Смъртта на крал Артур (17) (Роман от XIII в.)

XVI
Първите сражения

112. Сигналът за битката е даден

На другия ден, веднага щом хората в замъка се приготвили и се строили в шест бойни подразделения, тутакси вдигнали червено знаме над главната кула. Рицарите от отряда в гората, които се били притаили в очакване, веднага го забелязали и го показали на Боорт, който им заповядал:

— Единственото, което ни остава, е да тръгнем напред. Нашият пълководец вече е на коня си заедно с цялата си дружина и всеки миг ще предприеме набег откъм замъка. Това, което трябва да сторим ние, е да се нахвърлим върху стана на Артур, така че след нашето нахлуване да не остане нищо да стърчи, а всичко да бъде съборено на земята.

Неговите хора му отвърнали, че ще положат всички усилия така и да стане.

Сетне излезли от малката горичка, където се били скрили в засада, и поели през равнината, карайки конете си да вървят колкото е възможно по-тихо. Не смогнали обаче да попречат на стражите от кралската армия да се усетят, дочувайки приближаващия към стана им конски тропот. Първите, които ги видели, се развикали, колкото им глас държи:

— Тревога! На оръжие!

Виковете им отекнали с такава сила, че дори защитниците на замъка успели да ги чуят. Казали си, че изпратените в засада са нападнали противника и че не им остава нищо друго, освен и те да нанесат удар от другата страна. Така и сторили. Ланселот заповядал да разтворят портата и да излязат навън, но да не се разпиляват, а да удържат строя. Всички му се подчинили, нетърпеливи да започнат набега.

Боорт пък, след като напуснал мястото на засадата, се понесъл устремно към стана и по пътя си налетял на сина на крал Йон, който яздел огромен жребец. Щом се забелязали, двамата пришпорили конете си в галоп един срещу друг. При сблъсъка синът на крал Йон строшил своето копие, а Боорт го ударил с такава сила, че нито щитът, нито ризницата попречили и желязното острие, и дървената му част да го пронижат през цялото тяло. Паднал той на земята почти мъртъв. Воините, които следвали Боорт, започнали да събарят палатки и шатри, да убиват неприятели, да повалят всичко, което им се изпречело пред очите. В стана се разнесли такива крясъци, надигнала се такава врява, че дори Божия гръмотевица да паднела наблизо, никой нямало да я чуе. Невъоръжени хора се щурали, търсейки оръжията си.

Месир Говен разбрал сериозността на положението и заповядал незабавно да му донесат доспехите; оръженосците веднага се подчинили. Кралят също се въоръжавал по най-бързия начин, следван от всички свои барони, насред крясъците и виковете, които се носели от всички страни.

Когато най-сетне се качили на конете, кралят и рицарите от свитата му забелязали, че кралската шатра е съборена на земята заедно със змея*^[1], който се извисявал над централния стълб. Същата участ била постигнала и останалите шатри. Всичко това било дело на Боорт и Хектор, които се стремели да изненадат и стреснат краля. Като видял щетите, които нанасяли, месир Говен му ги посочил с думите:

— Господарю, погледни какви поражения са ни нанесли Боорт и Хектор!

Сетне пришпорил коня си срещу Хектор и му нанесъл по шлема толкова силен удар, че го замаял, и ако той не се бил вкопчил във врата на коня си, неминуемо щял да падне на земята. Говен, който изпитвал смъртна омраза към Хектор, като го видял така зашеметен, не пожелал да го остави, а като опитен воин, познаващ тънкостите на войната, му нанесъл още един удар, който принудил Хектор да се наведе силно напред. В този миг Боорт забелязал, че монсеньор Говен силно притиска Хектор и още малко, ще го повали на земята, и побързал да му се притече на помощ, защото изпитвал към него голяма обич. Устремил се той с вдигнат меч срещу монсеньор Говен и му нанесъл такъв тежък удар, че острието на оръжието му потънало два пръста в шлема на противника. От изненада месир Говен пришпорил коня си, изоставяйки Хектор, отдалечавайки се от Боорт, толкова зашеметен, че изобщо нямал представа накъде препуска конят му.

113. Схватка пред кралската шатра

Така започнала битката пред шатрата на крал Артур. Ала малобройната чета на Боорт щяла да бъде избита в нея, ако не били Ланселот и неговата дружина, които току-що били пристигнали в стана и се нахвърлили върху своите противници, завързвайки с тях ожесточено сражение. Ако бяхте там, щяхте да видите как се разменят мощни удари и как мъже умират в предсмъртни болки. Така и едните, и другите за съвсем кратко време показали колко е голяма омразата, тласкаща ги към битката, защото през този ден земята се покрила с такова количество ранени и убити, че едва ли имало на земята сърце, което да не се трогне от тази гледка.

Сред всички участници в сражението най-много изпъквали монсеньор Говен и Ланселот. Ако се вярва на разказа, месир Говен, който все още бил под влиянието на болката от смъртта на Гахериет, този ден убил със собствената си ръка тридесет рицари, без да спре нито за миг, за да си почине, от сутринта чак до часа на вечернята.

При падането на нощта кралските рицари, съсипани от умора, се върнали по най-бързия начин в стана си. Противниците им сторили същото, оттегляйки се в замъка. Щом портата се затворила зад гърба им, те преброили колко души са изгубили този ден, и намерили, че им липсват точно сто рицари, без да се броят убитите оръженосци, за които разказът изобщо не споменава. В замяна на това били взели едва десетина пленници, които довлекли със себе си в замъка.

114. Равносметка за изминалия ден в двата стана

След като свалили доспехите си в своите квартири, всички — и ранени, и здрави в зависимост от бойното си щастие — се събрали в двора, за да вечерят. Щом заситили глада си, разговорът задълго се завъртял около монсеньор Говен, за когото всички били единодушни, че никой не се е сражавал толкова храбро през този ден с изключение на Ланселот и Боорт.

Що се отнася до кралската войска, когато рицарите в нея се прибрали по палатките си и се заели да преброят колцина от своите са изгубили, те открили, че им липсват двеста души, и това много ги натъжило. След вечерята насочили разговорите си към противниците от замъка и отбелязали, че те съвсем не са малобройни, а на всичко отгоре имат в редиците си няколко изключително храбри и доблестни воини. Отличието в битката за този ден присъдили на монсеньор Говен и Ланселот с думите, че двамата са изпъквали сред всички останали. Когато настъпил часът за лягане, очакван поради тегнещата над телата им умора, едни от тях отишли да си починат, а други останали да бдят на стража през цялата нощ, защото се боели, че противниците им могат отново да ги нападнат в палатките, и не искали да бъдат сварени невъоръжени, а готови да ги посрещнат.

115. Ново ожесточено сражение

След вечерята Ланселот се обърнал към своите съратници:

— Сеньори, можахте да видите със собствените си очи как хората на краля умеят да си служат с меча. Несъмнено те ни поставиха на голямо изпитание, както впрочем и ние поставихме тях. Те обаче нямат причина да се радват на плодовете от своите усилия, въпреки че са по-многобройни от нас. С Божията помощ нещата протекоха много добре за нас, защото с малкото хора, с които разполагаме, успяхме да удържим на техния натиск. Кажете сега какво да правим утре и какво да бъде нашето поведение оттук насетне. Бих искал, стига и волята на Господ Бог да е такава, да доведем тази война до почетен край, така че да съхраним собствената си чест непокътната, каквато бе преди началото на бойните действия. Държа да ми кажете как искате да постъпим, защото не възнамерявам да предприема нищо, което да не е съобразено с вашите съвети.

Всички в един глас казали, че искат на следващия ден да продължат битката.

— Сеньори — рекъл им тогава Ланселот, — щом волята ви е утре да продължим битката с тях, нека да решим кой пръв ще излезе от портата.

Боорт се провикнал, че никой не ще излезе преди него, защото още на зазоряване той щял да се яви напълно готов, за да се бие с войската на краля. Хектор заявил, че той със своя отряд ще тръгне веднага след него. Елиезер — синът на крал Пелес, отличен и храбър рицар — се наел да предвожда третия отряд, състоящ се от негови сънародници. Херцог д’Ароел — рицар от Сорелоа и мъж със забележителна храброст — пожелал да поведе четвъртия отряд и получил общото съгласие за това, защото бил с голям военен опит. В замъка имало достатъчно хора, за да бъдат сформирани осем отряда с по сто рицари в пълно бойно въоръжение. Начело на последния, в който били събрани най-добрите воини, по общо съгласие застанал самият Ланселот.

Така обсадените устроили своите бойни подразделения още вечерта след битката, определяйки подходящ пълководец начело на всяко от тях. Сетне прегледали ранените и се погрижили за лечението им. Когато Боорт видял раната от удара, който Хектор бил получил, и разбрал, че месир Говен бил виновникът за това, той силно се разгневил и казал пред всички, че при първа възможност ще му отмъсти за стореното. Тази нощ ранените си починали, защото били съсипани от умора и болка.

На другия ден, още на зазоряване, когато слънцето едва се надигало зад хоризонта, рицарите от замъка облекли дрехите си, обули си обувките и се завтекли да се въоръжат, след което тръгнали да излизат от замъка в правилен строй, в редици един зад друг. Като ги видели, войниците на краля изскочили от палатките, завтекли се да се въоръжават и се приготвили да влязат в сражение.

Както можело да се очаква, месир Говен предвождал първия отряд на кралската войска, докато Боорт бил начело на първия отряд от войската на Ланселот. Месир Говен съвсем не бил недоволен от това, защото Боорт бил човекът, когото мразел най-силно, изпитвайки към него смъртна ненавист. Когато войските се приближили на достатъчно разстояние, двамата рицари се впуснали един срещу друг с извадени мечове, пришпорвайки конете си да препускат в пълен галоп, и си нанесли такива мощни удари, че никаква броня не би могла да им попречи да се хвърлят взаимно на земята, нанасяйки си толкова тежки рани, че никой от тях не бил в състояние да се изправи на крака. Това не било изненадващо, защото и двамата се пронизали с мечовете.

След този сблъсък първите отреди от двете войски се разгърнали и се хвърлили един срещу друг. Воините си нанасяли удари с такава необикновена мощ, водени от такава смъртна омраза, че ако бяхте там, бихте могли да видите как в един миг цяла стотица от тях пада на земята, безсилна да се изправи на крака, защото мнозина от тях вече са мъртви, а не по-малко лежат тежко ранени.

В този момент нещата тръгнали зле за войската на краля. В първия отряд на бранителите на замъка се намирал един рицар от Външната земя, който вършел удивителни подвизи и благодарение на усилията му рицарите на Артур били принудени да започнат отстъпление. След като те напуснали бойното поле, воините от замъка притичали към мястото, където месир Говен и Боорт лежали ранени. Намерението им било да ги отнесат и така насмалко монсеньор Говен, който не им оказвал никаква съпротива, щял да бъде отведен в плен, ала в този миг рицарите на краля се върнали, за да му се притекат на помощ, и се сражавали толкова яростно, че хората от замъка се видели принудени, макар и с голямо нежелание, да им го оставят. И все пак в тази ожесточена схватка те направили и невъзможното, но успели да отнесат ранения Боорт върху неговия щит и да го качат в замъка.

Едва ли някога сте виждали било мъж, било жена да изпитва такава болка, каквато изпитвала кралицата, когато видяла да го носят, целия окървавен. Веднага повикали лекарите, които изтръгнали от тялото му желязното острие и счупената дръжка на забитото в него копие. След като прегледали раната, те казали, че е трудна за лекуване, но се надяват с Божията помощ в скоро време да му възвърнат здравето. Сетне се заели да го лекуват, прилагайки цялото си знание и умение.

Войските, участвали в битката край брега на Хомбър, влезли в нея още призори, но я продължили чак до късно вечерта. Едва ли някога сте виждали толкова жестоко сражение, защото и двете страни дали голям брой убити и ранени.

През този ден крал Артур участвал в боевете и се изявил толкова добре, колкото не би могъл да го стори нито един мъж на неговата възраст. Историята потвърждава също, че в стана му нямало нито един рицар — било млад, било стар, — способен да прояви неустрашимост, подобна на неговата. Следвайки примера му, рицарите от войската му се сражавали с такова мъжество, че защитниците на замъка непременно щели да бъдат разбити, ако в техните редици не се подвизавал Ланселот. Когато кралят, който го разпознал по доспехите, видял на какви геройства е способен, той си казал:

„Ако този човек продължава да е здрав и читав, той ще съкруши войската ми.“

След което, проявявайки удивителна сърцатост, крал Артур се понесъл към него с меч в ръка. Когато Ланселот го видял да се приближава, той отказал да се бие, задоволявайки се само да отразява ударите му, защото продължавал да изпитва голяма привързаност към него. Ала кралят му нанесъл толкова силен удар, че посякъл врата на коня му и от това Ланселот бил хвърлен на земята. Тогава Хектор, който се намирал наблизо, забелязал какво се е случило и разгневен, изплашен брат му да не бъде ранен, се нахвърлил върху краля, като му нанесъл толкова мощен удар по шлема, че Артур останал напълно зашеметен и изгубил представа ден ли е, или нощ. Хектор, който прекрасно знаел с кого се сражава, подновил нападението си и кралят, безсилен да се удържи на седлото, паднал на земята непосредствено до Ланселот. Виждайки това, Хектор извикал на брат си:

— Сеньор, отсечи му главата и войната е свършена!

— Ах, Хекторе, какви ги говориш? — възпротивил се Ланселот. — Недей изобщо да отваряш дума за това, напразно ще си изхабиш усилията.

116. Великодушието на Ланселот

Така Ланселот спасил краля от сигурна смърт, защото Хектор бил готов да го убие. Нещо повече, той лично го качил на седлото и го извел от битката. Когато се върнал в своята войска, крал Артур заявил пред цялата си свита:

— Видяхте ли какво стори току-що Ланселот за мен? Прояви великодушието да не ме убие и се отказа да вдигне ръка срещу мен. Бога ми, със своето благородство и с доблестта си той надмина всички рицари, които съм виждал! Много бих искал тази война никога да не бе започвала, защото днес той спечели сърцето ми, постигайки с душевната си щедрост толкова велика победа, каквато със сила не би постигнал целият свят!

Кралят произнесъл тези думи пред своите най-близки приятели, включително и пред месир Говен, който, макар тежко ранен, бил много разгневен да чуе подобно нещо.

Когато Ланселот се върнал в замъка, прислужниците, които му помогнали да свали доспехите си, открили, че тялото му е покрито с рани, най-незначителната от които би била достатъчна, за да извади извън строя всеки друг рицар освен него. Щом се разоръжили, той и Хектор побързали да отидат при Боорт, за да го видят как е, и да попитат лекаря му дали е тежко ранен. Той им отговорил, че раната е много дълбока, но мисли, че не след дълго ще се възстанови напълно.