Смъртта на крал Артур (1) (Роман от XIII в.)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ланселот-Граал (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Mort le Roi Artu, –1235 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корица
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi
Сканиране
Фея Моргана (2015 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2016 г.)

Издание:

Смъртта на крал Артур

Роман от XIII в.

Френска, първо издание

Библиотека „Романия“

Съставителство, студии и обща редакция: Стоян Атанасов

Текст, обработен от Жан Фрапие

Преводът е направен по изданието: La Mort le Roi Artu, Librairie DROZ & M. J. MINARD, Genève-Paris, 1964

Превод от старофренски: Владимир Атанасов

Научен редактор: Стоян Атанасов

Редактор: Стоян Атанасов

Коректор: Людмила Петрова

Компютърна обработка: Румен Хараламбиев

Оформление на корицата: Деница Трифонова

Формат: 16/60/90

Обем: 23,5 п. к.

Дадена за печат: октомври 2013 г.

Излязла от печат: октомври 2013 г.

Предпечат и печат: „Изток-Запад“

ИК „Изток-Запад“, 2013 г.

ISBN: 978-619-152-312-2

История

  1. — Добавяне

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


Смъртта на крал Артур

Пролог[1]

1.

Когато книжовникът Уолтър Мап записал по най-добрия според неговите разбирания начин Премеждията на Светия Граал*[2], владетелят крал Хенри**[3] изказал мнението, че стореното от Уолтър Мап няма да е достатъчно, ако не опише и края на хората, които били герои на разказа му, а също и смъртта на рицарите, чиито подвизи бил прославил в своята книга. Това било и причината, поради която месир Мап се заел да напише тази последна част. Той я присъединил към своето съчинение и я нарекъл Смъртта на крал Артур, защото в края й е описано как крал Артур бил ранен в битката при Солсбъри и как се разделил с Жирфлет***[4], който бил негов дългогодишен съратник и последният човек, видял го все още жив.

Ето така месир Уолтър предприел да напише тази последна част от своето произведение.

Бележки

[1] Тук следваме номерирането на фрагментите според изданието, редактирано от Жан Фрапие. Обяснителните бележки в края на книгата започват с номера на фрагмента, а броят на звездичките след този номер отговаря на реда на бележката в съответния фрагмент. — Б.р. ↑

[2] Пролог* Името Уолтър Мап очевидно е литературна мистификация. До нея анонимният автор прибягва и в края на романа. Уолтър Мап, английски духовник и висш служител в двора на Хенри II Плантагенет, умира през 1209 или 1210 г. Автор е на съчинението Разкази за хората от кралския двор (De nugis curialium), съдържащо ценни наблюдения за нравите на царедворците от онова време. Творбата на Уолтър Мап е сатира както на съвременните нрави в кралския двор, така и на куртоазната етика, утвърждавана от рицарските артуровски романи. Тя става известна едва в Късното средновековие. Запазена е в един-единствен ръкопис от XIV в. В нея няма и намек за събитията, описани в романа Смъртта на крал Артур, сътворен между 1230 и 1235 г. До същата мистификация прибягва и анонимният автор на Търсенето на Светия Граал (1225–1230). Вж. Търсенето на Светия Граал, изд. „Изток-Запад“, 2013, с. 9, бел. 7. Впрочем от факта, че авторът на въпросните два френски романа се крие зад името Уолтър Мап, може да се предположи, че става дума за един и същи анонимен писател. ↑

[3] Пролог** Хенри II Плантагенет, съпруг на Алиенора Аквитанска и крал на Англия от 1154 до 1189 г., превръща своя двор в най-значителния за времето център на литературата и изкуствата. В обкръжението и под меценатството на Хенри II работят видни английски и нормандски книжовници: Джон от Солсбъри, Гервас от Тилбъри, Томас Бекет, Вас, Мари дьо Франс, Беноа дьо Сент Мор и др. ↑

[4] Пролог*** Жирфлет, рицар на Кръглата маса. Появява се като епизодичен герой в редица рицарски романи. Най-значителната му роля е в настоящата творба: след битката в Солсбъри и смъртоносната рана, която Артур получава, Жирфлет остава до последния миг на краля. Той изпълнява, макар и с нежелание, последната воля на Артур — да хвърли меча му Ескалибур в морето, за да не попадне славното оръжие в недостойни ръце (§ 192–193). ↑

Към или към съдържанието