Смъртта на крал Артур (27) (Роман от XIII в.)

IX
Колелото на Съдбата

176. Съновиденията на крал Артур

И тъй, разказът продължава с това, че когато крал Артур се разделил за последно с тленните останки на монсеньор Говен, които изпратил в Камелот, той се върнал в Дувърския замък и останал там през следващата нощ. На другата сутрин напуснал крепостта и потеглил с цялата си войска на поход срещу Мордред. С падането на нощта се настанил да пренощува в окрайнините на една гора.

След като си легнал и заспал, му се присънило, че месир Говен идва при него, по-красив, отколкото го бил виждал някога, а зад него вървяло голямо множество бедняци, които в един глас викали:

— Кралю Артуре, ние превзехме Божия дом в угода на твоя племенник монсеньор Говен заради големите добрини, които той ни е сторил. Направи като него и ще постъпиш като истински мъдрец!

Кралят им отговорил, че това е чудесно. Сетне се затичал към своя племенник, за да го прегърне, и тогава месир Говен му казал през сълзи:

— Сеньор, в никакъв случай не влизай в сблъсък с Мордред, защото или ще загинеш, или ще бъдеш смъртно ранен.

— Няма как — отвърнал му кралят, — принуден съм да вляза в битка с него, пък ако ще това да ми струва живота, защото ако не избавя страната си от коварния предател, това ще означава, че съм се отказал да защитавам правотата си.

Тогава месир Говен тръгнал да си върви, безкрайно натъжен и нажален, казвайки на изпроводяк на вуйчо си крал Артур:

— Ах, сеньор, колко печално, колко жалко е, че си се запътил така устремно към своя край!

После се върнал обратно, за да му каже:

— Сеньор, прати да повикат Ланселот, защото ако той е до теб, Мордред за нищо на света не ще може да се опълчи срещу теб. Ако обаче не го повикаш на помощ, не ще има как да избегнеш смъртта.

Кралят му отвърнал, че никога няма да повика Ланселот, защото му е причинил толкова беди, че, доколкото може да си представи, той няма да се отзове на неговата молба. Тогава месир Говен отново тръгнал да си върви, казвайки през сълзи:

— Сеньор, знай, че това ще е невъобразимо нещастие за всички свестни хора!

Такива били съновиденията на крал Артур през тази нощ. На сутринта, щом се събудил, той се прекръстил с думите:

— Ах, скъпи Господи Иисусе Христе, Ти, Който си ми отредил толкова много почести, откакто нося короната и владея тази страна, мили любезни Господи, в името на Твоето милосърдие, не позволявай да понеса срама на поражението в тази битка, дай ми победа над вероломните неприятели, които потъпкаха клетвите си към мен.

Произнесъл веднъж тези думи, кралят станал и отишъл да изслуша богослужението в прослава на Светия Дух. Щом църквата пуснала, той се погрижил войската му да закуси, тъй като не знаел в кой точно миг щял да срещне Мордред. След като похапнали, Артур и неговите хора потеглили на път и яздили спокойно през целия ден, без да бързат, за да не изморят конете преди битката. Вечерта се настанили за нощувка в равнината на Ловедон, където никой не ги обезпокоил. Кралят си легнал сам в шатрата в компанията единствено на своите камериери.

Щом заспал, му се присънило, че вижда към него да върви една дама — най-красивата от всички, които бил срещал през живота си. Тя го повдигнала от земята и го отнесла на най-високата планина, която някога бил виждал. Там го поставила върху голямо колело, в горната част на което имало седалки, част от които се изкачвали нагоре, а други слизали надолу. Кралят се огледал, за да види на кое място е бил поставен да седне, и установил, че неговото е най-високопоставеното. Тогава дамата го попитала:

— Артуре, къде си?

— Сеньора — отвърнал й той — седнал съм на едно високо колело, но не знам какво представлява то.

— Това е колелото на Съдбата — казала дамата.

Сетне го попитала:

— Артуре, какво виждаш?

— Сеньора, струва ми се, че виждам целия свят.

— Така е, виждаш го. И няма значителна страна, на която да не си бил господар до този ден, защото в окръжността, която забелязваш пред себе си, ти беше досега най-могъщият сред всички крале. Ала такава е земната слава: няма човек, пък ако ще да е най-високопоставеният, който да не е принуден, падайки отвисоко, да изостави притежанието на света*^[1].

Едва изрекла тези думи, тя го сграбчила и го запокитила на земята, и то с такава жестокост, че след падането си кралят се чувствал напълно сломен и усещал как губи силата на своите крайници.

177. Архиепископът се опитва да възпре Артур от битката

Така крал Артур узнал за бедите, които го очакват. На сутринта, още щом станал, той отишъл да изслуша утринното богослужение, след което си надянал доспехите и по възможно най-добрия начин се изповядал пред един архиепископ за всички грехове към своя Създател, за които се чувствал виновен. След изповедта и опрощението, което получил от него, той му разказал за съновиденията, споходили го през последните две нощи.

Като изслушал разказа му, архиепископът казал:

— Ха, сеньор, ако искаш да спасиш душата, личността и кралството си, върни се веднага с цялата си войска в Дувър и повикай на помощ Ланселот: той ще отвърне на твоя призив. Защото ако влезеш сега в сблъсък с Мордред, ще бъдеш смъртно ранен или убит, а за всички нас това ще бъде злочестина, която ще трае до края на света. Кралю Артуре, това са нещата, които ще те сполетят, ако влезеш в сражение с Мордред.

— Сеньор — отвърнал му кралят, — говориш ми за чудеса, като ме призоваваш да се откажа от нещо, което няма как да избегна.

— И все пак именно по този начин трябва да действаш, ако не искаш да си навлечеш беда.

Така говорел свещенослужителят в надеждата си да отклони Артур от намеренията му. Ала това не можело да стане, защото кралят се бил заклел в душата на своя баща Утерпандрагон, че няма да отстъпи, а ще влезе в сражение с Мордред.

— Кралю — рекъл тогава архиепископът, — много жалко, че не съумявам да те отклоня от това твое решение.

Кралят му казал, че няма смисъл повече да говорят по този въпрос, защото не ще се откаже от своите намерения, ако ще да му обещават всички почести на света.

178. Пророчеството на Мерлин

Този ден кралят с войската си се придвижвал право към полето край Солсбъри, съзнавайки, че именно тук би трябвало да се състои битката на живот и смърт, за която неведнъж са говорили Мерлин и други пророци. Като навлязъл в равнината, той казал на своите хора да спрат, защото това е мястото, където ще изчакат Мордред. Те изпълнили заповедта му и устроили своя стан, след което се заели да се подготвят по най-добрия начин за предстоящото сражение.

Вечерта, след като станал от трапезата, кралят отишъл да се поразходи, придружен от архиепископа. По някое време двамата стигнали до една висока скала*^[2]. Кралят вдигнал очи и видял, че върху нея има издълбан надпис. Веднага обърнал поглед към архиепископа и му казал:

— Сеньор, ето ти истинско чудо: върху тази скала преди много време е бил издълбан надпис. Погледни какво пише в него.

Спътникът му се загледал в надписа, в който пишело:

На това поле трябва да се състои битката на живот и смърт, след която кралство Логрия ще осиротее.

— Сеньор — обърнал се той към краля, — осмисли какво искат да ти кажат тези писмена: ако нападнеш Мордред, кралството ти ще осиротее, защото ще умреш или ще бъдеш смъртоносно ранен в нея. Друг изход от тази битка за теб няма. А за да повярваш в истинността на този надпис, аз потвърждавам, че той произлиза от ръката на самия Мерлин и че всичко, което той е предсказал, е излизало вярно, защото е имал дарбата да познава бъдещето.

— Сеньор — отвърнал му Артур, — ако не бях стигнал дотук, това, което виждам, би трябвало да е достатъчно, за да ме принуди да се върна назад, каквито и да са били намеренията ми. Дано сега Господ да ни е на помощ, защото аз няма да си отида оттук, докато Бог не даде победата някому — било на мен, било на Мордред. Ако ме постигне беда, то ще е заради моята греховност и неумереност**^[3], тъй като аз притежавам повече доблестни рицари от Мордред.

Кралят произнесъл тези думи доста изплашен и по-разтревожен от обикновено, защото бил споходен от твърде много знамения, известяващи скорошната му смърт. Архиепископът плачел от вълнение и от безсилие, че не може да го отклони от надвисналата гибел. Артур се върнал в шатрата си. Той тъкмо бил влязъл в нея, когато пристигнал един вестител, който му казал:

— Кралю Артуре, не те приветствам, защото принадлежа на твоя смъртен враг Мордред, крал на кралство Логрия. Той държи да ти съобщи, че проявяваш голямо безразсъдство, като си навлязъл в неговите земи. Ала ако му дадеш кралската си дума, че още утре ще се върнеш с цялата си войска в страната, откъдето си дошъл, той не ще позволи да ти бъде сторено никакво зло. Но ако упорстваш, ти известява, че утре ще влезе в сражение с теб. Кажи какво решаваш, защото той не желае твоята гибел и не ще се стреми към нея, ако се съгласиш да напуснеш неговата земя.

179. Решителността на Артур

Като изслушал това послание, кралят казал на вестителя:

— Иди и кажи на своя господар, че никога няма да напусна тази земя, за да я оставя на него, защото я притежавам по наследство, а ще остана, за да я защитавам, защото тя ми принадлежи, а също и за да го изхвърля от нея като предател, извършил клетвопрестъпничество. И нека Мордред да знае, че ще умре от моята ръка. Предай му това мое предупреждение. Предпочитам да вляза в сблъсък с него, отколкото да отстъпя, пък ако ще той да ме убие на бойното поле.

Вестителят не се бавил повече, а си заминал, без дори да си вземе сбогом, и препускал, докато не се озовал при Мордред, комуто разказал дума по дума всичко, което крал Артур бил заръчал да му съобщи.

— Сеньор — казал той накрая, — очевидно е, че няма начин да избегнеш войната, ако решиш да го изчакаш до утре.

— Ще го изчакам без никакво колебание — рекъл Мордред, — защото нямам по-силно желание от това да вляза в сражение с него на бойното поле.

Така се стигнало до битката, в която загинали толкова много мъже, които не заслужавали подобна участ.