господарке, битката приключи. Ще си тръгна, когато пожелаеш. Който и да стои от другата страна на вратата, няма да го пусна да влезе в покоите ти.

Кралицата отговорила, че желае само той да е в безопасност, и изобщо не се тревожи какво може да сполети самата нея. Тогава Ланселот погледнал убития рицар, който лежал проснат на прага на стаята. Придърпал го към себе си и затворил вратата. Сетне снел доспехите му и се въоръжил, доколкото могъл, с тях. Щом бил готов, казал на кралицата:

— Кралице, понеже вече съм въоръжен, мога с Божията помощ да си тръгна, без да се притеснявам от каквото и да е.

Тя го посъветвала да си тръгва, ако ще е безопасно за него. Заявявайки, че нападателите не са способни да го удържат, Ланселот пристъпил към вратата. Сетне се втурнал насреща им с меч в ръка и ударил първия, който му се изпречил, проснал го на земята по цялата му дължина, без той да има сили да се надигне. Като видели това, всички останали, дори и най-храбрите, отстъпили назад и му сторили място да мине.

Почувствал се свободен, той излязъл в градината и препуснал към дома, където бил отседнал. В него заварил Боорт, силно притеснен, че Ланселот може и да не е свободен да се прибере, защото подозирал, че роднините на крал Артур сигурно го дебнат по един или друг начин, за да го заловят. Като видял, че господарят му се връща, облечен в доспехи, макар да бил тръгнал невъоръжен, веднага си дал сметка, че в двореца е имало схватка. Затичал се той да го посрещне с думите:

— Сеньор, какво премеждие те е сполетяло, та се връщаш въоръжен?

Ланселот му разказал как Агравен и двамата му братя го следели и за да го хванат в прелюбодеяние с кралицата, били събрали цяла чета рицари.

— Те можеха да ме хванат, когато бях неподготвен, но аз се защитих с такова ожесточение и с Божията помощ така ги стреснах, че успях да им се измъкна.

— Ха, сеньор! — възкликнал Боорт. — Положението е още по-лошо отпреди, защото сега е станало очевидно онова, което толкова се стараехме да запазим в тайна. Сега ще видиш как ще избухне война, която няма да приключи, докато си жив. Ако досега кралят те е обичал повече от всеки друг, от днес нататък омразата му ще бъде дори по-силна от обичта му към теб, защото ще е разбрал колко зле си се отнесъл към него, като си извършил прелюбодействие с жена му. Ето защо трябва да решиш какво поведение да възприемем всички заедно: не се съмнявам, че оттук насетне той ще се превърне в наш смъртен враг. Това, което най-много ме огорчава, е, че заради теб госпожа кралицата несъмнено ще бъде екзекутирана. Затова бих желал да се посъветваме дали бихме могли в сегашното й положение да намерим начин да я освободим и да я опазим жива.

91. Ланселот приема плана на Хектор

Докато двамата разговаряли за всичко това, дошъл Хектор. Като разбрал до каква степен нещата са се влошили, той много се натъжил.

— Най-добрият изход, който виждам от цялото това премеждие, е да си тръгнем оттук и да отидем в гората, като се пазим да не се натъкнем на краля, а когато настъпи часът за съда над кралицата, бъди сигурен, че ще я отведат там, за да я екзекутират. Щом я освободим и вземем с нас, можем да напуснем тази страна и да отидем в кралство Беноик или в кралство Гон. Ако успеем да я изведем на сигурно място, не ще има защо да се страхуваме нито от крал Артур, нито от неговата мощ.

Ланселот и Боорт приели съвета на Хектор. Веднага издали заповед към всички свои рицари и прислужници, които били общо тридесет и осем на брой, да се качат на конете, да напуснат по най-бързия начин града и да се отправят към онази част от окрайнината на гората, която била най-гъста, за да скрият там до вечерта, без да бъдат забелязани.

А Ланселот дръпнал настрана един от своите оръженосци и му рекъл:

— Върви право в Камелот и направи всичко възможно да се сдобиеш с новини за госпожа кралицата, както и да разбереш как възнамеряват да постъпят с нея. Ако я осъдят на смърт, ела по най-бързия начин да ни съобщиш. Защото каквото и да ни струват усилията за нейното спасение, ние няма да си ги спестим, за да я избавим от смъртта.

Слугата на Ланселот се разделил с него, скочил на коня си и препуснал право към Камелот, за да се озове не след дълго в двора на крал Артур.

Ала тук разказът престава да говори за него и се насочва към тримата братя на монсеньор Говен, и то в онзи миг, в който Ланселот им се изплъзнал, след като го заварили в покоите на кралицата.